Първа глава
Превод: Vania
Редакция: escapingthesun
- Е, Бела изглежда добре.
Застанал пред плота в кухнята на Братството, Зейдист извади нож, хвана няколко марули и започна да прокарва острието на всеки един инч разстояние.
- Да, така е.
Той харесваше доктор Джейн. По дяволите, беше й длъжник. Но трябваше да си припомни обноските си: щеше да е проява на дяволски лош вкус да откъсне главата на жената, която беше не само шелан на брат му, но и беше спасила любовта на живота му от кръвоизлив по време на раждането.
- Тя се възстанови прекрасно през последните два месеца. - Доктор Джейн го наблюдаваше от другата страна на масата, а баджа с магистърската й степен висеше до призрачната й ръка. – А и Нала процъфтява. Човече, растежа на младите вампири е толкова по-бърз от този на човешките бебета. Умствено е като девет месечно бебе.
- Те са добре. – той продължаваше да реже, движейки ръката си надолу и прорязвайки, надолу и прорязвайки. От другата страна на острието, листата излизаха с къдрава зелена панделка, сякаш се бунтуваха, за да бъдат освободени.
- И как се справяш ти с цялото това нещо, да си баща ...?
- Мамка му!
Той прокле, захвърли ножа и вдигна ръката, с която бе държал марулята. Порязването беше дълбоко, чак до костта, а кръвта му бе червена, сякаш беше доволна, че извираше от кожата му.
Доктор Джейн се наведе над него.
- Добре, хайде да отидем до мивката.
В знак на уважение, тя не го докосна по ръката и не се опита да го поведе с побутване по рамото, а просто се изправи и посочи пътя към мивката.
Той все още не харесваше никой друг, освен Бела да докосва тялото му, въпреки че беше постигнал известен напредък. Сега, ако допирът беше неочакван, първият му ход не беше да извади скритото си оръжие и да хване, които и да беше поставил ръцете си върху него.
Когато вече бяха пред мивката, доктор Джейн изви кранчето и положи ръка под водата, за да се увери, че струята, падаща в дълбоката порцеланова мивка, ще бъде топла и приятна.
- Сложи я. – каза тя.
Той протегна ръка и постави палеца си под горещата струя. Прорезът болеше ужасно много, но не трепна.
- Нека да позная. Бела те е накарала да дойдеш да говориш с мен.
- Не. – добрата докторка поклати глава, когато той и хвърли бърз поглед.- Прегледах нея и бебето. Това беше.
- Ами, добре. Защото аз съм добре.
- Имах чувството, че ще кажеш това. – доктор Джейн скръсти ръце пред гърдите си и го разгледа с поглед, който го накара да пожелае да изгради тухлена стена между тях. Независимо колко твърда или ясна изглеждаше в момента, нямаше значение. Когато получиш завъртане на очи от жена в такъв момент, то ще е само, ако си бил разобличен. Нищо чудно, че тя и Ви се разбираха.
- Но спомена, че не се храниш от нея.
Зи вдигна рамена.
- Нала се нуждае повече от мен от това, което тялото й може да осигури.
- Това няма значение, все пак. Бела е млада и здрава и има страхотни хранителни навици. А ти й позволяваш да се храни.
- Разбира се. Всичко за нея. За нея и бебето.
Настъпи дълго мълчание. А след това:
- Тогава може би искаш да говориш с Мери?
- За какво? – той спря водата и разтърси дланта си над мивката. – Това, че уважавам желанията на моята шелан, не означава, че имам нужда от психиатър. Какво по дяволите?
Той скъса хартиена салфетка от ролката, монтирана под шкафа и подсуши ръката си.
- За кого е салатата, Зи? – попита докторката.
- Какво?
- Салатата. За кого е?
Той издърпа кошчето за боклук и хвърли салфетката вътре.
- Бела. За Бела е. Виж, не се обиждай, но..
- А кога беше последният път, когато се храни?
