First topic message reminder :
Превод на статия на Ана Дейвид
Колко познат е следващият сценарий? Срещаш се с чудесна жена, започваш да я ухажваш и после осъзнаваш, че вече ходи с някакъв безспорен загубеняк - един от тези типове с глупаво име (или прякор), който свири на китара (не толкова добре), на пръв поглед е много готин и нито е преуспял, нито е грижовен колкото теб.
Знам всичко за това, защото веднъж и аз ходех с такъв тип за дълго време и игнорирах много други мъже, които бяха много по-подходящи. Името на този тип беше Джейк. Истинското му име всъщност не бе Джейк, защото не съм такъв тип човек, че да използвам истинското име на човек, когото наричам загубеняк. Имам сърце.
Джейк, от друга страна, нямаше. Това, което имаше, бе способността да ме омагьоса с грубия си външен вид, тип "не взимаме пленници". Вид и държание, които ми бе трудно да обясня, докато бях с него, но по-късно чрез терапия се научих да го описвам с една проста думичка: нарцисизъм.
Хората придават толкова отрицателен смисъл в тази дума, но фактът е, че въпросните могат да бъдат невероятно чаровни. Тогава дори не мислех, че Джейк е нарцисист. Бях на 22 и мислех, че Джейк - с дългата си коса без гел, постоянно с цигара в уста и дълбок глас - е една мечта.
Никога не бях излизала с някого като Джейк преди. Бях дете в частно училище, което е излизало само с други деца от частните училища. Джейк не се интересуваше много от училище и въпреки, че майка му го бе отгледала, изглеждаше, сякаш Лос Анджелис е негов родител. Знаеше всички клубове, улички, студия за татуси и някои хора - включително местни знаменитости, като всичките сякаш се опитваха да имитират готиното в Джейк, което у него бе някак естествено.
Дали сега е моментът да спомена, че Джейк нямаше кола, нито пък дом? Тогава това далеч нямаше значение. От моя гледна точка, когато си готин като Джейк, хората се избиваха да те карат насам-натам или да ти предлагат да преспиш у тях. Аз обожавах да го карам до някое от актьорски прослушвания, а те не бяха много, и живеех за дните и нощите, които прекарваше вкъщи.
След няколко месеца Джейк внезапно и без предупреждение напълно изчезна от живота ми. Бях съкрушена и понеже бях пияна през доста голяма част от времето тогава, правех неща като да отива на клуб в 1 сутринта, където той е бил промоутър. Питах човек от охраната къде се е запилял и често плачех пияна на рамото му, разказвайки му как Джейк е разбил сърцето ми. Дори имам и злощастния спомен, че засвидетелствах любовта си към Джейк с перманентен маркер върху вратата на клуба.
Разбира се, след време преодолях Джейк и готини по-късно, когато съвсем случайно се натъкнах на него на един купон, той небрежно ми обясни защо е трябвало толкова внезапно да излезе от живота ми: "Имаше нужда да се бръснеш, миличка.", каза той, а цигарата се поклащаше на долната му устна. "Там долу."
Да, това е зрелостта на човека, по когото си падах. Не си заслужаваше да го попитам защо не ми е казал, че това го притеснява толкова. Да изчезнеш коства много повече усилия, отколкото да проведеш разговор за епилация. Но какво разбирам аз? Аз не съм някой от тези типове.
Което ни води до главния въпрос - Какво в Джейк - човек без работа, образование, стремеж, благоприличие и респект към жените - ме подлуди?
Харесвах това, че не му пукаше какво другите мислят за него. Харесвах това, че се държеше по един и същи начин независимо къде беше - дали беше на коктейл в тесен кръг или шумен купон. Харесвах това, че изглежда имаше кураж, за какъвто само съм си мечтала да имам, да каже "Майната ти" на света и да не се опитва да преуспява и да се държи така, както обществото казва, че е редно. С други думи, много от нещата, заради които е загубеняк, за мен изглеждаха героични. Това, и фактът, че го намирах за суперсекси, беше достатъчно да ме превърнат е една бъркотия.
Въпросът е, че далеч не съм единствената жена, която се е увлякла по такъв тип. Ейми Дреснър, писателка в Лос Анджелис, с дълги крака и остро чувство за хумор казва: "Веднъж се влюбих в един тип, който беше толкова беден, че аз му купувах цигари, бензин, храна - всичко. След като ме помоли да наглеждам дома му, като замина уж за малко, му спряха водата и трябваше да плащам и сметките му."
Какво я е накарало да продължава да плаща? "Той беше супер — харизматичен, умен, забавен, стилен, имаше голям пенис и се отнасяше с мен като с боклук.", отговаря тя. "Мисля, че това е вследствие на огромното ми чувство за несигурност. Чувствам се така, че ако успея да накарам даден тип да ме хареса, ще имам голям успех и ще се чувствам добре. Мъжете, които не изпитват нищо към мен, ме държат на пръсти. Те ме карат да продължавам да се надявам, поддържат ме развълнувана и са истинско предизвикателство."
