Предложения за превод

First topic message reminder :

Тук можете да давате своите предложения за нов превод. 

Изтрих предишната тема, защото в тази предложенията ще се дават по следния начин ЦЪК - необходимо е в мнението ви да е налична корицата, заглавието на всички книги от поредицата (ако е поредица) и резюме, за предпочитане на български език. Предложенията дадени с линк ще бъдат игнорирани.

И този превод, както и предишните, ще се избере чрез анкета, в която ще бъдат включени предложенията, които всеки член от екипа на преводачите избере и за които предостави първите две преведени глави. В тази анкета вие ще можете да гласувате и да изберете превода.

Моля, следете този първи пост за промяна относно срока, в който можете да давате своите предложения.

Последната промяна е направена от Renesita на Сря 25 Мар - 19:27; мнението е било променяно общо 1 път

ГЛАВА 3
Старая се да не го гледам в очите,отстъпвам към постелята на подгъващите се и треперещи крака.Ако това стане сега...аз бих искала да знам поне неговото име.Поне за да не се чувствам така ужасно.
-Може ли един въпрос?
-Въпросите ги задавам само аз.
-Моля Ви,...само един.
-Питай.
-Как е името Ви?
-Това няма значение.
И действително-няма.Аз се готвя да му дам своята девственост и името му няма никакво значение.Като се опирам в краят на кревата,бавно лягам на гърб,поемам дълбоко въздух и разтварям крака встрани.Дишам шумно и много тежко.И не мога да сдържа своите страх и паника,особенно като чувам шумът на разтварянето на цип и някакво шумолене.
-Оближи пръстите си и с тях  увлажни влагалището си.
Назовава всичко с точните им имена и от тази откровенност кой знае защо на мен ми е така неловко,като че ли го чувам за първи път.Не знам защо това му е нужно,но аз съм оглушена и някак си полупияна от това ,което се случва.Още не вярвам,че се случва с мен,не вярвам че още вчера мечтаех за съвсем друго.Тогава четях Цвайг,Моъм,Драйзер.Мечтаех за голяма и велика любов,и вярвах че именно с мен ще се случи това.Вярвах,че моят възлюбен ще ме измъкне от този ужас – заведе на среша с щастието.Мечтаех,че първата ми целувка ще е невероятна,а първата нощ-запомняща се по своята красота и романтика.А вместо това,лежа гола в хотелски номер с разтворени крака и се предлагам на непознат с надежда,че ще ме купи по-скъпо.Още вчера бях наивна девойка и не подозирах,че в мен живее цинична и продажна твар.Колко много ние не знаем за самите себе си,докато не дойде време да жадуваме нещо толкова силно,че гордост,съвест и срам умират отвратително и така бързо,а на тяхно място идва жаждата за парии сит живот.И аз иска есетра на закуска,обяд и вечеря,искам да топя хляб в червен хайвер и нося копринено долно бельо,искам да ухая на скъпи френски парфюми и искам да узная какво е това да не се нуждаеш от нищо.И не искам повече да живея в тази воняща дупка.
 Поднесох пръстите си към устните,облизах ги и тъкмо да ги извадя от устата си,чух хрипловата заповед.
-Още,още,намокри ги хубаво,Потопи ги така дълбоко,че да станат съвсем мокри.
И аз обилно намокрих пръстите си със слюнка и отпускайки ги надолу,погладих долните си устни.Но повърхността на пръстите ми е толкова хладна,че и това не помогнаи от студ всичко вътре ми се стегна.
-Вкарай ги вътре.
Понеже никога не съм се галила сама,се побоях да ги вкарам навътре,поопипах входа,силно стискайки очи и стараейки се да не хлипам и треперя.Понеже никога досега така не съм ги разтягала и отдолу ме засмъдя.Опитах се да понамаля разтяганетоно той се приближи бързо,наведе ,стисна и дръпна към себе си за полумесеците на дупето.А после с едно много силно движение навлезе във влагалището ми с нещо огромно,така че от неочакваност и силна болка очите ми се разтвориха широко и от тях потекоха сълзи,които потекаха като потоци по бузите.Никой не ми е говорил за това.В нито една книга не е написано за такова нещо.Всички там девственици се извиват от наслаждение,а аз се извих на дъга от адска болка.Но той даже и не спря,за да ми даде да привикна, а натисна коленете ми към гърдите ми и се втурна още веднъж,а после отново и отново.Впих си ръцете в чаршафитеи в собствените си длани,късайки със зъби устни,като нямах сила да да сдържам сълзите си,и не охках,както ме учеше Нинка.Просто ме болеше така,че...Срамно и неприятно ми беше и така ми се искаше да се избавя от това чудовищно чувство за прекалена пълнота там .Струваше ми се,че ме разкъсват и чувам шум от разцепена кожа и ми се стори,че само още няколко тласъка и край-от болка няма да  мога да дишам.Дано само по-бързо се прекрати това.И в главата ми странен напев.;;Ти сама си измоли това,сама  дойде при него и му предложи тялото си

,сама се съблече и ратвори крака,никой не те заставяше,даже не те е и молил...Търпи.‘‘
 Около ухото ми се раздаде сдържано сумтене.Но така рязко и гърлено.Моите колена се трият в пешовете на сакото,брадичката ми натрива вратовръзката му.Непознатият се движи мощно,безжалостно,рязко.Като бутало,избиващо масло от мляко.Тъканта на панталона му ми претрива нежното място между бедрата,усещам между долната възглавничка  каишката на коланът муи твърдите косъмчета на слабините на мъжът.Те допълнително бодат и предизвикват дискомфорт.Всичко гори между бедрата ми и бедрата ми започват да треперят.Но аз продължавам да търпя с всичка сила.Нинка ми казваше,че това не продължава дълго...а на мен ми се стори вечност и от сълзи очите ми се надуха.Издавам някакви звуци,но те са така далеко от страстни стонове.Олигархът така ниско е навел главата си,че не виждам главата му,а само част от косата и късче скула.Ухае на някакъв невероятно и вероятно много скъп парфюм,спирт и нещо тръпчиво,истински мъжествено.Стори ми се,че така ухае океанът-на сол,пясък и смърт.Именно така мога да охарактеризирам всичко това.Такъв е неговият аромат-на моят първи мъж.
как сдави едната ми гръд,стискайки зърното й между пръстите си и го изтегли напред ,като едновременно опали със своето дихание шията ми,а после се тласна така дълбоко и силно,че аз не издържах и силно изкрещях.Той застина за няколко секунди и  после започна такива силни ,кратки и бързи удари в мен с  глуха въздишк,като се впи в косата ми с ръце и натисна лице в шията ми.По-скоро се досетих,отколкото да съм знаела,какво става и че сега всичко ще приключи..След като свърши,членът му трябва да стане по-малък и да омекне.Така съм чела в някаква статия.Да,ама той не стана по-малък и продължи да ме разтяга до краен предел,така че ме пареше и щипеше.Усещах как там всичко е отекло и исках само той да излезе от мен.
Както се беше опрял на двете си ръце около главата ми,продължаваше да е надвиснал над мен,но вече ми отпусна коленете така,че накрая те престанаха да  ме болят като изкълчени,но не можех да ги затворя.Като че ли бяха застинали така разтворени и сгънати и треперещи от напрежение.Той мълччаливо се надигна и тръгна нанякъде,а нещо съвсем наблизо се приземи с шляпане в кошчето за боклук.Бях я забелязала още като отивах към леглото.Много бавноотворих залетите си със сълзи чии застинах гледайки тавана.Нищо по-унизително,болезненои ужасно не бях изпитвала в живота си.Ако всъщност сексът е това,то аз бих предпочела никога да не го узная.Но навярно още по-ужасно щеше да бъде ако го бях изпитала с Чумаков.
 Във банята се чу шум от вода и известно време аз се вслушвах в този звук и чувствах някаква влага между краката си,много  трудно си събрах краката и се обърнах на една страна.Ниско в корема си усещах някаква тежест.Даже ми се струваше,че неговият орган е още в мен.После чух как непознатият влезе в спалнята.
-Изтрий се и иди вземи душ.
Хвърли ми пешкир.То се приземи около лицето ми.Бяло,пухкаво,ухаещо на познат перилен препарат

Толкова  трудно станах от леглото и по вътрешната страна на бедрата ми нещо потече,когато  наведох надолу глава,видях,че краката са ми омазани в кръв и тя тече на струйки към глезените ми.Прикрих се с пешкира и влязох в банята без да се обръщам.Всяка крачка ми се удаваше трудно.Застанах под душа,но там долу даже да се докосна не мога.Така ме боли всичко и като че ли не само е подпухнало,ами е раздрано до месо.Страшно ми е да пишкам даже,ще пари и гори ужасно.
Изхлипах и облегнах глава на стената.Нищо не знам за него-нито кой е,нито на колко е години и даже не зная името му.Толкова е ужасно,че....се  чувствам като истинска проститутка.А най-ужасното е,че не знам сега какво ще стане с мен.
Как да е се измих със сапун,стараейки се да не си мокря гъстата коса,че после много трудно ще я изсуша.Щателно се изтрих с пешкирчето,кръвта спря и аз се загърнах в пухеният халат.Олигархът говореше с някого по мобилният с гръб към мен.Какъв мощни плещи има,широки като у борец или спортист.Отново едната ръка сгъната в юмрук-отзад.Изглежда това му е привичната поза.Гледа през прозореца без да се обръща.А на мен всичко,което ми се иска е да си облека дрехите и да се свия на кравай в някое ъгълче ,за да дочакам утрото.
 Метнах се към своите вещи,подхванах гащите си и внезапно той се обърна.Светлите му коси,проблясват в меките отблясъци на огъня в камината.Успял е да си свали сакото и вратовръзката.В разтегнатата риза се вижда мускулест гръден кош и плосък корем.
-Още не сме свършили-иди в леглото.
И отново се обърна към прозорецът.
Не сме свършили? Как? Нима той не изпита оргазъм?Нима след това не заспиват? В отговор така ме засмъдя отдолу,че няма да преживея още едно такова проникване.Но не посмях да се и обадя,а положих дрехите си на стола,а после отидох до кревата.Там в средата имаше кърваво петно.Свалих долният чаршаф на пода и легнах върху одеялото.Обърнах се встрани и затворих очи.
  Слушах отдалеко гласът му и изведнъж той ми се стори познат,защото като че ли съмм го слушала някъде и то неведнъж...Но къде? Мобилният го изключиха,раздадоха се стъпки,после той седна на кревата и матракът изстена под тежестта на тялото му.
-Умееш ли да правиш масаж?
-Не..не зная как...
- Ела да ми поразтриеш шията и плешките.само че първо свали халатът си.Искам да ме обслужваш гола.
 