Той вдигна ръце, сякаш казваше: Спри! В името на любовта.
– Достатъчно. Знам, че нямаш нищо лошо предвид, но аз съм като къс фитил, а последното нещо, което искам, е Вишъс да ме преследва, защото съм те ударил. Схващам смисълът ти ..
- Погледни ръката си.
Той погледна надолу. Кръв течеше по повърхността на палеца му, по китката и ръката му. Ако не беше с тениска с къс ръкав, тази гадост щеше да попива на лакътя му. Вместо това, тя падаше върху теракотените плочки.
Гласът на докторката бе на дразнещо високо ниво, а логика й отвратително ясна.
- Намираш се в опасна зона на работа, където разчиташ на тялото си да прави неща, които да те предпазят от това, да бъдеш убит. Не искаш да говориш с Мери? Добре. Но трябва да направиш някой физически отстъпки. Това порязване трябваше вече да се е затворило. А не е и може да се обзаложим, че ще кърви през следващия час. – тя поклати глава. – Ето го предложението ми. Рот ме назначи като личен лекар на Братството. Ако се размотаваш нахранен и отпочинал така, че това да нарушава ефективността на тялото ти, ще ти сритам задника.
Зи се вгледа в червените капчици кръв, просмукващи се от раната. Реката от тях течеше право по черните татуировки на кръвен роб по китката му от преди двеста години. Имаше още една на ръката си и друга около врата си.
Той се протегна напред и издърпа друга хартиена кърпа. Кръвта попи и нямаше следи от нея, но нямаше да се отърве толкова лесно от белезите, с които онази болна кучка го беше маркирала. Мастилото беше запечатано в тъканна му, поставено там, за да показва, че той е собственост за ползване, а не човек със собствен живот.
Без никакво основание той се замисли за бебешката кожа на Нала, така невероятно гладка и напълно чиста. Всички отбелязваха колко мека бе тя. Бела. Всичките му братя. Всички шелани в къщата. Това беше едно от първите неща, които те казваха, когато я държаха. Това и как приличала на пухена възглавница, толкова приятна за гушкане.
- Опитвал ли си се някога да ги махнеш? – каза нежно доктор Джейн.
- Не могат да бъдат премахнати. – каза бързо той, като пусна ръката си. – В мастилото има сол. Постоянно е.
- Но опитвал ли си някога? Има лазери сега, за тази цел ..
- По-добре да се погрижа за порязването, за да мога да довърша тук. – той грабна друга хартиена кърпа.- Има нужда от марля и лента.
- Имам в чантата си. – тя се обърна, за да отиде до масата. – Имам всичко ..
- Не, благодаря, сам ще се погрижа за това.
Докторката се вгледа в него с ясен поглед.
- Не ми пука, че си независим. Но глупост няма да толерирам. Ясна ли съм? Името ти е издълбано върху тази присъда.
Ако тя беше един от братята му, щеше да оголи зъби и да й изсъска. Но не можеше да го направи на доктор Джейн и не само, защото беше жена. Беше, защото нямаше с какво друго да й отвърне. Тя бе просто едно обективно медицинско мнение.
- Ясна ли съм? – поиска да разбере, напълно безразлична към това, колко свирепо изглеждаше той.
- Да. Чух те.
- Добре.
- Той има тези кошмари .. Господи, кошмарите.
Бела се наведе и изхвърли мръсните пелени в кофата за боклук. На връщане тя извади други изпод тоалетката и взе бебешката пудра и кърпичките. Хващайки глезените на Нала, тя почисти дупето на дъщеря си, почисти я набързо с кърпичка, сложи малко пудра, след това плъзна чистия памперс на мястото му.
От другата страна на детската стая долетя ниския глас на Фюри.
- Кошмари, за това, че е бил кръвен роб?
- Трябва да е това. – тя постави Нала върху чистото й дупе и се запаси с нови памперси, оставяйки ги наблизо. – Защото той не иска да говори с мен за това.
