Любими мисли - цитати

Някога сънували ли сте сън, който е изглеждал толкова реален, че когато сте се събудили не сте знаели в какво да вярвате?Какво би направил, ако това, което си мислел, че е истина, не е било?А това, което си мислел, че не е истина, е било.Ще останеш ли в съня си с надеждата да намериш по-добра реалност?Понякога животът е по-странен от сънищата ни.Единственият начин да се събудиш е ,да се изправиш срещу това, което се крие в теб.И можете само да се надявате, че в тези мрачни моменти няма да бъдете сами.
Уилям Блейк пише:"Има познати неща и непознати неща. ""И между тях са само вратите. "


Does this darkness have a name?
This cruelty, this hatred.
How did it find us?
Did it steal into our lives or did we seek it out and embrace it?
What happend to us?
That we now send our children into the world
like we send young men into war, hoping for their safe return. But knowing that some will be lost among the way.
When did we lost our way?
Consumed by the shadows, swallowed whole by the darkness.
Does thid darkness havae a name?
Is ot ypur name?

Най-добрият ми приятел ми напомни цитат от Шекспир, който е подходящ-"Има приливи и отливи в делата на хората ,които,отнети им от потопа, водят до успех.Пропускайки цялото пътешествие на живота е като да живееш в празнина и нещастие. Плуваме в препълнено море. Трябва да поемем по течението,когато е необходимо или ще изпуснем приключението." Мисля, че този цитат означава, че животът е кратък и възможностите са рядкост.Трябва да сме бдителни и да ги пазим.И не само възможностите за успех, а и възможността да се смеем,да видим магията на света.И да живеем.Защото животът не ни дължи нищо.Мисля, че ние дължим нещо на света.И ако само повярваме. /Хейли/

Епизод 21
Сега е моментът да блеснем. Време, в което мечтите ни са постижими и възможностите ни необятни. Сега е времето да се превърнем в тези, които винаги сме мечтали да бъдем. Това е вашият свят и вие сте тук. Присъствието ви е от значение. Светът ви очаква.

Това са мойте любими цитати:

"The best and most beautiful things in the world cannot be seen or even touched. They must be felt with the heart." - Helen Keller

"Do not dwell in the past, do not dream of the future, concentrate the mind on the present moment." - Buddha

"Истинското предназначение на човек е да живее, не да съществува" - Джек Лондон

"Да обичаш, това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел." - Шекспир

"Against the assault of laughter nothing can stand." - Mark Twain

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен-Алберт Айнщайн
"Играхме както никога, загубихме както винаги." (Алфредо Ди Стефано, почетен президент на Реал М)XD
Някой го наричат любов.Аз го наричам ад.-Вампирски целувки книга 1

Как чувствата си играли на криеница(притча)


Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:— Хайде да играем на криеница, а!?ИНТРИГАТА по...вдигнала вежди:— Криеница? Що за игра е това?Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от
нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

:love: :love: :love:

Ваня това беше уникално!!! :slynce:

Онези, които ни обичат никога не ни напускат. Винаги можеш да ги намериш в сърцето си. - Сириус Блек.
Любовта е най-голяма, когато е скрита, а най-слаба, когато се разсипва навсякъде като кукуруз из продънен хамбар.
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно. Дейв Тайсън Джентри.
Единствената истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш.
Любимото ми:
Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. Щом сте приятели с някого, непременно ще се срещнете пак, било след миг или след няколко живота. -Ричард Бах, Илюзии

Не се плаши от мъртвите, те са тихи, плаши се от живите, те са живи!

Единствената вечна любов е несподелената - из "Какво общо има любовта"

Lora11 написа:

Единствената вечна любов е несподелената - из "Какво общо има любовта"

Това ми допадна много, а пък е и доста вярно. :slynce:

Човек е глупав не когато греши, а когато повтаря грешките си.

"I will release you from the pain of falsehoods and make a place where you belong."
"It will be a new world... A world of truth, not lies."

"Oh, you know... it's fun, it's part of my plan... to start a war... to bring peace..."

"Sharingan no hontou no chikara ga... kono Uchiha Madara no chikara ga!"

"Gaishū Isshoku"

"When a man learns to love, he must bear the risk of hatred."

"You need to have patience if you want to achieve your goal."

"The true winner is he who chose to focus on the future... and the real fight is about to begin."

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги... Има обаче такава любов, ...която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания,срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие,понякога те води, а друг път е сляпа,понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден- остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това... За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги... Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни... Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов... Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане... Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.дори ако този последен дъх е цената която трябва да платя за да го заслужа...