-Нима няма да ме запитате за името ми?
-Не,не ми е интересно.
 Стоях зад него и се вгледах в широките и мощни рамена.Да,явно се е занимавал със спорт и то много сериозен.Но аз нищо не разбирам и той може да се окаже кой да е.
Под лявата лопатка се виждаше кръгъл белег и такъв имаше и от другата страна.Какви са тези белези и от какво?
-Заспа ли?
 Хванах  го за рамената и се захванах да го мачкам с всичка сила,така,както съм виждала  да правят масажистите,които поръчваше вторият ми баща за гоститеПонякога тези массажисти освен масажът на цялото тяло и удовлетворяваха сексуалнопациентите си,но аз бях виждала само първата част,когато носех плодове,закуски и питиета.
-Притисни се в мен и трий шията ми.По дяволите ,как ми е отекла от това пътуване...
 Тялото  му беше горещо,а кожата  като коприна и обгрижена,ухаеща на нещо непознато,но много приятно.Неговият аромат се отличаваше от този на вторият ми баща,на Чумаков и много други познати мъже.От тях обикновенно вонеше на кисело,пот и алкохолни изпарения.А Константин Андреевич и обожаваше пресен лук с борш и да пие с хего бира.Чумаков миришеше почти също така.Но и останалите познати не се отличаваха с приятен аромат.Често когато разтребвах стаите им,ми се струваше,че са нощували свине или коне.
Моите гърди се  сплескаха в мъжкият гръб и зърната им се триеха в лопатките на олигарха,докато аз старателно масажирвах шията му.Кой знае защо това ме смущаваше.
Мъжът ,който пишеше нещо в лаптопът си,изведнъж го тласна в страни и,като ме хвана като ерце за плещите,ме пеобърна през рамо и постави пред себе себе си.Неочаквах и рязхо въздъхнах и напрегнах.Тутак си ме засмъдя  между краката и напомни,че там е разранено.
-Много ме боли...-тихо казах,като не отвърнах очи от неговите северно-ледовити като скални късчета.Стори ми се,че даже не ме и чу.Гледа из под челото си,отдолу-нагоре,но аз нито за секунда не сечувсвам на по-горно ниво.По-скоро като насекомо под микроскоп.Докосна гръдта ми,потърка зърната ми,повдигайки и двете гърдии ги стисна така,че да напират напред.Явно му харесва  това,което вижда и хладните  му очи заблестяха.Но не бих казала,че този блясък е на топлина. Проведе ръка по бедрата ми,обърна ме с гръб към себе си и притисна задните ми половинки на дупето,смачка ги даже.Постави ме с властно движение на четвъртинка.Пръстите му се плъзнаха с натиск по гръбнакът ми,по всеки негов прешлен и със сила натиснаха кръста ми,заставяйки ме да се наведа напред.Известно време ме разглеждаше там.Усещах този поглед физически,изтръпнах и почервенях.Когато ме докосна между краката,аз примижах и приготвих за болка,но такава нямаше.Пръстите му се оказаха влажни и неочаквано приятно се плъзнаха между складките отдолу и докоснаха клиторът ми.После отново ги дръпна назад и пак  ме докосна с още по-мокри пръсти,влезна с тях във влагалището много навътре,като че ли изследвайки ме.
-Много си мъничка,-потвърди,като констатация.
И само след секунди усетих в себе си,членът му,едновременно с неговото хрипливо вдишване над тилът ми.Почти така боли,както и първият път.Затворих очи и прехапах устни,чувствайки как ме хваща за косата,навива ги на юмрука си и ме навежда със сила още по напред,заставяйки ме да се наведа до оредела.Болно е,но не чак така..,но дискомфортът и срамът ме заставяха да се моля да свърши по-бързо.Движенията му са поривисти,силни,бързи и пошли.Взе едно че в мен се вбива огромен кол,издавайки нееротични звуци  и тези пошляпвания ми се струват толкова мръсни и гадни.Това изтрива всички мои представи и фантазии  за секса.Остава само горчивото осъзнаване за реалността.Не съм вече девственица,чука ме абсолютен непознат и то втори път за тази нощ.И аз даже не мога и да си представя,какво ще стане утре.Възможно е през пролетта моето оглозгано от рибите тяло да го уловят в мрежа рибари.Константин Андреевич ще каже,че сама съм се удавила,ще ме погребът край пътя и ще плюят на гробът ми.Ще плюят на неблагодарната твар МаринкаНе искам да съм Маринка,а Мери,както ме е назовала майкаНяма да бъда повече разменна монета за вторият ми  баща и няма да позволя да определя съдбата ми.

