Поредица: The Demonica

Pleasure Unbound
Книга първа



Резюме, превод: Ваня

На място, където удоволствието, може да ти струва живота ..

Тя е убиец на демони, който жадува за чувствени удоволствия, но се опасява, че винаги ще я отхвърлят. До момента, когато Тая Манкусо пристига в болницата, ръководена от демон под прикритие, и главен доктор, Ейдълън, кара тялото и да гори с непоклатимо желание.

Двама влюбени ще се осмелят да рискуват всичко.

Айдолън не може да устои на тази огнена, опасна жена , която го изпълва едновременно с ярост и страст. Не само, че тя е признат негов враг, но също така, тя може да е ловеца, който преследва хората му. Разкъсван между необходимостта му да научи истината и желанието да намери идеалната половинка, преди ужасяващата трансформация да го вземе завинаги, Айдолън ще посмее да направи немислимото, да позволи на Тая да го притежава, тялото му и душата му ...


Последната промяна е направена от Vania на Пон 6 Юни - 13:30; мнението е било променяно общо 2 пъти

Демонът е принцът на въздуха и може да се трансформира в няколко форми, може и да ни заблуди за определен период от време; но неговата сила има граница, той може да ни ужаси, но не и да ни нарани.
- Робърт Бъртън, Анатомия на меланхолията


Ако Айдолън не беше в болницата, той щеше да убие човекът, който се молеше за живота си преди него.
Но сега, той трябваше да спаси копелето.
- Понякога не е яко да си доктор, - измърмори той и промуши демона в човешки костюм със спринцовка пълна с еноксацин*.
Пациентът изкрещя, когато иглата влезе в разкъсаната тъкан на бедрото му, стерилизирайки кръвта и навлизайки в раната.
- Защо първо не го упои?
Айдолън въздъхна при думите на по- малкия си брат.
- Обетът за убежище не ми позволява да го убия. Но не ми пречи да раздам малко правосъдие по време на лечението.
- Не можеш да избягаш от старата си работа, а? – Шейд издърпа завесата, разделяйки две от трите преградени кабинки и напълно пристъпи вътре. – Кучият му син се храни с бебета. Позволи ми да го изритам навън и да отърва този свят от него.
- Негодникът вече сам работи по този въпрос.
- Негодникът рискува да прогони всичките ни пациенти.
Айдолън изсумтя.
- Радвам се, че не си лекар.
- Аз също.
- Ти имаше различни причини за това.
Шейд никога не е искал да прекарва много време в училище, особено след като неговата лечебна дарба по-добре прилягаше на избраната му област – парамедицина. Работата му се състоеше в това да събира пациентите от улицата и да ги поддържа живи достатъчно дълго, че да може Всеобщият подземен персонал да се погрижи за тях.
Няколко капки кръв се стовариха върху обсидиановия под, когато Айдолън напипа най-сериозната рана на пациента. Един женски демон от вида убра, същия вид като вида на майката на Шейд, беше хванал пациента да се промъква в стаята й и по някакъв начин го беше пробола – няколко пъти – с тоалетна четка.
Демоните от вида убра бяха значително силни, имайки предвид дребничкия им размер. Особено женските. Айдолън, вече на няколко пъти, се беше забавлявал при прилагането на тази сила в леглото. Всъщност, когато вече не можеше да се противопоставя на крайната зрялост, в която тялото му навлизаше, той планираше да направи жена от вида убра своята първа инфадре**. От убрите излизаха добри майки и много рядко те премахваха нежелания потомък от демоните семинус.
Отстранявайки мислите, които по-често го тормозеха с наближаването на промяната, Айдолън погледна лицето на пациента. Кожата, която трябваше да е наситено червеникавокафяво сега беше бледа от загуба на кръв и болка.
- Как се казваш?
Пациентът изпъшка.
- Дерек.
- Слушай, Дерек. Ще махна тази противна дупка, но това ще боли. Много ще боли. Опитай се да не мърдаш. И да не пищиш като треперещо малко дяволче.
- Дай ми някакво успокоително, проклет паразит, - изръмжа той.
- Доктор паразит, - Айдолън кимна към оборудваната масичка и Пейдж, една от малкото им човешки медицински сестри, му подаде клещи.
- Дерек, приятелю, нахрани ли се с малките на убрата преди тя да те хване?
