Любими цитати!

MuryG написа:

Zaharka написа:

"- Before I begin, may I ask how old you are?
- You may ask.
- How old are you?
- It's none of your business."
/"Thirst – The last vampire" – Christopher Pike/

:lmao2: :lmao2: :lmao2:

Това къса просто. :lmao2: :lmao2: :lmao2:

"- Миналото си е минало. Никога не се връщай назад. Под никакъв предлог. Не търси справедливост там, не търси щастие. Ти си това, което си, светът е такъв, какъвто е."
/"Последният дон" – Марио Пузо/


"…Животът е сандък с ръчни гранати. Никога не знаеш коя от тях ще избухне и ще те изпрати в отвъдното царство."
/"Последният дон" – Марио Пузо/


"- Няма проблеми, нашия. Ще си държа кръста наблизо.
- Вампирите не се страхуват от кръстове, Финбар.
- Нямам намерение да му го размахвам, а да го млатя с него. Бая е тежък. Сигурно хубав отпечатък ще му оставя на главата."
/"Скълдъгъри Плезънт: Да играеш с огъня" – Дерек Ланди/


"Съдбата повдигна вежди.
- И без измами, Госпожо – каза той.
- Но кой може да измами Съдбата? – попита тя.
Той вдигна рамене:
- Никой. И все пак всички се опитват."
/Цветът на магията" – Тери Пратчет/


"Все така се объркват нещата, нали? Навлизаш в живота, гониш успеха със собствени сили, но рано или късно се пръква от някъде стар смахнат роднина и ти съсипва плановете."
/"Дядо Прас" – Тери Пратчет/


"- О, не сега. Сега сме в онзи сладък период, когато всички са съгласни, че ужасите, които преживяхме толкова скоро, не бива никога да се повтарят – казва той. – Но колективното мислене обикновено е краткотрайно. Ние сме непостоянни, глупави същества със слаба памет и невероятна дарба за самоунищожение."
/"Сойка-присмехулка" – "Игрите на глада 3" – Сюзан Колинс/


"О, Стефан, покажи ми поне един човек, прочел хиляда книги, и ще сме открили интересен събеседник. Но покажи ми такъв, прочел вероятно три книги, и ще сме открили наистина опасен враг."
/"Вещиците: Полунощ" (книга първа) – Ан Райс/


"- Белегът от куршуми не те прави твърд и решителен тип – продължи Къли. – Той само те идентифицира като жертва на някой твърд и решителен тип."
/"Умират глупаците" – Марио Пузо/


"Искам да ви разкажа една история и с това се изчерпва цялата ми суетност. Не искам успех, не търся слава, не ми трябват пари. Това е съвсем естествено, много хора мислят като мен. Не искам и любов. Когато бях млад жените казваха, че ме обичат заради дългите ми мигли. Нямах нищо против. После взеха да ме обичат заради остроумието ми. Също нямах нищо против. После ме заобичаха заради парите и властта. Заради таланта ми. Заради страхотния ми акъл. И с това се справях. Трудно, но се справях. Защото вече знаех, че трябва да се пазя само от една жена – онази, която ме обича заради мен самия. Срещу нея бях подготвен на всичко. Бях готов да използвам отрова и кинжал, да търся мрачна пещера, в която да заровя отрязаната й глава. Не можех да си позволя лукса да подаря живота на такава жена. Особено ако не ми изневерява, не ме лъже и главна грижа на живота й е моята собствена особа…"
/"Умират глупаците" – Марио Пузо/

Тръгнаха през двора, поддържайки се един друг, и минаха през храста със сини рози.
Нивелен непрекъснато опипваше лицето си със свободната ръка.

— Невероятно, Гералт. След толкова години? Как е възможно?

— Във всяка приказка има зрънце истина — каза тихо вещерът. — Любовта и кръвта.
И в двете има могъща сила. Маговете и учените си блъскат главите над това вече дълги години, но не са научили нищо, освен…

— Освен какво, Гералт?

— Че любовта трябва да е истинска.

