сташнички са си, но аз каквато съм си луда глава не ме е уплашила нито една история или филм на ужасите, а съм изгледала много, повярвайте. Има един сайт - http://kriminalnidosieta.com/ - там има истории за болни мозъци колкото искате и е доста подробно описано. За Елизабет Батори много ми хареса :pardon:
Унгарската графиня Елизабет (Ержебет) Батори е вероятно най-профилната жена сериен убиец в историята. Тя става известна с прозвището Кървавата графиня. Елизабет е от уважаван и почитан род, като нейният чичо Стефан Батори бил крал на Полша, а нейният брат – принц на Трансилвания. Смята се, че тя е убила около 600 млади момичета. Трудно е да се каже, дали е извършила убийствата от садизъм, или, за да се къпе в кръвта на жертвите си, което според тогавашните вярвания запазвало младостта.
Легендите, които я заобикалят, дават началото на повечето вампирски митове. Брам Стокър създава романа си „Дракула“, обединявайки в едно легендите за Влад Цепеш и графиня Елизабет.
Тайно сборище
Около Коледа на 1609 (или 1610 г.), унгарският крал Матиас ІІ изпраща група мъже във величествения замък Чахтице. До него били стигнали слухове, че в замъка са държани против волята им, и дори може би са убити, няколко млади жени от околността. Той побързал да изпрати хората си да разнищят случая.
Стефан Батори
Стефан Батори
Тези мъже знаели, че трябва да бъдат внимателни. Красивата господарка на замъка, известна с копринено черната си коса и бледа кожа, имала кралска кръв и големи връзки. Тя била вдовица на прочут унгарски воин, наречен „Черния герой“, заради храбростта си в битките срещу турците, и била роднина на принцове и крале, епископи и кардинали, а също и братовчедка на премиер-министъра Турзо – който бил един от мъжете изпратени на проверка в замъка й. Тя щяла да го пусне, ако той съобщи за присъствието си, но целта на групата била да проникнат в имението незабелязано. Чичото на жената, Стефан Батори, някога бил крал на Полша и, ако слуховете за нея се окажели верни, тя би могла да се превърне в опасен политически противник. От друга страна, ако дамата наистина вършела онова, което се говорело, то тя трябвало да бъде спряна на всяка цена.
Било студено и тъмно – мъжете трудно намирали пътя на светлината на факлите си. В селото се говорело, че тази вечер господарката на замъка ще организира едно от своите тайни сборища – събитие, на което те държали да станат свидетели, за да могат да я уличат, ако не в друго, то поне във вещерство. Хората от близкото село разказвали, че от замъка често се чуват смразяващи писъци, говорели за изчезнали и убити момичета, но досега никой от тях не се бил осмелил да се изправи срещу вече 50-годишната графиня. До ушите на краля бил стигнал слух, че тя е отвлякла и убила девет момичета от добри семейства.
Замъкът Шейде
Замъкът Чахтице
Мъжете, изпратени на тази мисия, били чували, че господарката практикува черна магия и не искали да бъдат забелязани от слугите й. Трябвало да избегнат заклинанията й на всяка цена. Затова те се промъкнали до замъка без да обявят присъствието си. Групата се състояла от премиер-министъра, свещеника, който бил подал сигнала срещу графинята, местния управник (който също бил неин роднина) и няколко войника. Те се изкачвали по стръмното било на хълма, на който се намирал замъка, като се стараели да не бъдат забелязани. Повечето от прозорците на сградата били тъмни, но това била огромна крепост и обитателите й биха могли да бъдат навсякъде. За сега нямало признаци за тревога, нито пазач на портите. Те се приготвили да проникнат вътре.
За тяхна изненада, масивната дървена порта била открехната и те я бутнали и се озовали в замъка. Една котка изскочила от някъде и ги стреснала. Те били чували, че графинята използва тези животни за свои слуги. От сенките изкочили още котки. Свещеникът побързал да се прекръсти. Той преброил всичко на всичко шест котки, които щял да помни дълго след това.
В този момент, съвсем неочаквано, пред тях се появило първото доказателство, което търсели.
