История на форум България Свят и неговия екип

И в началото беше… Форум България

Някога, доколкото си го спомням през далечната 2008 година, за първи път се регистрирах в съществувалия тогава Форум България, с едноличен администратор и екип модератори. Причината да го сторя беше преводът на книгите по поредицата „Здрач” на Стефани Майер.

„Здрач” ни събра?

Надали би било пресилено твърдението, че всичко всъщност тръгна от „Здрач”. Това беше единственият раздел, който се посещаваше от мен и където се запознах с част от бъдещите администратори на Форум България Свят. Най-вече с Ваня, Христина и Петя, както и вече напусналите пределите на форумите Диди, Юлия и Илон.

Тогава манията по „Здрач” беше в разгара си и събираше много фенове в раздела. Но още по онова време това бяха хората, които основно изпъкваха в дискусиите и които успяха да ми станат несъмнено доста приятни.

Времето минаваше, форум България се развиваше и пусна раздели за нов превод . Един от тях беше за Анита Блейк, книга 6, но за него – по-късно.
Друг раздел беше за поредицата „Евърнайт”, чийто преводач беше Renesita. Това беше и първият път, в който чух за нея, макар и по онова време да не предполагах, че Renesita ще се окаже жизнено важна част от проекта „България Свят”.

Не можех да не забележа, че не всичко е наред из форум България. Правеха ми силно впечатление строгите изисквания и правила, стегнатата йерархия и лекотата, с която даден модератор губеше правата си за минимални действия, несъгласувани с администрацията или пък потребител биваше гонен от форума при нарушение на правилата, често без предупреждение и право на шанс да се поправи. Не ми се нравеше, но нямаше друго подобно място, на което „да се подслоня”.
Докато един ден…

Vania предложи „червеното хапче”.

Дотолкова ми бяха допаднали част от потребителите на Форум България, че си пишехме на скайп. И именно там за първи път, от Vania, открих, че далеч не съм единствената, която не получава достатъчно в този форум. Разбрах от нея, че групата, която познавам от Форум България, се е отцепила и е създала нов форум – по свой собствен вкус и правила, където няма да се чувстват подтиснати и където ще се опитат да дадат на потребителите си повече.

Така моята скромна личност срещна Форум България-Свят. Отново да отдам заслуженото – Vania е тази, която ми отвори очите, на мен, както и на куп други. Започнах като помощник, по-късно се превърнах в Глобален модератор и, някак си, без да съм го очаквала, след време, получих предложение за повишение като Администратор и, въпреки малко плашещата отговорност, приех, заради обичта си към форума и форумците. ;) Това накратко е моята лична история свързана с форума.

Като няколко думи за пътя, който самия форум извървя, бих искала да допълня, че започнахме от нищото, буквално. Вече когато се присъединих към момичетата (и момчето – иначе казано, Koen ), форума беше мъниче. Разбира се не толкова като съдържание – екипът се беше погрижил вече доста добре, бързо и експедитивно за съдържанието, но все още потребителите бяха доста малко, макар да напредвахме бързо. Когато започнаха и фен преводите – като Евърнайт се прехвърли в новия форум, правеха се опити с Дневниците на вампира, но те не вървяха особено добре и се започна нов превод, на Среднощен ловец – набрахме популярност и се чу за нас.

Почти като в „Титаник”

Форум България Свят беше създаден в сайта ibpfree на 23 Ноември, 2009-та година. Само седем-осем месеца по-късно той беше набрал висока популярност, близо 800 потребители, шест текущи фен превода, множество и всеобхватни раздели – за всеки интерес по нещо.
И тогава форумите на ibpfree се сблъскаха с Айсберга. Иначе казано, системата претърпя неочакван и всеобхватен срив, всички форуми, намиращи се в ibpfree бяха безвъзвратно заличени. Почти като в Титаник – неочаквано, без предупреждение, катастрофално. Разбира се ако си позволя тази метафора. Бяхме доста съкрушени. Помня, че когато Koen ни извести за злощастното събитие, погледнах за уверение календара да не би да сме 1-ви април (архивите на стария форум помнеха една доста велика първоаприлска шега, свързана със съдебни искове и т.н., виновници за която бяха Renesita и eli_uz). Беше 15.07.2010 година и беше направен нов форум на същата дата – във forumotion, това е форумът, който всички вие познавате и днес. Обсъдихме нещата на общия чат в скайп, напсувахме на воля интернет и живота, олекна ни, стегнахме се и… както обичам да казвам – възродихме се, както правят фениксите, прераждащи се в собствената си пепел, след като са изгоряли.
С общи усилия възстановихме изгубеното, получихме и доста помощ от верните си потребители, а и те ни откриха доста бързо, което само може да ни радва. Точно тогава окончателно се убедих каква сила може да бъде съвместната ни работа. И какъв сплотен екип сме когато ситуацията го изисква. Нещо, което е в сила до ден-днешен, около три години след началото на познанството ни.
Сега искам да дам думата за всичко около явлението Форум България Свят на онези, които сами започнаха всичко, The Originals :P

Renesita, ти беше първият създател на стария форум България-Свят, тогава една малка група от хора се бяхте събрали и в следствие на недоволство от стария Форум България, в който се намерихме всички решихте да "дезертирате" . Разкажи своята история, как се организирахте?


Мисля, че с Ваня дадохме идеята. После тя направи общ чат и избрахме къде точно ще създадем форума. След това си спомням, че дойде Пламен и живота на форума се оползотвори

Как се чувстваш вътре в Екипа? Доволна ли си от своите хора? Когато сформираше форума, очакваше ли сплотеността и задружността на екипа и смяташ ли, че сме се събрали правилните хора? Така ли си представяше първоначално нещата?


Въобще не си представях така нещата. Нямах идея, че форума ще набере такава популярност, но сега се радвам, че се получи така. Смятам, че сме се събрали правилните хора и се чувствам перфектно в екипа. Не мога да кажа, че съм доволна на 100% но е нормално, когато се съберат толкова много хора на едно място да има леки разногласия. Радвам се, че тези разногласия вече се решават по-мирно.

Към Hristina, Petia и Vania - Вие, заедно с Илон, Юлия и Амалия бяхте първите администратори, но към ден-днешен от тази стара група отстанахте само вие трите. Бихте ли споделили своите първи впечатления от новия форум, какво ви амбицира за него, какви цели имахте и какво искахте да постигнете с форума, удовлетвори ли той вашите очаквания и мислели ли сте, че един ден ще набере подобна популярност и потребители?

Vania: : Главната цел беше да бъде наш, да го направим спрямо нашите критерии и да се грижим взаимно за него, а не някой друг да ни нарежда как, какво и къде да правим. Първо впечатление: вдъхновение, че ще постигнем нещо голямо. Нещата се получиха доста сполучливи и имах наистина големи очаквания, които се оправдаха. Не сме постигнали все още броя на потребителите от форум 'България' (там бяха доста повече), но за преводите, темите и разделите .. мисля, че няма кой да ни стигне.

