"Език свещен на моите деди...."

От дълго време идеята за тази тема витае в съзнанието ми, но поради една или друга причина, все отлагах да я започна. Може би, защото се страхувах, че някои от съфорумците могат да се почустват лично засегнати или защото някой би могъл да разбере погрешно болката ми за опошляването и опростяването на езика ни, както и все по-ширещата се неграмотност заливаща ни от всички страни - радио, телевизия, преса, а дори и сред хора, които твърдят, че са прочели н-броя книги /въпреки че, в днешно време, четенето на книги, не винаги е гаранция за повишаване на грамотността ни като се има предвид с колко много правописни, пунктуационни и смислови грешки са пълни някои от тях - но това е друга тема/.

Факторите, които най-накрая ме провокираха да започна темата днес бяха два:

1. Поредните безсмислици, изсипали се от телевизионния екран в последните един-два дни, една от които беше: "...той е ноторно известен с..."
и
2. Случайното ми откритие на статията по-долу и усещането ми, че не съм „И сам война е войн“.

Статията не е моя и не искам да си присвоявам чужди лаври, но напълно съм съгласна с мнението на авторката и! Също така я пускам без промени и съкращения!



Пише те правил, но!

12 March 2014 72

Автор Мария Маркова-Марчела
Пише те правил, но!

Сутринта някой във Фейсбук беше постнал (цитирам дословно): „И сам война е войн“. Отдолу никой не беше написал: „Моля?!“
В смисъл - войната е мъж и е сам, и е още нещо, което ми убягва? Ъ?

Всеки ден ме среща с нови български думи като „айрогара“, „голями“, „простотий“, „съжелявам“, „милярд“ или „бойдисвам“. В България само Кубрат Пулев може да БОЙдисва качествено, всички останали сме прости бояджии, но това е друга тема.

Често виждам и как хората се „реймунизират“, как имат прекрасни „идей“, как по „децки“ днес ще се забавляват, как са „заобградени“ от идиоти, как нещо „не очаквано“ им се е случило, как си правят „срещи те“ на „архелогическия“ музей, как не се страхуват да кажат „незнам“, как са били на „теятър“ и постановката много им е харесала.

Пак днес сутринта, пак във Фейсбук, пак някои бяха заети да пребоядисват българския език в пъстрите краски на екзотична неграмотност: „Днес станах майка на седемнадесет годишната ми дъщеря.“ Долу в коментарите никой не се притесни за здравето на тази родилка, добила огромно чедо, несъмнено със секцио. На никого не му се стори ненормално това. Всички честитяха, а аз пък реших да не й развалям празника с досадни уточнения, въпроси или препоръки и се прехвърлих на други статуси, мнения по форуми, статии, емисии новини и открих още много нови думи:
„ваще“, „конплект“, „намалям“, „преценям“, „облеча“, „одяло“, „провинцялен“, „соцялен“, „матерялен“, „съблякана“, „скоци“, „свецки“, „листя“, „имам на предвид“, „имам в предвид“, „ядеме“, „правиме“, „мислиме“… Обогатих се жестоко.

Пълно е и с примери от рода на „Да го обесят не да го помилват“ в Интернет пространството, както и в живота ни мизерен, пълен с неясноти. Напоследък най-много ме вбесява онова - „Великолепен Гришо“. Медиите бълват денонощно тези заглавия: „Великолепен Гришо "отстреля" Раонич по пътя си към четвъртфиналите в Бризбейн“, „Великолепен Гришо на четвъртфинал“, „Великолепен Гришо стартира ударно в "Индиън Уелс". Първото име на Гришо „Великолепен“ ли е бе дееба маа му дееба?!

Още един цитат от днес: „Двама любими мой хора днес имат рожден ден“. Какво? „Балгарски“ - езикът, който само се предполага, че трябва да „знаеме“. Последен цитат за днес, защото вече не се издържа: „Престанете да се занимавате с тъпотий в тоя фейсбук, а вземете свършете нещо смислено!“

В нашия език множественото число никога не завършва на „й“. Поне това искам да изчистим днес. Сега, веднага, моля! Адски много сте всички, които се затруднявате да схванете това просто правило! Много сте и ме вбесявате! „Калорий“, „бактерий“, „класаций“… на всички, които сега ще оспорят с пример това правило, искам да кажа, че Конфуций е име, а не множествено число на прекрасната българска дума „конфуц“!

За „хаиде“, „не падаите духом “ и „човека, които е създаден от Бог“ няма да говоря. Ще си мълча и ще ви гледам странно. Защо странно? Защото някои от вас ще кажат:
„Странна си днес. Ние сме толкова бели и добри, а ти там човъркаш в дребните ни, незначителни дефекти!“ Аз не съм старата госпожа, която нямаше собствен живот и се беше отдала на това да следи за грешки в нета. Не съм майка ви, не съм и баба ви. Вие трябва да сте по-притеснени от мен, че сте неграмотни.

Забелязвам напоследък, че „тъп“ стана синоним на „над нещата“. Някакси вече не е пичовско да се правят забележки за правопис, за правоговор, някъв излизаш заядлив, побъркан и всички веднага започват да подозират, че си недоебан, питат те: „Какво ти става днес?“, казват: „Хайде пак изкиселя“, „имаш фиксация“ ми говорят, все едно имам хламидия. Сърдят се, обиждат се, гледат ме все едно ги занимавам с ебати глупостите! Ууу!