Когато Мари и Ката се отдалечиха от Маленското езеро, черният лебед доплува до брега. Заклатушка се по чакъла по крайбрежния път, разтърси мокрите си пера и... се превърна в Джордж Клуни.
Клуни приглади сухата си блестяща коса, пооправи елегантния си черен дизайнерски костюм и седна на сенчестата пейка, от която току-що си бяха тръгнали двете сестри. Седна там и зачака нещо. Или някого. Междувременно започна да замерва с кестени патиците в езерото и то с такава точност, че те изпадаха в несвяст и потъваха. Но дори и това малко удоволствие не можеше да зарадва този мъж. Той беше уморен. Много уморен.
Страдаше от синдрома на претоварването. Това проклето столетие!
Преди някак си се търпеше, но от тогава насам,колкото и да се стараеше, хората бяха къде-къде по-добри в това да сътворяват ада на земята от него, Сатаната.
Разбира се и той беше разработил някои добри идеи за измъчване на хората: неолиберализма, телевизионните реалити шоута, Modern Talking (особено се гордееше с песента "Cheri, Cheri Lady"), но каквото и да правеше, не можеше да стъпи и на малкия пръст на хората. Със своята свободна воля, те бяха далеч по-изобретателни.

«Как бързо гаснеше Живота —
притихнал, сляп като смъртта:
снежинки хладни без охота
повдигаха се със гръдта.

От приказните си палати
над него Любовта се спря,
възложи дланите си святи
и миро тайнствено възпя.

И като лястовичи полет,
докоснал стихнала вода,
усмивка — нежна като пролет —
стопи на устните студа.

Животът вдигна взор нагоре…
И победил веднъж смъртта,
кой озарил би тези взор,
освен… навеки Любовта?»

Амбър Кей- Обладана от любов

"Само да си посмял да я докоснеш, така ще те подредя, че ще ти трябва джобно ножче да си изчоплиш зъбите от стената. Обещавам ти."
/"Безсъние" - Стивън Кинг/


"Мръсният Стар Рон улови погледа на Патриция и се опомни. Даже и при неговата силно индивидуализирана нормалност той можеше да разбере кога да не насилва износения си късмет."
/"Музика на душата" - Тери Пратчет/


"- Не се заричай, фъстъче - вдигна поглед Ърв към нея. - Не се насилвай. Ще провеш онова, което трябва. Ще провиш най-доброто, на което си способна. И толкоз. Защото Господ най-много обича да предизвиква хората, които казват "никога". Разбираш ли?"
/"Живата факла" - Стивън Кинг/


"Ние можем да решаваме проблемите си, без да отстраняваме причината, а като проектираме пътя за излизането от тях, дори и причината да продължи да съществува."
/Едуард де Боно/


"But she didn't want that anymore. That fear. That loneliness and self-reliance that she'd been wearing like a protective coat of armor for as long as she could remember.
Gazing up into Thomas's eyes, she realized just how much she wanted him. Not just for sex, but wanted his strength and caring, his protectiveness and intelligence."
/"Witch Blood" - Ania Bast/


"Котките са като вещиците. Не се бият, за да убият, а за да победят. Има разлика. Няма смисъл в убиването на противника. Така той няма да разбере, че е загубил. А за да си истинтски победител, трябва да имаш противник, който е победен и при това го разбира. Триумфът над труп не носи наслада, но победеният противник, който ще остане победен до края на нещастния си, скапан живот, е истинско съкровище."
/"Вещици в чужбина" - Тери Пратчет/

Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го
моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
...
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би
искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
...
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.
...
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го
съветва да си измие косата."
/"Хари Потър и затворникът от Азкабан" - Дж. К.
Роулинг/

:lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :laugh:

hristina написа:

Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го
моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
...
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би
искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
...
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.
...
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го
съветва да си измие косата."
/"Хари Потър и затворникът от Азкабан" - Дж. К.
Роулинг/

:lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :lmao: :laugh:

ОБОЖАВАМ този цитат! :lmao2:

Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв
идиот изобщо е станал професор.

А това ми е най-забавно, Лап е върха! :love:

Не сте само вие. И на мен ми е от много любимите. Препрочитала съм цялата книга, само и само да стигна до този момент.