- Яде ли? Храни ли се?
Бела поклати глава, докато залепяше лепенките по пелените на Нала. Нещото беше пастелно розово и имаше бял череп, с кости, апликирани на него.
- Не се храни много, не пие. Сякаш .. не знам, денят, в който тя се роди изглеждаше толкова изумен и щастлив. Но тогава някакъв механизъм се включи в него и той се затвори. Почти толкова зле е, колкото и в началото. - Тя се погледна надолу към Нала, която се потупваше по малките си гърди. - Съжалявам, че те помолих да дойдеш тук... Просто не знаех какво друго да направя.
- Радвам се, че го направи. Винаги ще съм тук и за двама ви, знаеш това.
Приспивайки Нала на рамото си, тя се обърна. Фюри се беше облегнал на стената в детската стая, а огромното му тяло пречупваше шарката на ръчно изрисуваните зайчета и сърнета.
- Не искам да те поставям в неловко положение. Или да те отделям от Кормиа излишно.
- Не си. - той поклати глава, разноцветната му коса проблесна.- Ако съм мълчалив, то е, защото се опитвам да измисля най-добрия начин да направя нещо. Да говориш с него невинаги е решение.
- Истина е. Но изгубих почти всичките си идеи и търпение. – Бела отиде и седна в люлеещия стол, балансирайки с бебето на ръката си.
Блестящите яркожълти очи на Нала се взряха от малкото й ангелско лице, а разпознаването се отрази в очите и. Тя знаеше точно кой беше с нея .. и кой не беше. Представата й се бе появила в последната седмица. И промени всичко.
- Той не я държи, Фюри. Дори не иска да я вдигне.
- Ама ти сериозно ли?
Заради сълзите на Бела, лицето на дъщеричката й стана на вълни.
- Дявол да го вземе, кога тази следродилна депресия ще изчезне? Не чувствам почти нищо вече.
- Чакай, нито дори веднъж? Той не я е взимал от креватчето или ..
- Той не иска да я докосне. Гадост, ще ми подадеш ли една кърпичка? – когато кутията с хартиени кърпички беше пред нея, тя взе една и я притисна до очите си. – Аз съм такава развалина. Всичко, за което мога да мисля, е как Нала ще премине през целия си живот в чудене, защо баща и не я обича. – Тя прокле тихо, когато от очите й бликнаха още сълзи. – Добре, това е нелепо.
- Не е. – каза той. – Наистина не е.
Фюри коленичи, като държеше кърпичките пред себе си. Абсурдно, но Бела забеляза, че върху кутията на кърпичките имаше картина на алея с дървета и прекрасен черен път, който се разтягаше в далечината. В другия край цъфтящи храсти, правеха кленовете да изглеждат така, сякаш бяха облечени в балетни полички.
Тя си представи, че върви по черния път .. към място, което беше по-добро от това, където се намираше сега.
Тя взе друга кърпичка.
- Работата е там, че аз израснах без баща, но поне имах Ривендж. Не мога да си представя какво би било, ако имаш жив баща, който е мъртъв за теб. – с тих гукащ звук, Нала се прозя широко и изсумтя, потърквайки очите си с опакото на юмручето си. – Погледни я. Тя е толкова невинна. И отговаря на любовта толкова добре .. имам предвид .. О, За Бога, ще отида да купя акциите на хартиените кърпички.
Със звук на отвращение тя измъкна друга кърпичка. За да избегне погледа на Фюри, докато заличи следите, тя огледа наоколо веселата стая, която беше дрешник преди раждането. Сега всичко беше за мъника, за семейството; с боровия люлеещ се стол, който Фриц изработи ръчно, специално подхождащ си с тоалетката, и креватчето, все още окичена с разноцветни панделки.
Когато погледа й попадна върху ниския шкаф с дебели, плоски книги, тя се почувства още по-зле. Тя и другите братя бяха тези, които четяха на Нала, които държаха дребосъка в скута си и разгръщаха лъскавите корици, говорейки в рими.