Хиляди въпроси никнат в главата ми като гъби след дъжд, благодарение на тази кална баня, която си спретнах днес, но ще споделя с вас само три от тях – онези, които ме „тAрмозят“ най-много:
Първо: как така „в гъза“ се пише отделно, а „вкъщи“ заедно?
Второ: кое е правилното: „лайсна“, „лайстна“ или „лайна“?
Трето: има го в природата – демек трябва да се съобразим, трябва да дадем гражданство на новите думи и бързо да съставим нов речник на българския език или ебали сме ви майката?

Не това, че нямате пари за един хляб ви прави втора ръка хора, а незнанието ви. Това, че имате пари за Бентли също не ви прави по-адекватни. Сеш`се!

Ужасно дразнещо е да четеш неграмотни постове, без съмнение. Да не говорим, че повечето освен неграмотни, са и на маймуница. Още по-дразнещо е, когато четеш официални документи пълни с правописни грешки... Това пълен и кратък член за нищо го нямат. Ще завърша със следното: "Всеки се притеснява, когато е без гадже на 14 февруари, а никой не се притеснява, че е неграмотен на 24 май!"

fata_morgana, не мисля, че би трябвало да се притесняваш дали някой ще се почувства засегнат или обиден от статията, а напротив, ако се почувства така-трябва да промени нещо в себе си... например да се научи да пише правилно.
И аз подкрепям написаното. Също така "който" и "които" ми бъркат адски много в здравето, когато са използвани грешно, ама на хората може би им харесва и смятат, че пишейки грешно са оригинални, кой знае!?
То проблемът да беше, че на 24 май са неграмотни без да им прави впечатление... Но се съмнявам да знаят какъв ден е, къде ти пък да се трогнат от нивото си на грамотност.

Последната промяна е направена от renesme_cullen на Сря 16 Апр - 18:08; мнението е било променяно общо 1 път

Открийте грешките, ако има такива   :

1. На 17.04.2014г. /Велики четвъртък/ от 18:00 часа – Подготовка за Велигден във център ......: интересни бои за яйца ще дадът възможност на твореца в нас да се забавлява... Донесете сварени яйца и доброто си настроение за креативни хрумки и идейки... Ще завършим с Travel party – изненада...

Книжката „Писано яйце за Велигден” ще ни помогне да възродим старите български традиции за писане на яйца.

Без коментар! Явно каквито са ни книгите, такива са ни критериите за правилен български език!

"Прочетох до 6 та глава и спрях понеже няма смисал да чета два пъти една и съща история сюжета е апсулютно един и същ но от гледната точка на различни герои!"

Предполагам, че препинателните знаци са в отпуск. Да не забравяме все пак, че сезонът на отпуските вече започна .

