BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.


BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

power_settings_newLogin to reply
+19
saffi
siseto_8595
Alexs2789
Mariananova
leondra
Iva boteva
mamamimi_z
Татяна Чобанова
mariqnapetrova
katq8710
vanqnn
limmpski
Zerita
lorenasss
alliz83
Божидара Георгиева
amcocker
Thea
Zaharka
23 posters

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) 9216564

The Black Dagger Brotherhood: An Insider's Guide

Резюме, превод: Ваня

Пригответе се да навлезете в тъмния, страстен свят на Братството на черния кинжал и да се запознаете по от близо и лично със всеки от братята ..

Ще откриете информация, свързана с Братството, включително техните досиета, статистика и специални подаръци: ще прочетете интервюта със своите любими герои, включително и сърцераздирателен разговор с Тор и Уесли, проведен точно три седмици преди тя да бъде убита от лесърите.

Ще намерите изтрити сцени, придружени от отговорите ЗАЩО са били изтрити, в допълнение с вълнуващи материали от екипа на Дж. Р. Уорд и отговори на въпроси, зададени от читатели. Ще разберете какво е било на Дж. Р. Уорд да пише всяка една част от книгите и малко по-интересен обрат: интервю на авторката, провеждани от Братята.

За първи път ще станете свидетели на оригинален разказ за Зейдист и Бела, ще станете свидетел на чудо - раждането на тяхното дете Нала и дълбоката им любов един към друг.

Също така има поглед към следващата книга, която предстои да излезе на английски език за Ривендж - Lover Avenged.

Това е сборник, които никой фен на Братството не бива да пропуска .. ръководството ще ви съблазни със тези така секси братя и 'яростно-популярния' свят, в който те живеят.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Първа глава


