Като се замисля, не съм права да очаквам всички потребители на форума да пишат правилно или грамотно. Аз самата не винаги го правя, така че с какво право го изсквам от другите? Форумът си има правила, има си админи, които да преценяват кои постове са подходящи и кои – не. А и има един прост факт – ако един пост не ми харесва, не е необходимо да го чета, нали така? Така че моля да ме извините за глупавата идея, изказана по-горе. Който уважава езика ни ще се старае да пише правилно, нямам превид грешки, допуснати от разместване на букви, а който не желае – негово право е.
За да разбера дали съм била права попрегледах различните сайтове. Естествено има и ‘за’ и ‘против’ правилното писане. Но ми направиха впечатление постовете на двама админи (учудващо е, че са мъже, обикновено жените пишат с по-малко грешки), затова си позволявам да ги сложа в поста си. Който иска да прочете, който не иска – просто да скролне надолу. Толова е лесно.
„Българският език е сложен, но е изграден от простички правила. Ако спазваме тези правила, когато пишем текст във форума, всичко ще е наред и ще получаваме по-ясни и точни отговори.
Правила за писане на български език:
1. Имената на хора улици и градове се пишат с главна буква.
2. Всяко ново изречение се пише също с главна буква; заглавията на темите започват с главна буква.
3. Българският език се пише на кирилица.
4. На нужните места се слагат запетаи и други препинателни знаци.
5. Пише се грамотно, без да се ядът букви.
6. Внимава се за пълен и кратък член.
7. Спазват се всички граматически правила за писане.”
„От само себе си не можем да станем мъдри.
1. „Буквите” 4 и 6 не съществуват нито в глаголицата, нито в кирилицата: „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви, никога след гласни и в началото на думата (тогава слагаме йо): „Пеньо”, „твърдо нье”, но „Йовчо”;
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много случаи на натравяния.” (А не „Имаше много случай на натравяния.”);
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име и тн: „Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и други терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и изпрах”. Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, а БДЖ: Български държавни железници;
5. Когато става въпрос за някой език, той се пише с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е цербер”);
6. Не знам дали знаете, но „не знам” се пише отделно.
7. Когато заповядвате на кучето или на слугата си, то ударението е на последната гласна: „Стани от земята!”, а не Стани от земята”, „Затвори вратата на кенефа!”, а не „Затвори вратата на кенефа!”;
8. Пред за да и без да се пише запетая: „Той ме заряза, без да ме изслуша.” и „Аз го издадох, за да му е кофти.”;
9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги с пълен член: „Щастливецът днес е …”, но „Щастливеца е написал фейлетони.”;
10. Онази гад полуслято писане (с тирето между думите) се прилага, когато имаме сложни наречия, които означават нещо неопределено, междинно или половинчато: „пет-шест”, „криво-ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...;
Хайде сега си отворете Winamp-a и си напишете на български родните песни, след това си дръпнете от last.fm файлчето и станете част от българското общество там. После пък драснете някой ред в Уикипедия и покажете, че младите хора знаят и могат.”
П.С. Постът ми не е въпрос към екипа, но е свързан с предложение, което направих по-горе. Не мога да си изтрия стария пост, така че си позволих да се извиня. Естествено, и двата поста могат да бъдат изтрити.
), така че скоро може и с раздел да се сдобият.
. Чудя се какво става тук, обърках ли нещо?!. Така бях свикнала на червеното, че сега ми е малко кофти, но ще свикна. 
Благодаря 
.