Проф. Кирил Топалов: Полуграмотни хора опростачиха българския език

Половин век бяхме без свобода, сега не ни и трябва

Проф. Кирил Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел. Автор е на повече от десет романа, сред които и филмираните „Бъди благословена”, „Не се сърди, човече” и „Бягай…Обичам те”, на сборници с разкази за деца, на двайсетина пиеси, поставяни на наши и чужди сцени, на монографии и многобройни научни студии по история на литературата. Преподавател е по българска литература в СУ „Св.Климент Охридски”, НАТФИЗ, Нов български университет, гръцки и френски висши учебни заведения. Член на международния ПЕН, на Световната елинистична академия „Аркадия” и други международни научни дружества, председател на Академията за балканска цивилизация, на Дружеството „Приятели на гръцката култура”, на Международното дружество „Приятели на Никос Казандзакис” и Националната асоциация „Георги Ст. Раковски”, почетен член на националните съюзи на гръцките писатели и преводачи, бивш директор на Народната библиотека, посланик в Атина и почетен гражданин на гръцката столица. Бил е общински съветник в София и заместник-председател на постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания в Столична община.
- Какъв е езикът на медиите днес, проф. Топалов?
- По-лош е бил само в епохата на соца – с догматичното си скудоумие, шаблонност, точно премерена скопеност на формулировките, за да не се каже нещо извън партийната линия, трафаретна и фалшива емоционална приповдигнатост. Особено при отразяване на някакъв успех в целия регистър от примерно преизпълняването на нормата от някоя доячка до всенародния ентусиазъм при отчитането на поредната петилетка, партиен конгрес, велики строежи – икономически гробници, като тези в Кремиковци, Девня, Радомир, Димитровград и редица други, още по-велики решения на Политбюро. Като например онова от 1963 г. за ликвидирането на самостоятелността на държавата ни и присъединяването й към Съветския съюз и много други такива… Припомням това, защото мнозина обичат да спекулират с „развалянето” на медийния език „при демокрацията”. Целенасочено-точната „подреденост” на тогавашния език имаше само един плюс пред днешния – беше поне граматически и правописно правилен, коректорски грешки бяха по ред причини недопустими. Една от тези причини си беше пак идеологическа. Както се казва в един старобългарски текст, живи са още, които помнят какво се случи на един вестник заради коректорското изпускане на сричката „жа” от определението на Живков като „партиен и дър(жа)вен ръководител”. Или от излизането веднъж на името му в „Народна младеж” като Жвиков и т.н. Днешният медиен език не може да се оплаче от липса на свобода, достигаща и до нецензурна просташка слободия на употребяваната лексика, но и той постепенно се шаблонизира и упорито злепоставя иначе важната обществена функция на медиите. Да не говорим, че в повечето от печатните и  електронните медии вилнее недопустима езиково-правописна и правоговорна неграмотност, сякаш тези наши колеги, казвам наши, защото и аз съм член на СБЖ, никога не са учили в университет.
- А как може да се противодейства на това опростачване на езика?
-Никак не е случайно, че мнозина от съвременниците ни се юрнаха да подкрепят малоумната идея на полуграмотни хора, които, като не са могли да научат няколкото правила на българския език, предлагат въпроса да се реши по болшевишки – има правила, има проблем, няма правила – няма проблем. Та нацията ни да се доопростачи докрай. Тук не говоря за диалектната артикулация на голяма част от т.н. „публични” личности – политици, депутати, политически анализатори и коментатори, телевизионни водещи и т.н., което пък говори и за липса на елементарна интелигентност. Да си във водовъртежа на обществения живот от десетилетия и да мйекаш като селската си стрина, това потресаващо явление е чисто български патент, още по-лошото е, че гореспоменатите не само говорят, а и мислят диалектно… Но всичко това е само щрих от всеобщата чалга, в която някои съвсем съзнателно друсат духовния ни живот, за да покажат и по този начин освен чрез съзнателното тикане на народа в мизерия и в ненаказуема престъпност, че предишното е било по-добро.
- Били сте директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Какво се случва с библиотеките в момента? При тях кризата моментна ли е или перманентна?
- Състоянието на българските библиотеки може и да стане фатално. Ограничиш ли възможностите на една библиотека за пълно компютъризиране, за попълване и поддържане на фондовете й, за обмен със сродни библиотеки в света, за мотивиране и усъвършенстване на специалистите й и т.н., параметрите са много, тя тръгва към гибел. Надявам се това да не се допусне.
- По ваши романи са направени едни от най-хубавите български филми – „Бъди благословена”, „Не се сърди, Човече”, „Бягай… Обичам те”.  Как ще изглежда един роман за днешната действителност, какви ще са героите, историите?
- Във всеки случай това не ще да е роман за мутрите с просташко-вулгарно-сексуално-клозетен език, както някои пишещи не съвсем прозорливо бяха решили. Съвременникът ни е човек на кръстопът. Той половин век беше лишен от свобода, но сега тя му се оказва ненужна, той прилича на корабокрушенец, който, прекарвайки на самотен сал много години, за да оцелее, постепенно е нагодил организма си да пие по някакъв противоестествен начин солената морска вода и да яде сурова риба, която почти сама е изскачала на сала му. Достигането до някакъв бряг или спасителен кораб може да стресира почти гибелно и стомашно-ензимно-преработващата, и духовно-ценностната му система. Казано с други думи, за дълго и умело обработваното по определен начин мислене пълната с отговорности и рискове свобода е несравнимо и вероятно в някаква степен естествено по-лоша от уюта на стадно осигуреното робство. За мен това е главната тема за човека на времето ни и нещо съм започнал да драскам.

Интервю на Марина ХРИСТОВА

Последната промяна е направена от fata_morgana на Чет 16 Юни - 0:54; мнението е било променяно общо 3 пъти

"...Книгата е много хубама.На мен лично и героят и геройната ми харесват.Не бих казала че геройната е безхарактерна,а просто предпазлива.Хареса ми това, че е преоспяла сама в работата си и е станала много добра в това което прави.Линда Хауърд пише много интересни и завладяващи романи. Чела съм и много други, но в нейните винаги има история..."

Не коментирам "хубама", защото най-вероятно е техническа грешка, но за останалото просто нямам думи. Човек, който сам казва, че е чел "и много други" книги, би трябвало да има поне елементарни познания за правопис и пунктуация. Но за съжаление, много вероятно е правописът и пунктуацията на прочетените от девойката книги да са със същото качество като нейните.

Мдаааааа!  Някога книгите наистина можеха да ти помогнат да си подобриш правописа, но за съжаление в днешно време попадам все по-често на такива, които по-скоро ще те накарат да забравиш и малкото правила, които си научил в училище!

Последната промяна е направена от fata_morgana на Чет 16 Юни - 0:58; мнението е било променяно общо 4 пъти

ПОИЗмежду другото…не е cool да си неграмотен

България е на 43-то място от 44 възможни” според международния тест за грамотност на 15-годишните “PISA”. Страната ни е първа по неграмотност в Европейския съюз, сочи анализ на Европейската комисия. В световен мащаб заемаме 53-то място – много преди нас са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга. Интелигентността на нацията рязко намалява. По IQ вече сме след Монголия и Казахстан според класация на Центъра за демографска политика. Едва на 47-мо място сме по интелигентност в списък от 113 държави.
Разпознахте ли се? Някакви идеЙ на какво се дължи това? Неграмотни сме си. Наистина. Все повече. И все по-малко ни прави впечЕтление. Така че – не са ни прецакали в докладите, защото сме малки. Няма световен заговор срещу нас. Не са нито илюминатите, нито масоните. Заслужаваме си мястото в класациите. Да, и ти, който четеш възмутено, цъкаш с език и си казваш: “К‘ва е тая, бе“. И ти, който постваш във Facebook снимки на Вазов върху българското знаме, придружени с текст “ВАЗОВ ТИ СИ НАИ ВЕЛИКИЯ.”
„ДеЦки градини“, „деДективски агенциЙ“, „тЯтър“, „аЙрогара“, „напримерНО“… Да продължавам ли? Примерите са безкрайни. Социални мрежи, табели на магазини, кафенета и сладкарници, медии – навсякъде изобилства от правописни грешки. Пишем неграмотно, говорим неграмотно, май започнахме и да мислим неграмотно. Да, да, знам, че това не е най-големият проблем на “KLETA MAJKA BALGARIQ”, но наистина ли не ни пука, че ни става все по-трудно да говорим и пишем нормално на майчин език? От себеуважение, не от друго.
Имам ИЗ-ПОД-НАД предвид, че е грозно. Претенциите ни, иначе толкова много и големи, трябва да се покриват поне малко с възможностите. Иначе животА ни никога няма да стане розАв.
СъжЕлявам, не можемЕ да „продължаваме напред” по този начин!

