Коя е книгата, която ви "научи" да четете?

First topic message reminder :

Всеки има някоя книга, която е разпалила любовта му към четенето. Та коя е тази книга?



Аз си признавам, че навремето не четях и общо взето ме караха насила. С 300 зора прочитах книгите, които даваха за през ваканциите и то не всичките... докато не ми попадна "Хари Потър". Тази поредица ми отвори очите. Както не можеха да ме накарат да отворя книга, така и не можаха да ме накарат да ги оставя. Баща ми даже я беше намразил. Та десет години вече все съм забила нос в някоя книга, но Хари си ми е една от любимите. Все пак с тях съм израснала и продължавам да си ги препрочитам. :slynce:

"Белият зъб" на Джек Лондон и "Петнистият сфинкс " на Джой Адамсън.Това са книгите, с които всъщност започнах да чета...

Първата книга, която прочетох сама бяха приказките на Шарл Перо, тогава бях на 7 и честно казано започнах да я чета заради красивите картинки - беше много добре илюстрирана, но ми хареса да чета

При мен не книгата беше причината, а човек, научих се покрай съпруга ми   

От малка чета много, книжки и така ... но това, което го направи мания. Срам ме е но Здрач.

Книгите, които ми показаха колко е хубаво да се чете са Пипи Дългото чорапче и Емил от Льонеберя. Просто уникални книги за деца. След тях просто започнах да изяждам всичко на хартия, което ми попадне пред погледа. За първи път прочетох Пипи като бях някъде на 6, Емил веднага след нея.

Бях на 7 години,"Приказки от близо и далеч" и "Мечо Пух" бяха първите книги и оттам се започна едно четене,разбира се с годините преминах на по-сериозно четиво от детски приказки.

Първата ми книга която прочетох, беше "Индийски приказки", бях запленена от приказките и илюстрациите към нея.

Още от малка много обичам приказки и съм тормозела родителите ми непрекъснато да ми четат, а след това съм продължила сама. Извън приказките, книгата, която ме накара да се влюбя окончателно и да не спирам да чета дори и за ден е "Баскервилското куче" на сър Артър Конан Дойл. Прочетох я за първи път, когато бях малка и чрез нея открих магията от четенето

Приказки на Шарл Перо

Чета от малка, общо взето откакто се научих да чета. Имам всякакви книжки с приказки, като изключа тях първата книга която прочетох извън приказките и задължителната литература в училище беше на Дан Браун - "Шифърът на Леонардо"

От малка обичам да чета. Помня, че имах 4 книги с приказки и все ги четях и ги препрочитах.
После покрай майка ми започнах Арлекинчета да чета ама не ми допадаха чак толкова много. Но книгата която ме запали по любовния жанр беше на Сандра Браун.

Първата книга, за която имам спомен е сборник с приказки на Братя Грим, а после "Пипи дългото чорапче".

Емили Бронте- Брулени хълмове .. няма друга такава! Най-прекрасната любовна история която съм чела

Приказките на Братя Грим, дори не мога да преброя колко пъти ги препрочетох. После спрях да чета ... преди няколко години преоткрих четенето като удоволствие ... Питър Мейл – „Една година в Прованс“

Не съм сигура дали беше руската поредица Маговетри или Приказка без край, но и в двата случая си спомням че резултата беше един и същ - почти ежедневно посещаване на градската библиотека
Вече не е точно така за жалост, но с приятелката ми (три пъти по-голям читател от мен) се уговорихме сега малко по малко пак да се върнем към постоянното четене ^^

Много ми хареса въпроса , досега не се бях замисляла ,защото чета от много малка , но се запалих по фантастиката с прочитането на Игра на тронове когато бях още 5 клас и от тогава май съм се пристрастила към тези жанрове

Освен приказките, разбира се, във втори клас прочетох "Птиците умират сами".

Кралица Марго

Първата книга,която прочетох беше на Сандра Браун "Фантазия",после имах една много голяма пауза около 15 години в която нищо не четях ( все пак бях ученичка,уроците бяха по-важни) :) И преди около 5 години пак Сандра Браун и нейния "Огледален образ" ме запалиха отново. Оттогава чета само любовни романи,това е жанра,който ме зарежда най-много :) И тук трябва да спомена,че благодарение на Гането (ganinka),започнах и да колекционирам книги,което е едно истинско удоволствие за мен! :)

Хахах, Ели, заразна е моята мания май, щом и Дени заразих...
Иначе моя милост се "запозна" с книгите в началото на 90-те години, не помня точно с коя, но си спомням, че мой комшия - страстен читател с огромна библиотека - ми беше дал да чета книга от поредицата Знаменити романи на Калпазанов (май беше Тайните на един гроб, но не съм сигурна). Тогава се издаваха много ретро романи. След 2-3 години започнаха поредиците на Ирис и Бард, и не след дълго - така наречените арлекинки. С приятелката ми, която е също запален читател, се редувахме да купуваме книгите - ако аз купех една, тя купуваше друга и си ги разменяхме да четем.
Започнах да колекционирам книги, като не спирах да чета където и каквото намеря. И сега - след повече от 20 години от прочитането на първата ми книга от жанра - съм горд притежател на библиотека с над 3000 заглавия, като напоследък купувам избирателно, че място не остана...