Petia: В началото се бяхме събрали 6 момичета и за моя най-голяма изненада наистина направихме нещо интересно и съществено. За жалост наистина много от предишните членове напуснаха, но мога да кажа, че в тяхно лице открих едни много стойностни приятели. С Юлето, въпреки че вече не е сред нас, се виждаме винаги, когато има път към Пловдив. С Илон също си поддържаме връзка, така че това за мен не е загуба, а напротив. Целите за форума и очакванията ми бяха наистина на много по-ниско ниво. Просто за толкова малко време, ние буквално "възкръснахме" от нищото. Благодарение на съфорумниците ми, визирам и администранори и обикновени потребители, преводите са водещата сила на форума. Доказали сме се с качество, бързина и най-вече отлична екипна работа, за което единствено мога да благодаря. Надявам се за напред да пробудим още повече интерес у хората, визирам конкурси и състезания, присъстващи във форума и да продължаваме все така да се развиваме-само напред и нагоре.

Hristina: Впечатленията ми от новия форум са само положителни. От екип, състоящ се само от няколко души, увеличихме многократно броя си, като продължаваме да привличаме все повече потребители. И най-важното - вече сме достойни конкуренти на големите форуми.
Сегашният вид на форума напълно ме удовлетворява, но както обичам да казвам, винаги може и повече. Имаме голямо разнообразие от теми, където всеки един може да открие това, което го вълнува, и поради тази причина интересът към форума расте.
Естествено, очаквах форумът да добие популярност.(най-вече заради солидната рекламна кампания на Ваня ) и този факт може само да ме радва.
Всички положихме големи усилия, за да го превърнем в това, което е, и ето, че сега трудът ни се възнаграждава.
Пожелавам да всички ни една година, изпълнена с много усмивки, любов и хубави моменти! :slynce:

Vania, теб спокойно можем да те окичим с титлата "Маркетингов директор на форума" Никой никога не е успявал да направи такава голяма реклама на форума, както ти правиш навсякъде, откъдето минеш. Голяма част от първоначалните, а дори и от по-късните потребители на България Свят са "вербувани" от теб (включително и аз), ти сякаш минаваш и като един ураган ги забираш от тук и от там, завърташ ги и ги спускаш право в нашия онлайн дом. Е, как го постигаш? Сподели, да не би да се дължи на чаровната ти усмивка? :bigsmile:

Пробуди любопитството ми и се разгледах в темата 'От къде разбрахте за форума?'. И наистина на първата страничка доста често се споменавам :haha: дори и страничката ми в фейсбук. Та, потребители съм докарвала от всякъде. Реклама, човече! Така се печелят пари :D .. но тайните си не издавам. А и чаровната усмивка върши доста работа ..

Koen, ти се присъедини към форума още по времето на самото му зараждане и то със стабилна позиция в него. Как откри момичетата и с какво те привлече идеята да станеш част от този екип? Какво беше първото, което спечели вниманието ти към дейността във форума и какво е това, което го задържа до ден-днешен?


Какво да ти кажа, Тейче, винаги съм си бил стабиларка. По онова време (лятото на 56-та) бях фен на "Дневниците на вампира" и забелязах в Интернет пространството една групичка фенКИ и си казах, че там е моето място. Това беше още стария форум. С времето Ваня ме зариби, нека всички я погледнем и я посочим с пръст. Може да се каже, че благодарение на Ваня, вие се радвате на моята прелестна особа и действията й. После мисля, че тя ме запозна с Михаела и тогава стана следното:

1 В начало Михаела създаде форума и темите. 2 А форумът беше пуст и неустроен; и тъмнина покриваше бездната; и Михаеловото присъствие се носеше наоколо. 3 И Михаела каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Михаела видя, че светлината беше добро; и Михаела раздели светлината от тъмнината. 5 И Михаела нарече светлината BGWorld, а тъмнината нарече bulgaria. И стана вечер, и стана утро, ден първи."

Присъствието ми го задържат активните потребители, включително админ, мод и всичките му рангове там. Най-лесно е да кажа, че не ми се занимава. Всеки си има проблеми в личния живот, но тези, които въпреки това намират и мъничко време за форума, ми пълнят душата. Имало е трудни моменти и пак ще има, и тези, които остават след това са хората, които уважавам и заради които не се отказвам и аз.

Renesita, какво мислиш за религиозното изказване на Koen?

Тук не знам точно за кой форум става дума. Знам само, че за точка 5 нямам никаква вина. Даже мисля, че го питах в скайп какво име ще дадем и той ми отговори: BGWorld. So let`s no lie. Помня, че имах леки затруднения с админ панела, ронех сълзи за предишния, затова му досаждах малко, ама какво да се прави. Това е женска черта :wasnotme:


Форумното семейство, разбира се, никога не спира да расте.

Още от по-ранните дни на форума, един от най-важните и функционални елементи в него бяха любителските преводи. За да се съберат на едно място хора с общи интереси, които споделят едни и същи любими занимания – като например четенето – беше необходимо да се предлагат тези занимания, напълно по свободна воля, любителски, за общо благо. И така Форум България Свят обяви търсенето на преводачи. Именно покрай това търсене към нас се присъединиха редица чудесни хора, сред които Anita Blake Translate Team, eli_uz, Zaharka, escapingthesun и други. Но за една част от тях превеждането не беше достатъчно удовлетворителна дейност във форума и показаха своето желание да участват по-цялостно в неговото развитие. И така, с течение на времето, Zaharka, escapingthesun и присъединилата се по начало като модератор на раздел Книги Lora11 бяха повишени в Глобални модератори.

Бих желала да ви запитам,момичета, бихте ли разказали вашите истории? Вие сте трите ни Глобални модераторки, как стигнахте до своите позиции и какъв път извървяхте? В какво състояние открихте форума, когато се присъединявахте към него и, сравнявайки го с днешния му вид какви положителни и какви отрицателни разлики можете да откриете?

Lora11: Преди 4 години в форум България бях читател, а в 10-ти клас Ваня ме забърса от въпросния форум (преди около 3 години) и се озовах в форум България Свят. Бях преводач за кратко и мързеливо време Общо взето всички ме знаят с многото ми теми, които правех. И като глобален модератор задълженията ми бяха (и сега са, ама нямам време) да пълня форума с интересни и забавни теми Бях по едно време и модератор на Евърнайт.
Да си кажа не помня всичко, много неща се промениха през изминалото време. И така :Д

Escapingthesun: Как започна всичко ли? Като една шега в един скучен следобед, когато отчаяна от еднообразието на всичко реших да се поровя из интернет и да видя какво правят хората по белия свят, пък и доста настървено търсих превода на една книга. Хм, може би трябваше да започна с това. Бях се зарибила по книгите на Касандра Клеър "Реликвите на смъртните" и, тъй като беше излязла само първата "Град от кости" на български, исках да намеря останалите в нета. Търсих ги на български, защото по това време хич не ми се захващаше да ги чета на английски (по-бавно е и понякога четеш нещо 100 пъти, преди да го схванеш както трябва). По някаква неведома и божествена намеса попаднах на този форум. Регистрирах се, но не намерих търсената поредица и реших да изляза. Обаче, докато местех страницата нагоре, попаднах на нещо, което привлече погледа ми (не помня вече какво). Прекарах час, може би два пред компютъра, страшно много ми допадна. Тогава, както и сега се търсеха преводачи, беше написано с големи червени букви най-отгоре. Поколебах се, тъй като ми предстоеше матура по английски и кандидат-студентски изпит, но в крайна сметка натиснах "Изход“ и забравих за форума.
След няколко дни, отново не знам как и защо, споменах на учителката си по английски за въпросния форум и за това, че съм се поколебала дали да не кандидатствам за преводач. Тя ми се накара едно хубаво "Какво се чудиш, действай" - можеше да се окаже един чудесен начин да упражня езика и да вдигна нивото си по отношение на четене, писане и естествено паралела превод английски-български. Прибрах се вкъщи и се помъчих да го открия отново, но не успях. Попаднах на друг, в който също превеждаха книги и търсеха хора, които да го правят. Написах лично съобщение на един от администраторите, отговори ми след цели два дни с едно изречение, което не ми направи никак добро впечатление. И греда. Отказах се. Но нали съм умна, сетих се да си проверя Историята (по-добре късно, отколкото никога). Така отново го открих. Кандидатствах за преводач, одобриха ме за превода на "Среднощен ловец". Страшно се влюбих във форума като цяло и реших, че не искам да оставам безучастна към развитието му. С малко повечко наглост и досаждане станах модератор, а след това си изпросих и глобален модератор ( благодаря ти, Мише, дойде ми точно като коледен подарък).
Действително форума ни извървя дълъг и тежък път, за да достигне до това, което е в момента, а има и още толкова много. Какво да ви кажа? Той е като жив, постоянно се променя и обогатява, расте и се оформя, понякога дори проявява характер и най-вече инат. Не мога да си спомня какъв е бил преди, знам само какъв е сега – рожба на един малък, сплотен екип и стотици неуморни потребители и се гордея, че съм част от него.

