2
глава
Ако се случи нещо с роклята,ще те пребия,разбра ли?
Кимнах като се гледах в огледалото,чувствайки как потреперват пръстите ми и ми се искаше да се обърна и отблъсна Королева Раиса и да избягам.Навън в дъжда,където и да е.Но вместо това аз вър
зах косата си отзад на възел и продължих да се оглеждам.-Сега ще отидеш в залата за хранене и ще прислужваш,а после ще идеш с Чумаков в стая 25,където е приготвено за вас всичко.На сутринта,той ще те отведе в своята квартира.И благодари,мерзавка такава,че така отлично сме те устроили.На такъв свестен човек те даваме.Добър.А можехме да те изхвърлим и какво щеше да стане с теб?Щеше да проституираш,курва да станеш.На такива като теб мястото им е край пътя или на гарата.С тази коса невчесана и къдрава като купа сено и тези нагли очи.Вечно искащи и чакаши нещо.Мамка му-княгиня-да бе.Само фамилията такава от майка ти-Князева,а всъщност селската курва Марина.И не си мисли,че си нещооо.Не струваш и пукната пара. Така обидно ми стана,че отвътре всичко ми завря.Никога нищо не съм искала от тях и не съм им се оплаквала.-Ами да ме бяхте изгонили-озъбих се аз,защото не можах да преглътна това.-А дълговете кой ще връща?За толкова години изплюска милиони.Като се разплатиш върви където щеш.Това е.Така си ми омръзнала..Марш долу,при гостите.И с роклята много внимателно,разбра ли?Чумаков беше организирал истинска вечеринка,угощаваше и познати и приятели и гости със скариди,есетра,сьомга и бира.Масата беше претрупана с деликатеси,а дъртият пръч,не сваляше алчни и похотливи очи от мен.Когато поднасях нови блюда,ме хвана с две ръце за бедрата.-Тази вечер...нямаш на представа какъв подарък съм ти приготвил.Мери,моя Мери.Ще те направя княгиня.Целият град ще е в краката ти.Само при мисълта за подарък от него ми премаля.С краят на очите си забелязах как в залата се спуска компания мъже.По-точно самият гост от джипа и охраната му.Гостът леко наведе главата сикогато мина под свода.Той беше много висок и мощен и ВИП зоната изведнъж като че ли се смали.Всичко това проследих когато вземах мръсните чаши от масата.Направиха ми впечатление и лъснатите до блясък обувки и как уверено,наперено върви.Навярно е висш офицер.Набива крачки с прав гръб и високо вдигната брадичка,като едната му ръка е зад гърба,а другата стисната в юмрук на кръста. Един от заобиколилата го ограна,услужливо му дръпна столът за да седне.Королева лично му прислужваше и то сама.Лицето и така светеше,като че ли той беше американският президент или Датски принц.Този факт потвърди предположенията на Нина,че този мъж е много,много богат и влиятелен,иначе Раиса не би се суетила около него и даже не би слязла долу.Но гостът даже не й обръщаше внимание,а прелистваше менюто.От моето място се виждаха светлите му коси,резките черти на лицето,елегантната малка брадичка и толкова непоносимият единствен поглед,който хвърли на мащехата,под който се видя как тя потръпна и настръхна.И в същото време е много красив.Мъжествен,груб,мощен,магнетичен.-Какво си застанала? Носи рибата.Застанала ми тя,като...-дръпна я леля Таня,главната помощница на раиса.Аз изскочих от залата към кухнята,а главата ми пулсираше. ,,Богат и много влиятелен...Олигарх от столицата.Такива само преминават по нашите краища.Много жалко,че най-ценното ми,моята девственност ще се падне на онзи дърт пръч.Иначе можех да си потърся такъв мъж,но не и в нашата дълбока дупка,разбира се.‘‘ Когато излязох в коридора,изведнъж усетих как отзад ме сграбчиха две ръце за талията и в тила ми се натикаха нечии мазни устни.Вонята от алкохола и тлъста храна ме задуши и накара да ми се повдигне,затова и се намръщих и застанах нащрек,когато Чумаков ми се навря под долнището на роклята.-Мамицата му,колко си красива,Мери,кукличке моя.Ще те позлатя.