Превод: Vania

Редакция: escapingthesun




- Е, Бела изглежда добре.
Застанал пред плота в кухнята на Братството, Зейдист извади нож, хвана няколко марули и започна да прокарва острието на всеки един инч разстояние.
- Да, така е.
Той харесваше доктор Джейн. По дяволите, беше й длъжник. Но трябваше да си припомни обноските си: щеше да е проява на дяволски лош вкус да откъсне главата на жената, която беше не само шелан на брат му, но и беше спасила любовта на живота му от кръвоизлив по време на раждането.
- Тя се възстанови прекрасно през последните два месеца. - Доктор Джейн го наблюдаваше от другата страна на масата, а баджа с магистърската й степен висеше до призрачната й ръка. – А и Нала процъфтява. Човече, растежа на младите вампири е толкова по-бърз от този на човешките бебета. Умствено е като девет месечно бебе.
- Те са добре. – той продължаваше да реже, движейки ръката си надолу и прорязвайки, надолу и прорязвайки. От другата страна на острието, листата излизаха с къдрава зелена панделка, сякаш се бунтуваха, за да бъдат освободени.
- И как се справяш ти с цялото това нещо, да си баща ...?
- Мамка му!
Той прокле, захвърли ножа и вдигна ръката, с която бе държал марулята. Порязването беше дълбоко, чак до костта, а кръвта му бе червена, сякаш беше доволна, че извираше от кожата му.
Доктор Джейн се наведе над него.
- Добре, хайде да отидем до мивката.
В знак на уважение, тя не го докосна по ръката и не се опита да го поведе с побутване по рамото, а просто се изправи и посочи пътя към мивката.
Той все още не харесваше никой друг, освен Бела да докосва тялото му, въпреки че беше постигнал известен напредък. Сега, ако допирът беше неочакван, първият му ход не беше да извади скритото си оръжие и да хване, които и да беше поставил ръцете си върху него.
Когато вече бяха пред мивката, доктор Джейн изви кранчето и положи ръка под водата, за да се увери, че струята, падаща в дълбоката порцеланова мивка, ще бъде топла и приятна.
- Сложи я. – каза тя.
Той протегна ръка и постави палеца си под горещата струя. Прорезът болеше ужасно много, но не трепна.
- Нека да позная. Бела те е накарала да дойдеш да говориш с мен.
- Не. – добрата докторка поклати глава, когато той и хвърли бърз поглед.- Прегледах нея и бебето. Това беше.
- Ами, добре. Защото аз съм добре.
- Имах чувството, че ще кажеш това. – доктор Джейн скръсти ръце пред гърдите си и го разгледа с поглед, който го накара да пожелае да изгради тухлена стена между тях. Независимо колко твърда или ясна изглеждаше в момента, нямаше значение. Когато получиш завъртане на очи от жена в такъв момент, то ще е само, ако си бил разобличен. Нищо чудно, че тя и Ви се разбираха.
- Но спомена, че не се храниш от нея.
Зи вдигна рамена.
- Нала се нуждае повече от мен от това, което тялото й може да осигури.
- Това няма значение, все пак. Бела е млада и здрава и има страхотни хранителни навици. А ти й позволяваш да се храни.
- Разбира се. Всичко за нея. За нея и бебето.
Настъпи дълго мълчание. А след това:
- Тогава може би искаш да говориш с Мери?
- За какво? – той спря водата и разтърси дланта си над мивката. – Това, че уважавам желанията на моята шелан, не означава, че имам нужда от психиатър. Какво по дяволите?
Той скъса хартиена салфетка от ролката, монтирана под шкафа и подсуши ръката си.
- За кого е салатата, Зи? – попита докторката.
- Какво?
- Салатата. За кого е?
Той издърпа кошчето за боклук и хвърли салфетката вътре.
- Бела. За Бела е. Виж, не се обиждай, но..
- А кога беше последният път, когато се храни?
Той вдигна ръце, сякаш казваше: Спри! В името на любовта.
– Достатъчно. Знам, че нямаш нищо лошо предвид, но аз съм като къс фитил, а последното нещо, което искам, е Вишъс да ме преследва, защото съм те ударил. Схващам смисълът ти ..
- Погледни ръката си.
Той погледна надолу. Кръв течеше по повърхността на палеца му, по китката и ръката му. Ако не беше с тениска с къс ръкав, тази гадост щеше да попива на лакътя му. Вместо това, тя падаше върху теракотените плочки.
Гласът на докторката бе на дразнещо високо ниво, а логика й отвратително ясна.
- Намираш се в опасна зона на работа, където разчиташ на тялото си да прави неща, които да те предпазят от това, да бъдеш убит. Не искаш да говориш с Мери? Добре. Но трябва да направиш някой физически отстъпки. Това порязване трябваше вече да се е затворило. А не е и може да се обзаложим, че ще кърви през следващия час. – тя поклати глава. – Ето го предложението ми. Рот ме назначи като личен лекар на Братството. Ако се размотаваш нахранен и отпочинал така, че това да нарушава ефективността на тялото ти, ще ти сритам задника.
Зи се вгледа в червените капчици кръв, просмукващи се от раната. Реката от тях течеше право по черните татуировки на кръвен роб по китката му от преди двеста години. Имаше още една на ръката си и друга около врата си.
Той се протегна напред и издърпа друга хартиена кърпа. Кръвта попи и нямаше следи от нея, но нямаше да се отърве толкова лесно от белезите, с които онази болна кучка го беше маркирала. Мастилото беше запечатано в тъканна му, поставено там, за да показва, че той е собственост за ползване, а не човек със собствен живот.
Без никакво основание той се замисли за бебешката кожа на Нала, така невероятно гладка и напълно чиста. Всички отбелязваха колко мека бе тя. Бела. Всичките му братя. Всички шелани в къщата. Това беше едно от първите неща, които те казваха, когато я държаха. Това и как приличала на пухена възглавница, толкова приятна за гушкане.
- Опитвал ли си се някога да ги махнеш? – каза нежно доктор Джейн.
- Не могат да бъдат премахнати. – каза бързо той, като пусна ръката си. – В мастилото има сол. Постоянно е.
- Но опитвал ли си някога? Има лазери сега, за тази цел ..
- По-добре да се погрижа за порязването, за да мога да довърша тук. – той грабна друга хартиена кърпа.- Има нужда от марля и лента.
- Имам в чантата си. – тя се обърна, за да отиде до масата. – Имам всичко ..
- Не, благодаря, сам ще се погрижа за това.
Докторката се вгледа в него с ясен поглед.
- Не ми пука, че си независим. Но глупост няма да толерирам. Ясна ли съм? Името ти е издълбано върху тази присъда.
Ако тя беше един от братята му, щеше да оголи зъби и да й изсъска. Но не можеше да го направи на доктор Джейн и не само, защото беше жена. Беше, защото нямаше с какво друго да й отвърне. Тя бе просто едно обективно медицинско мнение.
- Ясна ли съм? – поиска да разбере, напълно безразлична към това, колко свирепо изглеждаше той.
- Да. Чух те.
- Добре.