Zaharka: Ооо, пътят беше дълъг, но много приятен. Довлякох се още от стария Форум България. Бях се регистрирала там заради фен преводите. След това се зачетох в "Евърнайт", обаче се случи така, че преводачите бяха кът и малко неуверено си предложих услугите. Представа си нямах в какво се забърквам. Да, ама Мишето взе, че ме хареса и ме взе в екипа и така се прехвърлих в България-Свят. След това вече се запознах с вас, хора, и нататък историята повечето я знаете. Запознах се със страхотни хора (с кои повече, с кои по-малко) и тук си ми стана като втори дом, а екипът - второ семейство. С времето станах модератор на "Евърнайт", а след това (за да не досаждам постоянно, но уви нямате късмет :haha: ) ме направиха глобален. Всъщтост беше януари месец тази година. Единият от новогодишните ми късмети беше повишение и няколко дни по-късно - ей ти го на повишението.
Та може да се каже, че форума съм го заварила в зората на създаването му, макар че по него време всички бяхте свършили огромна част от работата. А сега си се гордея с всяка част от него, както и с всеки член на екипа. :meche:


Escapingthesun, ти си комикът на форума, радваш всички с нестихващо чувство за хумор и търкалящи ни по земята коментари и майтапи. Когато пък се съберете със Зах, става не само неочаквано добра комбинация, а и опасна за нашите кореми... Не за друго, ами защото после болят от смях. Само на моменти ли те спохожда музата за бисери, или и в реалния живот си такава?

[i]Благодаря ти за тази хубава титла, но се боя, че е незаслужена. Истината е, че се ръководя от един простичък принцип – когато трябва да се работи се работи, когато трябва да се забавляваш береш гъби, не шегувам се , се забавляваш. Във форума съм такава, каквато съм с приятели и близки и такава, каквато не мога да бъда в университета или на работа. Показвам истинското си лице и истинското си аз, защото те са прекалено силни и упорити, за да бъдат скрити или пренебрегнати. Всичко, което съм тук, съм и в реалния живот, е, може би в ежедневието си съм малко по-зла, но се съгласете, че не е лесно по цял ден да се занимаваш с идиоти. Коментарите и забележките идват от най-чистата и неопетнена част от черната ми душичка, правете сметка колко още могат да избълват дълбините на бездната. А относно Зах какво мога да кажа освен : търкулнало се гърненцето и си намерило похлупачето.



Освен това другият ми въпрос към теб е, понеже се случва от време на време да се позагубиш някъде (един вид си вземаш "отпуска" от форума), а после се появяваш и си способна дори за един ден да наваксаш с превода на няколко глави, едновременно с това да влезеш и да разсмееш целия форум... Всичко това е карало Михи да възкликва невезнъж "Ти си машина, човече". Е, как го правиш? Как смогваш да се справяш толкова бързо, как си разпределяш по принцип времето?


Повярвайте ми, отпуските, които си взимам рядко са по мое собствено желание. С годините установих, че просто не е по силите ми да стоя далече от форума или далече от вас.
Преводът е една от най-големите ми страсти. По отношение на него съм като питбул – захапя ли нещо не го оставям докато не пусне кръв, ако пък междувременно успея и да се полигавя, се превръща в истинско удоволствие. Харесва ми това, което даваме на хората – възможност да се докоснат до нещо прекрасно, което иначе е често недостъпно за тях. Това е и най-голямата ми мотивация, защото бих искала някой да го направи и за мен. Както казах, когато се върши работа се върши работа – бързо, стегнато и без да се губи излишно време, но все пак трябва и да се почива, не за друго, а за да си опресниш съзнанието – тогава идвате на помощ вие и смеха, който понякога излиза на талази и е като ударна вълна енергия. Как си разпределям времето ли? Ако кажа, че нямам никаква представа ще ми повярвате ли? Просто казвам „Днес ще превеждам“ и ставам глуха и сляпа за всичко и всички около мен.


Zaharka, ти изпъкваш с постоянство и целенасоченост, упорита и отдадена си на това, което правиш. Някога уморявала ли те е работата по форума, постоянните преводи и работата с потребителите? Теб същи бих желала да те попитам, как разпределяш времето си между личните задължения и форума с преводите му? Плюс това знам, че и ти като мен си любителка на книгите и четеш много често, как съвместяваш това с другите си задължения?


Чак пък да изпъквам с постоянство и каквото беше там... не ми се вярва, но се радвам, че съм от полза. Старая се да помагам на всички и винаги го правя с най-голямо удоволствие. Това, което ти наричаш упоритост, аз му викам инат. Винаги с щипките напред, може настрани, но никога назад, напредваме бавно и славно, докато не постигна каквото съм си наумила.
Работата по форума и с потребителите никога не ми е тежала. Дори напротив, доставя ми удоволствие в по-голямата си част. При преводите нещата са малко субективни. В някои моменти, особено когато графикът ми е по-натоварен, понякога ми идват в повече. Тогава просто спирам за ден-два, давам си малко почивка и си преразпределям задачите. За мен всичко е въпрос на правилна организация. След като се заредя с нови сили и си пренаредя времето и приоритетите, съм готова за нови действия, атаки и щурмуване. По време на изпитните сесии става малко по-сложно, защото трябва повече да се заляга над учебниците, но пък тогава преводите са средство за почивка и разнообразие от скучното ежедневие и научната литература.
Освен всичко друго и коментарите на читателите са изключително важни. За мен няма нищо по-удовлетворително от доволния читател. Когато видя, че от работата ми има смисъл и по този начин радвам някого, това ме изпълва с невероятна енергия, стимулира ме и ме кара да продължавам напред. Чувството е неописуемо и неведнъж е осмисляло деня ми. Така че призовавам всички потребители да изказват мненията си по-често, без значение положителни или отрицанелни.
Книгите са не просто мое хоби, те са моя живот. Звучи тривиално, но си е така. Няма нищо по-хубаво от това да се отпуснеш с някоя интересна книга и да загърбиш ежедневието, скуката и проблемите, пренасяйки се някъде другаде. Винаги успявам да намеря време за четене, дори и да са 20-тина странички. Това е удоволствие, което надминава дори сладоледа и шоколада. :p2:


ПП: Бисерите, в голяма част от които (да не кажа всички) е намесена и Дена, са публикувани в "Бисерите на форума". Скоро не сме се засичали с Куку отбора, но трябва пак да си организираме някоя среднощна среща. Само дето вече нямаме чат, но ще измислим нещо по въпроса. :p2:

Явлението „Anita Blake Translate Team”

Фактически погледнато, поредицата на Лоръл Хамилтън се появява в родината ни благодарение на издателство ИнфоДар. Но дали поради грешна маркетингова стратегия, дали по вина на българския читател, който в онези години още по-малко се интересуваше от книги, особено от такива с вампири, то г-ца Анита Блейк не получава заслуженото внимание.