Най-лошата част според Дреснър е, че подпомагането финансово на такива типове, винаги ти се връща. "В даден момент започват да се чувстват кастрирани и обидени, защото мъжете поддържат самочувствието именно заради имането и изкарването на пари."
Алекс Уилкинс, секретарка в адвокатска кантора в Лондон, е забелязала същото нещо. Когато се срещнала за първи път с безработния си чародеец, той изглеждал точно обратното на кастриран - добре образован и забавен. Нейт й казал, че е преуспял комик, който бил на ръба да стане известен. След като се виждали няколко седмици, Алекс осъзнала, че Нейт изобщо не работи и просто си е измислил всичко. "Една вечер се срещнахме в един бар, след като ми каза, че преди това имал много голямо участие. По-късно, когато той отиде до тоалетна, чрез непринуден разговор с бармана, той ми разкри, че Нейт всъщност цяла вечер е пил в бара."
Нейт не е единственият трагичен тип, с когото Алекс се е срещала. Имаше и един тип, който "висеше около футболистите на "Куинс Парк Рейнджърс" и носеше тениската на клуба с надеждата, че хората ще го сбъркат за футболист." Също така е имала и гадже, което настоявало тя да говори с шефа си за повишение на заплатата, защото той е бил твърде уплашен, за да поиска да увеличат неговата.
Но Нейт е този, който принуждава Алекс да осъзнае защо я привличат такива мъже. "Осъзнах, че когато един мъж е пречупен, това ме кара да искам да му помогна. Започвам да се чувствам много специална и важна, сякаш в мен е ключът към решаването на проблемите му. Но мисля, че чувствах, че ако реша проблемите им, те никога няма да ме напуснат." Оказва се, че това не е сделка с дявола, а по-скоро безплодна. "Нито веднъж някой от тези мъже не ми благодари, дори не ме попита как съм или какво става с мен.", споделя Алекс.
Като се замисля, Джейк също не ме питаше как съм или какво става с мен. Историята беше горе-долу същата, когато наскоро се натъкнах на него. Годините не са били благосклонни - беше в рехабилитационен център за хиляден път и все още беше с цигара на долната си устна, но не беше секси на 40, както беше на 22. Предполагам, че това е най-голямото падение за загубеняците, които печелят сърцата на много жени. Те са нещо като футболистите в гимназията, за които всички мислят, че ще управляват света, но вместо това ги изключват от колежите. Това, никога да не порастваш, е доста изтъркано за тези от нас, които искаме да се развиваме.
Говорейки за растеж (или не), преди няколко години подложих на лазерна епилация интимните си части. Щастлива съм да кажа, че това решение няма нищо общо с Джейк.
______________________________
Превод на статия на Ана Дейвид
Колко познат е следващият сценарий? Срещаш се с чудесна жена, започваш да я ухажваш и после осъзнаваш, че вече ходи с някакъв безспорен загубеняк - един от тези типове с глупаво име (или прякор), който свири на китара (не толкова добре), на пръв поглед е много готин и нито е преуспял, нито е грижовен колкото теб.
Знам всичко за това, защото веднъж и аз ходех с такъв тип за дълго време и игнорирах много други мъже, които бяха много по-подходящи. Името на този тип беше Джейк. Истинското му име всъщност не бе Джейк, защото не съм такъв тип човек, че да използвам истинското име на човек, когото наричам загубеняк. Имам сърце.
Джейк, от друга страна, нямаше. Това, което имаше, бе способността да ме омагьоса с грубия си външен вид, тип "не взимаме пленници". Вид и държание, които ми бе трудно да обясня, докато бях с него, но по-късно чрез терапия се научих да го описвам с една проста думичка: нарцисизъм.
Хората придават толкова отрицателен смисъл в тази дума, но фактът е, че въпросните могат да бъдат невероятно чаровни. Тогава дори не мислех, че Джейк е нарцисист. Бях на 22 и мислех, че Джейк - с дългата си коса без гел, постоянно с цигара в уста и дълбок глас - е една мечта.
Никога не бях излизала с някого като Джейк преди. Бях дете в частно училище, което е излизало само с други деца от частните училища. Джейк не се интересуваше много от училище и въпреки, че майка му го бе отгледала, изглеждаше, сякаш Лос Анджелис е негов родител. Знаеше всички клубове, улички, студия за татуси и някои хора - включително местни знаменитости, като всичките сякаш се опитваха да имитират готиното в Джейк, което у него бе някак естествено.
Дали сега е моментът да спомена, че Джейк нямаше кола, нито пък дом? Тогава това далеч нямаше значение. От моя гледна точка, когато си готин като Джейк, хората се избиваха да те карат насам-натам или да ти предлагат да преспиш у тях. Аз обожавах да го карам до някое от актьорски прослушвания, а те не бяха много, и живеех за дните и нощите, които прекарваше вкъщи.
След няколко месеца Джейк внезапно и без предупреждение напълно изчезна от живота ми. Бях съкрушена и понеже бях пияна през доста голяма част от времето тогава, правех неща като да отива на клуб в 1 сутринта, където той е бил промоутър. Питах човек от охраната къде се е запилял и често плачех пияна на рамото му, разказвайки му как Джейк е разбил сърцето ми. Дори имам и злощастния спомен, че засвидетелствах любовта си към Джейк с перманентен маркер върху вратата на клуба.
