НИКОЙ НЯМА ДА УЗНАЕ
Глава 2
Богдан
-Ти ме бъркаш със своите мастурбиращи еднокласници ли?Каква е тази глупост,която изтърси?-гнусливо намръщи елегантното си носле,непознатата.
Оххх,обожавам,когато лелките имат не само умопомрачителни цицки,но и остро езиче.Иначе тази брюнетчица е въвв всичко супер,а параметрите и направо-топ.Осанка като на кралица,крака от ушите,устните-направо фантастика.Пухкави,сочни-напрво ги бих засмукал.не знам,дали са й естествени или..може би инжектирани с нещо..Макар че на мен ми е все тая,Нямам нищо против козметологията,стига да е красиво и полезно.Харесвам жени,които се грижат за себе си.
-Отдавна не съм ученик и даже не и студент-завладяващо се усмихвам-макар че моите връстници тогава освен да текат постоянно възбудени,друго не им и светеше...
Боцна ме,макар и да не го усети,защото колкото и да е странно,попадна в целта.Отчислиха ме,още в първи курс,но не й трябва да го знае.
-Ее,да кажем,че предпочитам да уча не по методики,а от собствен опит-уклончиво бърборя и внимателно се вглеждам в надменното й лице.
И все пак си е нереално красива лелка.За първи път от толкова години ме понася така само от присъствието на жена близо до мен.А тя даже не е и гола.И трябва да си призная,че брюнетката ама хич,хич не се отнася към числото на моите фанатички.Да и изобщо ,даже и понятие си няма кой съм.А именно това дяволски ме възбужда.Честно казано,всички тези: писъци,крясъци.вой и сълзливи очи-са ми писнали.Отдавна съм забравил какво е да се домогваш до женско разположение.Забравил съм какво е трепетното вълнение в гърдите.
Но нейните хладна непристъпност и заядливост ме изпълват с вълнение.Има в това някакъв необясним магнетизъм...Нещо,от което в мен се събужда инстинкта на ловецът-да покоря тази жена,а защо не и да я обладая?
Като не ми отговори,непознатата с отсъстващ вид се вторачва в стената,а аз продължавам с жадни очи да пробивам в нейната неприкосновеност-отвор за моята жажда.Редом до нея кръвта ми се превръща в лава,а вътре в мен нещо започва да вибрира и кипи.
-Чуй ме,не знам какво трябва да кажа,зада ти се хареса.-правя мъничка крачка към нея.-затова нека да си представим,че всичко вече сме го казали и да преминем към по-интересни теми.Желателно е в моят номер.
Веждите й стремително пълзят нагоре,а лицето й придобива насмешливо изражение.
-Ама..ти..сериозно ли?-тя ме обгръща с презрителен поглед,като че ли съм лайно на клечка.-С мен,малкият ще се задавиш,не съм ти лика-прилика,така че по-добре е да идеш и поупражняваш в изкуството да сваляш връстниците си.
Тъкмо отворих уста,да й отговоря с нещо дръзко и провокационно,в тази секунда лифта рязко спря ,а светлината-угасна.Оказвайки се в тъмнина,отначало потресено млъкваме,а после тишината е прорязана от гласът на жената,пропит от паника:
-Какво става?
-Амии заседнахме,-включвам фенерчето на мобилният и осветявайки панелът на управление,безуспешно натискам бутона за повикване на диспечера.-Изглежда електричеството спря.
Тя започва глухо да ругае,а на мен кой знае защо ми става така смешно.Малко преди това да се случи,само си мислех как така да стане,че да се сближа с тази инатлива хубавелка и тези молби изглежда са били чути от Бог.Ох,ох какъв прекрасен шанс да й завъртя главата,а защо не и да вляза под полата й.И аз и тя=сме в затворено пространство и наоколо е блажена тъмнина-всичко необходимо за осъществяване на коварният ми план.
-И какво сега?-задава глупав въпрос тя.
-Ще чакаме докато пуснат тока-отзовавам се и се старая да звуча спокойно,тъй като тя се усеща,че нервничи.-Не можах да извикам аварийната служба,няма връзка.
-Но все пак да опитаме по телефона/-не се отказва тя.
Бре-ее,каква е съобразителна,самооо!
-Амиии,пробвай-свивам рамене,гледайки в екрана на мобилника-Моят въобще не лови връзка.
-Аз имам специално устройство,навсякъде да мога да се обаждам...-отзовава се тя,вадейки Айфон от чантата си.-Кой е номерът?
-Кой го знае?Може би в Гражданска защита?-предлагам.
-Даааа,да-вярно,-съгласява се тя ,тикайки идеалният си маникюр в екранът,а после поднася устройството към ухото си.
Лекичко понижавам яркостта на своето фенерче,зада не дразни очите и слагам телефонът така,че макар и слабо,но да осветява потъналата в мрак кабина.
