Тази е най-голямата
(отново по действителен случай)
Вълчият пояс
В средата на 16-и век в град Бедбург, намиращ се близо до Колон, се случва дълга поредица от необясними убийства. В продължение на 25 години от време на време било откривано по някое дивашки осакатено тяло. Всички жертви имали проблемни отношения с един иначе скромен човечец на име Петер Щуб (Щумп, Щумпф, или Щубе). Възможно е истинското му име да е било Абал (Абил, Убел) Гризволд, а прозвището „Щумпф“ да се дължи на факта, че лявата му ръка била отрязана (на немски “stumpf” означава чуканче). От подобна съдба били сполетени и млади момичета, които не го познавали. Известно време откъснати от телата крайници били намирани редовно в полята и жителите на града се страхували, че в околностите дебне освирепял вълк. Някои автори смятат, че Щуб наистина е вършел онези неща, но други вярват, че той е бил просто жертва на системата, която е имала нужда от изкупителна жертва. Невъзможно е да разберем истината.
Не е известна датата му на раждане, тъй като местният църковен регистър бил унищожен по време на Трийсетгодишната война. Щуб бил заможен и влиятелен член в родния си край. През 80-те години на 16-и век Щумп бил вдовец с две деца: едно момиче на име Беел (Сибил) на около 15 години и син на неизвестна възраст. От няколко години той имал връзка с една своя далечна роднина, наречена Катарина Трумп (Тромпен).
Според легендата, през 1589 година властите използвали хрътки, за да надушат следите на звяра. Според една илюстрирана книжка от онзи период, Щуб свалил пред тях изплетения си от вълчи косми пояс и се преобразил обратно в човек. Той предложил „доброволно“ едно вдъхновено от уредите за мъчения признание, описвайки поредица от зверства, минаващи от кръвосмешение до канибализъм.
Той признал, че е практикувал черна магия от дванайсетгодишна възраст, и заявил, че Дяволът му е дал магически пояс, чрез който се превръщал в „ненаситен, настървен вълк, силен и могъщ, с огромни очи, които през нощта светят като огън, с широка уста, пълна с най-острите и жестоки зъби, с грамадно тяло и мощни лапи“. Когато махнел пояса си, казал той, отново се връщал в човешката си форма.
В продължение на 25 години Щуб се подвизавал като ненаситен и кръвожаден звяр, който пирувал с плътта на кози, агнета и овце, както и с мъже, жени и деца.
Когато му заповядали да предаде пояса си, той заявил, че го е загубил. Изпратили хора да го търсят, но тъй като не могли да го открият, властите предположили, че Сатаната си го е прибрал обратно, за да го използва върху някоя друга злочеста душа.
Щуб поел отговорността за убийствата на около 13-14 деца, както и за нападенията над две бременни жени, в резултат на които била настъпила смърт на плода. Една от жертвите е собственият му син, който бил продукт от кръвосмешение с неговата дъщеря. Според историята, той бил пирувал с мозъка му и описал преживяването си като „най-апетитното и изтънчено вкусно“ ястие. Освен това изнасилвал деца и изтръгвал сърцата им, за да ги погълне, докато са още топли и туптящи. Щуб обявил за съучастници в престъпленията си своята любовница Катарина и дъщеря си Беел. Той признал също, че е правил секс със зъл дух, изпратен му от Дявола.
Щуб бил съден заедно с любовницата и дъщеря си като „глутница“ и тримата били признати за виновни. Сетне той бил завързан за изтезания на едно колело, където плътта му била късана с нажежени до червено клещи, а крайниците му били счупени с тъпата страна на брадва, за да не може да излезе от гроба си след като умре. Накрая бил обезглавен, главата му била изложена на показ, а тялото му било изгорено на клада. Неговите любовница и дъщеря били заставени да гледат екзекуцията му, а след това също били изгорени. (Според друга версия, те били „бичувани, изнасилени и душени“, а след това погребани живи до тялото на Щуб). Като предупреждение за подобно поведение, властите издигнали нависоко колелото за изтезания, украсено с фигура на вълк, а най-отгоре поставили отрязаната глава на Петер Щуб.
До 1603 година по подобен начин били изгорени около 600 предполагаеми върколаци. Макар да се надигали протести, и то понякога от влиятелни източници, делата и мъченията продължавали. През 1764 година кръвожадният „Звяр от Льо Жевудан“ сложил началото на тригодишна паника във Франция. Според легендата, той бил огромен вълк, който можел да ходи изправен на два крака и нападал жени и деца. Звярът бил убит със сребърен куршум от една хайка.
Няколко жени също признали, че са участвали в ритуали, в които са убивали деца, животни и други жени. Франсоа Секретан признала, че е имала сексуални отношения с един демон, под формата на черен мъж, за което била екзекутирана.
Но времената се променят и църквата загубва почва под краката си, благодарение на медицината и науката. В крайна сметка ликантропията се превръща в едно от разстройствата, изучавани от алиенистите. Малко или много началото било поставено от „върколака“ Жан Грение, и впоследствие всички подобни случаи се считали за по-подходящи за психиатрията, отколкото за кладата.