-Пуснете ме! –опитах се да се измъкна,но той ме блъсна и заклещи в стената,като продължи да опипва дупето ми.-Аз за теб...каквото поискаш,толкова години те сънувах.Чаках те.-Пусниии мееее!-извивайки се успях да го отблъсна и побягнах.-Не ми се прави на интересна,простачко! Вече заплатих за теб.Чуваш ли?-успя в последният момент да ме хване болно за косата.-Квартира купих и дрехи за теб и тази нощ ще ми благодариш.И то така,че да ми се хареса иначе ще те удуша като мишка.Моя си вече.Ще те дера и то така,че..Ууууххх!Успях да го ударя с лакът и изтръгна и този път побягнах с всичка сила нагоре.-Бягай,бягай,кучко! Все едно ще те домъкнат при мен.Ако не си сговорчива,ще те имам насила.Ако трябва и ще те държат! Разбра ли? Избягах в моята избича и се подпрях на стената,задъхвайки се.Треперейки,затворих очи,а пред тях приятното лице на олигарха,неговите лъснати обувки,косата,в която проблясваха сребърни кичури и школуваната охрана,изпъната като струна.Все по тежко дишах,мислите ми се гонеха,но аз вече се усетих за какво мисля.И ми е страшно,защото вече знам чче Чумаков само ако ме докосне,сама ще стана храна на рибите в рекичката.По-добре непознатият,отколкото онзи трол с порочните очи,кресливият глас и тлъсто,старо,сбръчкано тяло.Щом ще се продавам,то поне за съвсем други пари и условия,ако ли не,ей къде е рекичката.Твърдо няма да бъда с Чумаков.И нека съм простачка,нека много да ме наречат курва и продажница,аз нямам друг избор или по-точно-остава ми само този,който току що направих. ,,Богат и много влиятелен...Олигарх от столицата.Такива само преминават по нашите краища.Много жалко,че най-ценното ми,моята девственност ще се падне на онзи дърт пръч.Иначе можех да си потърся такъв мъж,но не и в нашата дълбока дупка,разбира се.‘‘ Когато излязох в коридора,изведнъж усетих как отзад ме сграбчиха две ръце за талията и в тила ми се натикаха нечии мазни устни.Вонята от алкохола и тлъста храна ме задуши и накара да ми се повдигне,затова и се намръщих и застанах нащрек,когато Чумаков ми се навря под долнището на роклята.-Мамицата му,колко си красива,Мери,кукличке моя.Ще те позлатя.-Пуснете ме! –опитах се да се измъкна,но той ме блъсна и заклещи в стената,като продължи да опипва дупето ми.-Аз за теб...каквото поискаш,толкова години те сънувах.Чаках те.-Пусниии мееее!-извивайки се успях да го отблъсна и побягнах.-Не ми се прави на интересна,простачко! Вече заплатих за теб.Чуваш ли?-успя в последният момент да ме хване болно за косата.-Квартира купих и дрехи за теб и тази нощ ще ми благодариш.И то така,че да ми се хареса иначе ще те удуша като мишка.Моя си вече.Ще те дера и то така,че..Ууууххх!Успях да го ударя с лакът и изтръгна и този път побягнах с всичка сила нагоре.-Бягай,бягай,кучко! Все едно ще те домъкнат при мен.Ако не си сговорчива,ще те имам насила.Ако трябва и ще те държат! Разбра ли? Избягах в моята избичkа и се подпрях на стената,задъхвайки се.Треперейки,затворих очи,а пред тях приятното лице на олигарха,неговите лъснати обувки,косата,в която проблясваха сребърни кичури и школуваната охрана,изпъната като струна.Все по тежко дишах,мислите ми се гонеха,но аз вече се усетих за какво мисля.И ми е страшно,защото вече знам чче Чумаков само ако ме докосне,сама ще стана храна на рибите в рекичката.По-добре непознатият,отколкото онзи трол с порочните очи,кресливият глас и тлъсто,старо,сбръчкано тяло.Щом ще се продавам,то поне за съвсем други пари и условия,ако ли не,ей къде е рекичката.Твърдо няма да бъда с Чумаков.И нека съм простачка,нека много да ме наречат курва и продажница,аз нямам друг избор или по-точно-остава ми само този,който току що направих.Като дишах тежко ,се спуснах долу в кухнята и намерих Нина,която готвеше поръчките по стаите и ги възлагаше на сервитьорките.