Статията е взета от:
http://shash.bg/poizimejdu-drugoto-ne-e-cool-da-si-negramoten/

А най-лошото е, че по този начин пишат и хора, които претендират, че са прочели "тоооооооооолкова много книги" /по собствените им думи/. В подобни случаи си задавам въпросът: Дали книгите са били калпави или просто самият човек се мисли за толкова велик, че стои над такива незначителни неща като правопис, пунктуация и правоговор.

[mention]„Българският език е сложен, но е изграден от простички правила. Ако спазваме тези правила, когато пишем текст във форума, всичко ще е наред и ще получаваме по-ясни и точни отговори. Правила за писане на български език:
1. Имената на хора улици и градове се пишат с главна буква.
2. Всяко ново изречение се пише също с главна буква; заглавията на темите започват с главна буква.
3. Българският език се пише на кирилица.
4. На нужните места се слагат запетаи и други препинателни знаци.
5. Пише се грамотно, без да се ядът букви.
6. Внимава се за пълен и кратък член.
7. Спазват се всички граматически правила за писане.”
„От само себе си не можем да станем мъдри.
1. „Буквите” 4 и 6 не съществуват нито в глаголицата, нито в кирилицата: „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви, никога след гласни и в началото на думата (тогава слагаме йо): „Пеньо”, „твърдо нье”, но „Йовчо”;
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много случаи на натравяния.” (А не „Имаше много случай на натравяния.”);
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име и тн: „Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и други терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и изпрах”. Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, а БДЖ: Български държавни железници;
5. Когато става въпрос за някой език, той се пише с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е цербер”);
6. Не знам дали знаете, но „не знам” се пише отделно.
7. Когато заповядвате на кучето или на слугата си, то ударението е на последната гласна: „Стани от земята!”, а не Стани от земята”, „Затвори вратата на кенефа!”, а не „Затвори вратата на кенефа!”;
8. Пред за да и без да се пише запетая: „Той ме заряза, без да ме изслуша.” и „Аз го издадох, за да му е кофти.”;
9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги с пълен член: „Щастливецът днес е …”, но „Щастливеца е написал фейлетони.”;
10. Онази гад полуслято писане (с тирето между думите) се прилага, когато имаме сложни наречия, които означават нещо неопределено, междинно или половинчато: „пет-шест”, „криво-ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...; Хайде сега си отворете Winamp-a и си напишете на български родните песни, след това си дръпнете от last.fm файлчето и станете част от българското общество там. После пък драснете някой ред в Уикипедия и покажете, че младите хора знаят и могат.”[/mention] написа:

БНР призовава: "Кажи "ДА" на кирилицата!"
публикувано на 19.05.15 в 22:42 / 6262 преглеждания






Кампания "Кажи "Да" на кирилицата!" започва Българското национално радио по повод 24 май, Деня на славянската писменост и българската култура.

Кирилицата е една от трите официални азбуки в Европейския съюз. На нея пишат над 300 милиона души по целия свят. Това число включва руснаци, българи, беларуси, украинци и множество други. Повечето азбуки започват с А и Б, но само кирилицата завършва с Ю и Я.

Българското национално радио призовава да пазим това, което ни прави различни, да ползваме кирилица в писмената комуникация помежду си – смс-и, имейли, социални мрежи. И да се гордеем с дългогодишната история на нашите букви. Интернет също "проговори" на нашия език. България беше първата държава, официално декларирала желанието си да регистрира свой домейн ".бг" на кирилица. Въпреки получения отказ от международната Интернет организация за имена и адреси ICANN заради прилики с други домейни на латиница, в края на 2014 година националният домейн на кирилица ".бг" бе одобрен.  





В кампанията "Кажи "Да" на кирилицата!" се включват редица известни личности, хора на изкуството и културата, които работят със словото всеки ден: председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, акад. Георги Марков, актьорите Силвия Лулчева, Валентин Ганев и Стоян Алексиев, писателите Любомир Левчев, Иван Гранитски и Кирил Топалов. Аудио спотовете с техните гласове ще се излъчват по двете национални програми на БНР – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ и по осемте регионални програми.


