Плашат ли ви обемните книги?

First topic message reminder :

Въпросът по темата е ясен - моля споделете своето мнение по отношение на обемните книги и продължителните поредици. Натоварват ли ви повече, или четете с лекота? Привързвате ли се към създадения свят и герои, или предпочитате кратки и леки, неангажиращи книги?

Никак не ме плашът подобни,като предпочитам ако е поредица да е най-много една книга оставаща.Направих грешката преди малко повече от 10 години да започна Песен за огън и лед и....ми още си чакам....спрях да чета поредици на които не им се вижда края.

Напротив :) даже се радвам на по обемните книги.
Много харесвам поредици и с удоволствие чета.

Стига една книга да ме грабне обемът не е важен, случвало се е да прочета огромна книга за отрицателно време и да се мъча над някое малко книжле.

Ако съдържанието на книгата ми харесва и ми е интересно ще я изчета "на един дъх".

никак

Всъщност плашат ме книги с по 100-200 странички. Така де тъкмо ти станат интересни и свършат ..

Обожавам големите книги. Като ги видя и нещо ми трепва, защото знам, че ми предстои да прекарам доста време с тях. Напоследък се влюбих и в твърдите корици. Огромна книга с твърда корица, за мен е раят И съответно мразя джобния формат. Неудобно, дребни, и ми развалят симетрията в библиотеката. Купувам ги, защото самата книга е хубава, но като цяло, щом видя формата и ми става зле За щастие компенсират малкия обем с повечко странички, та не съм се отказала от тях. Една приятелка реши да ми подари книга, от някаква поредица за булки по пощата. Аз се кефя на такива. Ама тя една мъъънинка. Тънинка. Викам тука действието ще лети. Да да ама не, вървеше си гладко, нормално. Малко перипетий и тамън наща пощенска булка се видя с пича и си размениха клетвите.... и книгата свърши. Оная садистка авторката я разбила на две части, пътвата част някви хилави 60 страници. Абе ужас, повече тънка книга не пипнах.

В същност харесвам обемисти книги, но ме плаши идеята да се "вманиача" по самата книга/поредица. Направя ли го...приключвам. Не ме търсете докато не завърша книгата/поредицата. Не спя, не ям...дори не говоря и съм раздразнителна. Една от поредиците, които не мога да започна, защото ме е страх, че ще блокирам е "Колелото на времето"..всеки ден ме дразни и ме приканва, но още се боря...

Малко ме плашат, да, но това не ме е спряло да чета досега.

Не изобщо не ме притесняват даже напротив предпочитам по -дълги книги

по скоро обратното - колкото по малко страници има - толкова по малко интересна ми се струва

Zaharka написа:

Дебелите книги не са ми проблем, стига да са интересни. Ако успее да ме грабне една книга, мога да я прочета за отрицателно време, без значение дали е 200 страници или 2000. Обемът не ме плаши.
От сруга страна дългите поредици ме изнервят. Пълни са с излишна баластра, разтягат се лукуми, пишат се глупости, колкото да се запълнят страниците.
Извод: По-добре по-малко на брой книги, но по-дебели, отколкото безкрай тънки книжлета.

Напълно те подкрепям Дебелината на книгите никога не ми е била проблем - възприемам го като удължаване на удоволствието Поредиците мога да ги преглътна само ако са трилогии... Иначе е некакъв кошмар - и като четене, и като финанси Пък и издателствата тук имат наглостта да прекъсват поредици... Та въобще не съм фен на поредиците

Тц никак,но заемат много място ако си ги купуваш в хартиен формат.Аз най-често взимам книги от библиотеката,че иначе трябва да давам луди пари за книги.Последната поредица която прочетох,ако трябваше да си я купувам щях да се изръся 80 лири...

Не! Обожавам дебелите книги и учебници. Има какво да прочетеш,какво да запомниш и какво да забравиш.

Обемът на книгите никога не ме е плашел. Страшното е когато стилът или съдържанието не ми допаднат, защото винаги прочитам книгата до край, независимо колко не ми харесва :) Давам шанс до последно :) Иначе обичам дебелите книги, защото това често значи, че героите и събитията са подробно и добре пресъздадени. Много харесвам книги, в които се проследява целият житейски път на героите. Ето защо някои от любимите ми книги са:
"На изток от Рая", "Богат, беден", "Птиците умират сами"

Разбира се ,че не. Ако една книга те грабне и е толкова увлекателна, аз поне не искам скоро да приключи.

Ако книгата е интересна и увлекателна, дори бих предпочела да е по - обемна.

Никак даже, предпочитам ги. :)

не, харесвам ги

За мен няма лоша книга.Наскоро намерих на тавана "Черната стрела" разкъсана ,овехтяла,останала от баща ми ,издание 1976г-златна ми се видя.Дори я дадох да я подвържат.