- Той има тези кошмари .. Господи, кошмарите.
Бела се наведе и изхвърли мръсните пелени в кофата за боклук. На връщане тя извади други изпод тоалетката и взе бебешката пудра и кърпичките. Хващайки глезените на Нала, тя почисти дупето на дъщеря си, почисти я набързо с кърпичка, сложи малко пудра, след това плъзна чистия памперс на мястото му.
От другата страна на детската стая долетя ниския глас на Фюри.
- Кошмари, за това, че е бил кръвен роб?
- Трябва да е това. – тя постави Нала върху чистото й дупе и се запаси с нови памперси, оставяйки ги наблизо. – Защото той не иска да говори с мен за това.
- Яде ли? Храни ли се?
Бела поклати глава, докато залепяше лепенките по пелените на Нала. Нещото беше пастелно розово и имаше бял череп, с кости, апликирани на него.
- Не се храни много, не пие. Сякаш .. не знам, денят, в който тя се роди изглеждаше толкова изумен и щастлив. Но тогава някакъв механизъм се включи в него и той се затвори. Почти толкова зле е, колкото и в началото. - Тя се погледна надолу към Нала, която се потупваше по малките си гърди. - Съжалявам, че те помолих да дойдеш тук... Просто не знаех какво друго да направя.
- Радвам се, че го направи. Винаги ще съм тук и за двама ви, знаеш това.
Приспивайки Нала на рамото си, тя се обърна. Фюри се беше облегнал на стената в детската стая, а огромното му тяло пречупваше шарката на ръчно изрисуваните зайчета и сърнета.
- Не искам да те поставям в неловко положение. Или да те отделям от Кормиа излишно.
- Не си. - той поклати глава, разноцветната му коса проблесна.- Ако съм мълчалив, то е, защото се опитвам да измисля най-добрия начин да направя нещо. Да говориш с него невинаги е решение.
- Истина е. Но изгубих почти всичките си идеи и търпение. – Бела отиде и седна в люлеещия стол, балансирайки с бебето на ръката си.
Блестящите яркожълти очи на Нала се взряха от малкото й ангелско лице, а разпознаването се отрази в очите и. Тя знаеше точно кой беше с нея .. и кой не беше. Представата й се бе появила в последната седмица. И промени всичко.
- Той не я държи, Фюри. Дори не иска да я вдигне.
- Ама ти сериозно ли?
Заради сълзите на Бела, лицето на дъщеричката й стана на вълни.
- Дявол да го вземе, кога тази следродилна депресия ще изчезне? Не чувствам почти нищо вече.
- Чакай, нито дори веднъж? Той не я е взимал от креватчето или ..
- Той не иска да я докосне. Гадост, ще ми подадеш ли една кърпичка? – когато кутията с хартиени кърпички беше пред нея, тя взе една и я притисна до очите си. – Аз съм такава развалина. Всичко, за което мога да мисля, е как Нала ще премине през целия си живот в чудене, защо баща и не я обича. – Тя прокле тихо, когато от очите й бликнаха още сълзи. – Добре, това е нелепо.
- Не е. – каза той. – Наистина не е.
Фюри коленичи, като държеше кърпичките пред себе си. Абсурдно, но Бела забеляза, че върху кутията на кърпичките имаше картина на алея с дървета и прекрасен черен път, който се разтягаше в далечината. В другия край цъфтящи храсти, правеха кленовете да изглеждат така, сякаш бяха облечени в балетни полички.
Тя си представи, че върви по черния път .. към място, което беше по-добро от това, където се намираше сега.
Тя взе друга кърпичка.
- Работата е там, че аз израснах без баща, но поне имах Ривендж. Не мога да си представя какво би било, ако имаш жив баща, който е мъртъв за теб. – с тих гукащ звук, Нала се прозя широко и изсумтя, потърквайки очите си с опакото на юмручето си. – Погледни я. Тя е толкова невинна. И отговаря на любовта толкова добре .. имам предвид .. О, За Бога, ще отида да купя акциите на хартиените кърпички.
Със звук на отвращение тя измъкна друга кърпичка. За да избегне погледа на Фюри, докато заличи следите, тя огледа наоколо веселата стая, която беше дрешник преди раждането. Сега всичко беше за мъника, за семейството; с боровия люлеещ се стол, който Фриц изработи ръчно, специално подхождащ си с тоалетката, и креватчето, все още окичена с разноцветни панделки.