"Хората не променят същността си. Само начините, по които я използват."
/"Завинаги" - Маги Стийвотър/


"- Пак книга... - обади се Малинин, който се тресеше край олтара като лист на трепетлика. - Тая работа ми е ясна още от миналия път... С такива сюжети можеш направо да се заринеш... Намерят някоя книга, а там гъмжи от зловещи древни пророчества и всевъзможни ужасии... Скоро ще стигнем дотам, че ще разгърнеш бонбонена обвивка, а на нея ще има подробно описание как да унищожиш света."
/"Епидемия в Рая" - Zотов/


"Интересни неща стават в нашата гора! Съвсем близо до Москва в гората... каква ти гора, в горичката, си живее могъща вещица с библиотека от най-редките книги за делото на Мрака. От време на време спасява деца от идиоти-върколаци."
/"Сумрачен патрул" - Сергей Лукяненко/


"Ако човек иска да промени света около себе си, първо трябва да го опознае."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/


"Логън вдигна рамене. Силните думи са за глупаците и страхливците. Калдер може и да е и двете, но Логън не е нито едното, нито другото. Като си тръгнал да убиваш, по-добре се залавяй направо с работата, няма смисъл от приказки. Така само даваш на другия време да се подготви, а това е последното, което ти трябва. Затова Логън остана безмълвен. Калдер можеше да го приеме като проява на слабост, толкова по-зле за него. Битките се изпречваха на пътя на Логън смущаващо често, но той самият отдавна, много отдавна, бе спрял да ги търси."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/


"...Целият бе в кръв, но това е добре. Винаги имаше кръв. Но е на колене, а това не е добре. Кървавия девет не коленичи пред никого. Пръстите му намериха цепнатина между камъните на камината, вкопаха се в нея като корените на вековно дърво и издърпаха нагоре тялото му. Кракът го болеше, но той се усмихна. Болката само подклаждаше огъня по-силно. Нещо отпред се раздвижи. Маскирани мъже. Врагове. Следователно, трупове."
/"Гласът на острието" - Джо Абъркромби/

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Антоан дьо Сент Екзюпери , "Малкият принц"

Колкото повече - толкова повече - Мечо Пух

Пътят на кралете написа:

Не можеш да спреш бурята като духаш по-силно. Не можеш да спасиш хората като убиваш други. Трябвало е всички да станем лекари. До последния човек...

"- Не го приемай лично. Повече няма да се омъжа за никого. – Тя му хвърли поглед. – Мисля, че си научих урока първия път. Бракът и аз не се разбираме.
- Не обвинявай институцията на брака. Обвинявай слабоумния си бивш съпруг.
Мира сви рамене.
- Не беше слабоумен. Беше флиртаджия. – Тя изсумтя. – О, съжалявам, имам предвид, че беше пристрастен към секса. Това е клиничният термин на състоянието му. Просто не може да се въздържи. Горкият човек.
- Не. Беше слабоумен – изръмжа Джак.
Мира спря по средата на залата. Обърна се, за да го погледне. Тълпа хора се струпа около тях.
- Защо продължаваш да го казваш?
Джак отговори също толкова неочаквано.
- Защото само идиот би те оставил да си идеш.
Тя се взря в него за един удар на сърцето, а след това каза:
- Тогава това какъв те прави?"
/"Магьоснически огън" – Аня Баст/



"Смяташе, че рискът да му нагреят задника заради пари е много по-голям отколкото заради нещо друго и, тъй като силно бе привързан към задника си, избягваше да го натоварва с излишен стрес."
/"Целувай ме, докато спя" – (Джон Медина #3) – Линда Хауърд/


"…Доста често най-желаните неща идват само след много търпение и борба."
/"Тъгата на сукубата" – Ришел Мийд/


"Животът го бе научил, че има повече шансове за оцеляване, ако не разчита за сигурността си на други хора. Ако разчиташ само на себе си, не можеш да станеш жертва на предателство."
/"Картата на времето" – Феликс Палма/