Да, подобна несправедливост се наблюдава и днес, но, смея да твърдя, благодарение на един малък скандал или гаф, или недоразумение, не знам как да го нарека, от страна на издателството, което стига до шестата книга на поредицата, но години наред не я издава, за Анита Блейк започва все повече да се чува в интернет пространството. Именно тази несериозност от страна на издателството, както често се случва из стотици страни по света, тласва феновете към активност от своя собствена страна и залавянето с любителски превод.

Puh решава, че за свое собствено удоволствие ще започне своя превод на шестата книга, като докато я превежда на български я и чете. В последствие получава възможността да сподели своя превод с други фенове, като започва публикуването му в стария Форум България. В началото работи сам-сама, но се справя със завидна ловкост и бързина, не влияещи негативно на качеството на превода. Именно благодарение на Puh, аз и редица други фенове получихме възможността да се запознаем с Анита Блейк. Да си призная, дори по погрешка почнах именно от шеста книга, като не знаех предисторията, както и това, че чета шеста книга, а не първа.
След това издирих предходните книги от издателството, изчетох ги на един дъх и станах неспособен-да-се-откачи-повече-от-Анита-Блейк-луд-фен.

Малко по-късно, вече със сериозното напредване на книга шеста, към Puh се присъединява за помощ sookie, която поема няколко глави и взема малко, но ползотворно участие в превода.

Когато преводът на „Смъртоносен танц” [или както го превеждат от ИнфоДар три години по-късно след издаването на пета книга – „Убийствен танц”] приключва, вече и поредицата, и преводачите й са набрали доста фенове и популярност. Хора, вече прочели излезлите на английски книги се захващат с интерес да четат този любителски превод. Някои от тях, като Milenaka, дори се вдъхновяват да се присъединят. Не закъснява и включването на Merry, която не е чела книгите на английски, но това не й е попречило да е сред най-върлите фенове на Анита. Anita Blake Translate Team вече се е родил на бял… интернет свят.

Благодарение на Vania (знам, че е излишно да го вметна, но – отново) , която, така да се изразя, "води преговори" с тийма, те се оказват привлечени от Форум България към новосъздадения Форум България Свят, а когато научава тази новина, Te!a прави лупинги из стаята си от радост. :lmao2:
След като Anita Blake Translate Team бяха единствената ми причина да продължавам с посещенията на стария Форум България, за мен беше огромно щастие присъединяването им към нас. И, разбира се, щастието ми, че до ден-днешен продължават да пребивават в България Свят е неизмерно, както вярвам и на много от (по)читателите на Анита Блейк. Anita Blake Translate Team си останаха най-сплотения преводачески екип, който функционира като добре смазан механизъм, преводът е така добре обработен, а системата им за превод и редакция – така отлично издържана, че читателите не биха останали разочаровани от качеството. Е, да, напоследък има забавяния, но те са по независещи от екипа обстоятелства, засягащи личен живот.

Обръщам внимание на екипа Anita Blake Translate Team именно заради тяхната интересна история и това, че те сами по себе си са доста интригуващо явление. За прочелия техни преводи е видно, че всичко е така добре напаснато, сякаш превеждано от един човек, а не от четирима или петима. Това е един екип, който може да служи за пример и е представителен със своите предишни дейности, вярвам, че ще бъде все така представителен и в бъдещите.
Нека видим какво ще ни разкажат от екипа.

Puh, ти си "виновницата", от която започна всичко и ако не беше ти, вероятно явлението "Anita Blake Translate Team" можеше и да не съществува. Знам, че на подобни въпроси си отговаряла и друг път, но моля, угоди ми - как започна всичко?

Ох, пак ли съм виновна? Добре де, виновна съм – и за глада, и за войните, и за явлението „Anita Blake Translate Team”, и за превода на книгите, и за Жан-Клод, Ашър, Ричард, Майка, ... групово ... само с Анита ... и малко окови ... ........
Отклоних се. Така. Да се върнем на темата. Ами в началото бях сама и превеждах, после ... Не още по в началото изобщо не превеждах, а само четях наготово – фен преводи, хартиени книги, просто ги поглъщах. Докато не се препънах в поредицата за Анита Блейк (която, ако знаех че е 16 книги тогава, вероятно нямаше изобщо да почна), едва дочаках петата и след като дълго време забавиха шестата, започнах да си я чета на английски. Което изглеждаше че е много по-лесно за мен, ако чета и пиша едновременно, така че се оказа че си правя превод на книгата. Когато стигнах средата я предложих на форума, в който четях най-много (защото най-много ми харесваха книгите, разбира се) и те се съгласиха да я пуснат при тях. Чакай, кафето ми е готово ... И така започнах да качвам главите една по една и да превеждам нататък. След това Miss_sini_ochi (т.е. Sookie) предложи да помага (не, примоли ми се на колене и с глава наведена към пода – „Моля ти се, нека и аз да превеждам любимата си „Анита”) и аз се съгласих (милостиво). Всъщност ентусиазмът тъкмо ми беше секнал, та помощта бе добре дошла. И така. Шеста книга я довършихме заедно. За седма вече ще те излъжа кой пръв се присъедини – Milenaka или Merry. Но в крайна сметка с известни промени се оформи сегашния екип.
:typ4o: Сетих се за какво съм най-виновна – за забавянето на превода.

Знам, че бе сама дълго време, но как се събрахте с останалите?

Както казах, всички сме големи почитатели на „Анита Блейк” и искахме да споделим това си увлечение и с други хора. така че явно всеки от нас е намерил най-доброто място за това – във форум „България Свят”, при фен превода на книгите.

Milenaka, ти си ми оставила впечатлението за много взискателна и старателна в своите редакции, с което несъмнено допринасяш много за пълноценността на текста - за един превод на Анита Блейк, надминаващ понякога по качество и работата на някои професионални преводачи. Разбира се е всеизвестно, че вие всички влагате цялото си старание и се редактирате взаимно. Сподели с нашите читатели, как функционира механизма на Anita Blake Translate Team? Ти самата как реши да се захванеш с този превод? Как откри Анита Блейк

Вярно е, че съм взискателна. Но не съм много сигурна дали не прекалявам понякога, все пак идеята на фен-преводите е и да ти доставя удоволствие да превеждаш. Опитвам се да се сдържам, май не винаги успявам Добре че останалите от "Anita Blake Translate Team" знаят какво правят :bigsmile: А Анита я открих много случайно - в един сайт бяха качени първите 5 книги, свалих ги и след това прочетох всичките (тогава май бяха 17) на един дъх. Чела съм до 5 сутринта, не можех да спра. А като видях, че Пух е започнала превода на 6-та книга... направо подскочих. И започнах да й досаждам да се включа и аз, тя пък се оказа добра душа и така

Merry, ти си, така да кажа, най-емоционалния представител на екипа - ентусиазиращ се от поредиците, които те вдъхновяват, често пъти точно благодарение на теб са се завихряли най-големите дискусии. На всички са познати дългите ти постове, които откровено са раздвижвали нещата, когато те са били в затишие. Много пъти сме провеждали интересни дискусии заедно в раздела на Анита и те, честно да си кажа, никога не омръзват. Сподели, какво е за теб поредицата Анита Блейк и с какво те вдъхновява най-много? Как реши да се присъединиш към преводаческия екип?