4 ГЛАВА
 
   Вървях по коридора след охранника и се тресях от страх.Най-вече се боях от внезапната поява на мащехата и вторият баща и че ще ме хванат за косите и не само че няма да позволят да замина,ами и да не изляза даже от зданието.Сърцето ми пулсираше в ушите и отдаваше някакво ехо в слепоочията ми.Тежко дишайки,крачка след крачка се приближавах към фоайето.На мен е вчерашната рокля и пантофи на бос крак,но с нечие чуждо наметало метнато на раменете ми-топъл,загрят от нечие тяло и ухаещ на цигари и капки дъжд,които се виждаха ясно.Най-нелепите неща,в които съм се обличала изобщо,но ми се струваше,че този плащ може да ме защити от всеки и всичко и се гушех в него,като в спасителен пашкул. Като бавно поех въздух,стъпих на килима,който лично аз съ почиствала над  хиляди пъти и събирала на ръка власинки в знак на наказания-даже веднъж и с четка за зъби.Така Константин Андреевич ми измисляше изострени наказания,за да не се отпускам,както сам често казваше.
   Те всичките са там-семейството и приближените им,строени в редица,в стойка,,мирно‘‘.Раиса и децата й,до тях Чумаков и работници в гостилницата.Сториха ми се  бледи и  жълти и гледаха пред себе си.Някакъв човек пишеше нещо на стойката на администратора,а счетоводителят на  вторият ми баща и самият той,разрошен и настръхнал –крачеха насам-натам...Константин Андреевич извади сотовият и се готвеше да позвъни на някого,но човекът зад стойката рязко му изтръгна мобилният и го смаза с крак.Хазяинът само се разтресе от страх и не каза нищо.
-           Никакви позвънявания!-му изкрещяха и Константин Андреевич Зубов се сви,сниза надолу,само гледайки как счетоводителят му предава папките и документите на охраната.
Не ми е много ясно какво  точно става,но това е нещо неочакваноНе съм ги виждала никога такива,като че ли са на погребение или пред разстрел.Но аз просто продължавам да вървя след човекът от охраната,който ме води към изхода с енергична крачка.
  Когато преминавах покрай мащехата,чух нейното злобно и истерично съскане:
-Бъди прокълната,курво и дъщеря на курва! Дано пукнеш! Всичко е заради теб,твар такава!Никога да не видиш бял ден и такава курва и да издъхнеш!
   Първата ми реакция беше да свия глава в раменете си,но аз го преодолях и с изправен гръб и вдигната брадичка,продължих към вратата.Щом кълне,зна                       чи имат много сериозни проблеми,заради мен,за което само се радвам безумно.Заслужили са ги всички и отдавна и не трябва да ми е жал за никого.Вече зад гърбът ми,чух как Лиуля  се разрева на глас като хълцаше...:
-А ние сега какво? В детски дом ли?
-Млъквай!-Изкрещя майка й.
-Майкоооо,толкова ме е страх...!
 А колко пъти мен ме е било страх,колко пъти си затварях очите,когато се подготвях за ударите на Константин Зубов и се боях,че това е  последната капка,преди да стана инвалид.Или когато Раиса,изтръгваше косата ми,притискайки ме в ъглите и вземаха насила бакшишите или гасяха запалени кибритени клечки по тялото ми,ако нямах парички.И досега на тези места кожата ми е покрита с малки бели точки.
 Излязохме от зданието и с наслаждение вдъхнах свежият ,хладен въздух,така като чели не съм излизала сто години навън.Но именно така-свободна-никога досега.а сега така се чувствах...Каква наивна глупачка се оказах...
-Побързайте!
Хванаха ме под ръка и и като отвориха задната врата на колата ме настаниха на меката,кожена седалка.Аз през живота си не помня такова нещо,както и не бях виждала такива коли.С ококорени очи гледах вътрешността,през  прозореца,многото мигащи лампички и копчета и дръжки отстрани на вратата до мен.Като че ли това е машина от бъдещето и даже ухае по друг начин в нея.След първият шок се огледах.Олигархът седи отпред  до водача-хладен,надменен,отчужден.Седнали сме в колата,но ми се струва,че все едно той е по-висок с цяла глава от всички други и ние всички зависим от него,даже и като  поема въздух.И редом до него всичко замръзва.Истински айсберг.Никакви емоции.Нима  хората могат да са такива?Да,наистина...той прилича именно на айсберг и аз виждам само върхът му.Ледените сини очи,посребрената коса,така подхождащи на бронзовата му кожа.Такава арктическа красота,от която се вледеняваш.
  Всички мълчат и гледат мрачно и навъсено с някакви кабелчета в ушите,само дето нямат тъмни очила.Има много място на задната седалка и аз свободно се наместих обхваната от някаква еуфория и отчаяна радост.Дааааа! Успях! Изтръгнах се от този кошмар и сега ще е по другому.Усещам го.
 Изведнъж по посока на гостилницата преминаха няколко полицейски коли от големият град наблизо.Охооо!Но никога няма  и да узная дали са за собствениците и за какво...
 Олигархът изглеждаше невъзмутим,гледаше пред себе си със съшият нечитаем,хладен погледИнтересно,кой е той? Бизнесмен? Мафиот? Как да се държа с него?Накъде отиваме? Ами ако изведнъж ме изхвърлят от колата да издъхна   в канавката край пътя?
  Ах,Мери,Мери...Много си чела,прекалено много и затова в главата ти всякакви бръмбари..Притрябвало му е да те изхвърля..Бите оставил там в гостилницата и толкова.
-Като пристигнем мен ще ме заведеш в резиденцията,а нея води в Бохемия и там ще я оставиш на Виолета и Гросман.И ги уведоми сега,докато не сме в самолета.
-Разбрано.Имате ли други разпореждания?-услужливо попита плешив мъж.Понеже не знаех как се казват ги различавах по физически особености.
  Не му се отговори.Олигархът само се усмихна някак си хищнически и си записа нещо в телефона.Все по-силно ме обземаше усещане за неловкост,а и ужасно ми се ходеше в тоалетна и смущаваше мръсното  долно бельо.Винаги  си сменях гащичките сутрин.Чак сега се сетих,че нито имам чисти гащи,нито даже носна кърпа.
-Какво е това Бохемия?-попитах и погледнах първо в огледалото непознатият,после този,който ме беше съпроводил,но никой не ми отговори.Въобще аз съм като пусто място и не съществувам-даже не ме и поглеждат.Поразмърдах се на седалката и пак се загледах през прозорецът.Пътувахме към летището и много странно,че там ни пропуснаха отдавайки чест.Да.Ясно! Това е някакъв генерал из спец-службите или не знам какъв.Страшно ми е и интересно.И гърлото ми става сухо от разбирането,че назад няма пътеки.
 И доближиме писта,на която стои самолет-като огромна бяла птиица с разперени криле.И ние ще летим с него,сега? Оо,Божееее!Водят ме след Айсберга о коридора.Не ме питат за нищо ,нито даже за документи.Понеже никога не съм летяла,така ме е страх,че не мога да се кача по стълбичката.Спрях и поех толкова дълбоко въздух,колкото поеха дробовете ми.
-Какво има?-попитаАйсберг,като раздразнено ме огледа,след като се задържахме.
-Никога не съм летяла.Стархувам се и ми става лощо-тихо му отговорих и повдихайки погледс срещнах със син лед,който ме пронза като ток така,че ми се прииска да затворя очи.
-Ще ти примлее малко и ще престане.Ще ти дадат пакет предвиден за такива случаи.Но ако искаш да се върнеш,ще те откарат обратно в гостилницата.
Отряза  ме и влезе в салона на самолетаНо и аз след него на треперещите си крака.Само това остава-назад НИКОГА.Седнах на удобно кресло срешу него,стюардесата грижливо ме пристегна и даде пакет.Навярно е чуларазговорът ни.Когато самолетът зарулира,силно стиснах очи и ръце,при изллитането ми аглъхнаха ушитеи се тресях цялата от напрежение,докато не чух над ухото си:
-Отвори си устата!
О,Божее,какво? Сега? Тук? Та аз ще повърна на панталонът му.
-Казах ти да си отвориш устата.
Когато преглътнах обилно отделящата се слюнка,открих устните си и почувствах,как на езикът ми легна нещо прохладно и с вкус и аромат на мента.Бонбон.Леко отворих очи-първо едното,после другото и видях как вече Айсберг си седи на мястото с лаптопът си.Огледах се с опасение и видях че сме сами в красив салон в цвят слонова кост с възглавнички и одеяла във вишнево.Стюардесата,която беше проверила дали сме добре пристегнати си беше излязла.А самият салон напомняше на хотелска стая само че без легло.Но вече не се и сънявах,че тези седалки падат назад и стават на легла.Само,че дявол знае как става това.Бонбонът беше с много лютив и почти несладък,но наистина ушите престанаха да ме болят и бучат,а премаляването отзвуча.Сега основната ми мисъл бе как да попадна в тоалетната.Такава тежест ниско в корема усещах,че по инстинкт започнах да треса и кривя краката си,да се полюшвам,за да не се изпусна.Както ме е учила,мама-да танцувам,това помагаше малко
-Престани да мърдаш постоянно!
 Каза ми той без да отклонява поглед от компа и неочаквано притисна с длан коляното ми.Тутак си притихнах.Ръката му беше  гореща , мека и огромна и тутакси като паяжина по кракът ми се разнесе топлина.Не ми беше противно.Но независимо от това,се боях от него.И това докосване ми напомни,какво правеха с мен тези ръце нощес,как властно ми разтваряха краката,как пипах гръдта ми.И отново погледът ми попадна на халката му и ми стана така неприятно.Като че ли аз правя нещо толкова низко,гадно и моето поведение е отвратително.Правилно го каза мащехата-аз съм си просто курва.
-Ходи ми се до тоалетнаи то много-внезапно изписках,но даже не ме и погледнаха.Тогава започнах да дърпам ремъка и се опитвах да го разтегна.От усилията така ми се припишка,че едва не се изпуснах и вече плачех.Тогава изведнъж мъжка ръка щракна закопчалката,като ме пусна на свобода.Аз скочих и се хвърлих към вратата в краят на салона като силно я дръпнах към себе си.Оо,дааааа! Скочих в кабинка с тоалетна и след няколко минути,въздъхнах с облекчение.
Изведнъж ярката светлина угасна и над огледалото се включиха малки лампички.Загледах се в парчетата сапун,на шишенцата,на красиво сгънатите копринени салфетки и сапунчетата във вид на цветя.Толкова е красиво и тук,като в дворец.Даже самите самите разнообразни шишенца ми се струваха произведения на изкуството и нищо подобно не бях виждала.Гостилницата вече ми се струваше-забравено от Бог място..а по-рано я смятах за разкошна.Така ме убеждаваШЕ И Нина.
 Настоятелно задвижиха дръжката на вратата и аз замръзнах.
-Какво правиш там?-се чу гласът на олгарха и аз стиснах в длани един от флаконите с течен сапун.
-Мия си ръцете.
-Двадесет минути? Отваряй вратата!
 Послушно завътях ръчката и вратат се разтвори  тутакси.Кабинката веднага ми се стри така малка и тясна,а той се извисяваше над мен като скала и аз се почувствах като нищожна буболечка,която може да размаже с носът на лакираната си ботинка.Погледна отворените шишенца,разхвърланите салфетки,мен и изкомандва.
-Веднага излизай! А и донесоха закуска.
От тази дума в моят корем така се разбунтуваха червата ми,че се изчервих. Опитах се притисната към вратичката да изляза покрай него,но не можах да се промъкна.Вдигнах глава и го погледнах в ужасявашите сини очи.Пак ми пресъхна гърлото.Той не направи никакво движение да ми помогне или освободи пътя,просто ме гледа със своят непоносим поглед и ми се иска някак си да изчезна или като хамелеон да се слея с околната среда.
 Накрая промъкквайки се покрай него-се приплъзнах в салона и с бързи крачки се  приближих до креслото.На разпъната масичка,нас ни очакваше цяло пиршество и само при вида на храната ,започнах да отделям обилно слюнка.Айсберг седнал срешу мен  започна равномерно да мажена кифличка сметана с подправки,а аз си сложих по малко от всичко.И омлет и сирене и кашкавали късчета шунка и салата и авокадо и чери доматки.Когато ръката ми се протегна за още погледът ми се срещна с този на непознатия.Пиеше чай и ме гледаше-внимателно,пронизващо като на някакво странно същество.После отхапа късче хляб и продължи да щрака в лаптопа си.Опустошила много бързо чинията си,се разтопих от насищане на глада,топлият чай и уюта.И не знам защо,но изведнъж се разбърборих;
-Оказа се,че съвсем не е страшно това да се лети.Немного ми заглхнаха ушите,но няма нищо.А така ти спира дъхът като че ли си на най-високото на виенското колело,Един път бях в Луна-парк и...
Повдигна глава и ме погледна така,че аз замълчах,стискайки пръсти и прехапвайки устната си.Отново се наклони към компа като отххрупа поредно парче хлябПри него и това се получава красиво,някак си изтънчено и даже не си изцапа брадата.Но в него всичко беше някак си така обгрижено,чисто до премала и правилно.
-           А още и да се чете и пише докато се храниш,не бива.
Кой знае защо реших да му попреча и веднага съжалих за това.-ако продължиш в този дух,ще излетиш през прозореца.
Задавих се даже от въздухът,който поех и се закашлях.
-когато поискам да си отвориш устата,ще ти го съобщя.Но надали ще бъде за разговор.
 Сърцето ми заби силно и ми загорча от обидаТака ми се поиска да хвърля към него чаша или чиния,но разбира се-не посмях.Бързо запремигвах за да не потечат сълзи.
  Дълго гледах през стъклото от скука,но освен небето,нищо друго не се виждаше.Не след дълго затворих очи и задрямах,но усетих че ме покриха с одеяло,стана ми топло,бях ситаи даже  не забелязах как съм заспала.
 Понеже имах голями гърди,тежки,а прорезът на деколтето на чуждата рокля ми беше тесен,усетих как болно се впи в кожата ми.Скочих и веднага въздъхнах от това което видях.Той седеше до мен и ме галеше по гърдите.След ключиците,спускаше ръката си към самата ми гръд,като я  и мачкаше и повдигаше.В този момент с крайчецът на окото си забелязах че се движи някак си и другата му ръка.Като фокусирах погледът си-потръпнах.Широката му втора длан беше обхванала пенисът му и бързо се движеше нагоре-надолу.Гледаше само гърдите ми със стъклен поглед и приоткрита уста,тежко дишайки и поемайки си въздух със свистене.Когато се опитах да се мръдна,ръката му така стисна полушарието ми,че изохках и замрях.Палецът му  и показалецът му - стисна зърното ми и го изтеглиха напред.Не ми беше неприятно,а напротив,нейде ниско в коремът ми запърхаха пеперуди и между краката си почувствах тръпки,както и непознати и плашещи  усещания и в самите зърна.Рязко ме наклони към себе си като упря главичката на членът си в  гръдта ми и си задвижи още по-бързо ръката си с пениса,като се триеше в кожата ми.Рязко отметна назад глава,озъби се и видях как плисна семенна течност,която потече надолу към ребрата ми.Мъжът глухо въздъхна,продължавайки да се трие в мени потръпва оше минута-две.После се отдръпна,подхвърли ми салфетки и седна пак отсреща,като си затвори ципа.А аз още се триех,когато обявиха,че скоро кацаме.
  Разделихме се в аеропорта.По-тоно Айсберг с охраната си се упъти към кортеж от коли обкръжен от охраната си,а мен мъж наподобяващ Плъх ме помъкна в съвсем друга посока,сграбчил ме за лакътяИсках да извикам към олигарха,нещо да го запитам,като гледах след него,но мен като прокажена ме мъкнеха бързо към друга кола,като че ли за да не мезабележи никой.Още повече,че зад Айсберг се хвърли тълпа от репортери и журналисти.Може би е известен актьор или депутат?
 Докато пътувахме,гледах през прозореца с широко отворена уста на красивите улици,сгради,потънали в зеленина и чистота. Понеже не бях виждала досега друг град,освен нашият,столицата ми се стори толкова великолепна,че аз буквално се впивах с чело във вратата ,за да разгледам всичко.В далечината  се виждаха плошад и фонтан.
-           Нека да погледнем,да спрем? Ей,на вас ви говоря!-блъснах предната седалка
-           Не е наредено,не може!
Ясно.Не било наредено,а какво може?Но това го узнах по-късно,когато колата напусна градът,пое по страничен път и пое към малък частен дом.Пътувах вече мълчешком,като едвам дишах и чаках сега да спрем...Но колата продължи,поемайки по серпантини нагоре,покрай дървета,подминавайки малко езеро,отпрвяйки се към кирпична постройка с широки тъмно-кафяви врати. А над нея се извисяваше самият дом.Не прекалено голям от сив кирпич с огромни прозорци –цяла стена.Безшумно се отвори вратата ,пускайки ни вътре.Около домът бяха посадени ели и се виждаше здание с един прозорец.

Скъпи Дами!
Тъй като няма особен интерес към тази серия-спирам с превода!
Здраве и мир през 2023година!

Sheba113 написа:

Скъпи Дами!
Тъй като няма особен интерес към тази серия-спирам с превода!
Здраве и мир през 2023година!

Предполагам, че слабия интерес се дължи до голяма степен на мястото, където споделяш с нас превода. На мен лично ми беше интересно да прочета началото на историята и бих се радвала да разбера как завършва. Обаче попаднах случайно на превода, понеже тази тема е за други неща. Може би греша, но мисля, че имаше тема от рода на лично творчество или нещо подобно. Може би ако текста е там, повече хора ще могат да го видят.
Благодаря ти за положения труд.

Предполагам, че слабия интерес се дължи до голяма степен на мястото, където споделяш с нас превода. На мен лично ми беше интересно да прочета началото на историята и бих се радвала да разбера как завършва. Обаче попаднах случайно на превода, понеже тази тема е за други неща. Може би греша, но мисля, че имаше тема от рода на лично творчество или нещо подобно. Може би ако текста е там, повече хора ще могат да го видят.
Благодаря ти за положения труд.

Сигурно сте права,но аз и не знам къде да публикувам преводите за да се разбере ,че книгите са интересни.От друга страна -сега съм извън страната и съм ангажирана с друга дейност.И аз Ви благодаря,че сте прочела тези преводи.

Търся ппредицата " Захарница" на Сойър Бенет

Благодаря на всички ,които проявиха интерес  към моята макар и неосъществена инициатива!

Credence
Penelope Douglas

Здравейте!
Превела съм любителски няколко книги от руски и ми се иска да ги споделя с Вас? Ако Ви интересуват,къде тук и как бих могла да ги кача?

