COVET
by J.R. Ward
Превод: Ваня Колева
Редакция: Zaharka
Линк към темата за поредицата:
https://bgworld.forumotion.com/t3780-topic
Пролог:
Демон е толкова гадна дума.
И толкова проклето старомодна. Хората чуват ‘демон’ и си припомнят целия безпорядък от произведенията на Йеронимус Бош… или дори по-лошо, онзи боклук "Ад" от Данте. Честно казано. Пламъците и измъчваните души и всеки да ридае.by J.R. Ward
Превод: Ваня Колева
Редакция: Zaharka
Линк към темата за поредицата:
https://bgworld.forumotion.com/t3780-topic
Пролог:
Демон е толкова гадна дума.
Добре, може би в Ада е било леко затоплено. И ако на мястото имаше дворцови художници, Бош щеше да е начело на екипа.
Но не в това е въпросът. Демонът вижда себе си повече като треньор на свободна практика. Много по-добре, много по-модерно. Като борбата срещу Опра, ако имаше изобщо нещо общо.
Всичко бе свързано с влиянието.
Нещата опираха до това, че качествата на душата не са свързани с различните части на човешкото тяло. Телесните форми бяха колкото броя на закърнелите части, като апендикса, мъдреците и опашната кост… всички, от които бяха най-вече ненужни и най-лошото, че са способни да направят проблеми с функционирането на цялото тяло.
Душите са същите. Те също имат безполезен багаж, които възпрепятства правилното им действие, тези досадни, повече от всичките ни почивки, закачени вътре неща, също като апендикса, който само чака инфекция. Вяра и надежда, и любов... предпазливост, въздържаност, справедливост и сила на духа... всичко това безполезно и разбъркано, инжектира единствено прекалено много морал в сърцето, заставайки на пътя на вроденото желание на душата за пагубност.
Ролята на демона е да помогне на хората да видях тяхната вътрешна истина, без за бъдат замъглявани от всички тези глупости, забавящи човечността. Докато хората останат верни на същността си, нещата се развиват в правилната посока.
И в последствие това се оказва най-правилното. Заради всички войни на планетата и престъпността, незачитането на околната среда и помийната яма на финансите, позната като Уолстрийт, както и неравнопоставеността в момента, нещата бяха наред.
Но това не е достатъчно и времето изтича.
За да направя аналогия със спорта, Земята е като игрално поле и играта е започнала, откакто е построен стадиона. Демоните са домакините. Вън от стадиона е мястото на Ангелите, разгласявайки химерата на щастието, Раят.
Къде беше художникът на терена Томас Кинкейд, дяволите да го вземат.
Всяка душа беше куотърбек на терена, участник в универсалната борба на доброто срещу злото, а таблото отразява неговите или нейните морални ценности, които са извършвали на земята. Раждането е началото на мача, а смъртта е краят, при което точките ще бъдат добавени в по-голям списък. Треньорите трябва да останат по периферията на игрището, но могат да вкарват различни допълнения към играчите на полето, за да влияят на хората… и също така ги викат за почивки, за да възвърнат енергията си.
Известни са като „близки до смъртта изживявания”.
И ето го и проблема: като зрител, гледал плейофите на студена седалка, с прекалено много ходдози в корема му и някой, крещящ точно зад ухото му, Създателят наблюдаваше изхода.
Прекалено много несполучливи опити. Твърде много почивки. Твърде много връзки, които са довели до нерешителни извънредни действия. Това, което започваше като увлекателен конкур, губи своята привлекателност и отборите са подстрекавани: Сграбчете играта, момчета!
Така и двете страни трябва да се споразумеят с един конкретен защитник. Един защитник и седем играча.
Вместо един безкраен парад от хора, те са намалели на седем души в баланс между добро и зло... седем шанса да определят дали човечеството е добро или лошо. Равният брой гласове беше невъзможен, а залозите... всичко. Ако отбора на Демоните спечелеше, щяха да вземат уменията и всички играчи, които някога са били или ще бъдат. А Ангелите стават роби за вечността.
Което ще превърне измъчването на човешките грешници в нищо друго, освен в досада.
Ако спечелят Ангелите, цялата Земя няма да е нищо друго, освен една огромна откачена коледна сутрин, със задушни вълни от щастие и топлина, и грижа, и споделяне, които ще стоят над всичко друго. Под този отвратителен сценарии, Демоните биха престанали да съществуват не само във вселената, но и в сърцата, и в умовете на човечеството.
Въпреки че, имайки предвид всичкото щастие, радост, това беше най-добрия изход в този сценарий. Внезапно си намушкван неколкократно в очите с кол.
Демоните не понасяха загубите. Това просто не беше опция. Седем възможности не бяха много и гостуващия отбор бяха спечелили метафизичния жребий - така че те трябваше да се заемат със защитника, които щеше да управлява седемте ‘топки’, така да се каже.
Ах, да... защитникът. Не беше изненада, че изборът на тази ключова позиция щеше да доведе до разгорещени дискусии. В крайна сметка, обаче, един беше избран, който се считаше за приемлив и от двете страни... този, който щеше да играе в съответствие с правилата и целите на двамата треньора.
Бедния глупак дори не знаеше в какво е замесен.
Въпросът обаче беше, че Демоните не бяха подготвени такава важна отговорност да падне върху раменете на човек. Свободната воля беше податлива, в края на краищата - кое беше в основата на цялата игра.
Така че те щяха да изпратят някого на полето като играч. Беше против правилата, разбира се, но и типично за природата им - и нещо, което противникът не бе в състояние да стори.
Това беше острието на домакините: Единственото хубаво нещо на ангелите е, че те винаги играеха в рамките на линиите.
Налагаше им се.
Загубеняци.
______________________________
.. Hell is a teenage girl ..