Решението да се присъединя към екипа, беше свръх лесно. Защо? Защото се влюбих в поредицата още от първата книга и фен преводът на шеста книга беше отличен.
Веднъж бях в книжарницата, която много обичам да посещавам редовно и продавачките ме познават. Поисках съвет за вампирска книга, която да не е сладникава. Не ме разбирай погрешно, “Здрач” е сладникава и я обичам, но ми се четеше нещо по… зряло. Управителката ми препоръча Анита. Бяха излезли пет от книгите на български език. Купих си я без много убеждения и след три дни отидох за втора част. И така изчетох за няколко дни и петте книги, но когато си купих „Кървави кости”, разбрах че съвсем не е краят на поредицата, а публикуването на шеста е в огромен застой. Разрових се в интернет, ужасена че нямам повече Анита за четене. Тогава попаднах на /стария/ форум България и видях, че Puh превежда шеста книга, заедно с нейната тогава единствена помощничка sookie. Бяха останали около 10-тина глави и изчаках да излезе целият превод. След това с огромно нетърпение се хвърлих да я чета и вече бях толкова запленена от всички герои и сюжети, че не ми се искаше да напускам света на Анита. Тогава ми хрумна мисълта, че може да не ми се налага да го правя и попитах Puh да се присъединя към нея и sookie. По същото време заедно с мен се присъедини и milenaka и така сформирахме Преводачески Екип Анита Блейк / Anita Blake Translate Team. 
Най-емоционалният представител на екипа казваш. Ех, мерси!  Ами може и да си права. Книга /поредица/, която много ми харесва ме вдъхновява да водя дълги и по-задълбочени дискусии. Колкото до дългите ми постове, по принцип се старая да бъда по-кратка, но веднъж обзела ме музата, просто не мога да се спра да пиша. Когато харесвам нещо, се опитвам да го обсъдя от игла до конец. В природата ми е.
Какво е за мен поредицата за Анита Блейк. На първо място много е просто – нещо любимо. Разбира се, имам доста любими книги, но специално от свръхестествения жанр Анита бие по точки. Защо ли? Емоция, напрежение, екшън, страст, смях, сълзи, любов, разочарование, радост, спиращи дъха моменти, изненади… Всичко това на едно място. Всичко написано толкова зряло и земно /доколкото може една история за свръхестествено да бъде земна/. Как да не ми бъде любима, кажи ми. Обикновено една книга може да ме впечатли, но трудно може да ме вдъхнови. Права си, че тази го прави. И това е още една от причините да я харесвам. Самата героиня Анита Блейк ме вдъхновява да бъда по-силен човек, по-силна като жена. И изобщо нямам предвид физическите умения. Разбира се, те са уникални и интересни за мен, но имам предвид психически и като характер. Винаги мога да си взема поука. Не позволявай да те тъпчат, бъди реалист, имай принципи, не влагай надежда в безнадеждното. Ако попаднеш в инцидент, бъди песимист, за да се подготвиш и имаш вариант за най-лошото, което може да се случи. Все пак човек никога не знае. Не се задоволявай с трохите, когато можеш да имаш много повече. Не бъди арогантен, а винаги знай реалните си шансове. Вярвай в доброто, придържай се към него, за да не изгубиш себе си. Но не бъди сляп глупак и поглеждай зад учтивите маски на хората. Не пропилявай времето си, цени това което имаш и се бори за това, което нямаш, ако имаш възможност да го спечелиш. Не се страхувай да живееш живота си.
Да, мисля че мога да взимам много примери от Анита и има защо да ме вдъхновява. Непоклатимото ми мнение е, че Лоръл Хамилтън е създала уникална и страхотна героиня, която от много време и още много време ще бъде номер едно в моята класация.


Какво ви свърза с форум България Свят? Доволни ли сте от администрацията и останалите си колеги във форумното пространство?

Milenaka: Какво ме свързва с форума? Хм :hmm: Ами общите минали форуми, еднаквия вкус за книги, харесвам много целия екип (е, някои повече :p2: ) И в никакъв случай не съм забравила как екипът на форума застана зад гърба ни, когато ни заплашваха и обиждаха. Благодаря! 

Puh: Дългогодишни приятелства, добро отношение, закачки, смях, място, където всеки от нас споделя това, което не би казал на глас на колегите си например. Е, как да не сме доволни – оставяте ни да си правим каквото искаме, както си искаме и с когото си искаме ... ех, Жан-Клод, Ашър, ... тройки, четворки ....
:wacko: Пак се отнесох.

Merry: С форума ме свърза интересът ми към Анита Блейк. Преди да се създаде настоящият, в стария се интересувах главно от поредицата и само още една тема. В началото и в този беше така, но тук се събрахме много интересни хора и се създадоха много повече интересни теми.
Разбира се, че съм доволна от администрацията. Радвам се, че се разбираме и ни имат доверие сами да управляваме раздела за Анита. А когато имаме конфликт с друг форум, винаги ни подкрепят.
Когато изпадна в затруднение с превода, в 99% от случаите се обръщам към екипа си, но пътите, в които се е налагало да поискам помощ от другите преводачи във форума, винаги са били отзивчиви. И все пак, разчитам изцяло на Anita Blake Translate Team. А ако трябва да говорим като цяло екип на форума /преводачи, модератори, главни модератори, администратори/, всеки един от нас е различен като човек, но смятам че „колегите” ми са доста креативни и благодарение на тях, във форумът има по нещо за всеки.

Вие преминахте през много трудности. Крадяха ви превода. Имахте неразбирателства с друг екип, превеждащ Анита. Имахте спорове с различни инстанции, по мое мнение, просто защото сте прекалено добри в това, което правите и се намират зложелатели. Какво ви сплотяваше през цялото време, какво ви накара да не се предавате?

Puh: Екипният дух предполагам и подкрепата на феновете. Ако бях сама или ако всеки от другите беше сам, едва ли щяхме да устоим на всички неприятности, които ни се случиха през годините. Хубаво е да има кой да те потупа по рамото и да каже че всичко ще се оправи, нали?

Merry: Обичта ми към поредицата и чувството да съм част от именно този екип. Тези две неща са ми помагали в редките случаи, в които ми се е искало просто да се откажа, заради други некоректни хора.

Milenaka: Вярно е, че минахме през доста трудности. Но, колкото и голямо клише да е, точно те ни обединяват. Имали сме скандали, заедно сме се радвали, подкрепяли, защитавали... Това хич не е малко. Радвам се, че сме заедно и се надявам да продължим да бъдем :slynce:

Как приема всяка от вас своите колеги от екипа на Анита? А колегите от екипа на форума?

Merry: Пред мен членовете на екип Анита многократно са се доказали като преводачи и изпитвам уважение към знанията им и към тях самите. От самото начало просто се случи така, че си напаснахме. Стриктни сме една към друга, всяка една от нас има даден процес на работа и се старае да следва план, което аз страшно ценя. Разбира се, имаме разногласия, но лично аз точно така черпя опит. А и не водим разговори само за превода, което спомогна много за опознаването ни и направи работата ни в екип много по-голямо удоволствие. Това и предполагам допринесе за единността ни.