Омраза се сви в тялото на Шейд, когато Дерек поклати отрицателно глава, острите му зъби се оголиха, очите му светнаха в оранжево.
- Тогава днешният ден не е късметлийски за теб. Щом не се храниш, не получаваш никаква упойка.
Като се усмихна сурово, Айдолън притисна скъсаната артерия на две места, докато Дерек крещеше с противни клетви на уста и опъваше веригите, които го придържаха към металната маса.
- Скалпел.
Пейдж му връчи инструмента и той майсторски направи разрез между скобите. Шейд , който беше наблизо гледаше как лекарят разряза късчето артерия и как след това съединява двата прочистени ръба. Топла ивица си проправи път надолу по дясната му ръка и покрай белезите по кожата му до върховете на пръстите, които бяха покрити от ръкавици, и артерия се срасна. Съществото, което се хранеше с бебета вече не трябваше да се тревожи от загубата на кръв. От изражението на лицето на Шейд, обаче, то ще трябваше да се тревожи за оцеляването си на две крачки извън болницата.
Това нямаше да бъде първият път, в който той бе спасил живот само за да го отнеме след като пациентът бъде освободен.
- Пулсът му отслабва, - погледът на Шейд се съсредоточи върху монитора до леглото. - Може да е в шок.
- Има още една кървава рана някъде. Вдигни налягането.
Неохотно, Шейд сложи голяма длан върху костеливото чело на Дерек. Числата на монитора се повишиха и след това се стабилизираха, но промяната щеше да е временна. Силата на Шейд не можеше да поддържа живот, който не съществува и ако Айдолън не успее да открие проблема, каквото и да направеше Шейд нямаше да е от полза.
Бързата преценка на другите рани не откри нищо, което би могло да обясни слабия пулс. Тогава, точно под дванадесетото ребро на пациента имаше нов белег. Под белега с форма на прав разрез, нещо помръдна.
- Шейд.
- Това са куршумите на ада, - прошепна Шейд. Погледът му се насочи нагоре, когато той прокара пръсти през почти черната коса, с дължина до раменете, която беше по-дълга, но идентична с цвета на тази на Айдолън.
- Може би не е нищо сериозно. Може и да не са гули.
Гули. Това не бяха канибалските чудовища, които хората познаваха, бяха краят за тези, които издълбаваха вътрешностите на демоните, за да ги продават на черния пазар в подземния свят.
Надявайки се, че брат му да е прав, а не изтръгнат от утробата едва вчера, Айдолън леко притисна белега.
- Дерек, какво е това?
- Поразях се.
- Това е хирургичен белег.
ЮДЖ беше единственото медицинско заведение в света, което правеше операции на този вид, а Дерек не беше лекуван тук досега.
Айдолън усети острата воня на страх.
- Не. Стана случайно. - Дерек стисна юмруци, очите му станаха диви. - Трябва да ми повярвате.
- Дерек, успокой се. Дерек?
Алармите на монитора започнаха да бибикат и съществото, което ядеше бебета конвулсира.
- Пейдж, донеси медицинската количка. Шейд, поддържай пулса му.
Един зловещ вопъл сякаш изтече от всяка пора на кожата на Дерек и миризмата на гнил бекон и женско биле изпълни малкото пространство. Пейдж повърна обяда си в кофата за боклук.
На мониторът, който отчиташе ударите на сърцето, се появи права линия. Шейд отдръпна ръката си от челото на пациента.
- Мразя, когато правят това. - Докато се чудеше какво е уплашило Дерек толкова много, той усети нуждата да спре функциите на собственото си тяло. Айдолън отвори белега с едно гладко движение на скалпела като знаеше какво може да открие, но нуждаейки се да го види със сигурност.
Шейд бръкна в джоба на ризата си и извади си вечно присъстващата опаковка от дъвки.
- Какво липсва?
- Пан Тай сак. Подпомага за загубата на тегло и след това я връща в тялото, така че да не се налага да уринира и пречиства.
- Чудесно,- измърмори Шейд. – За какво им е?
Пейдж избърши устата си с хирургическа гъба, цвета на лицето й все още зеленикав, въпреки че вонята от смъртта на пациента отдавна се беше разсеяла.
- Съдържанието се използва в някои вуду проклятия, които влияят на движенията на червата.
Шейд поклати глава и подаде на медицинска сестра една дъвка.
- Нищо ли вече не е свято? - Той се обърна към Айдолън. - Защо не са го убили? Другите са мъртви.