"- Но въпреки това сте заедно. Или нещо такова.
Той сви рамене.
- Доколкото можем. Може би трябва да продължа напред, но, честно казано, не искам да съм с никого другиго. Приемам това, което е тя. Затова я обичам. Предпочитам да съм с нея като неин помощник, отколкото изобщо да не съм с нея."
/"Сънят на сукубата" – Ришел Мийд/


"Grandma Mazur pulled a .45 long barrel out of her big black patent-leather purse and pointed it at Bella. "You put your finger to your eye and I'll put a hole in your head that's so big you could push a potato through it."
/"Eleven on Top" – (Stephanre Plum #11) – Janet Evanovich/

"Бих могла да се опитам да ти разкажа сюжета, ала то ще е все едно да опиша една катедрала като купчина камъни, които завършват със заострен връх" - "Сянката на вятъра" - Крлос Руис Сафон

Скъпа Роуз,
Един от недостатъците на пробуждането е, че вече не се нуждаем от сън; по същата причина никога не сънуваме. Наистина е жалко, защото ако можех да сънувам, щях да сънувам теб. Щях да сънувам как ухаеш и как тъмната ти коса се плъзга като коприна между пръстите ми. Щях да сънувам колко мека е кожата ти и колко нежни са устните ти, когато се целуваме.
Без сънища, трябва да се задоволя само с въображението си – което е достатъчно богато. Мога да си представя идеално всички тези неща, представям си и какво ще бъде, когато отнема живота ти. Съжалявам, че се налага да го правя, но ти направи избора ми неизбежен. Отказът ти да се присъединиш към мен за вечния живот и любов не ми оставя друг избор, и не мога да позволя някой толкова опасен като теб да живее. Освен това, дори и да те принудя да се пробудиш, вече имаш толкова врагове сред стригоите, че ще се намери някой от тях, който да те убие. Ако се налага да умреш, ше бъде от моята ръка. От ничия друга. Въпреки това ти пожелавам успех на изпитите днес – не че имаш нужда от допълнителна доза късмет. Ако наистина те карат да се явяваш, си е чиста загуба на на време за всички. Ти си най–добрата в цялат група и до довечера ще си дала обет. Разбира се, когато се срещнем отново, ще представляваш много по–голямо предизвикателство – и аз определено ще се наслаждавам. А ние ще се срещнем отново. След дипломирането ще те отпратят от Академията, а веднъж оказала се извън опеката им, ще те намеря. На този свят не съществува място, където може да се скриеш от мен. Чакам момента.
С обич,
Дмитрий”

"Бъч сложи ръка на рамото му.
-Чуй ме. Притежаваш вкуса за мода на пейка в парка, междуличностните умения на касапски сатър...
-И това се предполага да ми помогне?
-Остави ме да довърша...
-Какво следва? Да се бъзикаш с размера на оная ми работа?
-Хей, дори и с размерите на молив пак добре се справяш... чувал съм стоновете откъм стаята ти, които го доказват.'


"Ред Сокс сякаш спря да мисли.
-Какво... чакай малко... Какво се опитваш да кажеш, мамка му?
-Да ти го изиграя като сценка ли искаш или какво?
-Не, благодаря... последното, което искам да видя, е как коленичиш пред мен само по хавлия.
-Все едно аз само за това си мечтая."


"Куин потърка късата си коса, която сам бе остригал.
-Не е кой знае какво.
-Е, винаги можеш да си сложиш перука. - Сините очи Джон се присвиха. - И къде са ти железата?
-В шкафа с оръжията.
-Нямам предвид оръжията, а онова, което носеше по лицето си."


"Ала не само той беше в тежко състояние. Докато влизаше в стаята с олюляваща се походка, Бъч удари главата му в касата на вратата.
-Мамка му!
По дяволите... извинявай.
-Капка... в морето. - Ви изохка, когато в слепоочията му затуптя болка, толкова силна и ритмична, сякаш свиреше на барабани "Добре дошли в джунглата"."

" Вишъс изкрещя.
Единственият по-силен звук бе изпукването, когато ставата му дойде на мястото си. Последното, което видя, преди да напусне хотел "Съзнание", бе как Джейн обърна панически глава. В очите й имаше див ужас, сякаш най-страшното, което можеше да си представи, бе как той страда...
И тогава Ви разбра, че все още я обича."

