Ох, аз пак да се върна на " Кръвни връзки ".... близо две седмици влачих " Индигова магия ", а тя взе, че се оказа черешката на тортата в тази поредица ( поне за момента ). Ако трябва да съм честна обаче, всички обстоятелства бяха против мен, та затова успях да я довърша едва по - рано тази вечер! Трета книга от връзките затвърди мнението ми, че това е по - добрата поредица ( в сравнение с " Академия ... " - та )! Имаше толкова много красиви емоции в нея, толкова много чувства, забавни моменти, смешни ситуации, заядливи коментари и всякакви остроумия... Интересна е и те увлича още от първата страница, а това е основното от значение при мен за една книга.
Главните герои ( Сидни и Ейдриън ) претърпяха голямо развитие, а любовната история между тях беше толкова добре предадена, така хубаво изградена, че на места можех спокойно и до рев стигна!
Мислех, че краят на втора книга е силен, но началото на трета, включващо обяснението в любов на Ейдриън в самолета ми взе акъла! А след това колко още обяснения последваха... Ех! И после как да кажа, че Дмитрий е по - сладкият от двамата?! Не мога, сърце не ми дава! Обичам си Ейдриън и това е!
Лютиче? На кой въобще би му хрумнало подобно обръщение. Да не говорим, че беше страшно забавно и абсолютно неочаквано да го видя да размахва юмруци в защита на Сидни, беше " мъжкарско " от страна на " енигмата Ейдриън Ивашков "! Хаххххххх!
" - Знаеш - подхвана той, - че при други обстоятелства, да
ме поканиш в спалнята, би било кулминацията на деня ми. " - тук щях да падна от смях!
„ Това е мястото, където Ейдриън спи. Аз докосвам завивките,
които всяка нощ се увиват около тялото му. С какво
ли е облечен в леглото? Дали изобщо е облечен? “ ( а, дано не е! Хаххххххх! )
Тутакси скочих.
- Наистина беше инцидент - казах му. - Маркъс помислил,
че съм там, за да го отвлека.
Ейдриън, който нямаше подобни задръжки с леглото, седна. " - и тук много се забавлявах!
Със задръжки или без, когато стигнаха до леглото в сцената със съня, онази горещата, 'дето я мята на масата, а после на леглото...ех, беше си истинска кулминация!!!!
Моментите с кръщаването на колата или онези в хотела на Вероника, където се обръщаше към Сидни с какви ли не умалителни любовни думички, също ме съсипаха от смях, а появата на дракончето направо ме разби! Не очаквах нещо такова - един вид беше ала " Как да си измайсториш драконче?! ", а как си падам по такива животинки.... хи - хи! Имам няколко любими анимационни герои - дракончета ( слабост са ми )... само ми се искаше да не е от кварц, а да си е съвсем жив!
За любовния 4 - к " Еди - Джил - Анджи - Трей " 'ич не бях изненадана. Имах предположения, че така ще се завърти сюжета. Надявам се Еди и Джил да се съберат, ако не за постоянно, то поне временно, но накрая с появата на новия красив и неустоим дампир взе да става още по - сложно!
Онази част от историята, касаеща вещиците, воините и алхимиците беше по непредвидима, но и не ми беше никак скучна. Все още се чудя как се получи така?
Финалът на книгата беше повече от вълнуващ, но в същото време много леко и плавно поднесен, без излишни драми и жестокости... Хареса ми. Може и да не чета следващите от поредицата, 'щот' току - виж в 4 - та Ейдриън и Сидни се разделили, а това няма да мога да го понеса...
Паралелно с " Индигова магия " прочетох още и " Нощна прегръдка " на Шерилин Кениън - в сравнение с другите две е по - добра и героите бяха много по - сладки и забавни.
Сега започвам " Възраждането на Атлантида " на Алиса Дей... пак поредица, ох!
Някои от сцените ми дойдоха малко в повече, та ги четох по диагонал, но като цяло книжките стават за запълване на времето.