- Той е по-ценен докато е жив. Неговият вид е такъв, че даден орган може да порасне в рамките на няколко седмици.
- Което те оценяват. - Шейд изпсува няколко пъти по такъв начин, на който Айдолън не беше ставал свидетел в стогодишния си живот. – Трябва да са защитниците. Болни копелета.
Които и да са били копелетата, те са доста заети. Медиците донесоха над дванадесет осакатени тела през последните две седмици, а насилието продължава да ескалира. Някои от жертвите показаха доказателства, че са били издълбани във все още живо и будно състояние.
Още по-лошото е, че демоните като цяло не биха могли да се интересуват по-малко, а тези, на които им пукаше не биха оказали сътрудничество с други видови Сенати, за да организират разследване. Айдолън се интересуваше не само защото някой с медицински познания беше замесен, но и защото бе въпрос на време някой от касапите да сграбчи някой негов познат.
- Пейдж, занеси трупа в моргата и ги уведоми, че искам копие от доклада за аутопсията. Ще разбера кои са тези шибаняци.
- Доктор Айдолън!- Айдолън не беше направил повече от дузина крачки преди Нанси, вампир, който бе медицинска сестра откакто преди тридесет години бе превърната, се провикна от мястото, на което седеше зад бюрото. - Скълк се обади, каза, че ще докара Круентиси. След две минути.
Айдолън почти простена. Круенти живееха, за да убиват, желанието им за клане беше така неконтролируемо, че дори по време на чифтосване понякога се разкъсваха взаимно един друг. Последният им пациент круентис се бе освободил от оковите си и бе унищожил половината от болницата, преди да може да бъде упоен.
- Подгответе спешно отделение номер две със златни окови и изпратете съобщение на д-р Юрий. Той обича круенти.
- Тя каза също, че ще доведе и пациент изненада.
Този път той изпъшка. Последната изненада на Скълк се оказа куче, блъснато от кола. Куче, което той трябваше да вземе у дома си, защото да го освободи пред спешното отделение би означавало нова храна за членовете на персонала. Сега проклетият пес беше изял три чифта обувки и бе превзел апартамента му.
Шейд изглеждаше разкъсан между желанието да бъде гневен на Скълк, неговата тъмнокестенява сестра, и желанието да флиртува с Нанси, с която вече си беше лягал два пъти, за които Айдолън знаеше.
- Ще я убия, - очевидно гневът беше спечелил.
- Не и ако аз я хвана пръв.
- Не можеш да я докоснеш.
- Никога не си казвал, че не мога да я убия, - посочи Айдолън. – Само, че не мога да спя с нея.
- Вярно, - Шейд сви рамене. - Можеш да я убиеш тогава. Майка ми никога няма да ми прости.
Шейд беше прав за това. Въпреки че Айдолън, Рейт и Шейд бяха чистокръвни семинус демони със същият отдавна мъртъв господар, майките им бяха от различни видове, и от всички тях, Шейд беше най-майчински и защитно настроен.
Червените халогенни светлини се завъртяха в обкова си на тавана, известявайки за приближаването на линейката. Светлината разля червено из стаята като показа изписаното по сивите стени. Мрачните нюанси не бяха първият избор на Айдолън, но задържаха магиите по-добре от всеки друг цвят, а в болница, където всеки бе смъртен враг на някого, всяко предимството беше сериозно. Заради това, символите и заклинанията бяха изменени, за да увеличат защитните си сили.
Вместо с боя, бяха изписани с кръв.
Линейката паркира в рампата на приземните съоръжения, и адреналина на Айдолън се стрелна разгорещено във вените му. Той обичаше тази работа. Обичаше да управлява собствената си частица от ада, която беше най-близо до Рая, който някога щеше да има.
Болницата, разположена под оживените улици на Ню Йорк и скрита от магии, точно под носовете на невежите хора - бе неговото дете. Нещо повече, това беше неговото обещание към демонския род - независимо дали те живееха в недрата на земята или над нея с хората - че те ще бъдат третирани без дискриминация, че тяхната раса не е изоставена от всички.
Плъзгащите се врати на спешното отделение се отвориха, и парамедикът партньор на Скълк, върколак, който мразеше всичко и всички, вкара окървавения демон круентис, който бе здраво завързан на носилката. Айдолън и Шейд се изравниха с Люк и въпреки че и двамата бяха високи метър деветдесет и два, допълнителните седем сантиметра и здравото телосложение на върколака ги правеха да изглеждат дребни.