Всички са от "Неукротима любов" на Дж. Р. Уорд.

Последната промяна е направена от renesme_cullen на Нед 27 Окт - 15:07; мнението е било променяно общо 1 път

- Запази любовните си признания за по-късно и дай на лелчето възможност да се овладее - предложи Галоуглас.
- Защо всички се чувстват длъжни да ми дават акъл как да се оправям със собствената си жена? - скастри го Матю. Пукнатините в сомообладанието му започваха да си личат.
- Наистина не знам - отвърна искрено Галоуглас. - Тя малко ми напомня за баба. Съветваме денонощно Филип как да я контролира. Не че той ни послуша.



Лодката пое през реката и Матю ме стисна още по-здраво. Дори лодкарят ахна пред скоростта.
- Няма нужда да привличаме вниманието към себе си, Галоуглас - скастри го остро съпругът ми.
- Искаш ли ти да гребеш, а аз ще топля жена ти? - Матю не отговори и племенникът му поклати глава. - И аз така си помислих.



- Добре, Даяна. Ще оставим вещиците на теб. Но никакви лъжи - реши Матю - и никакви тайни. Един от хората в тази стая ще трябва да знае къде си във всеки един момент.
- Матю, не можеш... - възрази Уолтър.
- Доверявам се на преценката на жена си - заяви твърдо съпругът ми.
- Така казва и Филип за баба - промърмори Галоуглас под нос. - Точно преди да се изсипе адът на земята.


- Вампирите възприемат времето различно от топлокръвните - каза той. Все още не желаеше да ме пусне.
- Колко е дълга вампирската минута? - попитах и се сгуших под брадичката му.
- Трудно е да се каже - промърмори Матю. - Нещо между обикновената минута и вечността.


-Освен това е ходил в замъка и с мен - обади се Пиер от прага. - Не исках някой ден да тръгне сам да скита и да се изгуби.
- И къде по-точно го заведе, Пиер? - ледено попита Матю. - В тронната зала, за да поскача върху трона ли?
:lmao: :lmao: :lmao: 


Даяна,
Ти си всичко, за което сме си мечтали, че ще станеш един ден. Животът в силната основа на времето. Смъртта е само нишката за бродиране. И благодарение на децата ти и децата на децата ти аз ще живея вечно.
Татко.

'Нощна сянка' от Дебора Харкнес.

- Да не купи някоя моя снимка? - попитах.
- Някоя ли? - изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.
- Защо, две ли купи?
Той присви очи.
- Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.


- Няма ли аз да карам?
- Не. Аз ще карам.
- Не одобряваш ли как шофирам? Само не ми казвай, че знаеш колко съм изкарала на писмения изпит... Не бих се изненадала, при твоята склонност към следене. - Може би знаеше, че едва съм издържала теста.


- Господа, гвоздеят на вечерта! - изкънтя гласът на церемониалмайстора над шумотевицата на разговорите. - Моментът, който чакате всички! Тези дванайсет прелестни дами се съгласиха да продадат първия си танц на онзи, който предложи най-висока цена!
[...]
- За добра кауза е! - прошепна ми Мия, доловила смущението ми. - Пък и Крисчън ще спечели - засмя се тя. - Не мога да си представя, че ще допусне някой да предложи повече от него. През цялата вечер не откъсва очи от теб.
[...]
- Виждаш ли? Забавно е! - прошепна Мия. - Но все пак се надявам, че Крисчън ще те спечели... Нямаме нужда от мелета - добави небрежно.


- Не ме безпокоиш, бебчо.
- Сам ли си?
- Не. В момента шестима души ме зяпат и се чудят с кого разговарям.
"Мамка му..."
- Наистина ли? - паникьосах се аз.
- Да. Наистина. Моята приятелка - оповести той настрани от джиесема.
"Божичко!"
- Сигурно всички са те смятали за гей, нали знаеш.
Крисчън се засмя.
- Да, сигурно.