Sheba113 написа:

Здравейте!
Превела съм любителски няколко книги от руски и ми се иска да ги споделя с Вас? Ако Ви интересуват,къде тук и как бих могла да ги кача?

Аз бих искала да ги прочета. Може ли заглавия и автори?

Мис Русия-Пленницата на чудовището- Наталия Богатенко- психо-трилър


Никой няма да узнае-Татяна Никандрова- романтична еротика


А къде трябва да ги кача,за да ги четат повече хора?

Ето началото на Мис Русия

Преди половин година. Москва
Тогава…
- Обърни се ... Да, забави, не потрепвай.
Стоя вцепенена и не смея да вдигна очи. Усещам лицето си почервеняло от срам, а ръцете ми треперят зад гърба. Офисът е просто огромен, може да побере цяла делегация с всички удобства. За да се разсея, разглеждам разсеяно паркета и собствените си крака. Обувките са скъпи на високи токчета, взех ги назаем от съквартирантка, чувствам се неудобно в тях. Но не го показвам.
- Ти си глуха, нали? - излайва Стас, изкарвайки ме от мислите ми и аз потръпвам. - защо дойде тук, да изобразяваш статуя, мамка ти?!
Преглъщайки на сухо, аз тромаво се обръщам като дървена, показвайки се на мъжа, който седи на кожен стол до масата. От момента, в който се появих, придружена от Стас, той не каза нито дума, само кимна любезно, когато пазачът прошепна нещо в ухото му. Честно казано, от този човек настръхвам.
Той е истински представител на елита. Привлекателен като хищник - леопард, готов всеки момент да разкъса жертвата. Стилно сако в цвят горчица пасва на широки рамене, бяла риза с разкопчана яка и се виждат част гърдитему и сребърна верижка блести матово на загорелия му врат. Не е от ,,братството‘‘ изглежда много по-умен от обикновен бандит.Господар на живота...
- Свали си роклята. - изкомандва Стас, търкулвайки дъвката по лявата си буза.
Става ми студено. Замръзвам с гръб към тях, нервно играейки с колана на дрехата си. Разбира се, глупаво е сега да се смущавам от тялото си , когато съм в Москва, постигнах целта си с такава трудност и преминах селекцията на кастинга,но естествената срамежливост отново ме притеснява. Там, в родното ми село на хиляди километри, всичко изглеждаше много по-лесно!
Там имах приятелка- Валка ,която ми шиеше страхотни тоалети, тя като цяло е талант, трябваше да излезе от пустошта и да завладее модните подиуми на столицата. С нейната лека ръка и буйно въображение винаги се кичех с красиви рокли, модерни панталони и блузи, за завист на всички момичета. Валка, смеейки се, твърди, че аз съм звездата на областта, истински топ модел и моето място е на кориците на списанията.
Това беше шегата, която започна всичко. Един приятел ме постави пред огледалото по бельо и каза, че трябва да отида в Москва. В интернет попаднах на статия за предстоящия конкурс Мис Русия 2020 и веднага реших че това е моят шанс. Ако мога не само да помогна на болната си сестра, но и да напредна, да се измъкна от бедността и да прославя родната си земя.Да, у дома сънят беше по-близо и по-ясен. А тук, изправена пред мръсотията на квалификационните кръгове, конкуренцията на същите провинциални глупаци като мен и интриги, моята решителност леко намаля ...
- Накратко, скъпа, или правиш каквото ти се каже, или си свободна и в такъв случай можеш да си опаковаш куфара и да се хвърлиш обратно в дупката си. -Стас изсъска, приближавайки се до мен.
Покорно навеждам глава, непослушните ми пръсти се борят с ципа отстрани. Трябва да спечеля, да взема наградата милион и ако за това трябва да спя със спонсор, така да бъде!
Кой каза, че конкуренцията ще бъде честна?
Коприненият тоалет се плъзга меко по краката ми, хладният въздух докосва с приятен дъх нагорещената ми кожа. С мъка отхвърляйки срамежливостта си прекрачвам роклята си,скупчена на пода -придвижвам се до масата с добре заучена стъпка и улавям погледа на Ярослав. Очите му, които оценяват тялото ми, блестят, придобиват нюанс на горчив шоколад, с хищно присвиване.
Усещам треперене в коленете си. Токчетата тракат силно по паркета, а в ушите ми блъскат кървави чукове. Още няколко крачки и двамата с него сме разделени от последното препятствие - орехова маса, върху която лежат в идеален ред купища документи и кутия цигари. Шатун маха с ръка на пазача да излезе, след миг вратата тихо се затръшва.
Ние сме сами. Аз съм екзотично животно.
- Как се казваш? - гласът му, оказва се, е много приятен, нисък, но въпросът е зададен с властни нотки и аз автоматично издавам:
- Джулия. - и веднага хвърлям смутен поглед към масата и изведнъж си спомням, че след кастинга всички момичета, преминали селекцията, получиха псевдоними. Искам да кажа, Джулия.
-Не, не-някак си не ти подхожда тази Джулия.- Той се обляга назад, кръстосва пръстите си. -Ти си Жулиета. На колко години си ,момиче?
- Осемнадесет и половина.- Вдигам глава, втренчвайки се в него отново. ,,Не знаете ли, че не се допускат по-млади на състезанието? Какво? Твърде неопитна ли съм за Вас ? –мисля си аз Говори се, че Ярослав Николаевич Шатун обича горещите игри с камшик. Дали това е клюка или истина, предстои да разбера съвсем скоро.
Явно мислите ми са изписани на лицето ми, за което веднага съжалявам. Сега ще ме изхвърли от офиса, а след час ще ми върнат паспорта и ще ме изгонят от хотела. Въображението злорадства рисува срамно завръщане в селото, подигравателни шепоти на местни завистливи жени и тъжната усмивка на сестра ми. Ирка, разбира се, няма да каже нищо и няма да ме осъди, дори ще ме подкрепи, но как да живея, като знам, че съм пропуснал шанса да я спася?!
Ярослав рязко се навежда напред, без да ми позволява да се отдръпна, хваща ме за китките, принуждавайки ме да се строполя на масата и аз се осмелявам да го погледна в очите. Усмихва се подигравателно.
- Ако ти подам своят пръст в устата тии- ще го отхапеш, нали? - Това мое въображение ли е, или наистина има одобрение в тона му? - накратко, Джулия - Жулиета, чуй ме. Ако искаш да носиш короната на кралицата, следвай три прости стъпки. Никога не чукай приятелите си и не им погаждай мръсни номера. Прощавам ти този път. Това не е детско матине, заложен е голям джакпот, за много от участниците това е приказно състояние, следователно второто е скромност, разбира се, добродетел, но не и на това състезание. И третото, следващо от второто - не скачай в леглото с всеки, който го иска. Запомни, момиче, не журито решава всичко тук, вече видя състава му в първия кръг. Това са само пионки, но има и такива, които имат правото да разпореждат кой от участниците да пробва короната. Схващаш ли?
- Вие ли сте, Ярослав Николаевич? - питам наслуки, напълно престанала да разбирам нищо.
Ако той няма да спи с мен, защо тогава е този цирк с булката и събличането? Ами ако е тест? И на всеки финалист се нарежда „на килима“?
- Аз съм. - потвърждава той спокойно, лениво, с лек натиск, водейки възглавничките на пръстите си от китката ми до лакътя. - и още ... Не харесвам достъпни жени. Ако искаш да спечелиш, не се опитвай настойчиво да влезеш в полезрението ми, но и не се оттегляй в сенките. Бийте се за короната, Джулиет. Имаш всички шансове да победиш тези глупаци.
Ставайки от мястото си, Шатун, без да пуска ръката ми, ме кара да се обърна и застава пред мен. Нежно, чувствено прокарва носа си от врата до ухото, плавно с равномерно дишане и тялото ми възбуждащо реагира с топлина. Той е висок, а аз съм вече сложена да седя на масата и очите ни са почти на едно ниво. Мирише леко на пяна за бръснене и аз изпитвам непоносимо желание да докосна волевото му лице, за да попия тази миризма с кожата си. Сърцето ми ускорява ритъма си, неприятен студ пълзи по кожата ми с остри игли.Не познавам тези чувства, те ме плашат. Никой от мъжете не е играл с мен в такива игри ...
До сега…

*****
Чувайки стъпки пред вратата на банята , се потапям стремглаво под водата във ваната. Пухкава пяна запушва ушите ми и заглушава звуците. Задържам дъха си, за да не преглътна горчивата сапунена консистенция, и напрегнато броя до три.
Веднъж – тежкото стъпало приближава.
Конвулсивен опит за поемане на въздух.
Две - вратата тихо се отваря.
Не дишай.
Преброявайки до три, една ръка внезапно се гмурва във ваната, грабва ме за косата ми и ме извлича безмилостно на повърхността. Боли, боли и е неприятно, но стискам зъби, потискайки вика на възмущение. Мъжът е пиян, залита, плътният алкохолен дъх ми запушва ноздрите. Принудена съм да изляза от ваната, той ме придърпва по-близо, лицата ни са почти на едно ниво. Дрезгав глас накъсва тишината като груб шамар:-Какво, по дяволите, е това,което те удари в главата?!" Мислиш да се давиш ли?
Даже не съм си го и помисляла.Но не искам да се оправдавам, защото той не може да понася, когато го пресичат. В мой интерес е да се подчинявам във всичко. Бъди винаги в добро настроение, угаждай на покровителя си и не се оплаквай от съдбата и не мрънкай. Като цяло не обичам да хленча по принцип и малко е останало от онова наивно момиче, което дойде да завладее Москва преди шест месеца.
Ако тази Юлка съществуваше, малко хора имаха възможност да я видят. Само най-близките познаваха бившата, истинската мен. За други отсега нататък съм арогантна кучка, любовницата на Ярослав Николаевич Шатун, най-ужасният бандит на столицата.
- Защо мълчиш? Кажи ми,чве съм копеле? - издухва Ярик, разтърсвайки ме като непослушно кученце и болезнено стискайки с пръстите си двете ми бузи. - ти мълчиш, мислиш всякакви глупости за мен, нали? Мразиш ли ме?
Не отмествам поглед. И цялата гама от емоции със сигурност се отразява в него, като ясни отпечатъци върху девствен бял сняг!Ако мога бих плюла на него.
– Мразиш ме , знам. Вече забравих кой от нас създаде звездата. Провинциален боклук! Да, ако не бях аз, щеше да се смърдиш в дупката си, да ореш под чужд чичко за нищожни пари или да разтваряш крака пред мръсните братя в миризливия публичен дом на родното си село! – дърпа се доволно Шатун, неочаквано усмихнат.Няма топлина в тази усмивка. Хищна на подпухналата муцуна, изкривена от пиянство. Явно той не усеща разликата между това, че трябва да се чукам с него или да спя с момчетата от родината. Ако имах избор, бих предпочела да работя като чистачка там, а не да водя така наречения "сладък" живот в Москва!
Отвратена, аз се усмихнах в отговор, като казах равномерно:
- Отивам да спя. Смърдиш като пиян клошар. Наглостта ми този път се размина, не последва удар. Странно, обикновено Ярик не се колебае да ме бие за подобни изказвания. Днес той явно се държи нестандартно, но това не радва, а напротив, буди подозрение.
- Какво, отвратителен съм ти,а? – хили се ядосано Шатун, разрошвайки заплетената ми коса. - и ти не подсмърчаш. От теб се иска едно - хубава муцуна, добре поддържано тяло и смирение. И си затвори устата. Запомни, любима, идеалната любовница е тази, която е съгласна с любовникът си във всичко.