-Нин...
-Ооо,Божееее,ама си бледа като смъртник.Какво става?Истеричката наказа ли те?Нахока ли те?Като че ли днес дяволът се е вселил в нея..Пред олигарха стои на задни лапки,а нас така тормози.Кучка!Нареди ми да ида в апартамента му и да мълча и изпълнявам каквото той ми каже.Даже и да не вдигам поглед към него,сякаш президентът е дошъл при насЕ,добре,постой тук,а аз ще донеса копринени салфетки от склада.
Нина побягна за салфетки,а аз подхванах подносът с кафе и тръгнах нагоре,в западното ВИП крило,нагоре и напред към своята Съдба.-Моля,купете ме-нервно дърпам копчето на роклята,макар да разбирам,че мога да го откъсна и Корольова ще ми откъсне главата.Това е нейна рокля и тя ми я зае за една вечер.-Искам да замина с Вас.
Мъжът вдигна глава от лаптопа и ме погледна ,леко присвил сини и много студени очи.Ах,какви са те отблъскващи,с тъмна ,плашеща дълбочина.И безразлични и опасни ,като бездна на океан.Практически лицето му не изразява нищо.Само погледът му е хищен и пронизителен,такъв какъвто е у много опасните и извратени богаташи.Поглед под който настръхнах и ми се прииска да стана мъничка и незабележима.Навярно подчинените му потръпват от страх,когато ги погледне.Защо ли ми се струва така,че той има много подчинени?Възможно е да е военен-генерал.Даже седейки в креслото,мъжът си държи изправен гърба.Погледнах на ръката му с чашата за вино и забелязах доста голяма халка на безименият му пръст.Толкова ме досрамя,и се изчервих силно,но вече не можех да отстъпя.А и какво значение има? Чумаков също е женен.
-Доведеният ми баща ще ме продаде на Чумаков за придобиване на документи за водоем.Ще ме продаде на стар,женен мъж като държанка тази вечер.
-И???
Равнодушно и леко раздразнен,гласът му просвуча така,сякаш казаното от менне го трогва,а и аз не мога да повярвам,че току-що казах това.Божеее,предложих да ме купят.На съвършенно неизвестен мъж,когото виждам за първи път и даже и името му не зная.Ако сега извика своята охрана или натисне копчето за повикване,вторият ми баща,ще ме убие за това,че вместо Нина,аз съм посмяла да прислужвам на госта.
-Купете ме от него.Аз искам да Ви принадлежа на Вас,а не на Чумаков.Вие можете,аз го знам!
-Защо аз,а не той?С какво се отличавам от него?
Написа нещо в лаптопа и погледна заинтересовано в екрана,отпивайки от уискито,после отново към мен.Огледа ме без емоции от глава до пети,така че чак крайчетата на ушите ми загоряха.И знаех че стоя пред него така зачервена,чак до алено и такава жалка...От увереността ми в собствената ми красота не остана и следа.
-Имате повече пари и сте доста по-млад.А и Вие още можете да ме отведете от тук.
-И? Какво ще правиш по-нататък?Има ли при кого да отидеш в столицата?Имаш ли пари?