Когато погледа й попадна върху ниския шкаф с дебели, плоски книги, тя се почувства още по-зле. Тя и другите братя бяха тези, които четяха на Нала, които държаха дребосъка в скута си и разгръщаха лъскавите корици, говорейки в рими.
Никога не беше баща й, въпреки че Зи се беше научил да чете почти преди година.
- Той не се отнася с нея като с негова дъщеря. Тя е моя дъщеря. За него, тя е моя, не наша.
Фюри издаде звук на отвращение.
- Пф, опитвам се да устоя на изкушението да го нокаутирам точно сега.
- Вината не е негова. Имам предвид, всичко, през което е преминал .. Трябваше да го очаквам, предполагам. – тя прочисти гърлото си. – Имам предвид, цялата тази бременност не беше планувана, и се чудя .. може той да негодува срещу мен и да съжалява за нея?
- Ти си като неговото чудо. Знаеш, че си.
Тя взе още кърпички и поклати глава.
- Но това не е свързано само с мен вече. И няма да позволя да израсне тук, ако той не може да се примири с двете ни .. ще го напусна.
- О, мисля, че това е малко прибързано ..
- Тя започна да разпознава хората, Фюри. Започва да разбира, че е отхвърлена. А той имаше три месеца, за да свикне с идеята. С течение на времето става все по-зле, вместо по-добре.
Докато Фюри псуваше, тя вдигна очи към яркия жълт поглед на близнака на нейния хелрен, който се взираше в нея. Господи, същият този лимоненожълт цвят изпъкваше и от лицето на дъщеря й и нямаше как да погледне Нала, без да се замисли за баща й. И все пак ..
- Сериозно. – каза тя. – Как ще е всичко след година? Няма нищо по-самотно от това да спиш до някой, който ти липсва, сякаш си е отишъл. Или да имаш нещо подобно за баща.
Нала посегна с пухкавата си ръчичка и грабна една от кърпичките.
- Не знаех, че си тук.
Очите на Бела се стрелнаха към вратата. Зейдист стоеше там, а в ръцете си държеше поднос със салата и чаша лимонада. Имаше бяла превръзка на лявата му ръка и не-питай-изражение на лицето му.
Изправен там, на прага на детската стая, той беше същия, в който се беше влюбила и за който се беше омъжила: огромен мъж, гологлав, с белег, прорязващ лицето му, с татуировки на кръвен роб около китките и врата му, с обици на зърната, които си личаха под опънатата му черна тениска.
Замисли се за него и първия път, когато го видя, докато блъскаше боксовата круша в залата за тренировка. Той бе порочно бърз, юмруците му се движеха с такава скорост, каквато очите й не можеха да проследят, а боксовата круша летеше назад от ударите. И тогава, без дори да спре, той бе извадил черната кама от кобура на гърдите си и бе промушил нещото, което бе удрял, разпаряйки кожената плът на крушата, а пълнежът бе падал като вътрешностите на някой лесър.
Тя разбра, че жестокия боец, не е всичко, което беше той. Тези ръце притежаваха невероятна доброта. И това обезобразено лице, с разкривена горна устна, се беше усмихвало и я бе гледало с любов.
- Слязох долу, за да се видя с Рот. – каза Фюри и се изправи.
Очите на Зи се фокусираха върху кутията с кърпички, която държеше, а след това върху кърпичките в ръцете на Бела.
- Така ли?
Той влезе, отиде до скрина, където държаха дрешките на Нала и остави подноса, без да погледне дъщеря си. Тя, обаче, знаеше, че той е в стаята. Мъникът обърна лице в неговата посока, нефокусираните й очи умоляваха, а ръчичките й се протягаха към него.
Зи отстъпи назад към коридора.
- Приятна среща. Аз отивам на лов.
- Ще те изпратя до вратата. – каза Фюри.
- Няма време. По-късно. – очите на Зи срещнаха тези на Бела за момент. – Обичам те.
Бела притисна Нала по-близко до гърдите си.
- И аз те обичам. Пази се.
Той кимна веднъж и след това изчезна.


