Прочетох "Момичето с кафявите очи" на Лайза преди секунди... книгата е толкова грабваща, толкова емоционална и интересна, че я изчетох за няколко часа. Наистина не знам това оригиналният текст ли е или някаква чернова на авторката, която от "Ергон" представят за официална версия на бг преди появата на американското издание, защото Ейвъри и Джо тук се запознават на едно сватбено тържество, за чиято организация се грижи тя, доста след като Джо се е възстановил от инцидента с яхтата, т.е. няма среща в болницата, Джо не е ранен и бащата на Ейвъри не умира както пишеше в резюмето на английски език... та, без значение кое е истина и кое - не, книгата е невероятна според мен. Оставя сладък, много сладък послевкус!
Ейвъри пленява, въпреки неувереността във физическата си привлекателност и манията си за контрол. Джо е... Травис! Не мога да го сравня с моя любим Гейдж, но определено не те оставя безразлична, даже много си вълнува момчето.
Та, двамата се запознават на сватбата, за която споменах и прекарват една вълнуваща, страстна нощ заедно, след което Ейвъри отказва да отговори на обажданията, смс-ите и молбите му за среща. Наранена в миналото си от вече починалия си баща и от бившия си годеник, тя е на мнение, че и е най-добре сама. Джо обаче е силно привлечен от нея и иска връзка. Тя го смята за играч. Той твърди, че просто е по-опитен и когато иска нещо, винаги го получава. Малко, по-малко преодолява съпротивата на младата жена и заедно с няколко второстепенни герои (нови и познатите ни вече Травис) забъркват коктейл от забавни, романтични и емоционални моменти.
През по-голямата си част, имах чувството, че действието е концентрирано изцяло върху Ейвъри - нейните мисли, чувства, действия, обкръжението и - но въпреки това връзката и с Джо не изглежда да стои на заден план като фон (всичко между двамата се случва много плавно, естествено - когато препрочета романа, сигурно ще открия недостатъци, но сега... ох!), макар че някои от събитията определено разконцентрират. Особено много разконцентрира един нов неустоим мъж - Райън (братовчед на момчетата Травис, за когото аз не си спомням да е писано в другите книги)... искам книга и за него!!!
Искам да ви споделя още много неща и в същото време не искам, за да не ви разваля удоволствието от четенето!!! Ще кажа само: финалът с кученцата безумно радва... до сълзи, сдобивайте се по-скоро с книгата, преодолейте съмненията си относно качеството на превода (изненадващо ми се струва добро, макар че ще мога да го твърдя със сигурност след евентуална справка на руски или английски език) и не обръщайте внимание на двете редакторски грешки свързани с местоположението на един фотоапарат и една чаша за шампанско в началото, които на мен ми избодоха очите.