Трудно за вярване
На студения каменен под в голямата зала лежало полуголо младо момиче. Тя не помръдвала. Те помислили, че може да е заспала или пияна и се приближили към нея. Тя продължавала да лежи неподвижно. Един от мъжете я докоснал и поклатил глава. Тя била мъртва. Тялото й било безжизнено и бледо, сякаш всичката кръв била източена от нея – точно според слуховете.
Тогава чули стенание. Само на няколко крачки от тях, постряно на земята, лежало още едно момиче, но този път живо. Мъжете установили, че тялото й е прободено на много места. Тя също била изключително бледа. Мъжете разбрали, че момичето няма да живее още дълго, затова я оставили и продължили навътре в замъка. До обонянието им достигнала ужасната миризма на разложение.
Групата се натъкнала на още един женски труп, вързан с вериги за една колона. По тялото й имало следи от побой и изгаряния, както и белези от бой с камшик. И тя също била обезкървена. Изглежда тези момичета били подложени на някакви дяволски ритуални церемонии, свързани с източването на кръв.
Все по-неспокойни от находките в замъка, мъжете заслизали по каменните стълби, водещи към тъмниците. Турзо бил идвал тук като дете, така че помнел пътя. Те се придвижвали, опипвайки каменните стени за ориентир и сърцата им тръпнели в очакване на следващата страшна находка. Тогава чули движение в мрака, последвано от жаловит плач. Те последвали звука и се натъкнали на затворнически килии пълни с жени и деца повечето, от които едва се движели от липсата на кръв. По-силните се молели за помощ. Жертвите знаели, че никой не е напускал замъка жив, но онази нощ тези жени имали късмет. Те били спасени.
Мъжете освободили пленничките и ги извели от замъка преди да продължат претърсването на по-горните етажи. Там, в една голяма, осветена с факли зала, те открили следи от садо-мазо оргия. Жената, която търсели, се била измъкнала, но те знаели къде би могла да е отишла, така че нямало да бъде трудно да я намерят.
Трудно е да се различи истината от легендата в този случай от преди повече от триста години. Съществуват различни версии за събитията и личностите замесени в тях, като някои от тях си противоречат значително.
Дамата
Не съществуват запазени сведения за онова, на което се натъква групата през онази нощ, вероятно поради характера на видяното – твърде чудовищен, за да бъде описан на хартия – но от последвалите съдебни заседания са останали предостатъчно записки. Властите задържали всички отговорни за безнравствените деяния в замъка, освободили оцелелите жертви и отвели протестиращата вещица в една стая в нейния собствен замък, където я затворили, докато вземат решение за съдбата й.
Нейното име е Ержебет Батори, представителка на могъщ род с корени в подножието на Карпатите. Гордън Мелтън разказва, че тя е дъщеря на Георги и Ана Батори, родена през 1560 (или 1561 г.). По онова време Унгария става свидетел на многобройни битки между Османската империя и армиите на австрийските Хабсбурги. Родът Батори е протестантски, нова религия за онази епоха, и Ержебет израства в Ешед, имение в Трансилвания. Когато тя е на 11 години, нейният братовчед Стефан става принц на Трансилвания и крои планове за обединяване на Европа срещу турците. Но битките на няколко фронта изчерпват ресурсите му. Стефан бил известен с жестокостта си, а учените днес го дават за пример, доказващ предразположението на рода Батори към умствените разстройства.
Ержебет не била лесно дете, но нейният живот също не бил песен, въпреки синята кръв във вените й. Тя имала припадъци и изпадала в неконтролируеми яростни пристъпи, които може би подсказвали за мозъчно увреждане причиняващо прекалена агресия. Според някои изследователи тя е страдала от епилепсия. Тя започва да води полов живот доста рано и забременява на 14-годишна възраст от някакъв селянин, след което е изпратена в уединение, за да се избегне скандала.