Milenaka: Как приемам колегите си екипа? О, сега ми е паднало :1:
Пух - има защо да е модератор. Тя е нещо като миротворецът в групата ни. А това хич не е лесно, като се има предвид аз и Мери колко бързо палим (Мери е виновна, разбира се :bigsmile: ).
Мери - на Мери може да се разчита. Помня, че веднъж трябваше спешно да се направи редакция на моя глава, Пух я нямаше, Мери беше при своя приятелка и въпреки това се съгласи веднага. Помня, че беше превеждала и болна. Мерси, Мери 
Тея - въпреки че се включи по-късно, много лесно и бързо се вписа в екипа ни. Може би причината е, че си един от най-добронамерените и разбрани хора, които съм срещала. И можеш да превеждаш, разбира се

Puh: Нормално предполагам. Всеки си има своята индивидуалност и трябва да го приемаме такъв, какъвто е. Отстъпваме по малко и така се справяме. Е, имало е моменти, когато сме си настъпвали опашките и сме се хващали за косите, но досега не е имало член на екипа, който да е напуснал сърдит.

Вие сте една сплотена група и имате много общо помежду си. Бихте могли да бъдете и самостоятелни, да основете собствен форум, посветен изцяло на Анита. Какво ви спира да го направите? Достатъчно добре ли се чувствате тук?

Puh: Да чувстваме се достатъчно добре тук и не виждаме нуждата да разцепваме нещата. Имаме достатъчно теми, в които можем да играем, да говорим, да обсъждаме героите, да плюем по някой от тях и така нататък, така че нямаме нужда от друго пространство. Никой от администрацията не ни е ограничавал, нито ни е задължавал с нещо, така че за какво има да сме недоволни. Освен това като знам колко работа хвърляте момичета и момчета по поддръжката и развитието на форума ... ама хич не ми се занимава с такива работи. Вие си бачкайте по подробностите, аз ще си превеждам „Анита”. Когато мога ...

Milenaka:Относно отделния форум - чисто и просто "не". Заради всички причини по-горе.

Merry:Първо, чувствам се супер на сегашното си място. Второ, не мисля че някоя от нас има свободното време да ръководи цял форум. Тук аз имам достатъчно виртуални приятели, комфортно ми е и е по-лесно за екипа ни да се грижи само за един раздел. Аз лично нямам желанието да се местя на друго място. Свикнала съм и ако случайно някой ден нашият кът спре да съществува, няма да си търся нов „дом”.

Всеки член на форума, от Администрацията, през екипа, преводачите, читателите и до най-прясно регистрирания потребител на форума е от голямо значение за България Свят.
Всеки съставлява едно звено от цялата верига, която представлява нашия форум. Всеки има функция. Ние, администрацията, се грижим за настройките по форума, видът му, цялостния му вид глобалните модератори помагат с тази задача, модераторите се грижат за поверените им раздели, преводачите – за преводите, читателите – за четенето им, а всички потребители допринасят със самото си присъствие, понеже каквото правим, го правим за вас.
Реших да се допитам до представители на модераторите и yanakk, макар и постоянно изтъкваща, че е най-новия член на екипа ни (най-нов не е равносилно на най-малко значим, ако си позволя да отбележа ;)), бе така отзивчива да отговори.

Как се реши да станеш модератор във Форум България Свят?

Веднъж влязох (не бях влизала от много време)и се почнах да разглеждам. Случайно попаднах на темата за кандидатстване за модератор. Помислих, че шансът да ме вземат е малък, но все пак от опит глава не боли. Записах и ето ме сега - един заухав модератор

Какво те привлече в раздела, който модерираш?

Аз съм модератор на два дяла (Кино, Форумен календар), но това не пречи да пускам теми из другите, като съм на кеф. Реших да съм модератор на дяла "Кино", защото преди няколко дни в един друг форум пуснах тема "Котаракът в чизми (2011)" и резултатът бе, че модератора на дяла ми изписа едни слова как дошъл края на света. Записах се и като чух от админ Vania, че дялът е свободен, веднага го взех (не съм пускала отдавна теми там и очаквам някой админ да ми се скара). А дяла "Форумен календар" го взех, защото обичам да радвам хората.

Как изглежда останалата част от Екипа в твоите очи?

Ами една от причините да стана част от екипа е, защото много ми хареса. Според мен са едни луди, но забавни хора. Техния чар е тяхната лудост. Само стоя и чета и се скъсвам от смях.

Чувстваш ли се достатъчно като част от едно голямо форумно семейство или си по-отдалечена от форума и го използваш като несериозна занимавка за разпускане?

Специално този форум ми стана любим и редовно дрема тук. Не мога да кажа дали съм част от форумното семейство, защото съм сравнително нова, а не както някои се познават с години. Много си харесвам и обичкам форума.


Свобода на словото

И докато седях и си мислех, що за подобаващ завършек може да има тази статия?, разбира се изводът ми беше, че не би било редно Аз да съм човекът, поставящ край на статията. Затова реших своеобразно за един доста дългичък финал отново да дам дума на форума – на целия негов екип, с няколко въпросчета, зададени от мен, както и такива, които бяха зададени от самите потребители на форума.

Mishle55 попита:
Здравейте, от доста време един въпрос ми се върти в главата от както се регистрирах.. и ми стана интересно как така се открихте.. имам предвид, всеки един от вас е от различен град и т.н.. горе-долу от два месеца съм потребител в сайта и забелязах, че Вие сте като едно голямо семейство.. посещавала съм и други сайтове и при тях има горе-долу такава връзка става вuпрос за лични живот и т.н но не е същото както с Вас, Вие като, че ли сте си комшии живеещи на една улица и знаете и кътните зъби на всеки един, та въпроса ми, които си задавах, е кои Ви запозна, как се сформирах от някой форум или по facebook.. просто ми стана интерестно..
П.П Между другото нямам търпение да излезе статията за "История на форума" тей като ми е интерестно от къде сте започна ли и как сте стигна ли до тук

Vania: Скъпо Мишле, ние и се чувстваме като семейство. Поне при мен е така. Не сме от един град, пръснати сме в различните краища на България, но изгаряме от желание да се видим. Вече се запознах лично с някой хора от екипа, но другите никога не са оставали по-назад, макар да не съм ги виждала.
Всичко започна от друг форум, където като потребители се запознахме и общите интереси и времето ни направиха толкова близки. Сега не спираме да се чуваме, я по скайп, я по фейс, а също и тук. Станахме близки приятели и никога не съм се съмнявала, че мога да споделя някоя тайна с тези хора.