Никога не беше баща й, въпреки че Зи се беше научил да чете почти преди година.
- Той не се отнася с нея като с негова дъщеря. Тя е моя дъщеря. За него, тя е моя, не наша.
Фюри издаде звук на отвращение.
- Пф, опитвам се да устоя на изкушението да го нокаутирам точно сега.
- Вината не е негова. Имам предвид, всичко, през което е преминал .. Трябваше да го очаквам, предполагам. – тя прочисти гърлото си. – Имам предвид, цялата тази бременност не беше планувана, и се чудя .. може той да негодува срещу мен и да съжалява за нея?
- Ти си като неговото чудо. Знаеш, че си.
Тя взе още кърпички и поклати глава.
- Но това не е свързано само с мен вече. И няма да позволя да израсне тук, ако той не може да се примири с двете ни .. ще го напусна.
- О, мисля, че това е малко прибързано ..
- Тя започна да разпознава хората, Фюри. Започва да разбира, че е отхвърлена. А той имаше три месеца, за да свикне с идеята. С течение на времето става все по-зле, вместо по-добре.
Докато Фюри псуваше, тя вдигна очи към яркия жълт поглед на близнака на нейния хелрен, който се взираше в нея. Господи, същият този лимоненожълт цвят изпъкваше и от лицето на дъщеря й и нямаше как да погледне Нала, без да се замисли за баща й. И все пак ..
- Сериозно. – каза тя. – Как ще е всичко след година? Няма нищо по-самотно от това да спиш до някой, който ти липсва, сякаш си е отишъл. Или да имаш нещо подобно за баща.
Нала посегна с пухкавата си ръчичка и грабна една от кърпичките.
- Не знаех, че си тук.
Очите на Бела се стрелнаха към вратата. Зейдист стоеше там, а в ръцете си държеше поднос със салата и чаша лимонада. Имаше бяла превръзка на лявата му ръка и не-питай-изражение на лицето му.
Изправен там, на прага на детската стая, той беше същия, в който се беше влюбила и за който се беше омъжила: огромен мъж, гологлав, с белег, прорязващ лицето му, с татуировки на кръвен роб около китките и врата му, с обици на зърната, които си личаха под опънатата му черна тениска.
Замисли се за него и първия път, когато го видя, докато блъскаше боксовата круша в залата за тренировка. Той бе порочно бърз, юмруците му се движеха с такава скорост, каквато очите й не можеха да проследят, а боксовата круша летеше назад от ударите. И тогава, без дори да спре, той бе извадил черната кама от кобура на гърдите си и бе промушил нещото, което бе удрял, разпаряйки кожената плът на крушата, а пълнежът бе падал като вътрешностите на някой лесър.
Тя разбра, че жестокия боец, не е всичко, което беше той. Тези ръце притежаваха невероятна доброта. И това обезобразено лице, с разкривена горна устна, се беше усмихвало и я бе гледало с любов.
- Слязох долу, за да се видя с Рот. – каза Фюри и се изправи.
Очите на Зи се фокусираха върху кутията с кърпички, която държеше, а след това върху кърпичките в ръцете на Бела.
- Така ли?
Той влезе, отиде до скрина, където държаха дрешките на Нала и остави подноса, без да погледне дъщеря си. Тя, обаче, знаеше, че той е в стаята. Мъникът обърна лице в неговата посока, нефокусираните й очи умоляваха, а ръчичките й се протягаха към него.
Зи отстъпи назад към коридора.
- Приятна среща. Аз отивам на лов.
- Ще те изпратя до вратата. – каза Фюри.
- Няма време. По-късно. – очите на Зи срещнаха тези на Бела за момент. – Обичам те.
Бела притисна Нала по-близко до гърдите си.
- И аз те обичам. Пази се.
Той кимна веднъж и след това изчезна.
______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!