На 15 години тя се омъжва за граф Ференц Надазди, велик воин, който често отсъствал от дома. С този брак били скрепени две могъщи семейства, в които имало доста примери на лудост и жестокост. Лелята на Батори, изтъкната дама от кралския двор, била известна като лезбийка и вещица. Неин чичо бил алхимик и поклоник на дявола, а брат й, един индивид около когото не било безопасно да се навъртат жени или момиченца. За капак, нейната дойка Илона Джу – една от арестуваните през 1610 г. – практикувала черна магия, ритуалите на която изисквали костите и кръвта на деца принесени в жертвоприношение.
В своята книга „Истински вампири в историята“ Доналд Глът разказва, че Ержебет е вещица и носела със себе си пергамент, на който било изписано заклинание за защита. Тя се молела на богинята Истен за помощ, здраве и дълъг живот. „Когато съм в опасност“- гласял пергаментът, – „изпрати ми деветдесет и девет котки. Заръчвам ти да го направиш, защото ти си великата повелителка на котките… нека деветдесет и девет котки дойдат бързо и отхапят сърцето на крал Матиас… И запази Елизабет от беда.“
Замъкът Сарвар
Замъкът Шарвар
Ержебет се премества в замъка Шарвар и се научава как да управлява голямо имение. Въпреки че отношението й към прислугата днес се е превърнало в легенда, по онова време било нормално аристократите да упражняват властта си над слугите с жестоки побои и дори смърт. Ержебет се наслаждавала на властта и притежавала порочна импулсивност, която разцъфтяла още повече в един свят, където никой не държал сметка на аристократите.
От доста източници се знае, че тя е била също така дребнава и нарцистична. Сменяла тоалетите си по шест пъти на ден и прекарвала с часове пред огледалото, наслаждавайки се на легендарната си красота. Тя използвала всякакви помади и мазила, за да запази и избели кожата си. Нищо никога не й било отказвано и тя изисквала от околните непрестанна възхвала. Можем само да предполагаме в какво би се превърнала тази жена, ако не се била съюзила с съпруга си, но без съмнение тя била благодатна почва за неговите садистични наклонности.
Обучена да изтезава
Пристигайки в замъка на Надазди, Елизабет била запозната с неговите специални тъмници и правила за дисциплина. Един от неговите методи се състоял в това да намаже с мед голото тяло на някоя слугиня и да я завърже навън, където тя бивала жилена и хапана от насекомите. Той запознава Елизабет с изкуството да замразява момиче до смърт през зимата, като полива тялото на жертвата с вода, докато то се втвърди и престане да мърда. Когато бил на война в чужди страни той често й изпращал черни магии, които тя да изпробва у дома – символ на неговата любов. Той окуражавал Елизабет да бие слугините почти до смърт, задача, която тя приемала с огромно удоволствие.
Надазди често отсъствал по военни задачи и Елизабет практикувала ритуалите си и му разказвала за тях в писмата си. „Турко ми разкри един прекрасен нов ритуал. Хващаш черна кокошка и я биеш до смърт с бяла сопа. Запазваш кръвта и намазваш с нея някой от твоите врагове. Ако няма как да намажеш тялото му, я нанасяш по някоя от дрехите му.“
Тя разполагала с плеяда от мъже любовници, макар че, също като прочутата си леля, изглежда харесвала и секса с жени. Елизабет била заобиколена от хора, занимаващи се с магьосничество, алхимия и вещерство.
Елизабет Батори
Елизабет Батори
След като им се раждат три момчета и едно момиче, през 1601 г. Надазди се разболява тежко и през 1604 г. умира на 44-годишна възраст, оставяйки Елизабет вдовица на средна възраст. Тя се премества в замъка им Виена, където започва да води по-активен социален живот, но след това се завръща в имението си в Унгария, вероятно, за да може необезпокоявано да практикува изтезанията и магиите си.
До 1609 г. неин партньор в престъпленията била една малко позната фигура на име Анна Дарвулиа, а след това и вдовицата Ержи Маджорова. С други думи, графинята не била сама в безчинствата си. Предполага се, че точно Маджорова я е окуражила да отвлича момичета от низшето дворянство.