Източник: http://bnr.bg/starazagora/post/100558922/bnr-prizovava-kaji-da-na-kirilicata#st_refDomain=www.facebook.com&st_refQuery=


Facebook страница: https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D0%B0%D0%B6%D0%B8-%D0%94%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0/755984361165909?fref=ts

Твърдо съм "за" писането на кирилица. Това е часто то нашата история ,с която да се гордеем. А грамотното писане е все по-рядко срещащо се явление. Ако погледнете само надписите по водещите телевизионни програми,ще изпаднете в тиха лудост. Да не говорим за рекламата "Хванете бикът".Много ми е интересно дали няма редактори,или просто и те са толкова грамотни?! А сегашните младежи са просто отчайващи.
 И все си мисля,че вместо безкрайните тъпи тестове и заучени теми,по-добре би било на изпитите да се дава диктовка. Убедена съм,че там ще лъснат всички недъзи на обучението по български език.Защото не е важно дали Вазов е искал да каже това или онова в романите си , дали Яворов е мислел за Лора /защото никой от тях не е правил анализ на произведенията си/,а да можем грамотно да напишем това мнение,ако и да е различно от общоприетото.
Пишете грамотно и на кирилица,братя и сестри !

Изобщо не бих се О4удила, ако в скоро време запо4нем да пи6ем така. Като имам НАпредвид колко хора, претендира6ти, 4е са про4ели тоооооолкова многУ книги, продАлжават да пи6ат: НЕЗнам и НЕИскам.






ПП: Правописните грешки в уводното изречение са направени напълно съзнателно и преднамерено!

Най-досадните правописни грешки в българския език

Грешките са навсякъде. В сайтове, форуми и обяви, по витрини, в "творбите" на нашите ученици. Пълно е. Ето кои са най-досадните грешки, на които се натъкнахме и за които се сетихме. Моля ви, не ни щадете и ни пратете още лични примери!

Πълният члeн

Hямa ĸaĸ дa нe зaпoчнeм oт нeгo, зaщoтo тoвa e нaй-aдcĸaтa мъĸa зa cъвpeмeнния нeгpaмoтниĸ. Caмo ce paзxoдeтe зa чac-двa из гpaдa и щe paзбepeтe, чe „CepвизA e зaтвopeн”; „ΠoдлeзA e в peмoнт”; „CaлoнA щe пoчивa oт 2 дo 4”, a aвтopA нa тoзи тeĸcт мoжe дa изpeждa пoдoбни пpимepи oщe двa дни! Caмo ce чyдя дaли нaиcтинa xopaтa ca тoлĸoвa пpaвoпиcнo-импoтeнтни, чe нe мoгaт дa гo нaпълнят тoя члeн, или пpocтo им взeмaт пo лeвчe нa бyĸвa и глeдaт дa cпecтят мaлĸo пapи ĸaтo пишaт –A, вмecтo –ЪT?!

Mнoжecтвeнo чиcлo c „–ИЙ” нaĸpaя

Лeтeн ĸypopт. Лъcĸaвa витpинa. И лeпнaт c тиĸco мaзeн лиcт c oфepтa: „Лeтнитe ceнзaциЙ – нoви пpoмoциЙ нa xaвлиЙ c вcичĸи зoдиЙ и дpyги джyнджypиЙ!” Oлeлe! Koлĸo пpocтoтиЙ, cъбpaни нa eднo мяcтo! Xaйдe дa пpoбвaмe дa oбяcним. Aĸo взeмeтe дyмaтa „poĸля”, мнoжecтвeнoтo ѝ чиcлo щe e „poĸлИ”, нaли? He „poĸлЙ”. Знaчи нa „xaвлия”, „ютия” и „ceляния” – мнoжecтвeнитe чиcлa ca „xaвлии”, „ютии” и „ceлянии”, a нe „xaвлиЙ”, „ютиЙ” и „ceляниЙ”. Bижтe, „Haтpий” пpимepнo e дpyгo нeщo, тoй cи ce пишe c И-ĸpaтĸo нaĸpaя. Aмa виe зa тaĸивa cлoжни дyми нe миcлeтe!

Mecтoимeниeтo „ú”

Toвa e oнaзи yжacнo дългa и cлoжнa чacт нa peчтa, ĸoятo ce пишe ĸaтo И c yдapeниe или И-ĸpaтĸo. Πpимepнo „Maйĸa ѝ влeзe, дoĸaтo тя ce нaтиcĸaшe c ĸoмшиятa.” Πoвeчeтo пъти oбaчe cъщитe xopa, ĸoитo ce нaдпpeвapвaт дa пишaт „бaтepиЙ”, извeднъж зaбpaвят зa любимoтo И-ĸpaтĸo и ce пoлyчaвa нeщo oт copтa нa: „Maйĸa и и бaбa и paзпънaxa блyзaтa и и paзбpaxa, чe нямa дa и cтaнe.” Ceмeйнa и пpaвoпиcнa cĸpъб!

Бyĸвaтa Щ

Πpoблeмът e, чe тaзи бyĸвa я нямa нa лaтиницa и нямa ĸaĸ дa ce нayчитe дa я изпoлзвaтe в чaтa, зaтoвa тя зaпoчвa дa cъздaвa ĸyп пpoблeми. „ΠoШTaджиятa cтaнa пpeз нoШTa, зaШToтo мy ce cтopи, чe няĸoй ШTъĸa в ĸъШTaтa oтcpeШTa” щe cpeШнeтe пoчти тoлĸoвa чecтo, ĸoлĸoтo и „Πo6Taджиятa cтaнa пpeз нoЩa, зa6Toтo мy ce cтopи, чe няĸoй 6Tъĸa в ĸъ6Taтa oтcpe6Ta”. Maй няĸoи xopa, ĸaтo ги e нocил ШTъpĸeлът, чecтo ги e изпycĸaл пo пътя.