Разбира се, след време преодолях Джейк и готини по-късно, когато съвсем случайно се натъкнах на него на един купон, той небрежно ми обясни защо е трябвало толкова внезапно да излезе от живота ми: "Имаше нужда да се бръснеш, миличка.", каза той, а цигарата се поклащаше на долната му устна. "Там долу."
Да, това е зрелостта на човека, по когото си падах. Не си заслужаваше да го попитам защо не ми е казал, че това го притеснява толкова. Да изчезнеш коства много повече усилия, отколкото да проведеш разговор за епилация. Но какво разбирам аз? Аз не съм някой от тези типове.
Което ни води до главния въпрос - Какво в Джейк - човек без работа, образование, стремеж, благоприличие и респект към жените - ме подлуди?
Харесвах това, че не му пукаше какво другите мислят за него. Харесвах това, че се държеше по един и същи начин независимо къде беше - дали беше на коктейл в тесен кръг или шумен купон. Харесвах това, че изглежда имаше кураж, за какъвто само съм си мечтала да имам, да каже "Майната ти" на света и да не се опитва да преуспява и да се държи така, както обществото казва, че е редно. С други думи, много от нещата, заради които е загубеняк, за мен изглеждаха героични. Това, и фактът, че го намирах за суперсекси, беше достатъчно да ме превърнат е една бъркотия.
Въпросът е, че далеч не съм единствената жена, която се е увлякла по такъв тип. Ейми Дреснър, писателка в Лос Анджелис, с дълги крака и остро чувство за хумор казва: "Веднъж се влюбих в един тип, който беше толкова беден, че аз му купувах цигари, бензин, храна - всичко. След като ме помоли да наглеждам дома му, като замина уж за малко, му спряха водата и трябваше да плащам и сметките му."
Какво я е накарало да продължава да плаща? "Той беше супер — харизматичен, умен, забавен, стилен, имаше голям пенис и се отнасяше с мен като с боклук.", отговаря тя. "Мисля, че това е вследствие на огромното ми чувство за несигурност. Чувствам се така, че ако успея да накарам даден тип да ме хареса, ще имам голям успех и ще се чувствам добре. Мъжете, които не изпитват нищо към мен, ме държат на пръсти. Те ме карат да продължавам да се надявам, поддържат ме развълнувана и са истинско предизвикателство."
Най-лошата част според Дреснър е, че подпомагането финансово на такива типове, винаги ти се връща. "В даден момент започват да се чувстват кастрирани и обидени, защото мъжете поддържат самочувствието именно заради имането и изкарването на пари."
Алекс Уилкинс, секретарка в адвокатска кантора в Лондон, е забелязала същото нещо. Когато се срещнала за първи път с безработния си чародеец, той изглеждал точно обратното на кастриран - добре образован и забавен. Нейт й казал, че е преуспял комик, който бил на ръба да стане известен. След като се виждали няколко седмици, Алекс осъзнала, че Нейт изобщо не работи и просто си е измислил всичко. "Една вечер се срещнахме в един бар, след като ми каза, че преди това имал много голямо участие. По-късно, когато той отиде до тоалетна, чрез непринуден разговор с бармана, той ми разкри, че Нейт всъщност цяла вечер е пил в бара."
Нейт не е единственият трагичен тип, с когото Алекс се е срещала. Имаше и един тип, който "висеше около футболистите на "Куинс Парк Рейнджърс" и носеше тениската на клуба с надеждата, че хората ще го сбъркат за футболист." Също така е имала и гадже, което настоявало тя да говори с шефа си за повишение на заплатата, защото той е бил твърде уплашен, за да поиска да увеличат неговата.
Но Нейт е този, който принуждава Алекс да осъзнае защо я привличат такива мъже. "Осъзнах, че когато един мъж е пречупен, това ме кара да искам да му помогна. Започвам да се чувствам много специална и важна, сякаш в мен е ключът към решаването на проблемите му. Но мисля, че чувствах, че ако реша проблемите им, те никога няма да ме напуснат." Оказва се, че това не е сделка с дявола, а по-скоро безплодна. "Нито веднъж някой от тези мъже не ми благодари, дори не ме попита как съм или какво става с мен.", споделя Алекс.
Като се замисля, Джейк също не ме питаше как съм или какво става с мен. Историята беше горе-долу същата, когато наскоро се натъкнах на него. Годините не са били благосклонни - беше в рехабилитационен център за хиляден път и все още беше с цигара на долната си устна, но не беше секси на 40, както беше на 22. Предполагам, че това е най-голямото падение за загубеняците, които печелят сърцата на много жени. Те са нещо като футболистите в гимназията, за които всички мислят, че ще управляват света, но вместо това ги изключват от колежите. Това, никога да не порастваш, е доста изтъркано за тези от нас, които искаме да се развиваме.
Говорейки за растеж (или не), преди няколко години подложих на лазерна епилация интимните си части. Щастлива съм да кажа, че това решение няма нищо общо с Джейк.
______________________________