От близките села започнали да изчезват хубави, млади момичета и деца. Семействата им не знаели какво да правят. Те не можели открито да обвинят благородник, защото това щяло да им навлече неприятности, затова се обръщали към свещениците си или си държали езика зад зъбите. Те виждали как теглената от черни коне каляска на Надазди отвежда в замъка момичета, които изчезвали завинаги. Годините минавали и никой не се осмелявал да се противопостави на графинята. Все още бил пресен спомена за селското въстание от 1524 г., което било наказано сурово от благородниците и никой нямал желание да поеме отново този риск.
Немският антрополог Микаил Вагенер посочва, че след смъртта на съпруга си Ержебет е продължила да прибягва до изтезания и дори усъвършенствала методите си:
„Нещастните момичета, които били примамвани в замъка под предлог, че ще работят там като слугини, били заключвани в тъмница. Там, те били подлагани на непрекъснат побой, докато телата им не се подуели. Елизабет често изтезавала жертвите си лично; когато дрехите им се пропиели с кръв, тя ги сменяла и продължавала с мъченията. Подутите тела на девойките били разрязвани с бръсначи. Понякога тя горяла момичетата и след това ги режела, но повечето от тях били бити до смърт“.
Мнозина смятат, че тя е била психопат и умственото й състояние се е влошавало все повече с годините.
Понякога тя зашивала устите на слугините, карала ги да ядат ивици от собствената им плът или горяла гениталиите им.
Пристрастяване
Накрая реколтата от селски момичета се изчерпала и Ержебет, по-смела от всякога, обърнала жадния си за кръв взор към низшето дворянство. Точно както се случва с много други серийни убийци, чувството за безнаказаност я направило дръзка и глупава. Тя била пристрастена към удоволствието, което й носели изтезанията и не можела да спре.
За да попълни намаляващите си резерви, Ержебет предлагала да обучава девойките от знатни фамилии на „добри обноски“. След убийството на една млада дама през 1609 г., което тя се опитала да представи за самоубийство, властите най-сетне решават да направят нещо. Този подозрителен инцидент, подсилен от множеството слухове през годините, изисквал незабавни мерки. Кралят подкрепил каузата, защото Ержебет го притискала да си плати дълговете, които той дължал на починалия й съпруг, и, ако слуховете се окажели верни, Негово величество щял да се измъкне чист от тази неприятна работа. С други думи, всички щели да спечелят… освен въпросната дама.
Денят на Страшния съд
Слуховете наистина се оказали верни и дори по-ужасни от очакваното, така че на кървавата тирания на Ержебет бил сложен край. В нощта на нахлуването в замъка, Турзо заключил Ержебет в нейната собствена крепост и оставил няколко мъже да я пазят. В своите писма той споменава само за един открит труп в замъка – на младо момиче, обвинено в кражбата на круша. Ръцете й били обгорени, а гърдите й нахапани. Той твърди, че не е виждал оргии в замъка, но тъй като бил роднина на Ержебет, най-вероятно се е опитвал да запази репутацията на семейството си.
Елизабет Батори
Елизабет Батори
Докато Ержебет очаквала започването на процеса, замъкът бил претърсен за доказателства. Били открити кости и други човешки останки, както и дрехи и лични вещи, принадлежащи на изчезналите момичета. Според спомените на един лейтенант, по време на обиска те се натъквали на мъртво момиче зад всеки ъгъл в замъка. Много от телата били с липсващи ръце или очи. В камината имало един почернял труп, а в плитки гробове около замъка били погребани още тела. „С ужас гледахме как кучетата тичат наоколо, захапали останките от момичетата в устите си“.
Те успели да научат много неща от оцелелите жертви и получили пълни признания от съучастниците на Батори. Мъжете и жените, които й помагали в мъченията, започнали да се обвиняват един друг с надеждата за по-милостива присъда. Самата Ержебет не се явила на делото, нито пък свидетелствала. Тя останала в замъка си и упорито твърдяла, че е невинна. Нейните високопоставени роднини убеждават съда да я държи под домашен арест и да отлага присъдата й до безкрайност.