- Круентис, - изръмжа Люк, защото той никога не издаваше други шумове, дори когато бе в човешка форма, в каквато бе сега. - Открит в безсъзнание. Отворена фрактура на десния крак. Задната част на черепа е счупена. И двете наранявания са се затворили. Незатворени дълбоки разкъсвания на корема и гърлото.
Айдолън вдигна вежда, когато чу последното. Само злато или магически засилени оръжия биха могли да причинят незатварящи се рани. Всички други наранявания се затваряха сами, когато круентис се възстановяваха.
- Кой е призовал помощ?
- Някакъв вампир ги е намерил. Круентис и - той посочи с палец с дълъг нокът към линейката, където Скълк изваждаше втората носилка – това.
Айдолън се обърна по посоката, в която той сочеше, Шейд също. За момент и двамата се загледаха в изпадналата в безсъзнание човешка жена. Един от медиците бе разрязал червените й кожени дрехи, които лежаха като одрано месо под нея. Сега тя носеше само окови, които се съчетаваха с черните й бикини и сутиен, и разнообразието от оръжия привързани около глезените и предмишниците й.
Тръпки полазиха по гръбначния му стълб, и дяволите, не, това нямаше да стане.
- Водите убиец-защитник в моето Спешно отделение? Какво си въобразявате?
Скълк се намуси, погледна към него с очи, с цвят на опушен метал, които съответстваха на бледата й кожа и косата.
- Какво друго можех да направя с нея? Партньорът й е вечеря за плъховете.
- Круентис се е изправил срещу защитник?- попита Шейд, и когато сестра му кимна, той събра погледа си върху ранения човек. Обикновените хора представляваха малка заплаха за демоните, но тези, които принадлежаха към защитниците, гилдия от войни, заклела се да ги убива, не бяха обикновени. - Никога не си бях помислял, че ще ми се наложи да благодаря на круентис. И този човек също трябваше да превърнеш във вечеря за плъховете.
- Раните й могат да свършат това за нас, - Скълк издърдори списъка от рани, всички от които бяха сериозни, но най-лошата бе прободен бял дроб, която имаше потенциала да я убие най-бързо. Скълк бе извършила понижаването на налягането с игла и засега защитникът беше стабилна, цвета на лицето й беше нормален. – И - добави тя – аурата й е слаба, тънка. Не е била добре от много време.
Пейдж се приближи към тях, лешниковите й очи блестяха с нещо близко до страх. - Никога не бях виждала Бъфи преди. Не и жива, във всеки случай.
- Аз съм. Няколко, - дрезгавият глас на Рейт дойде някъде зад Айдолън. - Но те не останаха живи за дълго.- Рейт, почти идентичен с братята си, освен със своите сини очи и дълга до раменете, избелено руса коса, пое контрола над носилка. – Ще я изведа навън и ще се отърва от нея.
Да се отърват от нея. Това беше най-правилното нещо, което можеха да направят. В края на краищата това беше, което защитниците бяха сторили с брат им Роуг, загуба, която Айдолън все още чувстваше като дупка в душата си.
- Не, - каза той, скърцайки със зъби при решението си. - Чакай.
Колкото и примамливо да беше да остави Рейт да го направи по неговия начин, само три вида същества можеха да бъдат прогонени от ЮДЖ, според хартата, която сам беше изготвил и касапите от защитниците не бяха сред тези в списъка, нещо, което възнамеряваше да коригира. Разбира се, като еквивалент на началник на персонал в човешка болница, той имаше последната дума, можеше да изпрати на жената смърт, но току-що бяха получили рядка възможност. Личните му чувства към убийците трябваше да се оставят настрана.
- Отведете я в първо отделение.
- Айдолън, - каза Шейд с глас, който се бе понижил с неодобрение. – Да я хванем и да я освободим в този случай е лоша идея. Ами ако това е капан? Ами ако носи някакъв вид проследяващо устройство?
Рейт се огледа наоколо, като че ли очакваше убийците защитници – или пазители – както се наричаха – да изскочат от някъде.
- Защитени сме от небесна магия.
- Само ако атакуват отвътре. Ако разберат къде се намираме, могат да направят атентат към сградата.
- Ще я излекуваме и ще се тревожим за останалата част по-късно. - Айдолън отведе човека в подготвената стая, по петите му бяха двамата му параноични братя и Пейдж. - Имаме възможността да научим всичко за тях. Знанията, които бихме могли да спечелим надвишават опасностите.