Renesita Моето първо запознанство беше с Ваня. Писах й още, когато беше модератор на един друг форум, след това започнахме да превеждаме заедно "Дневниците на вампира". Мисля, че след това се включиха още Петето, Хриси и Тея (не съм напълно сигурна, все пак говоря за нещо случило се преди две години, ако не и повече). В последствие се запознах и с останалите членове на екипа, с някои завързахме по-здрави отношения, с други не чак толкова. Но като цяло наистина си ги знаем кътните зъби и това става с непрекъснати чатове в скайп - било то в обсъждане за някаква нова идея във форума или по-лични неща. Вече е минало толкова много време, което сме прекарали заедно, че спокойно можем да се наричаме братя
За съжаление, единствения човек, с който мога да имам близък контакт е Lora11, която така напористо ме отбягва, че не вярвам някога да се видим изобщо :haha:

Yanakk попита:
Здравейте, аз съм новичка и сега ще ви подосаждам с един въпрос: Някога, бихте ли се отказали от форума? Въпроса е по-скоро към админите. Виждам че сте много, дано не сте като "орел,рак и щука”

Vania: Лично аз не бих се отказала от форума. Поне нямам такива планове. От както съществува има такива моменти, когато липсвам някоя друга седмица, или само влизам, за да прегледам новите материали, да редактирам някоя тема или да следя за спам. Но това не означава, че не съм тук и не се запознавам с нови хора. Колкото до екипа, редовно поддържам приятелска връзка с част от админите и модераторите и са станали значима част от ежедневието ми, нищо, че е онлайн. :p2: А форума .. не мога да кажа, че той е моят живот, но е частично мое детенце и по тази причина си се грижа за него и си го обичам

Renesita: Истината е, че аз се бях "отказала" по време на едни доста неприятни периоди от краткия си живот, но накрая винаги се връщах обратно. Т.е. дори да се откажа ще бъде временно.

Wayward daughter: О, виж ти! Някой друг задава въпросите и аз мога да се проявя нескромно и да отговоря! Та, на въпроса – ако не се видя принудена от независещи от мен обстоятелства, не дай боже, не бих се отказала в никакъв случай. Може би по-скоро има вариант да разредя посещенията си, но никога не бих се отказала напълно. В живота всичко се случва, а и колкото повече растем, толкова повече времето е против нас. Но аз винаги крада от него, колкото и да не ми стига, за да бъда във форума.

desistela попита:
Хайде и аз да се включа,че отдавна не съм ви досаждала с въпроси...
На мене ми е много интересно ;"Защо?Кой?Как?По какви причини?-дръпна "шалтера"на стария форум"България"?
Както си влизах редовно там,и изведнъж-ХОП!нямам достъп.
Но се радвам,че ви "преоткрих"!Здравейте и от мен.

hekuba
- И аз искам да задам същия въпрос, защото , по мои бегли спомени, май имахте проблем с някакъв @*%№@%$* (цензура) от едно издателство?????
Но се радвам, че вече всичко е наред, защото според родната ни все още действаща конституция пипането на подобен род сайтове, създадени с некомерсиална цел, е цензура и е незаконно

Vania : Тук ще бъда малко по-подробна, тъй като до някъде аз съм виновницата и съм по-наясно с нещата.
Всичко започна от това, че главния админ на форум 'България' закъса с времето, което разполагаше и форума западаше, тъй като главно той се грижеше за всички раздели + още две админки на преводите. Когато той отвори конкурс за админ или глобален модератор аз изявих желание отново, след като не ме приеха за админ, защото не ме бивало в преводите. Но настоях и в крайна сметка ми предложиха да се заема с задачата, но отказах, защото не поддържах добри отношения с другите от екипа и те не бяха доволни. И отказах, събрахме се хората, които бяха недоволни от развитието на нещата и направихме нов форум 'България-Свят'. След време поради техническа грешка в системата и пълен срив на част от форумите, форум 'България' бе изтрит и нямаше кой да го поднови. Ние подновихме нашия и резултата сега е пред вас.

Wayward daughter E, Ваня покри добре това, което може да се обясни, а и в началото на статията също е пояснено какво точно се случи със срива на ibpfree. Колкото до въпросният представител, всичко се реши по мирен път. Макар това да беше изключително отдавна, помня, че от издателството заеха позиция, че този човек не е действал съгласувано с тях. Така че, да изясним въпроса, не ни е бил „дръпнат шалтера” от някое издателство или друга институция. ;)

Ashlie попита:
Задавам въпроси, но към мъжката част на екипа:
Като гледам по-голямата част от екипа, а май и от потребителите са дами. Как попаднахте сред момичетата? Познавахте се отпреди или? Какво е чувството да си сам мъж сред толкова много жени? Чувствате ли се по-специални, обгрижват ли ви? Или пък ви е самотно понякога? Голяма част от книгите, които се превеждат и обсъждат тук са насочени към дамската аудитория? Или поне на пръв поглед. Споделете вашето мнение, четете ли тези книги, харесвате ли ги?

Koen : Бях вербуван от потребителката с кодове име Vania. В началото, разбира се, всичките дами голямо внимание, едва ли не нуждите не ми задоволяваха. За нещастие вече не съм толкова интересен. Сега вече като видяха, че си върша задълженията никакво внимание. Като работодатели - сложили са те на работа и следят само дали я вършиш. Няма вече как си, какво става, с малкия, с големия... Те, милите, като си хванат гадже и забравят биг бро-то. Ама то това щото аз няма да го одобря и искат да си спестят разочарованието.
Чувството да си с много жени е по-приятно от това да си само с момчета. Аз с момчетата по-трудно се разбирам. Тук ми е като виртуалния рай. Хю Хефнър си има Плейбой, аз си имам БГ-Уърлд.
Книгите не ги чета не само, защото са към женската аудитория, а и на компа не обичам да чета, че ще ми заминат очите, но им помагам, ако е супер наложително и с каквото мога.

И отново питам аз ):

Коя е най-голямата ви изцепка във форума?

Vania :Спомням си как бях написала в една тема от Анита за книга втора 'Усмихнатият труд' .. вместо 'Усмихнатият труп' .. целият екип ми се смя + феновете :D

Petia : Честно казано нямам спомени за такава.

Hristina : Не мисля, че има такава. :unsure: Някой да ме поправи, ако греша.

Zaharka: Изцепки много, обикновено съвместни с останалите от куку отбора.

Renesita: Нямам представа. Може би грешките по редакцията на НХ3.

Puh: Не знам. Май другите трябва да кажат. Аз обикновено не си забелязвам изцепките.

Merry: Не помня, изцепки колкото щеш в нашия раздел. Винаги е весело, което е и най-важното.

Milenaka: Изцепка, изцепка.... ами не се сещам Не правя изцепки


(И понеже тук и аз като вас смятам, че отговорите на този въпрос не бяха достатъчно задоволителни, ще ви насоча към Гафовете при подготовката на статията и Бисерите на форума)

Как възприемате своите "колеги" от Екипа?Успяхте ли да завържете истински приятелства във форума? Познавате ли някого очи в очи?

Petia: Мисля, че думата колеги в нашия случай идва прекалено делова. Поне за мен те са приятели, хора на които мога да разчитам, както и те на мен. Наистина в лицето на присъстващите тук открих много стойностни за мен личности и добри приятели. Иначе очи в очи познавам само Юлето и Пламен, но се надявам в близкото бъдеще да имам честта да се познавам лично с повечето от вас.

Hristina: Всички тук сме много свестни и не беше трудно да се сприятелим. Засега съм се срещала само с Лора, но се надявам някой път да се съберем всички. 

ZaharkaС някои повече, с други по-малко, но приятелства определено се завързаха. Ако не друго, то поне едни много добри познанства. Очи в очи съм се сблъсквала (буквално) само с Ванчето. Която само ме лъже, че ще ходим на кафе! :wait:

Renesita: Отношенията между хората от екипа на форума са както в обществото. С някои се имаш повече с други по-малко. За истински приятелства не знам, зависи кой как ги възприема нещата, но има хора, които са ми помагали, когато имах нужда.