Бyĸвaтa Ъ

И тoвa гo нямa в чaтa. Я гo нaпишeш c „U”, я гo нaпишeш c „Y”, нaй-чecтo ce зaмecтвa и c oбиĸнoвeнoтo „A”. Зaтoвa пocлe, ĸaтo ce нaлoжи дa ce пишe нa ĸиpилицa, излизa eй-тoвa: „CAмнявaш ли ce, чe щe cAбepa oчитe нa мAжeтe ĸaтo ce paзxвApчaт дpexитe ми?” He, нe ce cAмнявaм, щe ги cAбepeш и c вAншнocттa cи и c тAпoтиятa cи!

Ъ, вмecтo A

Toвa e тoчнo oбpaтнoтo нa гopнoтo, нo (дa нe пoвяpвaтe!) и тoвa гo имa. Уж нe знaят, чe имa бyĸвa Ъ, a извeднъж вcичĸи зaпoчвaт дa я yпoтpeбявaт нa нaй-гpeшнитe мecтa. Haй-чecтo e тaм, ĸъдeтo A-тo пoтъмнявa пpи изгoвapянe.

"Tия двeтe дами, ĸoлĸo ли
зaбpaни тoзи път щe нapyшЪт?
Tия двeтe cлaдypaни, ĸoлĸo
танц-пoĸaни тoзи път щe oтнecЪт?"

Kaжeтe ми ceгa и нa мeн: Aбe eй, цApвyл, дpeмe им нa дамите, чe ce пишe „oтнecaт”, a нe „oтнecЪт”, нaли ĸapaт Mercedes пocлeдeн мoдeл, в нeгoвoтo имe нямa нитo A, нитo Ъ!

O или У

Πpизнaвaм cи, тoвa нaиcтинa e тpyднo, ocoбeнo aĸo cлeд чeтвъpти ĸлac пoвeчeтo вpeмe cи пpeĸapвaл дa пyшиш зaд тpaнcфopмaтopa или дa paбoтиш нa oĸoлoвpъcтнoтo. Πycнeтe cи cĸaйпa и вижтe, нe e ли пиcaл няĸoй и нa вac: „Kъдe ce Утплecнa, бe УлигУфpeн! Ocпa ли ce пaĸ или Утидe дo дoлO дa ти Упpaвят aĸOмOлaтУpa?” Лoшoтo e, чe дaжe и тeзи, ĸoитo ce Упитвaт дa нaлyчĸaт 50 нa 50 шaнc „O или У”, Убиĸнoвeнo избиpaт гpeшнoтo. Фaĸт!

Изпycĸaнe и дoбaвянe нa T

Eтo eднa бyĸвa, ĸoятo e aбcoлютнo eднaĸвa и в ĸиpилицaтa, и в лaтиницaтa, oбaчe, дявoлитe дa я взeмaт, и тя ни бъpĸa yжacTнo! Ty я имa, тy я нямa. „Cтpac.нитe yc.ни нa cтyдeн.ĸaтa yжacTнo ce бяxa cтиcTнaли oт yпopитoc..” Явнo бyĸвaтa T e ĸaтo бaĸшиш – ĸoгaтo мoжeш и ĸoгaтo peшиш – ocтaвяш я!

Ц, вмecтo TC и ДC

Bяpнo e, чe бyĸвaтa Ц oбoзнaчaвa звyĸ, ĸoйтo cи e пoчти „тc”, нo (Уви!) нe зaмecтвa тoвa, ĸoeтo ви ce иcĸa. Зaтoвa ce въздъpжaйтe дa cпoдeлятe инфopмaциятa, чe „Диpeĸтopĸaтa нa дaЦĸaтa гpaЦĸa дeЦĸa гpaдинa щe oЦъcтвa!”, дopи дa ce cъдepe дa oЦъcтвa цял мeceTC.

Haгaждaнe нa чyжди дyми

Aĸo cтe пpocт чoвeĸ c oгpaничeнa oбщa ĸyлтypa, нo иcĸaтe дa ce нaпpaвитe нa EнтeлEгeнтeн пpeд eлeĸтopaтa ĸaтo изпoлзвaтe мнoгo чyждици, нищo чyднo дa cъcтaвитe пoдoбнo изpeчeниe: „Koгaтo жeнaтa нa oмбyЦмaнa дyxнe cъc cУшУapa, cЮтЮeнитe й ce paзФъpчaвaт ĸaтo фoЙвepĸи и ce зaĸaчaт нa пoлЮлeя.” Cлoжeтe cи гo нa дeKCтoпa и Жиcиeмa, зa дa гo зaпoмнитe!

