Коя е книгата, която ви "научи" да четете?

First topic message reminder :

Всеки има някоя книга, която е разпалила любовта му към четенето. Та коя е тази книга?



Аз си признавам, че навремето не четях и общо взето ме караха насила. С 300 зора прочитах книгите, които даваха за през ваканциите и то не всичките... докато не ми попадна "Хари Потър". Тази поредица ми отвори очите. Както не можеха да ме накарат да отворя книга, така и не можаха да ме накарат да ги оставя. Баща ми даже я беше намразил. Та десет години вече все съм забила нос в някоя книга, но Хари си ми е една от любимите. Все пак с тях съм израснала и продължавам да си ги препрочитам. :slynce:

"Индийски приказки"... поне така си мисля.

Някоя за Шерлок Холмс ще е била. Или Кучето, или Знакът на Четиримата. При всички случаи - това беше поредицата, която ми разпали яко интереса към четенето, изключая книжки тип Кума Лиса и Кумчо Вълчо, от които учех буквите.

Миииии, или са Френски приказки или Пипи дългото чорапче, отдавна беше.

''Ласи''. Бях на 4 Гледах филма и ми хареса идеята за кучето, което преминава през толкова премеждия за да се върне при стопаните си.
Това беше книгата, която ме запали по четенето и с която се научих да чета. Радвам се, че баща ми ми я подари, иначе не мисля, че любовта ми към книгите щеше да е такава без него. :love: 

Пипи дългото чорапче - свършвах я и започвах отново:reading: 

Нямам такава книга. Чета откакто се научих. Започнах с приказки и задължителните детски книжки по списък за летните ваканции, след това се прехвърлих към библиотеката на майка ми. Имаше една поредица ''Среднощни романи", малки книжки с психо елементи, те бяха първите за възрастни, към които посегнах.

Честно казано първата книга ,която разпали много интереса ми беше "Старогръцки легенди и митове" .Нея и подобни на нея четях като бях малка вместо задължителните в списъка

Не помня,като малка четях Доктор Дулитъл и Мери Попинз...някакви такива детски книжки.Не знам коя беше първата.

Първата книга, за която имам спомен да съм чела, беше "Патиланско царство". А иначе, първите книги, които ме накараха да чета без да вдигна глава, от началото до края, бяха на Емилио Салгари "Последната битка на Сандокан" и "Тайните на черната джунгла".

И аз ще си призная, че до преди малко повече от година никои не можеше да ме накарате да чета книги . Книгата, която ме "научи да чета" е "Не без дъщеря ми" - невероятна книга и сега при всяка възможност гледам да чета

"Белият зъб" на Джек Лондон и "Петнистият сфинкс " на Джой Адамсън.Това са книгите, с които всъщност започнах да чета...

Първата книга, която прочетох сама бяха приказките на Шарл Перо, тогава бях на 7 и честно казано започнах да я чета заради красивите картинки - беше много добре илюстрирана, но ми хареса да чета

При мен не книгата беше причината, а човек, научих се покрай съпруга ми   

От малка чета много, книжки и така ... но това, което го направи мания. Срам ме е но Здрач.

Книгите, които ми показаха колко е хубаво да се чете са Пипи Дългото чорапче и Емил от Льонеберя. Просто уникални книги за деца. След тях просто започнах да изяждам всичко на хартия, което ми попадне пред погледа. За първи път прочетох Пипи като бях някъде на 6, Емил веднага след нея.

Бях на 7 години,"Приказки от близо и далеч" и "Мечо Пух" бяха първите книги и оттам се започна едно четене,разбира се с годините преминах на по-сериозно четиво от детски приказки.

Първата ми книга която прочетох, беше "Индийски приказки", бях запленена от приказките и илюстрациите към нея.

Още от малка много обичам приказки и съм тормозела родителите ми непрекъснато да ми четат, а след това съм продължила сама. Извън приказките, книгата, която ме накара да се влюбя окончателно и да не спирам да чета дори и за ден е "Баскервилското куче" на сър Артър Конан Дойл. Прочетох я за първи път, когато бях малка и чрез нея открих магията от четенето

Приказки на Шарл Перо

Чета от малка, общо взето откакто се научих да чета. Имам всякакви книжки с приказки, като изключа тях първата книга която прочетох извън приказките и задължителната литература в училище беше на Дан Браун - "Шифърът на Леонардо"