-НЕ! Нямам си ниго и пари съшо нямам.Искам да живея за Ваша сметка.
Казах го призивно и повдигнах леко брадичка...Ако ще умирам,нека да е поне с музика.Моите думи предизвикаха леката му усмивка,като че ли току=що изтропах нещо до невъзможност нелепо и смешно.
-Защо реши,че се нуждая от услугите ти?
Нямаше какво да отговоря и неловко замълчах.И действително,защо така реших?Но трябва нещо да отвърна.Поне докато този човек,участвува в разговора.
-Не бива един такъв мъж в тази нощ на Еньовден да е сам.Жена трябва да грее постелята му.
Някъде бях прочела това,но къде-не помня...
-За какво си ми ти?Мога да купя много по-добра от тебе.
Прозвуча като плесница.Толкова силна ,че ми се стори че чух как изплющя.Честно и безцеремонно.
-Аз съм красива,с мен няма да Ви бъде и скучно, умея да буда покорна и да угаждам.
-Не си вдигай цената.Такива като теб са милиони в страната.С какво се отличаваш от тях?
Облегна се на гърба на креслотои поклати между пръстите си чашата с янтарната течност.Имаше много красиви пръсти,но в същото време-голями,силни,и китката му със светло космено покритие и широка кост,обвита от каишката на часовник,изглеждаше мощна,когато се показваше изпод ръкава на тъмно-сивото сако.
Седеше до камината и отблясъците на огъня танцуваха по кожата му.Оранжевите искри се преливаха в сини дъгички и отливайки се в бронзово,се губеха в неговате елегантно сресана светла коса със сребърни нишки по слепоочията.Не,той не е просто богат...Той е дяволски богат ...и не само.Той притежава власт.И то на много повече,отколкото във вторият ми баща и Чумаков.И тази влсат се чувства даже като ресниците му се движат и в твърдата линия на рязко очертаните му устни.Не е красив,но е невероятно мъжествен,подобен на изсечена от гранит-скулптора.Изглежда около 40годишен.Няколко бръчици в ъглите на очите,внимателно подстригана сива брадичка,снежно-бяла яка впивайки в масивната шия.Божееее,какво правя аз?Нямам и понятие,как се казва...
Трескаво преглътна,за да понамокря гърлото си с малкото ми останала слюнка,за да успея да произнеса решително:
Аз съм девственна и никой досега не ме е докосвал.Никъде.Даже не съм се и целувала.С това се отличавам от другите.Ще бъдете първи-във всичко.
-изложи своята девственост на продажба в Интернет,може би,ще я купят.Сега това е модерно.
Отпи от уискито и снова ме прониза с твърд,хладен мрачно-нечитаем поглед.Колко е унизително,гадно...противно.Нотова е моят единствен шанс.Ако ме отведе със себе си-това е вече победа.
-Няма да ме купят бързо,а на мен ми е нужно това сега.Ще направя всичко което поискате.Абсолютно всичко.Ще стана Ваша вещ.кукла,робиня.Ще изпълня всяко Ваше желание,само ме купете и отведете от тук,моля Ви.Нима никак не Ви харесвам?
Тутак си съжалих за своят въпрос,защото ако сега отговори,,НЕ‘‘,нямам повече аргументи и ще трябва да изляза от стаята.Но мъжът наведе глава встрании изведнъж отчетливо заповяда.
-Съблечи се чисто гола.
Неочаквах това и се разтреперих.Не повярвах на ушите си,че каза това.
-Свали дрехите си,разпусни си косата и застани на колене.Точно тук в краката ми.
-Защо?
-Ще те чукам.Нали затова дойде в моят хотелски апартамент?
Сърцето ми така бързо заби,че ми се стори,че чувам всеки негов удар.
И как мога да вярвам,че ще изпълните своята част от сделката,след като...
-След като те изчукам?Никак.Ти искаше да станеш моя вещ,а пред вещите не се отчитат.Събличай се или си върви!