______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Втора глава



Превод: escapingthesun & danitaaaaaa

Редакция: Vania & escapingthesun




Когато Зейдист се събуди с паника, се опита да успокой дишането си и да разбере къде се намира, но очите му не му бяха от голяма полза. Всичко беше тъмно... беше увит в плътен студен мрак, през който, колкото и силно да напрягаше зрението си, не можеше да види. Можеше да бъде в спалня, навън на полето... в килия.
Събуждаше се така много, много пъти. За сто година на кръвен роб, се беше будил в паническа слепота и се бе чудил какво ли щеше да му се случи и от кого. А след като беше свободен? Кошмарите го караха да прави същото нещо.
И в двата случая беше толкова скапано. Когато бе собственост на Господарката не се измъчваше за „кой”, „какво” и „кога”, това нямаше да го спаси. Тормозът беше неизбежен независимо дали беше по гръб или по корем върху платформата. Беше използван, докато тя и нейните жребци не бяха задоволени. После бе оставян да лежи разрушен и омърсен, сам в затвора си.
А сега с кошмарите? Да се събужда със същия страх, в какъвто беше като роб, само утвърждаваше миналия ужас, който ума му с такава настойчивост се опитваше да съживи.
Поне... си мислеше, че сънува.
Истинската паника го удари, когато се зачуди кой мрак го притежаваше. Дали беше мракът на килията? Или мракът в спалнята му с Бела? Не знаеше. И двата изглеждаха по един и същ начин, когато нямаше никакви видими свидетелства, които да разчете, а само звука от собственото му сърце, туптящо в ушите му.
Разрешение на проблема? Той се опита да помръдне ръцете и краката си. Ако не бяха оковани, ако не бяха във вериги, щеше да бъде просто хванат отново в задушаващата хватка на ума си и миналото, надничащо през гробищния прах на спомените му и хващащо го с костеливите си ръце. Докато можеше да мести ръцете и краката си върху чистите чаршафи, беше добре.
Ръцете му. Краката му. Трябваше да се раздвижат.
Движат.
О, Господи... проклет да си, мръдни.
Крайниците му не помръднаха и в парализата на тялото му, истината го разкъса с остри нокти. Той беше във влажния мрак на килията на Господарката, окован по гръб, с дебели железни окови, които го държаха върху платформата. Тя и любовниците й щяха да дойдат за него отново и щяха да направят с него всичко, което поискаха, цапайки кожата му, опетнявайки вътрешността му.
Той изстена, покъртителен звук, който трептеше нагоре от гърдите му и раздираше устата му, сякаш беше облекчен да бъде далеч от него. Бела беше сънят. Той живееше в кошмар. Бела беше сънят...
Звукът от стъпките достигна до него от скритото стълбище, което се спускаше от спалнята на Господарката, звукът ехтеше, ставаше по-силен. Имаше повече от един чифт крака върху каменните стъпала. С животински страх, мускулите му сграбчиха и се задърпаха от скелета му, борейки се отчаяно да се освободят от мръсната спойка на плътта, която щеше да бъде галена и завладявана и използвана. Пот изби по лицето му, а стомахът му се сви, жлъчен сок се издигна по хранопровода му и достигна до основата на езика му...
Някой плачеше.
Не... хленчеше.
Звук от плач на бебе се чуваше от далечния ъгъл на килията.
Борбата му спря докато се чудеше какво правеше то на това място. Господарката нямаше деца, нито бе бременна през годините, през които го притежаваше.
Не... чакай... той го беше донесъл тук. Неговото бебе плачеше... и Господарката щеше да го открие. Тя щеше да го открие и.... О, Господи.
Това беше по негова вина. Той беше донесъл бебето тук.
Изведи детето. Изведи...
Зи стисна юмруци и заби лакътят си в платформата, с цялата сила, която имаше. Силата не дойде само от тялото му, беше родена от волята му. Със силен изблик той...
... не постигна абсолютно нищо. Оковите прорязаха китките и глезените му чак до кост, разрязвайки кожата му, така че кръвта се смеси със студената му пот.
Вратата се отвори, бебето плачеше и той не можеше да я спаси. Господарката щеше...