Той премахна оковите и вдигна лявата й ръка. Сребристо-черният пръстен на кутрето й изглеждаше достатъчно невинно, но когато той го махна, щитът на защитниците гравиран от вътрешната страна, потвърди нейната самоличност и изпрати хлад през сърцето му. Ако слуховете бяха верни, всички бижута, носещи щита, бяха пропити със сили, които даряваха убийците с нощно виждане, устойчивост на определени заклинания, способността да вижда през невидими мантии, и боговете знаеха още какво друго.
- Най-добре е да знаеш какво правиш, Айдолън.- Рейт дръпна завесата, за да изолира зяпналия персонал.
Ако се съдеше по броя на зрителите, вероятно им беше изпратено съобщение. „Елате да видите Бъфи, кошмарът, който дебне в гардеробите ни.”
- Не си толкова страшна сега, нали, малка убийце?- измърмори Айдолън, докато си слагаше ръкавици.
Горната устна се повдигна, като че ли тя го беше чула и той изведнъж разбра, че няма да загуби този пациент. Смъртта презираше силата и упоритостта, качества, които се излъчваха от нея на вълни. Несигурен дали оцеляването й щеше бъде нещо добро или лошо, той разряза сутиена й и провери гръдните разкъсвания. Шейд, който се навърташе наоколо, докато чакаше смяната му да започне, измери жизнените й показатели, надарените му докосвания облекчиха затруднените й, бълбукащи вдишвания.
- Пейдж, определи кръвната й група и ми донеси човешка нулева, докато чакаме.
Сестрата започна да работи и Айдолън разшири най-сериозната рана на убиеца със скалпел. Кръв и въздух забълбукаха от повредените бели дробове и тъканите в гръдната стена, когато той сложи пръстите си и задържа накъсаните ръбове, за да ги съедини.
Рейт скръсти дебелите си ръце върху гърдите, бицепсите му потрепваха, сякаш искаха да поведат атаката, за да убият убиеца.
- Това ще ни захапе за задника, и вие двамата сте твърде глупави и арогантни, за да го видите.
- Иронично е, нали - каза Айдолън категорично, - че ти ни четеш лекция за арогантността и глупостта.
Рейт му показа среден пръст и Шейд се засмя.
- Някой e станал от грешната страна на криптата. Копнееш за дозата, брато? Видях вкусно изглеждащ наркоман отпред. Защо не отидеш да го изядеш?
- Майната ти.
- Млъкнете, – сряза ги Айдолън. - И двамата. Нещо не е наред. Шейд, виж това. - Той регулира лампата над тях. - Не съм бил в медицинско училище от десетилетия, но съм лекувал достатъчно хора, за да зная, че това не е нормално.
Шейд се взря в органите на жената, в заплетената маса от вени и артерии, в странните въжета от нервни тъкани, които криволичеха във и извън мускулите и порестия бял дроб.
- Изглежда сякаш бомба е избухнала там. Какво е всичко това?
- Нямам представа, - той никога не беше виждал нещо подобно на кашата, в която бяха забъркани вътрешностите на убиеца. - Вижте това, - той посочи затъмнено петно, което приличаше на кръвен съсирек. Пулсиращ, кръвен съсирек, който, докато те гледаха, поглъщане здравите тъкани. – Изглежда сякаш я напада.
Айдолън отстрани желираното образование. Дъхът му спря и той се отдръпна назад на пети.
- Кръгове на Ада - издиша Шейд. - Тя шибан демон.
- Ние сме шибани демони. Тя е някакъв друг вид.
За първи път, Айдолън си позволи един откровен, бавен поглед върху почти голата жена, от боядисаните й в черно пръсти до сплъстената й коса с цвета на червено вино. Гладка кожа опъната над криви и чисти мускули, които дори и в безсъзнание излъчваха смъртоносна сила. Вероятно в средата на двадесетте си години, тя бе в разцвета си, и ако не беше убиец-маниак, щеше да бъде секси. Той докосна съсипаните й дрехи. Винаги бе предпочитал жени в кожа. За предпочитане е къси кожени поли, но и тесните панталони щяха да свършат работа.
Рейт вдигна брадичката на жената назад и огледа лицето й.
- Мислех, че защитниците са хора. Тя изглежда човек. Мирише на човек. - Зъбите му се удължиха като езикът му облиза кървавите наранявания по гърлото й. – Има вкус на човек.