- Какво да направя, за да те накарам да проумееш, че няма да си отида? Какво да ти кажа?
Крисчън впери очи в мен и пак видях в тях страха и мъката му.
- Има едно нещо, което можеш да направиш.
- Какво? - изсумтях аз.
- Омъжи се за мен - прошепна Крисчън.


- Ще си обуеш ли дънки или нещо друго?
О, я стига.
- Това са само крака, Крисчън.
[...]
- А ако бяхме на плажа? - опитах по друг начин.
- Не сме на плажа.
- Щеше ли да възразиш, ако бяхме?
Крисчън се замисли за миг, после каза:
- Не.
Ухилих му се.
- Е, просто си представи, че сме там.

"Петдесет нюанса по-тъмно" - Е Л Джеймс <3<3<3

- Погледни го от добрата страна – той пришпори майка ми с дяволско намерение. – Ако ни оставиш, може би ще й омръзне от мен с времето. Но като ни насилваш да избягаме ми даваш няколко други алтернативи...- остави изречението да виси.
- Сякаш вярвам на нещо, което кажеш – изстреля тя в отговор. - Ще бъде най-добре за всички ако просто се промушиш с кола сам и умреш веднъж завинаги. Ако наистина я обичаш, ще го направиш.
Боунс я погледна измъчено, а след това даде воля на гнева си:
- Знаеш ли какъв ти е проблема, Джъстина? Отчаяно се нуждаеш от едно здраво чукане.
Отпих глътка джин, за да прикрия смеха си, който си проправяше път навън. Господи, бях си го мислила веднъж, бях си го мислила хиляди пъти!
Тя изсумтя разярено. Боунс я игнорира.
- Не че ти предлагам себе си. Дните ми на курва свършиха през седемнадесети век.
Джина внезапно се просмука в дробовете ми, когато ахнах. Той не каза ли току-що на майка ми за бившата си професия; Боже Господи, нека не съм чула правилно!
Но бях, а Боунс продължи:
- ... но имам приятел, който ми дължи услуга и може да бъде убеден да... Котенце, добре ли си?
Бях спряла да дишам веднага след като той беше признал предишната си професия. Добавете това към алкохола заседнал в дробовете ми и не, не бях добре.
Майка ми беше разсеяна. Порой от обиди избухна от гърлото й.
- Мръсен, деградирал, блудстващ педераст…
- Не е ли това ретроспекция към детството й? По-загрижена си за себе си отколкото за дъщеря си, проклета жено; не виждаш ли, че се задави?
Боунс ме потупа по гърба, когато се закашлях, за да изхвърля джина от трахеята си. Първият дъх ме изгори, когато излезе. Очите ми се насълзиха обилно, но поне бях способна да поема още един болезнен дъх, после още един.
Сигурен, че дишам отново, Боунс започна оттам, откъдето бе спрял:
- Не съм педераст, Джъстина. Клиенти ми бяха жени, не мъже. Просто исках да уточня това, не искам да мислиш нещо невярно за мен. Естествено, ако не се доверяваш на препоръките ми за чукането, мисля че приятелят на дъщеря ти, Хуан, ще се навие на тази трудна задача...
- Това беше! - изпищя тя, отваряйки рязко входната врата.
- Върни се скоро – каза той след нея, когато я затръшна зад себе си достатъчно силно, че да разклати прозорците.
- Отива право при Дон.- гласът ми беше пресипнал от случайния ми опит да дишам джин.
Боунс само се ухили.
- Не, няма. Тя е ядосана, но е хитра. Отрази й се добре да те види да заставаш срещу нея. Ще притихне за малко и ще чака възможност. Въпреки това, което ти каза, тя никога няма да рискува да те изгуби. Тя си няма никого другиго и го знае.
Не бях убедена.
- И все пак трябва да си пазиш гърба. Могат да изпратят екип след теб.
Боунс се засмя.
- От кой край? Трябва да пратят малка армия, за да ме притиснат, а и ще ги чуя да идват. Не се тревожи, любима. Не съм толкова лесен за убиване. Сега, с това ли искаш да си облечена или искаш да сложиш нещо друго?


На крачка от гроба - Джанин Фрост