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства; Щастието,Тъгата,Познанието и всички други,включително Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките Си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:"Богатство вземи Ме със Себе Си. "Не мога",отговорило Богатството... "Имам много злато на кораба Си и няма място за Теб." Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб. "Суета,моля Те помогни Ми!" "Не мога да Ти помогна Любов,Ти Си цялата мокра може да повредиш кораба Ми",отговорила Суетата. Тъгата била наблизо,затова Любовта я помолила: "Тъга,позволи Ми да избягам с Теб..." "Не мога Любов...толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..." Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо,че дори не чуло, когато Любовта го повикала... Внезапно се чул глас... "Ела Любов,Аз ще Те взема със Себе Си." Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името Му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя Си... Любовта,осъзнавайки колко много Му дължи... попитала Познанието: "Кой Ми помогна?" "Помогна Ти Времето!",отговорило Познанието. "Времето?",почудила Се Любовта- "Но защо Времето Ми е помогнало." Познанието Се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "ЗАЩОТО САМО ВРЕМЕТО Е СПОСОБНО ДА РАЗБЕРЕ КОЛКО Е ВЕЛИКА ЛЮБОВТА!"

Имало едно време един момък, който стоял насред града, на един площад пълен с хора и твърдял, че има най-хубавото сърце на света. Всички го гледали и се възхищавали,наистина било идеално, нямало никакви дефекти!Всички били съгласни, че това е най-хубавото сърце, което са виждали някога през живота си и колкото повече говорели за това, толкова повече момъка се хвалел с прекрасното си сърце.Изведнъж, сякаш от нищото, се появил старец и казал: „Всъщност… истината е, че моето сърце е по-хубаво от твоето!”Когато го показал, всички втренчили очи в сърцето му. Да, то биело силно, но било пълно с белези. Имало места, от които липсвали парчета и били покрити с други, но не съвпадали добре, затова сърцето изглеждало като наръфано, било осеяно и с огромни дупки, зеещи празнина.Всички наблюдавали стареца удивени, питайки се, как може да твърди, че сърцето му е по-красиво.Погледнал момъка на какво приличал старецът и избухнал в смях:„Сигурно се шегуваш! Сравни моето сърце с твоето. Моето е идеално, а твоето е покрито с рани и сълзи!”„Вярно е!” - съгласил се старецът. „Твоето изглежда идеално, но не бих го сменил за моето. Виждаш ли, всяка рана представлява някой човек,който съм обичал и на когото съм дарил любовта си, на когото съм дал парче от сърцето си и често другият ми е дал в замяна от неговото, за да запълня празнината в моето. Но разбира се, това което даваш никога не е съвсем същото като това, което получаваш и затова има някоя и друга гънка, но аз ги обичам. Всяка една ми напомня за споделената любов. Понякога съм давал парчета от сърцето си на хора, които на са отвръщали на любовта ми, това означават дупките. Да обичаш е рисковано,но колкото и да са болезнени тези отвори в сърцето ми, те ми напомнят за любовта, която съм изпитал към тези хора… и кой знае? Може би някой ден, ще се върнат и ще запълнят мястото, което съм запазил за тях.Разбираш ли сега, какво означава истинската любов?”След като го изслушал, момъкът погледнал сърцето си, което вече не било „най-хубавото сърце на света”, но му се струвало по-прекрасно от всякога, защото сега любовта на стареца била в него ...

В. Улф е казала, че за да се занимава с литература, на една жена й трябват само собствена стая и пари. (=

Оскар Уайлд: "Класици са онези автори, за които всички говорят, но никой не е чел. "

Танцът беше горещ, но прощален, последен и тя остана без сърце... Може ли дяволът да обича истински? - за жалост отговорът е НЕ!

Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е края на света, за учения е пеперуда. /Ричард Бах/

Смелостта не е липса на страх. Смелостта е да направиш каквото трябва, когато трябва, въпреки че те е страх!

Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава. /Блез Паскал/

Притча:
Един цар попитал своите мъдреци:
- Що за свят е това?
Мъдреците отговорили:
- Всичко е представа, ваше величество.
- Всичко е борба, ваше величество.
- Всичко е либидо, ваше величество.
- Всичко е дзен, ваше величество.
- Всичко е относително, ваше величество.
- Всичко е предопределено, ваше величество.
- Всичко е смешно, ваше величество - обадил се и шутът.
- Всичко е ясно - казал царят. - Ударете на шута сто тояги.