Светлината се разля отгоре му, изстрелвайки го в пълно съзнание. Беше станал от съпружеското си легло, застанал в бойна позиция с юмруци към гърдите си, с рамене стегнати като метални възли, с бедра готови за отскачане.
Бела бавно се дръпна от лампата, която бе включила, сякаш не искаше да го уплаши.
Той се огледа из спалнята. Там нямаше никого, както обикновено, с когото да се бие, но беше събудил всички. Нала плачеше в креватчето си в ъгъла, а той беше изкарал ангелите на своята шелан.
Отново.
Нямаше я Господарката. Никой от групата й. Никаква килия или окови, които да го опъват към платформата.
Нямаше бебе в килията с него.
Бела се измъкна от леглото, отиде до креватчето и взе пищящата с червено лице Нала. Дъщерята, все пак, не прие нищо от предложеното успокоение. Бебето държеше малките си пухкави ръчички протегнати към Зейдист и чакаше за баща си, а сълзите продължаваха да течът.
Бела изчака за момент, сякаш се надяваше този път да е различен и той да отиде, да вземе малкото дете в ръцете си и да успокои бебето, което толкова ясно го искаше.
Зи се дръпна назад, докато рамената му не удариха далечната стена, обгърнал с ръце гърдите си.
Бела се обърна и зашепна на бебето, като отиде в съседната детска стая. Когато вратата се затвори, заглуши плача на дъщеря им.
Зи се плъзна надолу, докато задникът му не удари пода.
- По дяволите.
Той разтърка главата си напред-назад, после остави и двете си ръце да увиснат на коленете му. След момент осъзна, че седи както беше седял в килията си; с гръб на ъгъла, който гледаше към вратата, с колене нагоре, с треперещо голо тяло.
Погледна към татуировките около китките си. Черното беше така плътно в кожата му, така масивно, беше като железните белезници, които някога бе носил.
След Бог знае колко дълго, вратата към детската стая се отвори и Бела се върна с бебето. Нала отново беше заспала, но Бела я постави в креватчето толкова внимателно, все едно беше бомба, която всеки момент щеше да избухне.
- Съжалявам. – каза той нежно като потриваше китките си.
Бела облече халата си и отиде до вратата, която водеше в коридора. С ръка на дръжката, тя погледна назад към него, а очите й бяха резервирани.
- Вече не мога да кажа, че всичко е наред.
- Наистина съжалявам за сънищата...
- Говоря за Нала. Не мога да кажа, че е наред това, че я отбягваш... разбирам го, това ще се оправи и ще бъда търпелива. Въпросът е в това, че тя е твое дете, както и мое и ме убива да гледам как се отдалечаваш от нея. Знам през какво си преминал и не искам да съм коравосърдечна, но... сега за мен всичко е различно. Трябва да мисля напред, за това, какво е добро за нея, а да има баща, който не иска дори да я докосне? Това не е решение.
Зи разтвори двете си ръце и се вгледа в дланите си, като се опитваше да си представи, че вдига бебето.
Робските татуировки му изглеждаха огромни. Огромни ... и заразни.
Думите не бяха нужни помисли си той. Не бяха.
Истината беше, че ако той успокояваше Нала, играеше с нея или й четеше, щеше да означава, че той й е баща, а наследството му не беше нещо, което искаше да предаде на детето. Родната дъщеря на Бела заслужаваше много по-добро от това.
- Искам да решиш какво ще правиш. – каза Бела. - Ако не можеш да й бъдеш баща, ще те напусна. Знам, че това звучи сурово, но... Трябва да мисля за това, кое е добро за нея. Обичам те и винаги ще те обичам, но вече не става дума за мен. -
За момент той си помисли, че не е чул правилно. Да го напусне?
Бела пристъпи навън, в коридора със статуи.
- Отивам да взема нещо за ядене. Не се притеснявай за нея – ще се върна.
Тя затвори вратата зад себе си без звук.
Когато нощта падна два часа по-късно, начинът, по който вратата беше затворена, така тихо, още кънтеше в главата на Зи.
Докато стоеше пред гардероба си, пълен с черни тениски, кожени панталони и обувки, той търсеше вътрешните си намерения, като ги преследваше в лабиринта на емоциите си.
Разбира се, искаше да преодолее проблемите с дъщеря си. Естествено, че искаше.
Просто беше непреодолимо. Това, което му беше сторено може и да беше в миналото, но всичко, което трябваше да направи, беше да погледне към китките си, за да види, че още е омърсен от всичко – и не искаше такава гадост близо до Нала. Имаше същия проблем с Бела в началото на връзката им и бе успял да го преодолее със своята шелан, но въвличането беше много по-важно за бебето: Зи беше материалното въплъщение на жестокостта, която съществуваше на този свят. Не искаше дъщеря му да знае, че такива дълбини на покварата съществуват, още повече да я излага на последиците им.
По дяволите.
Какво, по дяволите, щеше да прави, когато тя порасне достатъчно, че да погледне към лицето му и го попита защо е белязан и как е станало? Какво щеше да направи, когато тя поиска да научи защо има черни татуировки по кожата си? Какво чичо й Фюри щеше да й отговори, когато го попита защо му липсва крак?
Зи взе тениска и чифт кожени панталони, после дръпна нагръдника с кинжалите си и отвори шкафа с амуниции. Взе два пистолета Зиг Зауер и ги провери бързо. Преди хващаше по девет – по дяволите, преди не се биеше с нищо, освен с голите си ръце. Откакто Бела се беше появила в живота му стана по-внимателен.
И това, разбира се, беше другата част от болния му мозък. Убиваше, за да живее. Това беше работата му. Нала щеше да израсне, тревожейки се за него всяка нощ. Как можеше да не се тревожи? Бела го правеше.
Той затвори шкафа с амуниции и го заключи, после вкара пистолетите в кобурите на бедрата си, провери кинжалите си и взе коженото си яке.
Погледна към креватчето, където Нала все още спеше.
Пистолети. Остриета. Звезди за хвърляне. Господи, бебето се нуждаеше да бъде заобиколено от дрънкалки и плюшени мечета.