И всичко.И така бързо и безапелационно,така че на този етап играта свърши,както и детството и надеждите за голямата и красива любов.Свършиха мечтите за принца,който властно ще ме отнесе в постелята и нежно лиши от девственност.Аз ще преспя с непознатв замяна на пълна неизвестност и е възможно утре той да си замине,а аз да остана.Тогава Чумаков и вторият ми баща съвместно ще ме пребият до смърт.
-Върви си!
-Не!-отвърнах решително и свалих ластикът от косата си и тръснах виещите се къдрици така,че те да паднат под кръста ми.Вдигна си главата и отново ме погледна,леко притворил лявото си око в цинично очакване.Отблизо очите му са много тъмни и действително напомнят океан.Страшен,бесен,мноого дълбок,а на дъното му...на дъното му живеят най-страшните чудовища,които може да породи мрачната бездна.И аз се готвя доброволно да вляза в нея.Но същевременно има нещо неуловимо притегателно и мамещо в нея.Като че ,и вървиш по краят над пропастта и някаква част от теб изпитва непоносимата жажда да прекрачи в нея.Никога не съм виждала такива мъже в нашият край.Като че ли са от друг мир,от паралелна вселена,оттам където за такива като мен входът е забранен.
Растегнах копчетата на роклята едно след друго,смъкнах ръкавите,дадох възможност на тъканта да се свлече по бедрата мии падне в моите крака.Тъмно червена от смущение,разтегнах сутиена,като продължих да го крепя на гърдите си със скръстени ръце.После ги разтворих и преглътнах трескаво,когато очите на олигарха още повече потъмняха,разглеждайки ме подробно.
Давай нататък-заповедно,устройвайки се по-удобно в креслото,каза той-протягайки безцеремонно дългите си крака.
Смъкнах и гащите,много неумело,като на няколко пъти се спъвах и залитах.Толкова съм далече от стриптийза,че....И изглеждам така нелепо.Бельото падна при глезените ми и аз го прескочих,чувствайки как треперя и се покривам с мравчици.И ми е хладно и жарко едновременно.Той се вгледа в моите слабини и по-надолу към моите крака.
-Помниш ли още какво трябваше да направиш?
Пристъпвам към него,червена като варен рак,с горящи бузи и почти в несвяст.Отпуснах се на колене и склоних така глава,че косата ми да ми закрие лицето.Страшно и срамно е да го гледам.Той прокара пръсти през косата ми,махайки я от лицето и я отметна гърбът ми,повдигна ми брадичката.Прокара палецът си по устните ми.Надави на долната,като ме принуди да открия устни и прокара показалецът и средният си пръсти по езикът ми до самото гърло.Аз се дръпнах ,но срещнах очите му,как увлеченно гледат пръстите си как се потопяват в устата ми.В същото време прекрасно разбирах-ако направя или кажа нещо напреки- ще се озова извън вратата.Затова покорно позволявам на пръстите му да проникнат навътре,да излязат и отново да се приплъзнат към гърлото ми.Макар повикът за повръщане да ме спохожда все по-често,аз се старая да търпя.
-Смучи!- и аз послушно всмуквам фалангите дълбоко,и видях как се навъсиха неговите вежди и гърдите му под сивото сако започнаха да се вдигат по=бързо.Явно му харесва,интуитивно разбирам,че не грешаИзмъкна си пръстите,стана от креслото и ме повдигна рязко от пода.
-Легни на кревата и си разтвори краката.
Ах, велики герои. Едва издържам да дочакам следващата глава, при положение че всеки ден качват по нещо в сайта fantastichen-sviat.com. АХ ТЕЗИ ВЕГА, близначките са страшни. А авторката е невероятна!!! В една книга може да се влюбиш и намразиш главните герои, така се завъртат обстоятелствата, че не знаеш какво ще стане! И на края на всяка книга искаш да "убиеш" някой от героите 
Има доста книги от автори които търся . Много Ви благодаря отново за информацията!