-По дяволите,никак не лови връзка.Изхвърля ме и това е-недоволно съска жената.
-Ами така е,отпусни се и да чакаме-съветвам аз-Навярно скоро ще ни вдигнат до етаж и извадят.
-Да се успокоя?-врещи тя-Ако ти имаш възможност,да проседиш излишно време,тук в този шибан асансьор,аз имам график,разписан по минути.
-А защо постоянно ме хокаш? Да не би аз да съм изключил тока?
Непознатата нервно изцъква,отново и отново се опитва да звъни ,но съдейки по плътно свитите й устни и свитите вежди-никакъв шанс.
-Ама защо така си се притеснила?-усмихвам се,стараейки се да разведря напрегнатата атмосфера.-Вече е девет часа,какви планове още можеш да имаш,освен да се прибереш в хотелската стая и да си легнеш?
-Моите планове не те засягат!-озъбва се тя.
Ох,ох,каква трънка е самоооо.Но от това я искам още повече.
-Как се казваш?-интересувам се ,облягайки се удобно на стената.
-А теб какво те интересува?-все така злобно издава съскащи звуци тази прекрасна гадинка.
-Просто...тази вечер се готвех да погледам филм за възрастни и ми се иска да знам,чие име да викам когато свършвам-реших да вървя на ва-банк,аз.
Е и какво? С добро явно не мога да разчупя ледът в тази истеричка.Тя е от тези,които не могат да тъпят мрънкане,ванилни излияния и слаби мъже.Разбрах го от раз.С такива или твърдо или никак.
-Ти си се побъркал?-най-после погледът й се извръща от екрана,за да се насочи като свредел към мен.
-Да,луд съм-невъзмутимо подтвърждавам –Стига си изобразявала Снежна кралица,ами нека да общуваме нормално.Не хапя,наистина,е..ако не е необходимо.
-Няма за какво да общуваме,хлапако-наблягайки на последната дума,отвръща тя.-Вялите ти опити да влезеш в гащите на възрастна леля са крайно неубедителни.Затова по-скоро отхапи своят прекалено дълъг език и ми обеспечи така необходимата тишина.
-Като начало,не съм момченце,а Богдан.запомни го,защото после ще го крещиш-надвисвайки с цялото си тяло над нея процеждам нахакано.-Второ-работата не е във възрастта ,ами ти така крепко си се вживяла в ролята на завършена кучка и отчаяно си се вцепила в нея,като за спасителен пояс.Не знам,каква е причината за истерията ти...може би работата ти или по-скоро,отдавна не си се чукала.Във всеки случай,ако искаш да говорим за това-аз съм на линия.Ако ли не-престани да проявяваш дързост и злост ами покажи доброто момиче,под тази изкуствена маска.
-Иначе,какво?- с призив пита тя, и дъхът й с аромат на ябълки докосва бузите ми.-Ще ме изчукаш против желанието ми?
-Против волята ти няма да правя секс с теб-твърдо произнасям и като не мога да се сдържа,прокарвам носът си по челото й.-Но така или иначе,ние с теб-ще правим любов.аз ти го гарантирам.
Сега стоя така близо,че усещам топлината на кожата й.Виждам как тупа тънката жилка на нейната шия и усещам как високо се повдига пищната гръд.Толкова е невъзможно красива.Най-хубавата жена,която съм виждал-дива,непокорна и така желана.
От нейният опияняващ ,жасминов мирис ,моментално се пробужда животът в гащите ми и съм като никога на ръба да загубя контрол над своите стремящи се към нея инстинкти.Првилните мисли потъват в нахлулата вълна на възбуда и ми е нетърпимо,да се сдържам да не се впия в нейната сладка и леко приоткрита уста.
-Отдръпни се-вече по-тихо и спокойно говори тя ,опирайки дланите си в гърдите ми.
Мамка му,струва ми се,че ми се удаде да избия високомерието на тази кралска особа.сега не изглежда така наперена и високомерна.Гледа надолу,ресниците й трепкат и даже като че ли бузите й са по-червени.Колкото до руменината,може така да ми се струва в тъмнината.
Бавно се отлепям от нея и правя крачка назад.Сега ни разделя само половин метър,но не мога да се отърся от внезапното чувство на пустота.
-И как всъщност те наричат?-хващам се за крайчето на разговора.
-Карина-след малка пауза се отзовава тя и вдига поглед към мен.
И едновременно с това в лифта светва лампата.