Определено не му беше писано да е баща. Никога не е било.
Но все пак, биологията го беше въвлякла в тази роля и сега всички бяха оковани към миналото му: колкото и да не можеше да си представи да живее без Бела, не можеше да проумее как можеше да бъде бащата, който Нала заслужава.
Намръщен, той си представи дебютантското парти на Нала, нещо, което всички жени имаха една година след преобразяването си. Дъщерята винаги изпълняваше първия танц с баща си и той я видя облечена в диплеща се червена рокля, с вдигната многоцветна коса, с рубини около шията й... и себе си с прецаканото си лице и робските си татуировки, надничащи под ръкавите на смокинга.
Чудесно. Жестока картинка.
Проклинайки, Зи отиде в банята, където Бела се приготвяше за вечерта. Щеше да й каже, че ще излезе, за да довърши работата от предишната нощ и веднага след като приключи, ще се прибере и ще поговорят. Въпреки това, когато погледна иззад ъгъла, той се закова на едно място.
В мъглата, която се носеше от душа, Бела подсушаваше тялото си. Косата й беше увита в хавлия, дългият й врат беше гол, кадифените й рамена се движеха по този начин и това, когато бързо се бършеше с хавлиената кърпа по гърба. Гърдите й се полюшваха и привличаха погледа му, втвърдявайки го.
Майната му, но докато я гледаше всичко, за което можеше да мисли беше секс.
Господи, тя беше красива. Харесваше я закръглена от бременността, харесваше я също и каквато беше сега. Тя отслабна бързо след раждането на Нала, стомахът й беше стегнат както преди, бедрата й възвръщаха плавните си контури. Въпреки това гърдите й бяха по-големи, зърната й бяха ярко розови, издути повече.
Пенисът му се удари в кожените панталони, като престъпник, който чакаше да бъде пуснат от затвора.
След като дойде на себе си той осъзна, че с Бела не са били заедно от преди раждането. Бременността бе трудна, а после на нея й беше необходимо време, за да се възстанови и бе погълната от грижите за бебето.
Тя му липсваше. Искаше я. Мислеше, че тя е най-вълнуващо еротичната жена на планетата.
Бела остави халата на плота, обърна се към огледалото и се огледа. С гримаса тя се наведе напред и бавно потърка бузата си, линията на челюстта си, под брадичката. После се изправи, намръщи се и се обърна настрани, като глътна навътре корема си.
Той се изкашля, за да привлече на вниманието й.
- Ще тръгвам сега.
Като чу гласа му, Бела взе халата. Бързо го облече, върза колана и събра плата близо до гърлото си.
- Не знаех, че си тук.
- Ами ... – ерекцията му изчезна. - Тук съм.
- Тръгваш? – попита тя, развързвайки кърпата държаща косата й.
Тя дори не чу думите ми, помисли си той.
- Да, тръгвам. Можеш да се свържеш с мен както обикновено ...
- Всичко ще е наред с нас.- тя се наведе напред и започна да бърше косата си, шумовете от кърпата отекваха високо в ушите му.
Въпреки че тя беше само на десет крачки разстояние, не можеше да стигне до нея. Не можеше да я попита защо се скри от него. Беше твърде уплашен от възможния отговор.
- Приятна вечер - рязко каза той. Изчака за момент, молейки се тя да го погледне, да му се усмихне леко, да го целуне за лек път - в тази брутална война, към която се беше отправил.
- И на теб. - тя разтърси косата си и извади сешоара. - Бъди внимателен.
- Ще съм.
Бела включи сешоара и взе четката за коса, като се опитваше да изглежда заета, когато Зи се обърна и излезе. Когато се увери, че го няма, тя спря да се преструва, спря сешоара и го остави да падне върху мраморния плот.
Сърцето я болеше толкова много, чувстваше неразположение в стомаха си и погледна в огледалото, с желание да хвърли нещо в стъклото.
Те не бяха заедно, наистина заедно, откакто ... Господи, може би бяха минали четири или пет месеца, преди да започнат проблемите преди раждането.
Той вече не мислеше за нея сексуално. От както се беше появила Нала. Сякаш раждането беше убило тази част от връзката им за него. Сега той се отнасяше с нея като брат - учтиво, с разбиране.
Никога със страст.
Отначало мислеше, че причината за това е загубата на фигурата й, но през последния месец тялото й бе възвърнало формата си.
Или поне така си мислеше. Може би се заблуждаваше?
Отпусна халата, отвори го и се обърна настрани, за да измери корема си. Преди, когато баща й беше до нея, когато растеше, най-важното за една жена бе да е слаба. Тази идея се удряше в нея дори и след смъртта му, преди всичките тези години, сериозните предупреждения да не напълнява бяха в главата й.
Измъчвайки се, Бела завърза колана здраво.
Да, тя искаше да Нала да има баща, това беше основната й цел. Но й липсваше нейният хелрен. Забременя толкова бързо, че дори нямаха шанса да се насладят на връзката си, да се насладят на компанията на другия.
Отново взе сешоара, включи го и се опита да не брои дните от датата, когато за последен път я бе докоснал като мъж. Беше минало толкова много време откакто я бе хващал с големите си топли ръце, бе я събуждал с устните си по врата й, допирайки възбудената си плът в бедрото й.
Вярно, че тя също не беше направила нищо. Но нямаше да получи нова партида от унижение заради отказа. Последното нещо, от което се нуждаеше сега, бе да бъде отхвърлена, защото той не е привлечен от нея. Майчинството и без това я беше довело до ръба на нервна криза. Провал на женския фронт просто нямаше как да понесе.
Когато изсуши косата си, тя бързо прокара четка през нея и отиде да провери Нала. Стоеше до креватчето, гледаше към дъщеря си и не можеше да повярва, че нещата стигнаха до ултиматум. Винаги бе знаела, че Зи продължаваше да има проблеми след всичко, което бе преживял, но никога не бе помисляла, че не могат да ги преодолеят.
Изглеждаше, че любовта им ще бъде достатъчна, за да се справят с всичко.
Но може би само любовта не беше достатъчна....