„Аз не съм ти даже и любовница,а държанка.‘‘-Тази вечер имаме презентация в новия ти клуб. - напомням ти,- подсетих го- издърпвайки копринената роба от куката. – поспи поне малко. Не искам да се засрамвам с подпухналото ти лице.
- И не е необходимо. - подигравателно възразява той и като се държи за стената, излиза в коридора. - грижи се за своето. Събуждане в седем и половина. Вземи си парички от сейфа, купи си нещо хубаво за вечерта.
Гледайки Ярик, как се препъва , влачейки се нагоре по стълбите, показвам средния си пръст след него. Настроението ми пада до нулата , апатията се трупа. Не искам да ходя на парти, да виждам отново охранените муцуни на бандити, които се наричат бизнесмени с голяма буква, да навличам усмивка, която наранява лицето ми, и нощем отново да се задавям от горчиви ридания.
Защо спечелих състезанието? В името на това съмнително удоволствие да живея в измамно изобилие? Да, ако някой ми беше прошепнал тогава какво означава титлата „Мис Русия“, щях да избягам, без да поглеждам назад, да взема влакът и да се втурна към родното си село ...
********

А ето и една глава от книгата:  на Татяна
Никандрова-Никой няма да узнае


НИКОЙ    НЯМА  ДА  УЗНАЕ

ГЛАВА  1

ПРОЛОГ
-Омъжена съм Богдан.И това,което се случи вчера-нетрябва повече да се повтаря.Никога.
Лицето на младежа помръкна,а пухкавите му устни се изтъниха до тясна черта:
-Защо Не? На теб също ти беше много хубаво с мен.
Ама че упорито момченце!
Ти въобще чу ли ме какво ти казах?-разтварям ръцете си в страни.-О-мъ-же-на съм!
-Знам,че си омъжена.Още вчера го разбрах,когато видяй халката на пръста ти-мрачно изрече-Но това не ти попречи да преспиш с мен,нали?
Бузите ми се изчервиха от неудобство,а дишането ми стана пресекливо,като че ли са ме ударили така,че да ми изкарат въздуха.Непоносим,ужасен провокатор.Ето,какъв е той!
-Престани!-смутено го прекъсвам.-Това не е шега.Ако някох узнае за нас,това ще разруши не само кариерата ми,но и бракът ми, а и целият ми живот.
Няколко минути,той внимателно ме гледа в очите и под неговият прям пълен с осъжадне поглед,аз се чувствам като малка буболечка.Лъжлива и лицемерна.
-Отпусни се,никой няма да узнае-произнася накрая –Докато ти сама не го поискаш.
  Глава 1
Карина
Карина Владимировна,съдейки по многочислените отзиви в Интернет,много считат Вашият роман-,,Вечното‘‘за антируски и формиращ лъжливи ценности.Как се отнасяте към това?-поредният модерен,напорист журналист се надига от мястото си,озвучавайки дразнещият си със своята баналност-въпрос.
-Изобщо не ме интересува мнението на зеленчукоподобната маса-хладно се отзовавам,стараейки се да не реагирвам на поредната провокция.-Следващият въпрос?
-Нима може да бъдат наричани,,зеленчуци‘‘-хора само заради това,че техните убеждения,не съвпадат с вашите?-журналистчето и не помисляше да се предава.
-Тук няма място за несъвпадение на на възгледите-злобно се усмихвам-Просто у някои индивиди напълно отсъства критическо мислене и те поглъшат всичко,което средствата за масова информация им наливат в ушите и очите.А когато човек не мисли със своята глава,малко се отличава от това,както ги нарекох.
-То ест Вие не сте съгласни,че Вашият роман подрива основите на патриотизма?-продължава той,много доволен,че му отговарям,което правя рядко пред медиите.
-Ако книгата ми подрива някакви основи,то са само тези на тоталиторизма,който процъфтява в нашата страна,прикривайки уродливото си лице със самият този лъжлив патриотизъм.Антинародната пропаганда  и космополитизмът-не са едно и също.
Като нямаше какво повече да каже,драскачът само кимна кратко и си седна на мястото,а в атака се втурна следващата акула с ярко-вишневи устни.
-Главната героиня завършва живота си със самоубийство,като преди това застрелва синът си,а после себе си.-преднамерено разтягайки думите си,казва тя-Явява ли се този факт,някаква следа от смъртта на Вашето собствено дете?
-Не! Това е художествена измислица, а не автобиография.-с труд извличам думите,усещайки как предателски пресеква гласът ми.-нека да приключим с това.
Хвърлям кратък поглед към своят менаджер,полъхващ във всички оттенъци на червеното и се вдигам рязко на крака,отмествайки със силно скрибуцане,столът зад себе си.
Пресконференцията не започна добре от самото начало-това е глупаво да се отрича.Както и да се опитвах да я изнеса в интелектуално русло,на вестникарските клюкари са им интересни само две неща: обсъждане на политическите дрязги и копаенето в мръсното бельо.Между другото-те само с това се занимаваха през изминалият час.Как ми е омръзнал този евтин цирк.
,,Госпожо,а бихте ли разсъждавали така смело,ако нямахте  второ гражданство?Защо не отидохте на митинга в поддръжка на...,макар и да му симпатизирате?-все нетактични въпроси,подобно на стрели с отровни наконечности ,се впиват в гърбът ми.
Песове,безчувствени кучета.няма нищо свято за тях.Родната си майка ще продадат за висок рейтинг на статията си!
Свивам със сила ръце в юмруци и ноктите  ми се впиват болно в кожата.Това ме отрезвява.По същество се явява единствената субстанция в този пропит с лицемерие свят,способен само да промива човешките мозъци.А на мен това сега ми е крайно необходимо и без това казах много излишни неща.
Излитам като куршум във фоайето и гръмко почуквам с токчетата си по мраморната настилка ,устремена към асансьора.Само няколко десетки метра и ще се окажа в дългоочакваното безмълвие на пустата стая.Както и повечето творчески люде,аз съм шибан интроверт и стремежът ми към усамотение е норма на поведение.Но днес превъзхождам сама себе си: желанието ми да се избавя от странични лица,се превръща в истинска мания.
Господии,само по-бързо да...
-Карина Владимировна,почакайте.-отзад се  раздава задъханият глас на Алина,асистентката ми.-Къде така избягахте?Имате ангажименти...
-Давай утре- като позабавих крачките си,въздъхнах-Всичко остави за утре,алин.Ще урегулирам нещата,ще позвъня  комуто е нужно,ще се извиня.
Уморено потривам слепоочията си,вдигам поглед към младото,румено лице на момичето,в което се четат отблясъци съчувствие.Може да е даже искренно-тя е една от малкото,работещи в тази сфера,която е успяла да съхрани в себе си човещината.
-Как сте?-тихо и меко пита тя и аз разбирам,че не става дума за провалената прес-конференция,а за вътрешното ми състояние.
-Не съм много добре-честно признавам. -Но утре се надявам да съм отлично.Просто ми е необходимо сега да съм сама.
Добре-разбиращо кимва тя.-Ще напиша обява,че внезапно Ви е прилошалои затова така спешно сте напуснала залата.Към здравословните проблеми,обществото се отнася по-лоялно,отколкото към личните.
-Блгодаря ти,Алин-успявам да изцедя благодарна усмивка.-Аз се прибирам в хотелската стая.
Прощавайки се ,замислено се подпирам на нея,защото все пак имам нужда от поддръжка.Необходима  ми  е поне малко душевна топлота,която могат да дарят само близките.Моят проблем е,че нямам такива.Е,формално има,каквито навярно се явяват майка ми и мъжът ми,но в последно време,пропастта между нас може да се измерва в метри-така силно и безпросветно се е натрупало неразбиране.
И ако в нашият брак с Олег е останала малко топлота,която отчаяно се опитваме да съхраним,то отношенията ми с родителката-са откровенно-лоши.Толкова,че даже под дуло на пистолет,не бих си изляла душата пред нея.Твърде много игли в миналото тя заби в мен..
Като помислих малко все пак реших да набера Олег.Самият той ме помоли да му позвъня след конференцията и разкажа как е преминало всичко.Няколко секунди слушам протяжните звуци ,а после се чува и гласът му,приятен,но леко по-висок,отколкото приляга за мъжки глас.Даже в началото на запознанството ни,си мислех,че е гей,но след седмица-в спалнята се уверих в противното.
-Привет,мила! Как мина всичко?-веднага преминава към най-важното.
-Привет,много паршиво,защото ми се нахвърлиха като стадо гладни хиени.Всеки се стремеше да откъсне по-голям,лаком къс.
-А  основно до какво се опитваха да се докопат?
-Цитираха статия на Лозов,където назовава романът ми ,,бездушен продукт на западната поп-култура‘‘ упрекваха ме в идеологическа диверсия,радикален феминизъм и много други смъртни грехове-с ирония съобщавам аз.
-Гаднооо!-след малка пауза,коментира  той.
Даже не това е точната дума-мрачно подтвърждавам-Мръсниците исках да изпият кръвта ми,цялата до последната капка.Но аз не им го позволих.
-В какъв смисъл?
-Просто..станах и излязох.
-Прекъснала си без обяснения,конференцията?-гласът на мъжхът ми подскочи с още няколко октави.
-Е,даа!
В слушалката се раздаде тежка въздишка,а после Олег продължи:
-А не мислиш ли,че си се поразгорещила,Карин?Все пак от обществената нагласа,зависи бъдещето на книгата ти.
-Да върви на майната си такъв успех!Не ми пука!-от сърце възкликвам.-Та какво разбират тези доскорошни писачи от настояща литература?Погледът им е замъглен,а пазарът препълнен с нискосортни булевардни романчета,които те възхваляват.Когато наоколо са само щампи,истинското изкуство се възприема на щик.
-Права си безусловно,но..все пак-мъжът чак се запъна в обясненията си-не ти ли се струва и на теб,че ,,Вечното‘‘е  малко по-сурова и претенциозна?Възможно е ,някъде да не си догледала,да има недоработване,прекалена безцеремонност...
Направо не мога да повярвам,че той говори това.Последните две години аз бъхтам като кон,посвещавайки на работата си цялата себе си,без остатък.Кога ще престане най-после да ме преследва тази приставак,,недо‘‘?
-Романът ми е прекалено добър-процеждам през зъби,сдържайки с всичка сила-яростта си.-И ти също би го оценил така,ако имаше самостоятелно мнение,а не да се ръководиш от рецензиите на тъповати,платени  критици.
-Карин,недей! Не се самонавивай,моля те!-дава на задна скорост.-Знаеш,че съм много зает човек,когато излязав отпуск,ще прочета внимателно всичките ти книжки.
Олег не е бил отпускар вече няколко години,така,че надали в скоро време,ще може да се запознае с моето творчество.
-Лифта дойде до моят етаж и няма да имаме връзка.-лъжа го аз ,стремейки се да приключим час по скоро този разговор,който с всяка секунда ме натоварва все повече.
-Да,разбирам!Спокойна нощ,скъпа!-с готовност се прощава съпругът ми с мени аз се изключвам.
Но вътре всичко ми клокочи и бушува от възмущение.Разчитах на поддръжка от негова страна,а всъщност се натъкнах на нова критика.Ако трябва да съм честна,от нея  вече ми се гади.Разбирам добре,че тази професия те задължава да възприемаш чуждото мнение със спокойствието на тъпир и невъзмутимостта на костенурката ,но мамка му,това важи само на теория.А всъщност е много неприятно,когато някой тика в твоето произведение пръчка, омазана в..лайна.
С излишна експресия натискам копчето за повикване на асансьора ,като че ли  то ми е виновно ,в това,че животът ми е една черна дупка.Ако бях мъж навярно бих се отправила към барът на хотела и бих се налокала като прасе.После бих излязла навън ,докопвайки се до първият срещнат раздразнен човек и бих изпуснала парата в отлична улична схватка.
Но жените за съжаление сме лишени от тази привилегия.Ако имаш тестиси то арогантното,хулиганско поведение се възприема от обществото като нормален вариант.А сега ти си побъркана истеричка,която плаче за психично заведение.Знам,знам,че е несправедливо,но все пак не е лошо да си признаем,че и в наше време дяволският патриархат не е сдал своите позиции.
Когато крилата на лифта се разтварят,вътрешното ми раздразнение се колебае някъде в района на максимума.Още малко и ще се взривя.И макар да се напия в бара не ми е в приоритетите,но бутилка вино в стаята ще изпия непременно.А то едното ми око вече трепка нервно.
Правя уверени крачки и влизам в кабинката и буквално се натрисам на нещо неразбираемо-какво е.Обръснат череп,изпъстрени със сакрални татуировки ръце и нагъл,пронизващ поглед –пред мен стои самодоволен младок под 25 годишен и безпардонно ме разглежда.Направо ме опипва с очи,сякаш думата ,,маниери‘‘ е  с празно съдържание.В прилично общество така не зяпат непознати хора.Изобщо нямам илюзии,че ме знае коя съм.Малкият явно не е представител на тази аудитория,за която аз пиша.И по принцип младежта малко чете книги.А такива като него дали през целият си досегашен живот са се насилили да прочетат поне десетина книги и то половината са били комикси. Минавам покрай внушителната му  фигура и в ноздрите ми тутакси се набива аромат на тютюн и ментол-верните спътници на весела младост.Когато бях на 20,аз също пушех и прикривах това с ментова дъвка.Ех,какви безгрижни времена.
-Аз съм на четиринадесети етаж-сухо казвам,промъквайки се навътре .
Младежът се обръща и ярко-сините му очи се впиват в лицето ми.
-Ти си направо под мен-усмихва се и натиска копчето на нужният ми етаж.Гласът му е нисък,завладяващ,с лек хрип,който навярно дължи на цигарите.
-Извинете,какво?-реших че ми се е счуло,отново запитах.
-Просто живея на петнадесетият етаж-над тебе-пояснява той и завира ръце в джобовете на широките си джинси.-и етооо,получава се,че ти си под мен,чаткаш ли?
От неговото,,чаткаш ли?‘‘ моите уши се свиха на тръбички,кълна се.И това трябва да изтърпя.Както и това,че тази издънка се обръща към мен на,,ти‘‘макар и да съм с десет години поне по-възрастна.Но най ме изкара извън себе си-недвусмислените му пошли намеци за  ,,легло‘‘,които така самонадеяно подхвърли.Не мога да понасям такива завършени наглеци.

