Преди малко довърших ‘’ Последна саможертва ‘’ от ‘’ Академия... ‘’ – та на Ришел Мийд. За 4 дни – 6 книги, беше си цял книжен маратон и сега определено имам нужда от кратка пауза ( наистина кратка обаче ), но съм толкова доволна от всичко прочетено, че бързам да споделя впечатленията си от поредицата.
За героите:
Роуз: абсолютно готина мацка и леко ку – ку в едно – любима комбинация за главна героиня, пък била тя и тийнейджърка. Хаххх! Мислех, че е на 18 години, когато започнах да чета ( звучат ми по – внушително от 17 ;) ), но се оказа, че и предстои да ги навърши ( това леко ме издразни, защото хич не си падам по тийн – историите, но успях да пренебрегна както нейната възраст, така и тази на приятелите и. Не, че не знаех, че започвам да чета тийн – роман, но все пак... ). Роуз много ми допадна като образ – свежа, забавна, красива, секси героиня, остроумна, заядлива понякога, и в същото време толкова жертвоготовна и склонна да поема какви ли не рискове в името на доброто и приятелството. Хареса ми начинът, по който разказваше за случващото се с нея и останалите, макар че на моменти ми се искаше да има малко повече подробности относно второстепенните герои ( успокоих се, след като разбрах, че и за тях има поредица ). През цялото време обаче и се дразнех именно затова, че е така жертвоготовна и ангажирана с чувствата и действията на Лиса – направо ми идеше да и фрасна един понякога, макар че задълженията и на пазител го изискваха, да не говорим за връзката между двете момичета. Бях повече от сигурна, че ще си има вземане – даване с Дмитрий още в началото, когато се озоваха един срещу друг на улицата.
Дмитрий: абсолютно бонбонче!
Висок, строен, мускулест, красив, умен, с акцент...да изброявам ли още?! Мисля, че не е нужно!
Веднага го харесах, макар че ми се стори и леко странен, да не кажа даже особняк заради начина, по който се стремеше да запази дистанция между себе си и Роуз. На моменти ми се искаше да бъде малко по – арогантен, дори груб, на моменти – по – страстен, но тук оказваше влияние мръсното ми ‘’ фифти ‘’ подсъзнание, чийто искания бяха задоволени в книга номер 4. Там Дмитрий беше страхотен! Какво да правя като повече си падам по лошите момчета?!
Лиса: в началото ми се стори сладка, някак прекалено захаросана даже. Струваше ми се прекалено безхарактерна и депресирана през повечето време, дразнех и се, че оставя Роуз да се оправя с всичко случващо се в живота им. В последствие момичето ‘’ израстна ‘’ пред очите ми и се превърна в кралица на мороите. И то каква... превърна се в по – овладяна и самостоятелна личност, започна да се бори с контрола над духа, заинтерсува се от всички около себе си – това го нямаше в началото. Очаквах повече драма и интриги в отношенията и с Кристиан, когото веднага харесах там на тавана над църквата. И не само заради очите му, разбира се, но и те допринесоха! Временната им раздяла ми беше малко изсмукана от пръстите на авторката, но все пак беше някакъв зародиш на любовна драма. Щеше да е хубаво, ако между двамата имаше малко повече лични, само техни моменти в книгите, но това важи и за Роуз и Дмитрий. Все пак ясно ми е, че не става дума за любовен роман, но щеше да е хубаво.
Ейдриън: след появата му бях раздовена в мението си за него известно време, всъщност за кратко. После започнах да го обожавам! Нямам никакви забележки нито за външния му вид, нито за речника му. ‘’ Малък дампир ‘’, ‘’ малките Драгомирчета ‘’, ‘’ малкото сладкишче ‘’, ‘’ старият Влад ‘’ – това са все негови изрази, при употребата, на които съм се заливала от смях. Получаваха му се диалозите и свалките на момчето! Какъвто безгрижен и разглезен беше, не очаквах да се влюби толкова силно в Роуз и да се държи така добре с нея, стремейки се да и помага по всеки възможен начин дажи и когато не му се искаше да го прави. Бях сигурна, че ще му разбие сърцето накрая, но какво да се прави?! И от ‘’ жертви ‘’ имаше нужда!
За Сидни, Джил, Мейсън и Еди няма да съм многословна, ще кажа само, че бяха приятели, каквито всеки би искал да има.
За сюжета: интересна история, поднесена увлекателно, с големи дози хумор на места и с не малко драма ( на няколко пъти щях да се разрева с глас, макар че погледнато от страни може да е смешно ). Бързо развиващо се действие, донякъде предвидими, донякъде изненадващи обрати. Например, досетих се, че Мейсън е влюбен в Роуз, после се досетих и че ще умре, докато се бореха да избягат от стригоите. Макар че имах съмнения за Кристиан, се досетих, че Дмитрий ще е онзи, когото ще превърнат в стригой ( защото една приятелка, която четеше паралелно с мен поредицата, но беше малко по – навътре в историята, ми подхвърли при разговор, че един от главните ще мине на страната на лошите ) – беше логично, защото така любовта между него и Роуз ставаше съвсем невъзможна, а освен това трябваше да стане ясно дали единия може да убие другия наистина, за да го спаси от вечното зло.
Накрая даже успях да позная кой е убил кралицата, но логиката ми беше доста по – различна от тази на главните в ‘’ Академия ‘’ – та.
Не успях да позная до последно кое е незаконното дете на Ерик Драгомир. Мислех, че е момче. Освен това не очаквах Виктор да умре при сблъсък с Роуз. Мислех си, че докрая може наистина и революция да се опита да организира и даже да завземе властта за кратко. Но пък ми хареса, че смъртта му беше катализатор в изясняването на отношенията между Дмитрий и Роуз и на обясненията им в любов.
Какво друго ми хареса на финала? Всичко, дори начина, по който беше разбито сърцето на Ейдриън, както и разговора му с Роуз относно това. И двамата си казаха истини един на друг, макар че това доведе до прекъсване на отношенията им.
Сега остава да кажа само: който не е прочел тази поредица, била тя тийн или не, да я подхваща веднага. Аз си точа зъбите за ‘’ Кръвни връзки ‘’!