Изслушванията на специалния трибунал започват на 2 януари 1611 г., под председателството на съдия Теодосиус де Жуло от Кралския върховен съд и още двадесет и един съдии. Те призовавали многобройни свидетели, понякога по 35 на ден, включително и семействата на изчезналите момичета и оцелелите жертви. Сред тях имало една майка, която била загубила 10-годишната си дъщеря.
Главните показания срещу Ержебет били дадени от нейната прислуга и хората, които й били помощници в кървавата кампания. На всеки от съучастниците й били задавани едни и същи 11 въпроса, за това от колко време са били в замъка и какво се е вършело там. Питали ги кого точно са убили, колко души, откъде са дошли жертвите и кой ги е довел в замъка. Те трябвало да опишат изтезанията и какво са правили с телата на убитите момичета. И най-важното, те трябвало да разкажат всичко за участието на графинята в престъпленията. Техният разказ хвърля светлина върху толкова ужасни деяния, че Ержебет и до ден днешен е известна като едно от най-жестоките чудовища в историята.
Признанията на мъчителите
Джуджето Фицко, който бил слуга на Ержебет от 16 години, не бил сигурен в убийствата на колко момичета е помагал лично, но знаел точната бройка на всичките жертви: 37. Пет от тях били погребани в дупки, две в градината, две през нощта в църквата и т.н. Девойките били примамвани с обещания за работа в замъка и то с помощта на жени от местните села, на които Батори давала пари или малки подаръци. Ако момичетата се съпротивлявали, те били бити до безсъзнание и отнасяни. Жертвите били избирани по мекотата на кожата им – дори и на езика – и заради младостта и красотата си.
Когато го разпитали за видовете изтезания, Фицко казал:
„Ръцете им бяха връзвани с канап и бяха бити до смърт, докато телата им не станеха черни като въглен и кожата не започнеше да се свлича. Едно от момичетата изтърпя повече от двеста удара, преди да умре. Дорка [друга съучастничка] отряза пръстите й един по един с градинска ножица и след това преряза вените й“.
Дойката на Ержебет Илона Джу признава за убийството на около 50 момичета. Тя използвала нагорещена до червено маша, която завирала в устата на някоя от нещастните си жертви, чак до носа. Самата господарка, разказва дойката, била разчекнала с голи ръце челюстите на едно момиче. Тя също така им забивала игли по цялото тяло или разкъсвала плътта им с остри щипци. Харесвало й да реже кожата между пръстите им.
Ержебет режела пръстите им или ги биела по лицата, докато не счупи костите им. Дори, когато била болна, тя не се спирала, а карала да водят момичетата до леглото й, за да може да ги бие и хапе. Понякога ги хапела до смърт и карала мъжката си прислуга да яде плътта им. Илона Джу разказва, че господарката й обичала да слага намаслена хартия между краката на момичетата и да я подпалва или ги горяла със свещи. Около леглото на графинята се леело такова количество кръв, че се наложило да посипват пода с пепел, за да се абсорбира. Когато погребвали телата, те пеели над тях дяволските си заклинания.
Третият обвиняем съучастник добавил, че графинята обичала да гори стъпалата на момичетата с нагорещено желязо. Друг свидетел заявил, че лично е виждал как дяволът седи в скута на графинята и, че тя е имала сношение с него. Само една от слугините на графинята отказала да свидетелства, заради което очите й били извадени, а гърдите отрязани преди да бъде изгорена на кладата.
Някои от момичетата били оковавани за стените на тъмниците и угоявани, защото графинята вярвала, че така ще увеличи кръвта в телата им – а кръвта била жизнено важна съставка за нейните магьосничества. Девойките били принуждавани да правят неописуеми сексуални извращения с нея. Ако покажели неудоволствие, те били наказвани с мъчения и смърт. Според прищявките на графинята, понякога дори любимките й получавали най-лошо отношение. Една от тях била заставена да одере кожата на собствената си ръка, а други били затваряни в тесни клетки с шипове.
Дори в онази епоха известна с изтезанията си, съдиите били ужасени от чутото, особено от разказите на оцелелите жертви. Те описали как са били пробождани, щипани, бити и горени от господарката на замъка. Много от тях били обезобразени за цял живот.