Lux написа:

И от мен нещичко. Поредицата е "In the Company of Killers" на J.A. Redmerski .



Killing Sarai (In the Company of Killers, #1)

Sarai was only fourteen when her mother uprooted her to live in Mexico with a notorious drug lord. Over time she forgot what it was like to live a normal life, but she never let go of her hope to escape the compound where she has been held for the past nine years.

Victor is a cold-blooded assassin who, like Sarai, has known only death and violence since he was a young boy. When Victor arrives at the compound to collect details and payment for a hit, Sarai sees him as her only opportunity for escape. But things don’t go as planned and instead of finding transport back to Tucson, she finds herself free from one dangerous man and caught in the clutches of another.

While on the run, Victor strays from his primal nature as he succumbs to his conscience and resolves to help Sarai. As they grow closer, he finds himself willing to risk everything to keep her alive; even his relationship with his devoted brother and liaison, Niklas, who now like everyone else wants Sarai dead.

As Victor and Sarai slowly build a trust, the differences between them seem to lessen, and an unlikely attraction intensifies. But Victor’s brutal skills and experience may not be enough in the end to save her, as the power she unknowingly holds over him may ultimately be what gets her killed.

This is their story..



Reviving Izabel (In the Company of Killers, #2)

Determined to live a dark life in the company of the assassin who freed her from bondage, Sarai sets out on her own to settle a score with an evil sadist. Unskilled and untrained in the art of killing, the events that unfold leave her hanging precariously on the edge of death when nothing goes as planned.

Sarai’s reckless choices send her on a path she knows she can never turn back from and so she presents Victor with an ultimatum: help her become more like him and give her a fighting chance, or she’ll do it alone no matter the consequences. Knowing that Sarai cannot become what she wants to be overnight, Victor begins to train her and inevitably their complicated relationship heats up.

As Arthur Hamburg’s right-hand man, Willem Stephens, closes in on his crusade to destroy Sarai, she is left with the crushing realization that she may have bitten off more than she can chew. But Sarai, taking on the new and improved role of Izabel Seyfried, still has a set of deadly skills of her own that will prove to be all she needs to secure her place beside Victor.

But there is one test that Izabel must face that has the potential to destroy everything she is working so hard to achieve. One final test that will not only make her question her decision to want this dangerous life, but will make her question everything she has come to trust about Victor Faust.



The Swan & the Jackal (In the Company of Killers, #3)

Fredrik Gustavsson never considered the possibility of love, or that anyone could ever understand or accept his dark and bloody lifestyle—until he met Seraphina, a woman as vicious and blood-thirsty as Fredrik himself. They spent two short but unforgettable years together, full of lust and killing and the darkest kind of love that two people can share.

And then Seraphina was gone.

It’s been six years since Fredrik’s lover and sadistic partner in crime turned his world upside-down. Seraphina went into hiding and has eluded him ever since. Now, he’s getting closer to finding her, and an innocent woman named Cassia is the key to drawing Seraphina from the shadows. But Cassia—after sustaining injuries from a fire that Seraphina ignited—suffers from amnesia and can’t give Fredrik the information he desperately seeks. Having no other choice, Fredrik has been keeping Cassia locked in his basement as he not only tries to get her to recall her past—because she and Seraphina share it—but also to protect her from Seraphina, who clearly wants her dead.

But Cassia is a light in the darkness that Fredrik never believed existed. After a year subjected to her kindness and compassion, he finds himself struggling with his love for Seraphina, and his growing feelings for Cassia—because he knows that to love one, the other must die.

Will light win out over darkness, or will something more powerful than either further destroy an already tortured soul?



Seeds of Iniquity (In the Company of Killers, #4)

Victor Faust’s new Order is growing. Business is good as there is no rest for the wicked in an underground world of hardcore criminals and contract killing. Relationships among the operatives have changed little over the past year—but things are about to change now, and all six high-ranking members of the new Order will be blindsided by an unlikely enemy.

Loved ones whose only ties to Victor’s organization are their relationships with its members, are abducted. The price to get them back safely—the six must confess their deepest, darkest secret to this mysterious young woman named Nora, who is as deadly as she is beautiful, and who seems to know more about each of them than they know about each other. And although no one has any clue about who Nora really is, it becomes clear that she also isn’t who she appears to be.

So much more is at stake than secrets and the lives of innocent loved ones; with each member that Nora forces to confess, the truth about their dark pasts and their present objectives will cast suspicion, pit some against each other, and may tear others apart.

Before the game is over everyone will know who this woman is and why she is here, but the damage she will leave in her wake could be the beginning of the new Order’s destruction.

Whose dark secret will be the darkest of all? And can Victor’s Order survive any of them?

The Black Wolf (In the Company of Killers, #5)

Очаква се да излезе тази година,но все още няма точна дата и корица.

Since devastating secrets were uncovered by Nora Kessler weeks ago, Niklas has avoided Victor’s new Order. But after hunting him down, Izabel convinces Niklas to accompany her and Nora on a mission—he sees it as an opportunity to set in motion either forgiveness, or retribution, for his brother’s betrayal.

The mission to Italy to kidnap a beautiful, notorious madam named Francesca Moretti, isn’t too different from what Niklas has done in the past: play a role on the inside and play it well, or die. But this time he won’t be alone and the risks much higher: Izabel, still fresh out of a life of imprisonment and sex slavery, could be negatively affected by the things she will see in Moretti’s mansion. Niklas must keep her in line, while at the same time, play the role of a wealthy German investor visiting Moretti’s estate to purchase for himself a new slave—the daughter of Victor’s client—and free her from captivity.

But Niklas isn’t the only one who must play a role—Nora goes as Niklas’ slave, and Izabel must play the role of his lover.

While Izabel fights to prove that she can pull this mission off regardless of the things she’ll be forced to see—and do—a volatile sexual relationship begins to burn between Niklas and Nora. And an even more dangerous one between Niklas and Francesca Moretti.

On one hand, Niklas couldn’t be enjoying himself more. On the other hand, the emotions that continue to stir inside of him may be too much for him to control, and it may be him—not Izabel—who needs to be kept in line. He cannot forget what Victor has done. And this mission may just be the beginning of Niklas’ downward spiral.

Can the blood bond Niklas and Victor share as brothers be stronger than hatred? Or will vengeance dig the blade so deep that their bond be eternally severed?