Карина
Лифтът пропълзя още няколко етажа,а после вратите му,сякаш нищо не е било се разтварят на четиринадесетият.Така невъзмутимо и спокойно,сякаш не е била тази незапланирана пауза без светлина,когато аз за първи път от мноого,много години не съм изпитвала такова остро усещане и смущение от внезапната близост на непознатият мъж.Намираша се още в някакво странно вцепеняване ,на ватни крака излизам в коридора и зад гърбът ми долита низкият глас на Богдан:
-Карин!-обръщам се и тутак си пресрещам обгарящо-изискващият поглед на очите му.-Аз съм в триста шестдесет и осми номер,където ще съм през цялата вечер и нощ.ако си толкова смела,колкото ми се стори-ела.Аз ще те чакам.Тонът му е изпълнен с непоколебима увереност и властна решимост.Но освен тях в гласът му се чуват едва уловимите нотки на трогателна надежда,които даже ме подкупват по-силно.Под лъчите на погледът му изведнъж рязко се повишва слюноотделянето ми,сякаш съм захапла блокче швейцарски млечен шоколад.А сладко не ям от години,защото се грижа за фигурата си.Но сега така отчаяно ми се иска да прекрача забраната и да вкуся нещо забранено,да съгреша...
Не знам защо този нагъл младок ми влияе така.Може би всичко е в непристойното му ,но така диво вълнуващо предложение.Или в дръзките татуировки на широките плещи,които не ми се струват безвкусни.А може би причината се крие в пронизителният ,пробиращ се до костите ми-поглед.Той дразни,боде,нажежава и дразни нервите,някак си приятнооо....
Докато се наканя да отвърна нещо-вратите на асансьорът се захлопват и скриват мургавото лице на младежа.И осъзнавам,че по гърбът ми пробягват мравчици в нестройни редове,а дланите ми,които никога досега не са издавали вълнението ми,сега предателски треперят.
Господиии,та какво става с мен?
Бавно се приближавам към нужната врата,на автомат и слагам ел.карта в жлебчето и след кратък сигнал влизам в стаята.Свалям веднага Лабутените и блаженно размърдвам отеклите пръсти на краката си.Токчетата-са наистина нещо красиво,но и ужасно нечовешко.Жените от столетия страдат от деформирани стъпала,само и само да се окажат по-високи,с по-стройни крака.Вечният стремеж към недостижимите стандарти за красота.
Разкопчавам ципът на полата и тя като се стича по бедрата ми се озовава на купчинка в краката ми.Свалената от раменете блузка се приземява към нея.Много странно,обикновенно съм крайно взискателна по въпросите с порядъка и когато вещите ми не са на своите места,изпитвам усещане за дискомфорт.Но сега ми е все едно,даже не ми се иска да им отделям внимание.Прекрачвайи през търкалящите се на пода неща,отивам към мини-бара и изваждам поръчаната по-рано бутилка сухо червено вино.Ловко боравейки със шомпола го отварям и поднасям към носът си,вдъхвайки приятният му фруктов аромат.Днес съм така бунтарски настроена,че като плюх на условностите ,аз глътнах яка глътка,направо от бутилката.В устата веднага се появява тръпчив вкус с лека киселинка към края и аз кимвам удовлетворено:напитката напълно съответства на вкусът ми.
Влизам в банята и като дъвча една слива,включвам горещата вода.Добавям в джакузито малко пяна и хвърлям топчица ароматични масла и соли.Обикновена тази простичка спа-процедура добре ме избавя от умората и нервното пренапрежение.надявам се да ме разхлаби и сега.
Връщам се в стаята и взела със себе си остатъка от виното,сядам в мекото,удобно кресло.Обикновенно спокойните ми ясни мисли,сега да объркани и противоречиви и алкохолът тук няма влияние.Неволно се връщам в спомените си към своята младост,когато бях безхаберна стервичка пиех,пушех,влачех се постоянно по вечеринки и можех спокойно да се целувам с първият срещнат.Имам чувството,че това беше толкова отдавна.Може би в друг живот,а бяха минали само десет години.И още не съм стара,само съм на тридесет и три.не са толкова м ного,но защо се чувствам така,сякаш на два пъти пъти по-толкова?Откъде се е появила тази гнетяща износеност на душата?Откъде тази постоянна болка в сърцето?
Може би е свързана с това,че работя много и нямам време за отдих.Това считам за слабост ,а такава в нашият конкурентен свят не бива да бъда.Но това се оказва параван,зад която се опитвам да се скрия от проблемите си.Просто...страхливо си крия главата в пясъка като щраус,за да не виждам налагащата се уродливост на своят живот,който е прието да наричаме-личен.Обикновенно самосъжалението ми е несвойнствено.Но кой знае защо днес ми се иска да пусна поне една сълза и макра вътрешно,но да призная,че отдавна съм загубила точката си на опора.Мене отдавна ме носи бурята и ме е отклонила от пътят ми и ми става страшно.
Боя се,че веселата и безгрижна Карина,която някога живееше в мен , е изчезнала завинаги.Напуснала е моите тяло и разум ,оставила ме насаме с най-тъмните страни на личността ми.Пресметлива,принципна,хладна-такава характеристика могат да ми дадт повечето обкръжаващи ме хора.И най-печалното е,че сред тях е и моят собствен съпруг.