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Фен превод на част от Пътеводителя за посветени в Братството на черния кинжал можете да намерите в ТОЗИ РАЗДЕЛ Тя ще бъде видима за вас само и единствено ако сте изпълнили необходимите изисквания за десет мнения, които ви допускат до група "Авантаджия" (Читател), след което ще можете да четете.
Налични са няколко екстри от Пътеводителя, както и почти целият разказ за Зейдист и Бела, който е с действащ статус и в най-скоро време ще бъде завършен до край

______________________________
Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) Dragon-Book

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Не знам дали тук е мястот, но искам да благодаря на всички за огромния труд, който полагате! Благодаря!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Една от малкото интересни поредици, които са издадени в България. Основно от Ибис, което сигурно е причината да имам основно техни книги

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Стахотна книга.благодаря,за труда,който сте положили.

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Страхотна поредица

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Много харесвам тази поредица ! Благодаря за вашия труд

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Е добре де, не разбирам!!! Имам 24
Мнения... Уж трябваше да чета придължението на превода , а ми излизат същите 2 глави от по-рано. Няма ли още преведени или аз нещо не правя както трябва...става дума за пътеводител за посветени... Търся ли търся, но не намирам нови глави

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Не знам дали забелязваш, но си в раздел "Преведени откъси". От там следва, че не е цялото произведение, а откъс от него. И, ако си чела внимателно, щеше да видиш мнението с големите червени букви, където е даден линк към още няколко глави, които пък са в раздела със спрени преводи. А е спрян, защото от издателство Ибис отдавна издадоха гайда. След като продължение не е налично, нямам как да го четеш. За сметка на това вече имаш възможност да четеш реалните преводи, които са си в отделни раздели, също обозначени и вече видими и достъпни.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Суупер....Особено лексикона 10х

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Уникална поредица. Ще е интересно да се прочете и тази книга

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
току що завърших 8 книга.Хубава поредица

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Страхотна поредица.

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Страхотна еБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) 909357165

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Уникална и интересна...много ми харесва!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Прочетох няколко от историите страхотни са както и вие...

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Аз също съм фен на поредицата. Чакам с нетърмение 14-тата кника, мисля че се отнася за Рейдж.

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
Страхотна поредица!

descriptionБратството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide) EmptyRe: Братството на черния кинжал - Пътеводител за посветени (The Black Dagger Brotherhood - Insider's guide)

more_horiz
privacy_tip Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
power_settings_newLogin to reply