НИКОЙ НЯМА ДА УЗНАЕ

Глава 2
Богдан
-Ти ме бъркаш със своите мастурбиращи еднокласници ли?Каква е тази глупост,която изтърси?-гнусливо намръщи елегантното си носле,непознатата.
Оххх,обожавам,когато лелките имат не само умопомрачителни цицки,но и остро езиче.Иначе тази брюнетчица е въвв всичко супер,а параметрите и направо-топ.Осанка като на кралица,крака от ушите,устните-направо фантастика.Пухкави,сочни-напрво ги бих засмукал.не знам,дали са й естествени или..може би инжектирани с нещо..Макар че на мен ми е все тая,Нямам нищо против козметологията,стига да е красиво и полезно.Харесвам жени,които се грижат за себе си.
-Отдавна не съм ученик и даже не и студент-завладяващо се усмихвам-макар че моите връстници тогава освен да текат постоянно възбудени,друго не им и светеше...
Боцна ме,макар и да не го усети,защото колкото и да е странно,попадна в целта.Отчислиха ме,още в първи курс,но не й трябва да го знае.
-Ее,да кажем,че предпочитам да уча не по методики,а от собствен опит-уклончиво бърборя и внимателно се вглеждам в надменното й лице.
И все пак си е нереално красива лелка.За първи път от толкова години ме понася така само от присъствието на жена близо до мен.А тя даже не е и гола.И трябва да си призная,че брюнетката ама хич,хич не се отнася към числото на моите фанатички.Да и изобщо ,даже и понятие си няма кой съм.А именно това дяволски ме възбужда.Честно казано,всички тези: писъци,крясъци.вой и сълзливи очи-са ми писнали.Отдавна съм забравил какво е да се домогваш до женско разположение.Забравил съм какво е трепетното вълнение в гърдите.
Но нейните хладна непристъпност и заядливост ме изпълват с вълнение.Има в това някакъв необясним магнетизъм...Нещо,от което в мен се събужда инстинкта на ловецът-да покоря тази жена,а защо не и да я обладая?
Като не ми отговори,непознатата с отсъстващ вид се вторачва в стената,а аз продължавам с жадни очи да пробивам в нейната неприкосновеност-отвор за моята жажда.Редом до нея кръвта ми се превръща в лава,а вътре в мен нещо започва да вибрира и кипи.
-Чуй ме,не знам какво трябва да кажа,зада ти се хареса.-правя мъничка крачка към нея.-затова нека да си представим,че всичко вече сме го казали и да преминем към по-интересни теми.Желателно е в моят номер.
Веждите й стремително пълзят нагоре,а лицето й придобива насмешливо изражение.
-Ама..ти..сериозно ли?-тя ме обгръща с презрителен поглед,като че ли съм лайно на клечка.-С мен,малкият ще се задавиш,не съм ти лика-прилика,така че по-добре е да идеш и поупражняваш в изкуството да сваляш връстниците си.
Тъкмо отворих уста,да й отговоря с нещо дръзко и провокационно,в тази секунда лифта рязко спря ,а светлината-угасна.Оказвайки се в тъмнина,отначало потресено млъкваме,а после тишината е прорязана от гласът на жената,пропит от паника:
-Какво става?
-Амии заседнахме,-включвам фенерчето на мобилният и осветявайки панелът на управление,безуспешно натискам бутона за повикване на диспечера.-Изглежда електричеството спря.
Тя започва глухо да ругае,а на мен кой знае защо ми става така смешно.Малко преди това да се случи,само си мислех как така да стане,че да се сближа с тази инатлива хубавелка и тези молби изглежда са били чути от Бог.Ох,ох какъв прекрасен шанс да й завъртя главата,а защо не и да вляза под полата й.И аз и тя=сме в затворено пространство и наоколо е блажена тъмнина-всичко необходимо за осъществяване на коварният ми план.
-И какво сега?-задава глупав въпрос тя.
-Ще чакаме докато пуснат тока-отзовавам се и се старая да звуча спокойно,тъй като тя се усеща,че нервничи.-Не можах да извикам аварийната служба,няма връзка.
-Но все пак да опитаме по телефона/-не се отказва тя.
Бре-ее,каква е съобразителна,самооо!
-Амиии,пробвай-свивам рамене,гледайки в екрана на мобилника-Моят въобще не лови връзка.
-Аз имам специално устройство,навсякъде да мога да се обаждам...-отзовава се тя,вадейки Айфон от чантата си.-Кой е номерът?
-Кой го знае?Може би в Гражданска защита?-предлагам.
-Даааа,да-вярно,-съгласява се тя ,тикайки идеалният си маникюр в екранът,а после поднася устройството към ухото си.
Лекичко понижавам яркостта на своето фенерче,зада не дразни очите и слагам телефонът така,че макар и слабо,но да осветява потъналата в мрак кабина.
-По дяволите,никак не лови връзка.Изхвърля ме и това е-недоволно съска жената.
-Ами така е,отпусни се и да чакаме-съветвам аз-Навярно скоро ще ни вдигнат до етаж и извадят.
-Да се успокоя?-врещи тя-Ако ти имаш възможност,да проседиш излишно време,тук в този шибан асансьор,аз имам график,разписан по минути.
-А защо постоянно ме хокаш? Да не би аз да съм изключил тока?
Непознатата нервно изцъква,отново и отново се опитва да звъни ,но съдейки по плътно свитите й устни и свитите вежди-никакъв шанс.
-Ама защо така си се притеснила?-усмихвам се,стараейки се да разведря напрегнатата атмосфера.-Вече е девет часа,какви планове още можеш да имаш,освен да се прибереш в хотелската стая и да си легнеш?
-Моите планове не те засягат!-озъбва се тя.
Ох,ох,каква трънка е самоооо.Но от това я искам още повече.
-Как се казваш?-интересувам се ,облягайки се удобно на стената.
-А теб какво те интересува?-все така злобно издава съскащи звуци тази прекрасна гадинка.
-Просто...тази вечер се готвех да погледам филм за възрастни и ми се иска да знам,чие име да викам когато свършвам-реших да вървя на ва-банк,аз.
Е и какво? С добро явно не мога да разчупя ледът в тази истеричка.Тя е от тези,които не могат да тъпят мрънкане,ванилни излияния и слаби мъже.Разбрах го от раз.С такива или твърдо или никак.
-Ти си се побъркал?-най-после погледът й се извръща от екрана,за да се насочи като свредел към мен.
-Да,луд съм-невъзмутимо подтвърждавам –Стига си изобразявала Снежна кралица,ами нека да общуваме нормално.Не хапя,наистина,е..ако не е необходимо.
-Няма за какво да общуваме,хлапако-наблягайки на последната дума,отвръща тя.-Вялите ти опити да влезеш в гащите на възрастна леля са крайно неубедителни.Затова по-скоро отхапи своят прекалено дълъг език и ми обеспечи така необходимата тишина.
-Като начало,не съм момченце,а Богдан.запомни го,защото после ще го крещиш-надвисвайки с цялото си тяло над нея процеждам нахакано.-Второ-работата не е във възрастта ,ами ти така крепко си се вживяла в ролята на завършена кучка и отчаяно си се вцепила в нея,като за спасителен пояс.Не знам,каква е причината за истерията ти...може би работата ти или по-скоро,отдавна не си се чукала.Във всеки случай,ако искаш да говорим за това-аз съм на линия.Ако ли не-престани да проявяваш дързост и злост ами покажи доброто момиче,под тази изкуствена маска.
-Иначе,какво?- с призив пита тя, и дъхът й с аромат на ябълки докосва бузите ми.-Ще ме изчукаш против желанието ми?
-Против волята ти няма да правя секс с теб-твърдо произнасям и като не мога да се сдържа,прокарвам носът си по челото й.-Но така или иначе,ние с теб-ще правим любов.аз ти го гарантирам.
Сега стоя така близо,че усещам топлината на кожата й.Виждам как тупа тънката жилка на нейната шия и усещам как високо се повдига пищната гръд.Толкова е невъзможно красива.Най-хубавата жена,която съм виждал-дива,непокорна и така желана.
От нейният опияняващ ,жасминов мирис ,моментално се пробужда животът в гащите ми и съм като никога на ръба да загубя контрол над своите стремящи се към нея инстинкти.Првилните мисли потъват в нахлулата вълна на възбуда и ми е нетърпимо,да се сдържам да не се впия в нейната сладка и леко приоткрита уста.
-Отдръпни се-вече по-тихо и спокойно говори тя ,опирайки дланите си в гърдите ми.
Мамка му,струва ми се,че ми се удаде да избия високомерието на тази кралска особа.сега не изглежда така наперена и високомерна.Гледа надолу,ресниците й трепкат и даже като че ли бузите й са по-червени.Колкото до руменината,може така да ми се струва в тъмнината.
Бавно се отлепям от нея и правя крачка назад.Сега ни разделя само половин метър,но не мога да се отърся от внезапното чувство на пустота.
-И как всъщност те наричат?-хващам се за крайчето на разговора.
-Карина-след малка пауза се отзовава тя и вдига поглед към мен.
И едновременно с това в лифта светва лампата.