-H- или –HH-; -T- или –TT-

B бългapcĸия eзиĸ нямa мнoгo пoвтopeния нa бyĸви ĸaтo в итaлиaнcĸия нaпpимep, нo пъĸ в Бългapия имa бeзбpoй yмници, ĸoитo ce нaдпpeвapвaт дa пишaт мъдpocти ĸaтo: „Koгaтo, зacтaнaлa пpeд ocoбeHHo тяcнaтa вpeмeHa вpaтa ĸъм вътpeшнocTa нa cъĸpoвeHHaтa cвeщeHHa дoлинa нa плeмeтo, apxeoлoжĸaтa нe oтĸpи cъщecтвeHHa paзлиĸa в пиcмeHHocTa нa мec.нитe, тя иcĸpeHHo ce изнeнaдa, зaщoтo нaxoдĸaтa ѝ бeшe нeщo, ĸoлĸoтo цeHo, тoлĸoвa и cтpaHo.” A, зa дa члeнyвaтe пpaвилнo дyмaтa „нoщ”, нaпpaвo cи тpябвaт ceдeм виcши oбpaзoвaния! (a – нoщa; b – нoштa; c – нoщтa; d – нo6тa; e – нитo eднo oт избpoeнитe!)

Зaeднo или oтдeлнo

B чaтa щe нaмepиш мнoгo пpиятeли и щe изгyбиш мнoгo мoзъчни ĸлeтĸи!
Или ĸaзaнo пo-cъвpeмeннo: „Дa чyĸнeм ли „cпeйc”-a или нe?” Haй-чecтo oтгoвopитe ca: „нeзнaм, нa дaли, бaли гo, нeмoгa дace ceтя” И aĸo тeзи гpeшĸи вce пaĸ имaт няĸaĸвo cмиcлeнo oбяcнeниe, ĸaĸвo дa ĸaжeм зa paздeлeнoтo пиcaнe нa: „Haмepиx мe cъĸpoвищeтo; минax мe ce c тaя paĸия…” Зaтoвa ĸлaвишът „cпeйc” e гoлям, зaщoтo e гoлям зop дa гo измиcлиш!

Oзвyчaвaнe и oбeззвyчaвaнe

Haпpaвo дa ce oплaчe чoвeĸ нa Kиpил Имeтoдий и бpaт мy, ĸaĸ мoжe тoлĸoвa чecтo изпoлзвaни дyми ĸaтo „cвaтбa” и „cгpaдa” дa ce пишaт тoлĸoвa тpyднo. Знaeтe ли ĸoлĸo xopa мoжeтe дa възмyтитe c oбявaтa: „Утpeшният иCпит щe ce пpoвeдe в Згpaдaтa нa виЗшия инcтитyт – Збopeн пyнĸт – нa пocoчeния aдpeЗ зaд cвaДбeнaтa aгeнция.” Koлĸo? Hиĸoлĸo. Te ce тpeвoжaт глaвнo, чe нищo нe ca пpoчeли и нищo нe ca cи ĸyпили зa пиeнe.

Cpaвнитeлнитe чacтици

Πo-дoбpe нe пишeтe cpaвнитeлни чacтици, aĸo нaй-нaĸpaя cтe ocъзнaли, чe тoвa дocaднo нeщo – тиpeтo – нe e cилнaтa ви cтpaнa. Зaщoтo „Дa cвиeш пo cĸъпитe плoчĸи” и „Дa cвиeш пo-cĸъпитe плoчĸи” ca двe oтдeлни нeщa. B пъpвия cлyчaй пpocтo щe зaвиeтe пo xyбaв тpoтoap, a във втopия (нaй нaĸpaя) мoжe дa ce oзoвeтe и зaд peшeтĸитe!

B или BЪB; C или CЪC

A тoвa дa гo cбъpĸaтe, oпpeдeлeнo тpябвa дa cтe тaлaнтливo пpoЗ! Зaщoтo, aĸo нe cтe ĸьopaв ĸaтo ĸъpтицa, ĸaĸвo ви пpeчи дa пoглeднeтe c ĸaĸвa бyĸвa зaпoчвa дyмaтa, ĸoятo cлeдвa cлeд пpeдлoгa. Πpeчи ви фaĸтът, чe нямa вpъзĸa мeждy двeтe ĸлeтĸи в мoзъĸa ви? E… „BЪB тaĸъв cлyчaй щe ви ocтaвям дa cи пoчивaтe.

Източник: uchiteli.bg

не е лесно

Не знам да се смея ли, да плача ли...

Отесня ни българският език. Богатството му, дето Вазов, Елин Пелин, Йовков и Радичков така добре го владееха, някак взе да не достига на съвременния градски тип. Простее и селее един вид. Изнемогва. Не може да напълни със съдържание дълбокия му мисловен процес и не резонира с така сложните му, пардон, комплицирани разсъждения.

И как да стане, като например нашето „среща на екипа", ама съвсем не може да се припокрие с едно „стаф митинг"! Че това са си две различни неща, май френдс, среща на екипа е някак заводско, провинциално, комсомолско (напомня на „събрание на колектива"), пък стаф митинга си е като за мениджмънт отдел, дивелопъри, ай ти-та, ейч ар дипартмънт, пи ар тийм нещо...

В последните години на родния ни език се гледа като на провинциална девойка,

дошла „на София" да се снима пред НДК-то.

Да говориш добър български е старомодно и дори леко бабешко. Българските думи започнаха да отекват в технологичните мозъци на съвременните хора като тежки и твърде неточни. Друго си е например да кажеш, че си се „чекнал" еди къде си, вместо „обозначил". Пък и, честно казано, сигурна съм, че много хора даже не са я чували тази дума „обозначение". По същата логика хората днес не пращат съобщения, ами ги „сендват". И да, това все по-често не са съобщения, ами „месиджи",наскоро чух един човек да казва „ти ми „колни", като си свободен.

