" Родена от бурята " - довърших я преди малко ( нали пак съм на вълна " Ришел Мийд " ). Меко казано съм раздвоена в мнението си за нея и не защото това е първия роман за възрастни на авторката, който чета.
Като цяло книгата има интересен сюжет, който отново ни показва два различни свята - земният и другият, изпълненият със свръхестествени създания ( демони, елфи, кери и т.н. ) - и вечната битка между тях. Героите са симпатични и малко ексцентрични - Юджийн ( главната ) е смесица от Роуз и Сидни, като освен, че е взела най - доброто от тях, е взела и съмненията и страховете им, само дето е по - голяма, което за мен е в нейн плюс. Кийо ми прилича на Дмитрий откъм физика, но откривам нещичко и от Ейдриън у него - закачливост, чар, загриженост за главната ни героиня. Дориан като че ли ми харесва повече от двамата обаче, защото в него има повече от Ейдриън - чувството му за хумор, самоувереността му относно жените, магическите му способности....Та, те тримата оформят любовен триъгълник ( това май се превръща в нещо като тенденция за книгите на Мийд ), който по едно време става четириъгълник ( в зависимост от гледната точка ).
Книгата някак обединява физически способности и магия и тук главната героиня притежава и двете. Любовният живот на Юджийн обаче е пълен кошмар.... не, не е девствена като другите героини на Р. Мийд, даже напротив. В началото е привлечена от Кийо и двамата започват да се срещат ( правят секс веднага след запознанството си и не е като да не са описани секс сцените! ), после обаче се появява Дориан и тя започва да проявява интерес и към него, макар че се страхува от магическите му способности ( и да, виждам прилики със Сидни и Ейдриън ). Някъде към средата на историята заедно с развръзката на сюжета като цяло, тя научава някои " подробности " от живота на Кийо и това я подтиква един вид да спи и с Дориан. Не, че ми е проблем ( нали него повече го харесвам ), ама накрая пак се върна при Кийо и тук ми се поуби желанието за втора част, която едва открих. Вярно, той беше на път да гушне букета, 'ма все пак...абе, не ми се ще главната да я минат сто човека и тя да не знае в кого е влюбена и с кого иска да бъде. Не ми е романтично така! Да не говорим, че и нещо като изнасилване на духовно ниво имаше....ОХ!
Ако не друго, поне диалозите са забавни, но все пак не съм сигурна, че ще прочета втора книга!
Сега рязко сменям жанра и утре подхващам " Елитът " на Кийра.
Преводът е малко скапан, но ще продължавам да си ги купувам (ако не спрат да ги издават разбира се)