Карина
Лифтът пропълзя още няколко етажа,а после вратите му,сякаш нищо не е било се разтварят на четиринадесетият.Така невъзмутимо и спокойно,сякаш не е била тази незапланирана пауза без светлина,когато аз за първи път от мноого,много години не съм изпитвала такова остро усещане и смущение от внезапната близост на непознатият мъж.Намираша се още в някакво странно вцепеняване ,на ватни крака излизам в коридора и зад гърбът ми долита низкият глас на Богдан:
-Карин!-обръщам се и тутак си пресрещам обгарящо-изискващият поглед на очите му.-Аз съм в триста шестдесет и осми номер,където ще съм през цялата вечер и нощ.ако си толкова смела,колкото ми се стори-ела.Аз ще те чакам.Тонът му е изпълнен с непоколебима увереност и властна решимост.Но освен тях в гласът му се чуват едва уловимите нотки на трогателна надежда,които даже ме подкупват по-силно.Под лъчите на погледът му изведнъж рязко се повишва слюноотделянето ми,сякаш съм захапла блокче швейцарски млечен шоколад.А сладко не ям от години,защото се грижа за фигурата си.Но сега така отчаяно ми се иска да прекрача забраната и да вкуся нещо забранено,да съгреша...
Не знам защо този нагъл младок ми влияе така.Може би всичко е в непристойното му ,но така диво вълнуващо предложение.Или в дръзките татуировки на широките плещи,които не ми се струват безвкусни.А може би причината се крие в пронизителният ,пробиращ се до костите ми-поглед.Той дразни,боде,нажежава и дразни нервите,някак си приятнооо....
Докато се наканя да отвърна нещо-вратите на асансьорът се захлопват и скриват мургавото лице на младежа.И осъзнавам,че по гърбът ми пробягват мравчици в нестройни редове,а дланите ми,които никога досега не са издавали вълнението ми,сега предателски треперят.
Господиии,та какво става с мен?
Бавно се приближавам към нужната врата,на автомат и слагам ел.карта в жлебчето и след кратък сигнал влизам в стаята.Свалям веднага Лабутените и блаженно размърдвам отеклите пръсти на краката си.Токчетата-са наистина нещо красиво,но и ужасно нечовешко.Жените от столетия страдат от деформирани стъпала,само и само да се окажат по-високи,с по-стройни крака.Вечният стремеж към недостижимите стандарти за красота.
Разкопчавам ципът на полата и тя като се стича по бедрата ми се озовава на купчинка в краката ми.Свалената от раменете блузка се приземява към нея.Много странно,обикновенно съм крайно взискателна по въпросите с порядъка и когато вещите ми не са на своите места,изпитвам усещане за дискомфорт.Но сега ми е все едно,даже не ми се иска да им отделям внимание.Прекрачвайи през търкалящите се на пода неща,отивам към мини-бара и изваждам поръчаната по-рано бутилка сухо червено вино.Ловко боравейки със шомпола го отварям и поднасям към носът си,вдъхвайки приятният му фруктов аромат.Днес съм така бунтарски настроена,че като плюх на условностите ,аз глътнах яка глътка,направо от бутилката.В устата веднага се появява тръпчив вкус с лека киселинка към края и аз кимвам удовлетворено:напитката напълно съответства на вкусът ми.
Влизам в банята и като дъвча една слива,включвам горещата вода.Добавям в джакузито малко пяна и хвърлям топчица ароматични масла и соли.Обикновена тази простичка спа-процедура добре ме избавя от умората и нервното пренапрежение.надявам се да ме разхлаби и сега.
Връщам се в стаята и взела със себе си остатъка от виното,сядам в мекото,удобно кресло.Обикновенно спокойните ми ясни мисли,сега да объркани и противоречиви и алкохолът тук няма влияние.Неволно се връщам в спомените си към своята младост,когато бях безхаберна стервичка пиех,пушех,влачех се постоянно по вечеринки и можех спокойно да се целувам с първият срещнат.Имам чувството,че това беше толкова отдавна.Може би в друг живот,а бяха минали само десет години.И още не съм стара,само съм на тридесет и три.не са толкова м ного,но защо се чувствам така,сякаш на два пъти пъти по-толкова?Откъде се е появила тази гнетяща износеност на душата?Откъде тази постоянна болка в сърцето?
Може би е свързана с това,че работя много и нямам време за отдих.Това считам за слабост ,а такава в нашият конкурентен свят не бива да бъда.Но това се оказва параван,зад която се опитвам да се скрия от проблемите си.Просто...страхливо си крия главата в пясъка като щраус,за да не виждам налагащата се уродливост на своят живот,който е прието да наричаме-личен.Обикновенно самосъжалението ми е несвойнствено.Но кой знае защо днес ми се иска да пусна поне една сълза и макра вътрешно,но да призная,че отдавна съм загубила точката си на опора.Мене отдавна ме носи бурята и ме е отклонила от пътят ми и ми става страшно.
Боя се,че веселата и безгрижна Карина,която някога живееше в мен , е изчезнала завинаги.Напуснала е моите тяло и разум ,оставила ме насаме с най-тъмните страни на личността ми.Пресметлива,принципна,хладна-такава характеристика могат да ми дадт повечето обкръжаващи ме хора.И най-печалното е,че сред тях е и моят собствен съпруг.
Кога всъщност за последно сме разговаряли?Не за работа и спешни дела,не набързо приготвяйки се за някъде,а просто така-от душа и не забързано или нетърпеливо. Даже и не помня.Навярно е било така отдавна,ако изобщо се е случвало.Още преди трагедията която ни състари за часове с около петнадесет години.
Не е за вярване,но в младостта си,Олег беше така завладяващ,не за работа и делови срещи,ами ей така от душа ненатрапчиво и някак си спонтанно.Притеглаше хората като магнит: свиреше на китара,караше мотор ,звънко пееше стари градски песни,даже попушваше трева.Момчетата мечтаеха да са му приятели,а момичетата =да скокнат в ,леглото му.даже участъковият полицах подозрително се взираше в джобовете му.И именно в онзи Олег се влюбих,тогава-преди мноого години.
Но сега съпругът ми е така променен,практически до неузнаваемост.Момчето –гаранция за весела компания се превърна в солиден чичко в скъп костюм и с ролекс на китката.Сегашният Олег води здравословен живот,заработва огромни пари и се чука така,сякаш сме на съвещание-монотонно,кратко,без емоции.Само дето не поглежда тайно часът по време на секс-всъщност,кой знае?
Но..най-страшното е,че всъщност мен това напълно ме устройва.защото и аз наподобявам робот,същата безжизнена,мислеща машина.Някъде остротата на усещанията пропадна,останали бяха з само базовите инстинкти и рефлекси.На кой мъж ще му се харесва да се сношава с робот? Отговорът е толкова очебиен,че отдавна не му се сърдя.
Почти изпила течността,се надигам от фотьойла и като смъквам ходом долното си бельо,се мъкна към напълнената вана.Стъпвам в нея първо с единият,а после и с другият крак и после бавно се потапям.Блаженни тръпки в тялото и аз с удоволствие притварям очи.Пяната и виното си свършиха работата-сега ми е много по-добре.
Обаче е достатъчно само да прикрия погледът си с клепачи и тутак си съзнанието ми се изпълва с ярки образи,от които ми се иска хем да бягам ,но и да бъда в тях по-дълго.Пред мен е Богдан –красив,загорял,с дръзката си усмивка.
Хахаах,много смешно,но натискът на този досаждащ ми момчурляк стана моят най-ярък еротичен спомен за изминалата година. Когато неочаквано се придвижи съвсем близо до мен в тайнственият полумрак на лифта,почувствах...Оо,Божеее! Усетих истинско сексуално усещане-пробуждане.Долу коремът ми це напълни с оловна тежест,зърната на гърдите ми се напрегнаха,а дишането ми се накъса.
Как? Как на това невъзпитано момче му се удаде да поиграе на спотаените струни на моята душа?Аз уважаемата писателка,победителка и ностителка на премии,сред които и тази на,,Златно перо‘‘,възраста жена,в краят на краищата-почти се поддадох на зовът на самеца.А той си е само едно пораснало дете,пръскащо феромони навсякъде,не знаещо граници на приличие.За какво изобщо му позволих да се приближи? Защо му назовах името си?
Да,разбира се,че съм зла на себе си за излишната си сантименталност,но от друга-това не е ли същинско чудо,че съм способна да изпитвам нещо подобно?Та това са емоции на нормаленмжив човек..А така жива,не съм се чувствала от много отдавна.
Леко като се отблъснах от борта на дажкузито,аз се потопих под водата и няколко секунди слушах ритъма на сърцето си,който се усещаше чак в слепоочията ми.Оо,неее,не бива човек с така жизнен пулс да се погребва жив.Когато има жестокост по отношение на заобикалящата ни среда-това се осъжда,но защо няма порицание,когато я прояваваме към себе си?
През всичките тези години съм предавала сама себе си,Задъхвах се под тонове вина ,която сама нататрузих на раменете си и не можех и крачка да направя под тази тежест.Въртях се като катеричка в колело на безконечните дни ,експлоатирайки силата на волята си и затъквах страданията си с антидепресанти.Към какво ме доведе всичко това? И какво всъщност искам?
Отдавна не бях задавала гтези въпроси на вътрешното си,,аз“,защото бях загубила връзка с н его.Но сега за първи път от тооолкова отдавна чувам неговият тънък,пробивен глас през плътната пелена на наложените ми от околните убеждения.
Е,това е всичко.Стига ми толкова.Днес няма да се ограничавам.Нека тази вечер бъде изключение от правилата.Толкова отдавна не бях извършвала глупости, не съм била щастлива.
Просто ще направя това ,за което ме моли тъгуващото ми по любовта сърце.И нека бъде,каквото ще бъде.

Глава 3

Карина
Бавно бродя по коридора на петнадесетият етаж.Звъците на стъпките ми потъват безшумно в гъстият килим и аз безумно се радвам на това.Когато не се виждаш и чуваш отстрани е много по-просто да се решиш на отчаяна постъпка.Затова и не се погледнах в огледалото когато се приготвих.Когато така успяваш да измамиш органите на физическото осезание,толкова по-добре се притъпява съзнанието за вина,което се опитва с всяка секунда все по-силно да гризе мозъкът ти.
Когато заветният номер възниква пред очите ми във вид на позлатени цифри,прикрепени към вратата,шумно преглъщам.Вълнението,нарастващо от онзи момент,когато излязох от ваната,достигна своят апогей и по вените ми се разпълзя парализиращ страх.
Господии!Какво правя?Нима посред нощ се явявам пред стаята на младеж,с когото ме свързва само кратко пътуване в лифт и който е по-млад от мен, с кой знае колко години?Трябва да се смахнала и трябвада сменя безполезният си психолог с психиатъра на майка ми.Да подключа така да се каже тежката артилерия.Това,че не винаги съм в час със себе си,отдавна ми е известно,но всичко това е толкова печално,за първи път осъзнавам.
Като хипнотизирана се блещя на някак ставащите магически числа и никак не мога да се реша на целенасочено действие.Или да почукам или да си ходя.Но не мога нито едното,нито другото.Като че ли изпаднах в анабиоза:жизнените ми процеси се забавят,а мозъкът престава да функционира.
В един момент осъзнавам,че стоя вече повече от тридесет минути и това е вече смешно.Възрастна лелка,решила да измени на мъжът си с млад любовник,не може да си наложи да почука на вратата му.Не е ли малко инфантилно?Излиза,че така прехвалената ми самоувереност се оказва само една показна страна.каква изменница става от мен? Аз не обичам да рискувам,консервативна съм.Даже в нови магазина отивам с опасение.Страхувам се от всякакви промени.
Разочаровано въздъхвам правя крачка назад и в този момент се случва нещо невероятно: дървената врата се отваря и на прага й застава този млад мъж,споменът за който не ми дава покой цяла вечер.Богдан е облечен в трикотажен анцуг и бяла фланела,оголваща впечатляващите му мускулести ръце.По кожата му странните рисунки танцуват странен танц и се виждат изображения на тигър,мечка ,латински надписи и някакви дати,които на мен не ми говорят нищо.Но всичко това аз забелязвам мимолетно,защото цялото ми внимание е приковано към ярко-сините му очи,устремени не просто към мен,а направо в мен.Погледът му е като стрела ,пусната от лък току-що и попадаща право в целта.За първи път такъв зрителен контакт с някого,предизвиква такава съкрушителна буря от емоции в мен.Както и едновременно с това и смущение и лек страх.Накратко ,в мен бушуват всички тези чувства,за които бях забравила че съществуват от дълги години.И ето сега те избухнаха в мен с пълна сила.
-Ах,ти си дошла?!- с каква само детска радост в гласът и очите ме приветства Богдан.-А аз тъкмо се канех да сляза на рецепцията и да поискам номерът на твоята стая.
Божкее,колко глупавоо...и същевременно,колко приятно!
-Нищо не знаеш за мен-гласът ми се оказва пресекващ и тих.-Как би им обяснил,коя стая те интересува?Само знаеш етажа.
-Достатъчно е,че знам твоето име и че то принадлежи на най-красивата жена тук.Мисля,че тези данни ще са им достатъчни-усмихвайки се той показва отлични равни снежнобели зъби,с натурален оттенък.
Много се съмнявам,-моята насмешка е някак си неубедителна,наверно защото никак не ми е смешно.
Нервите ми са обтегнати до краен предел,сърцето като вбесил се звяр се блъска в ребрата ми,коленете се подгъват,а общото ми състояние е близко до припадък.Това как ми влияе този хлапак е някак си противоестествено,неправилно и нелогично.През замътеният си разум осъзнавам тази абсурдност на трескавото си състояние,но не мога нищо да направя.
-Не се съмнявай! Щях да намеря способ да те открия.- с тези думи,той обхваща моята китка и малко със сила ме дръпва към себе си и заедно влизаме навътре в просторен апартамент.Макар и сама да се появих тук,моята изтерзана съвест все пак ражда много глупав и закъснял протест:-Почакай,моля те!-освободих се от оковите на горещите му пръсти.-Това което сега става,трябва да си остане в стените на този хотел.Разбираш ли?
Привичката ми да упражнявам винаги и навсякъде контрол ,не ме напуска даже и в такъв пикантен момент.
-Да-бързо кимва той и отново протяга към мен ръце.
-Ама,аз напълно сериозно-не млъквам-Аз съм много уважаван човек и обикновенно не постъпвам така...
-Замълчи!-Богдан покрива устата ми с дланта си и аз замирам потресено.-Аз те чух още първият път и съм напълно съгласен.Не съм от онези,които не запомнят и половината от произнесените думи.Колкото до това да ми обясняваш причините за решението си-не си длъжна.-бавно обхожда с пръсти линията на брадичката ми ,плъзва се по шията и ласкаво докосва ключицата ми.-Нека просто да съгрешим,и то така,че да има за какво да разказваме при следващата си изповед,карайки отецът да се почувства неудобно.
Все пак му се удава да предизвика моята усмивка.Искренна,широка и..глупава.Ех,тииии,дяволски провокатор! Но ти си мислиш,че аз съм светица? Е,какво пък? Сега ще ти покажа обратното.