Пускам Правила за превод, които ще помоля да се спазват. Благодаря на milenaka за предоставянето им на нашето внимание. Възможно е списъка да се запълва и обновява, ще ви известявам допълнително при такъв случай.
1. Не се превежда буквално. Даден израз или дума може да звучат добре на английски, но не и на български. Това правило важи и за идиомите.
Пример 1: He gave me a smile.
Грешно: Той ми даде усмивка.
Правилно: Той ми се усмихна./ Усмихна ми се.
Пример 2 - идиом: I will flash the room.
Грешно: Ще осветя стаята.
Правилно: Бельото ми ще се види. (това не е единственото значение)
2. Поговорки: Английските поговорки се превеждат със съответните по значение български такива, а не буквално. Ако нямаме българска, се превежда по смисъл.
3. Цензуриране: Винаги, когато може, освен ако поради някаква конкретна причина, не се налага буквален превод (става въпр. за цинизми).
4. Лични местоимения: Избягват се винаги, когато е ясно за кого става въпрос, освен ако не се налага друго. Българският език го позволява.
Пример: I called him.
Грешно: Аз му се обадих.
Правилно: Обадих му се.
5. Словоред: Спазва се българския, а не английския.
6. Мерки: Става въпрос за мили, либри, инчове и т.н. Преобразуват се в съответните български. (или се пояснява с допълнителна бележка в края на текста, където се отбелязва съотношението на български)
7. В книжовния език не съществуват думи като: "съжЕлявам", "незнам", "нейскам", "ок", "на в предвид" (думата е "предвид" и нищо друго), "кунки", "нанайси" (последните две съм ги виждала в професионален превод) и т.н.
8. Препинателни знаци: След тях задължително се оставя интервал.
9. С редки изключения, пряката реч е на нов ред, без значение, че в англ. текст не е така. Правилата при оформяне на текста са различни в англ. и бълг. Спазват се бълг. а не англ.
10. Целта на преводача е текста на бълг. да се чете гладко, без да бъде тромав.
Последната промяна е направена от Te!a на Пет 15 Апр - 9:30; мнението е било променяно общо 1 път
______________________________
1. Не се превежда буквално. Даден израз или дума може да звучат добре на английски, но не и на български. Това правило важи и за идиомите.
Пример 1: He gave me a smile.
Грешно: Той ми даде усмивка.
Правилно: Той ми се усмихна./ Усмихна ми се.
Пример 2 - идиом: I will flash the room.
Грешно: Ще осветя стаята.
Правилно: Бельото ми ще се види. (това не е единственото значение)
2. Поговорки: Английските поговорки се превеждат със съответните по значение български такива, а не буквално. Ако нямаме българска, се превежда по смисъл.
3. Цензуриране: Винаги, когато може, освен ако поради някаква конкретна причина, не се налага буквален превод (става въпр. за цинизми).
4. Лични местоимения: Избягват се винаги, когато е ясно за кого става въпрос, освен ако не се налага друго. Българският език го позволява.
Пример: I called him.
Грешно: Аз му се обадих.
Правилно: Обадих му се.
5. Словоред: Спазва се българския, а не английския.
6. Мерки: Става въпрос за мили, либри, инчове и т.н. Преобразуват се в съответните български. (или се пояснява с допълнителна бележка в края на текста, където се отбелязва съотношението на български)
7. В книжовния език не съществуват думи като: "съжЕлявам", "незнам", "нейскам", "ок", "на в предвид" (думата е "предвид" и нищо друго), "кунки", "нанайси" (последните две съм ги виждала в професионален превод) и т.н.
8. Препинателни знаци: След тях задължително се оставя интервал.
9. С редки изключения, пряката реч е на нов ред, без значение, че в англ. текст не е така. Правилата при оформяне на текста са различни в англ. и бълг. Спазват се бълг. а не англ.
10. Целта на преводача е текста на бълг. да се чете гладко, без да бъде тромав.
Последната промяна е направена от Te!a на Пет 15 Апр - 9:30; мнението е било променяно общо 1 път
______________________________