Кога всъщност за последно сме разговаряли?Не за работа и спешни дела,не набързо приготвяйки се за някъде,а просто така-от душа и не забързано или нетърпеливо. Даже и не помня.Навярно е било така отдавна,ако изобщо се е случвало.Още преди трагедията която ни състари за часове с около петнадесет години.
Не е за вярване,но в младостта си,Олег беше така завладяващ,не за работа и делови срещи,ами ей така от душа ненатрапчиво и някак си спонтанно.Притеглаше хората като магнит: свиреше на китара,караше мотор ,звънко пееше стари градски песни,даже попушваше трева.Момчетата мечтаеха да са му приятели,а момичетата =да скокнат в ,леглото му.даже участъковият полицах подозрително се взираше в джобовете му.И именно в онзи Олег се влюбих,тогава-преди мноого години.
Но сега съпругът ми е така променен,практически до неузнаваемост.Момчето –гаранция за весела компания се превърна в солиден чичко в скъп костюм и с ролекс на китката.Сегашният Олег води здравословен живот,заработва огромни пари и се чука така,сякаш сме на съвещание-монотонно,кратко,без емоции.Само дето не поглежда тайно часът по време на секс-всъщност,кой знае?
Но..най-страшното е,че всъщност мен това напълно ме устройва.защото и аз наподобявам робот,същата безжизнена,мислеща машина.Някъде остротата на усещанията пропадна,останали бяха з само базовите инстинкти и рефлекси.На кой мъж ще му се харесва да се сношава с робот? Отговорът е толкова очебиен,че отдавна не му се сърдя.
Почти изпила течността,се надигам от фотьойла и като смъквам ходом долното си бельо,се мъкна към напълнената вана.Стъпвам в нея първо с единият,а после и с другият крак и после бавно се потапям.Блаженни тръпки в тялото и аз с удоволствие притварям очи.Пяната и виното си свършиха работата-сега ми е много по-добре.
Обаче е достатъчно само да прикрия погледът си с клепачи и тутак си съзнанието ми се изпълва с ярки образи,от които ми се иска хем да бягам ,но и да бъда в тях по-дълго.Пред мен е Богдан –красив,загорял,с дръзката си усмивка.
Хахаах,много смешно,но натискът на този досаждащ ми момчурляк стана моят най-ярък еротичен спомен за изминалата година. Когато неочаквано се придвижи съвсем близо до мен в тайнственият полумрак на лифта,почувствах...Оо,Божеее! Усетих истинско сексуално усещане-пробуждане.Долу коремът ми це напълни с оловна тежест,зърната на гърдите ми се напрегнаха,а дишането ми се накъса.
Как? Как на това невъзпитано момче му се удаде да поиграе на спотаените струни на моята душа?Аз уважаемата писателка,победителка и ностителка на премии,сред които и тази на,,Златно перо‘‘,възраста жена,в краят на краищата-почти се поддадох на зовът на самеца.А той си е само едно пораснало дете,пръскащо феромони навсякъде,не знаещо граници на приличие.За какво изобщо му позволих да се приближи? Защо му назовах името си?
Да,разбира се,че съм зла на себе си за излишната си сантименталност,но от друга-това не е ли същинско чудо,че съм способна да изпитвам нещо подобно?Та това са емоции на нормаленмжив човек..А така жива,не съм се чувствала от много отдавна.
Леко като се отблъснах от борта на дажкузито,аз се потопих под водата и няколко секунди слушах ритъма на сърцето си,който се усещаше чак в слепоочията ми.Оо,неее,не бива човек с така жизнен пулс да се погребва жив.Когато има жестокост по отношение на заобикалящата ни среда-това се осъжда,но защо няма порицание,когато я прояваваме към себе си?
През всичките тези години съм предавала сама себе си,Задъхвах се под тонове вина ,която сама нататрузих на раменете си и не можех и крачка да направя под тази тежест.Въртях се като катеричка в колело на безконечните дни ,експлоатирайки силата на волята си и затъквах страданията си с антидепресанти.Към какво ме доведе всичко това? И какво всъщност искам?
Отдавна не бях задавала гтези въпроси на вътрешното си,,аз“,защото бях загубила връзка с н его.Но сега за първи път от тооолкова отдавна чувам неговият тънък,пробивен глас през плътната пелена на наложените ми от околните убеждения.
Е,това е всичко.Стига ми толкова.Днес няма да се ограничавам.Нека тази вечер бъде изключение от правилата.Толкова отдавна не бях извършвала глупости, не съм била щастлива.
Просто ще направя това ,за което ме моли тъгуващото ми по любовта сърце.И нека бъде,каквото ще бъде.