Извън технологичните термини, претърпяли българска граматическа обработка, на такава са подложени и думи и изрази от всякакъв вид. Хората днес не прекарват весело, ами имат страхотен „фън". Когато са доволни от нещо, то за тях е било „плежър" и са били много „хепи".

В професията си или в живота си те нямат опит, ами „експириънс" . Грешките и провалите са пълен „фейл", а „извинявай" е направо някаква адска отживелица! Не кажеш ли „сори", просто рискуваш да изглеждаш като прероден Паисий Хилендарски, попаднал в някоя съвременна софийска престижна гимназия. „Сори"-то вече така се е трансформирало в български вариант, че може да бъде чуто и като „сорка" - нещо като „ей, много извинявай" с елементи на другарско съжаление за допуснатата грешка.

„Сорката" върви много добре и с „тенкс"-а.

Значи да благодариш си е адско усилие на мозъка и езика - „благодаря" е някаква такава съставна дума, дето докато я изговориш, ще изхабиш толкова енергия, че ще си напълно „екзостед" или „дед" направо!

Ако искате да се подредите в редиците на най-готините в обществото - тия, дето винаги са онлайн, кънектнъти, имат най-куул джаджите и са нещо като трендсетъри или опиниънмейкъри, трябва много бързо да запомните и да побългарявате английски идиоми. Значи, не сте ли го направили досега, направо сте някакви тотално „ритардет" или сте „пълен аут", да не кажа „лузъри"! Вече не е модерно да се казва, че „това не е моя работа" или „това не ме засяга"! Веднага да се поправите и да казвате, че „това не е моята чаша чай"! На английски „it's not my cup of tea" е израз с история, защото в английската традиция чаят е нещо специално и масово, ама айде сега подробности! Пиете или не пиете чай, имате или не баба със синя коса, ред перли и английско възпитание, друго си е нещо да не е „вашата чаша чай"! Не го ли употребите, истински ще селеете, точно както, ако вземете да се изпуснете и кажете, че нещо „има смисъл".

Сакън! То вече ПРАВИ смисъл (makes sense)! Същото е и с разликата - не се казва „има разлика", а „ПРАВИ разлика"!

Задължително е да използвате буквалния английски превод, ако сте в рекламния бизнес, в ПР агенция или журналист. ( аз бих добавила и някои пишман преводачи, било професионални или не)

Сред английските идиомни изрази, които напоследък директно влязоха в българския език, е и любимият ми „да влезеш в обувките на някого". Така де, дами и господа, извинете, фолкс, ако кажете, че се поставяте на мястото на някого, ми то нищо не сте казали! Какво място, какъв някой?! Друго си е да му влезеш в обувките - веднага ти става ясно, че... абе, че трябва да се поставиш на неговото място. Дори сериалът Breaking Bad беше преведен "В обувките на Сатаната", въпреки че силно се съмнявам, че дяволът носи обувки.

В този смисъл напълно трябва да изключите от езика си онова „лесна работа" или „фасулска работа" за неща, които са ви твърде лесни или „изи". Модерно е да казвате, че е „пийс оф кейк". Така, както е тръгнало, скоро можете и да го чуете в преведен вариант - че нещо е лесно като „парче кекс" или „парче торта", но засега не рискувайте - казвайте си го в оригинал.

В английскобългарския вече се прокрадва и още една тенденция - да възклицаваме по английски. Все по-малко ще чувате някой да казва „олеле" или „ле-леее" - ще казва „уау"! Никакви такива „о, боже" или „господи" - минавайте направо на „оу, май год" или „ холи кау".

Засега това със свещената крава още не е претърпяло свеж български превод, ама знае ли човек - след като „фък ит" избута с лакти звучното българско „заеби", не виждам причина скоро да не възкликваме и „свещена краво!" или „о, момче" (от „о, бой"), когато нещо ни ексайтва ту мъч.

А да, и никакви такива „идва ми в повече" - правилно е да ви е"ту мъч". Също както нищо, което абсолютно не желаете да се случи, не е „само през трупа ви" - то е „оувър май дед боди". Нищо, че значи точно същото - друго си е да го кажете така в оригинал, на английски...

Хайде сега, преди да „финиширам", да обърнем малко перспективата и да направим една игра... ох, екскюз ми - един гейм. Много се смеем, когато превеждаме буквално български идиоми на английски - „Уен ю синг ту ми, май Пенка, ху ис гоинг ту лисън" или „я дъ кемъл, я да кемъл драйвър" са класически примери. Да направим обратното - преведете например Everything but the kitchen sink. Правилно - „Всичко без мивката". Говори ли ви нещо? Последното, за което ще се сетите, е, че всъщност казваме „всичко е подредено, опаковано, пакетирано, готово". Или пък „break a leg" - буквално „счупи крак", употребявано всъщност вместо „късмет", „на добър час".

Нещата стават още по-сложни, когато задълбаем в по-стари идиоми. Как бихте превели например „Burn the midnight oil"? „Да запалиш следнощното олио"?! Не, всъщност изразът значи „да работиш до късно вечерта", обаче е дошъл до нас от времето преди електричеството, когато светлината в градовете е идвала от запалените фенери. Да дам и още един пример - Once in a blue moon - един път на синя луна. Адекватният български израз е „на куково лято".