С всеки изминал ден свидетелите добавяли нови и нови ужасяващи подробности за изтезания и трупове. Най-сетне всичко свършило. Въз основа на откритите скелети и човешки останки, както и на показанията на очевидците, графиня Батори и нейните съучастници били осъдени за 80 убийства. Във втората част от процеса било представено новооткрито доказателство, под формата на списък, в който с почерка на Батори били записани имената на повече от 650 жени. Предполага се, че тя е водила отчет на жертвите си и е възможно наистина да е убила толкова много момичета. Официалните обвинения остават за 80 убийства, макар че самият крал Матиас споменава в едно свое писмо до Турзо, че е чувал за поне 300 жертви.
Заточение
Докато нейните съучастници били измъчвани и екзекутирани по най-различни ужасяващи начини – на някои от тях изтръгнали пръстите, други погребали живи, а трети обезглавили – съдиите решавали какво да правят с господарката. Крал Матиас настоявал за екзекуцията й, но това означавало да се издаде специален указ, чрез който да бъде снет кралския й имунитет. Вече се било наложило да издадат подобен указ, за да могат да я съдят. Нейният роднина, премиер-министърът Турзо, се изказал в нейна полза и настоял, че тя не е в състояние да разбере какво е извършила. Но многобройните уреди за мъчения открити в замъка й показвали без съмнение, че тя е подхождала към деянията си съвсем хладнокръвно и е получавала от тях огромно удоволствие.
Тъй като семейството й държало нейното състояние да остане в рода, в крайна сметка Ержебет Батори била осъдена на доживотен затвор и била затворена в няколко стаи в нейния замък Чахтице. Нейният син – и единствен наследник – написал писмо, в което молел за пощада, но дъщеря й Анна се заклела никога повече да не проговори на майка си, нито да позволи на децата си да го направят. Ержебет продължавала да отстоява невинността си и твърдяла, че селските момичета са умирали от най-различни неща, като заразни болести или отравяне на кръвта.
Тя била заключена в стаите си, прозорците и вратите били зазидани, като били оставени само тънки отвори, през които да й дават храна. След три и половина години, през лятото на 1614 (или 1613г.), тя умира на 54-годишна възраст. Пазачите забелязали, че тя не е докоснала вечерята си и когато погледнали през отворите я видели просната по очи на пода.
Легендата разказва, че когато разбивали стените, за да извадят тялото й, бил открит документ, в който се твърдяло, че преди да бъде затворена, тя е използвала черна магия, за да призове деветдесет и девет котки, които да разкъсат сърцата на нейните обвинители. Свещеникът, който го прочел, си спомнил за котките, на които се натъкнали през онази нощ, когато влезли в замъка.
Кървав фетиш
Графиня Батори е една от изключително редките исторически примери за жени, показващи вампирски и канибалски апетити. След смъртта й плъзват слухове, че тя всъщност се е къпала в кръвта на младите си жертви. Според някои изследователи, тя е убивала девойките, само за да поддържа красотата и младостта си.
Когато изследователят на Дракула Реймънд Макнали отива в Словакия, за да проучи съдебните архиви, той не открива в тях никакъв намек за къпане в кръв, макар че те съдържали разкази за отхапване на парчета плът от жертвите й.
Според легендата, един ден Ержебет била зашлевила една от слугините си и на ръката й капнала кръв от момичето. Когато тя я измила, забелязала, че кожата отдолу изглежда по-млада. Алхимиците я уверили, че това е знак за нейното благородство и за да се поддържа млада тя трябва да се къпе в кръвта на девици.
Историческите архиви не споменават нищо за подобно странно поведение или фетиш и е по-вероятно тя просто да се е възбуждала от вида на кръвта, или да я е използвала в своите ритуали и церемонии. Ако може да се вярва на списъка с 650 имена, графиня Батори остава ненадмината в историята по броя на жертвите си. До ден днешен тя има репутацията на един от най-кървавите убийци в света, което се дължи отчасти на благородническия й статус, който я бил направил недосегаема в едно общество защитаващо своите аристократи.