Puh: Нормално ги възприемам. Като хора с два крака и две ръце, и може би по някоя опашка, които съществуват там някъде на другия край на жицата. Да, смятам че имам приятели сред тях (само някой да е посмял да каже обратното, ей! Има да плача цяла нощ). Да, познавам някого очи в очи.

Merry: За съжаление не познавам никого лично, но се надявам и това да стане някой ден. Километрите между нас са направили това засега невъзможно. Поне в моят случай вината е в разстоянието. Иначе да, успях да завържа приятелства с изключителни хора. Мога да говоря с тях за всичко, включително и за личния си живот, което не правя във форума пред всички потребители. Нормално е човек да е предпазлив в интернет пространството.

Milenaka:Мисля, че сме събрали много добър екип. Помня, че в началото имаше малко напасване на характери, но вече всичко върви много гладко. Дано така и продължи. Лично познавам единствено Пух.

Каква част е форума от вашия живот?

Petia: Ами развлекателна,ако мога така да я нарека. Тук е времето, което отделям за релаксация, почивка и забавление.

Hristina: Форумът е неразделна част от живота ми. :D

Zaharka: Форумът ми е станал като втори дом, а екипът - още едно семейство (постоянно го повтарям, дори започвам сама да си омръзвам). И за двете с радост отделям голяма част от свободното си време.

Puh: Преди беше доста голяма. Сега нямам много време, дори за форума.

Merry: Развличам се и разпускам. Радвам се, че съм част от него.

[color=red]Milenaka:Преди форумът беше доста по-голяма част от живота ми, сега нещата се промениха. Нерядко това ми липсва, но поне засега не мога да направя нищо по въпроса (пояснявам за тези, които не знаят - преди няколко месеца родих и човечето запълва доста голяма част от времето ми).

Вие сте част от екип, който е заедно реално погледнато от години (броейки и старите форуми). Преминали сме през много препятствия и не са липсвали и караници, тъй като тук, както често се чува, сме се събрали много силни характери. Таите ли обида към някого от Екипа? Как гледате на този въпрос за временните неразбирателства и дори понякога спорове между членове на екипа? Според вас отразявало ли се е на работата по форума?

Petia: Естествено, както във всеки друг екип, и при нас не липсват караници понякога и несъгласия, но мисля, че винаги сме стигали до компромисно решение, справяли сме се без да оставят лоши чувства между нас и едва ли се е отразило на работата ни.

HristinaЕстествено, случвало се е някой да ме подразни, но не тая лоши чувства към никого. А и аз съм по-скоро спокоен тип, не се бутам между шамарите.
Нормално е понякога не всички да сме съгласни с мнението на другия, все пак сме различни характери, но не мисля, че е нужно да се нагрубяваме излишно (както обикновено ставаше в предишния форум. ), защото по този начин се настройваме един към друг.
Отчасти се е отразявало на работата по форума. Важното обаче е всичко да се изясни на момента, за да няма излишно напрежение. Все пак сме един екип.

Zaharka: Спорове винаги е имало, както навсякъде другаде, но не им обръщам особено внимание. Проклета съм, досадна съм и имам неприятния за околните навик да си казвам всичко директно, без да щадя нечии чувства. Всички го знаят и не е тайна за никого. :pardon: Много бързо паля, но и сравнително бързо успявам да охладя страстите. Въпреки всичко обаче не тая лоши чувства към никого. Много съм обичлива и обичам всички (ама не очаквайте да го чувате често :p2: ).

Puh: Погледнато реално май сме заедно от около 3-4 години. Когато има желание за решаване на проблемите, начин винаги ще се намери. Така че въпреки редките караници (включващи бой, ритници, дране, скубане на коси и писъци) смятам че не сме имали сериозни проблеми помежду си. И винаги гледаме да не се отразява на работата ни по преводите.

Merry: Тук са се събрали хора с различни характери и разбирания. Нормално е да се появяват и търкания. Не може всички да са приятели помежду си. Има потребители, които се разбират с едни повече, с други по-малко. Както сама каза, неразбирателствата са временни. Ако бяха постоянни, тогава вече щяхме да му мислим  Важното е, че крайният резултат на всяка задача удовлетворява всички, поне до някъде. Компромисите са много важно нещо и хората от екипа на форума трябва да умеят да ги правят. Иначе ще бъде все едно да блъскаш два остри камъка един в друг.

[color=red]Milenaka:Вярно е, че се познаваме от доста дълго време. И това дълго време ме кара да се усмихна много широко. Радвам се, че се познаваме, карали сме се, прехвърчали са искри (особено между мен и Мери, Мери - ), но не съжалявам за нищо, даже както вече казах, има моменти, в които разправиите ми липсват (това последното да НЕ се възприема като намек ).

Посещавате ли и други форуми? Съществуват много интересни места из интернет пространството. Смятате ли, че нашия форум е много напреднал или според вас има нужда от още много ъпгрейди и креативен подход от страна на екипа?

Petia: Да, посещавам и други форуми на различни тематики. Не мисля, че може да се наречем изостанали, напротив. Естествено винаги някой ще има нещо по-ново и по-различно от нас, както и ние от тях, но все пак смятам, че се развиваме много добре.

Hristina: Ако влизането един път в месеца се брои за посещение, да. Но, честно казано, нашият форум е по-добре оформен и по-лесен откъм ориентиране. Не мисля, че са му нужни повече ъпгрейди, защото така ще го усложним излишно. :rolleyes:

Zaharka: Когато имам повечко време хвърлям по едно око тук-там. Ама никой не е добър колкото нас пък! Вие сте моята гордост! Естествено, че сме напреднали, няма какво друго да смятам, а и потребителите ни са живото доказателство. От толкова сходни по тематика места из интернет постранството, ние сме най-богатият, развит и посещаван форум и няма две мнения по въпроса.

Puh: За съжаление вече нямам никакво време да посещавам дори този форум, какво остава за други. От време на време ровя из нета, но рядко е по форумите. Според мен няма такова нещо като „много напреднал форум”. Ако не се влага непрекъснато огромно количество труд, за да се развива, много скоро ще бъде „много изостанал форум”. Така че – „Браво, момичета и момчета, за работата, която вършите и за това че постоянно мислите за бъдещето на форума”.
Нали, благодарение на това, ние постоянно трябва да отговаряме на разни въпроси.

Merry: Посещавах редовно поне около шест-седем форума, но това беше преди четири години. Сега съм редовна единствено в този. Намерила съм своят „виртуален дом”. Посещавам още два-три от време на време, наистина много рядко, ако ми трябва някаква конкретна информация. Не съм от форумните плъхове 
Ние като цяло сме доста хора, отговарящи за форума и той постоянно се развива, така че ъпгрейдите стават спонтанно и в нормална крачка. Мисля, че засега си имаме всичко. Или поне аз намирам това, което ми трябва.

Milenaka: Преди посещавах и други форуми. Сега този остана един от много малкото, които ме интересуват. Не мога да кажа дали самият форум напредна, според мен по-скоро отношенията на хората напреднаха и се развиха към по-добро, което се отрази и на форума. Но креативност никога не е излишна

Какво да кажа?!

Еми, първо благодаря на Теа за труда, който е положила за статията-интервю и на момичетата отделили от времето си за интересните и забавни отговори. :slynce: :meche:

И последно :
Момичета радвам се, че ви има всяка една от вас. Вие сте причината тук да се чувствам, като у дома си!

Весели празници на всички!