Айдолън сондираше специфичен клапан, разделящ дебелото черво.
- Какво ти бях казал за опитването на пациентите?
- Какво? - попита Рейт невинно. - Трябва да разберем дали е човек.
- Човек е. Защитниците са хора. - Шейд поклати глава, карайки украсената си обица на ухото да проблесне от светлината на лампата отгоре. - Нещо не е наред тук. Все едно е заразена с демонска мутация. Може би е вирус.
- Не, тя е родена по този начин. Има родител демон. Виж. - Айдолън показа на брат си генетичните доказателства, органите, които се бяха оформили от съюза на човек и демон, нещо, което се наблюдаваше по-често, отколкото повечето знаеха, и човешките лекари диагнозтицираха като определени „синдроми”.
- Физическите й аномалии могат да бъдат вроден дефект. Или може би тези два вида не са съвместими генетично. Вероятно е родена с необичайни черти, такива, които е укривала и са очевидно незабележими. Например като по-добро от обикновеното зрение. Или телепатия. Но залагам стетоскопа си, че те създават проблемите в момента.
- Какви проблеми?
- Могат да са всякакви. Може би губи слуха си или се опикава на обществено място. - Развълнуван, защото такива неща правеха собственият му ъгъл от Ада интересен, той погледна нагоре към Шейд, които бе сложил длан на челото й и бе затворил очи.
- Мога да го почувствам, - каза той. Гласът му бе груб от усилията, които изразходваше, за да навлезе дълбоко в тялото й на клетъчно ниво. – Част от ДНК-то й е разпокъсано. Можем да го съединим. Бихме могли да...
Рейт отвратено изсумтя.
- Дори не си го и помисляй. Ако я излекуваш, можеш да я превърнеш в нещо като супер убиец. Само това ни трябва да ни преследва.
- Той е прав, - съгласи се Шейд, блестящото черно на очите му стана блудкаво. - В зависимост от вида й е възможно да я превърнем в дяволски близо до безсмъртна.
Да я упоят и натъпчат с медикаменти също можеше да се окаже трудно, като се има предвид нейната неизвестна демонска ДНК. Нещо привидно невинно като аспирин можеше да я убие.
Айдолън я изучаваше за миг, докато обмисляше.
- Ще се погрижим за неотложните й наранявания и ще се справим с другите по-късно. Трябва да има избора дали иска да бъде оставена или премахната демонската половина.
- Избор? - изсмя се Райт. - Мислиш ли, че дава избор на жертвите си? Мислиш ли, че Роуг е имал избор?
Въпреки че Айдолън често мислеше за падналият им брат, да чуе името му на глас беше като удар в корема.
- Ти даваш ли избор на жертвите си? - попита той тихо.
- Трябва да се храня.
- Трябва да пиеш кръв. Не е нужно да ги убиваш.
Райт се отблъсна от стената.
- Ти си задник.
Внезапно замахна с една ръка и запрати поднос, пълен с хирургически инструменти във въздуха и излезе от стаята.
Шейд се наведе, за да помогне на Пейдж да разчисти бъркотията.
- Не трябваше да го провокираш.
- Ти си този, който спомена за наркоман.
- Той знае, че се занасях. Чист е от месеци.
Айдолън искаше да сподели увереността на Шейд. Рейт обичаше да бяга от живота си от време на време, но след като видът им беше имунизиран срещу дрога и алкохол, освен ако тези субстанции не са били усвоени чрез човешката кръв, да изяде наркоман беше единствения начин Райт да се напие.
- Омръзна ми да го глезя, - каза Айдолън, като издърпа друг поднос с инструменти. - Да не говорим, че постоянно измъкваме задника му от неприятности.
- Той има нужда от време.
- Деветдесет и осем години не са ли достатъчно време? Шейд, след две години, той ще мине през прехода. Не е готов. Ще убие всички ни.
Шейд не каза нищо, може би защото нямаше какво да каже. Брат беше извън контрол и като единственият демон семинус в историята, заченат от жена вампир, той беше сам и нямаше никаква идея как да се справи с нуждите и инстинктите си. Като мъж, който е бил измъчван по най-гнусните начини, които можеха да измислят вампирите, възкресили го, той нямаше никаква идея как да живее живота си изобщо.
Не, че Айдолън имаше право да го съди. Той бе прекарал последният половин век, концентрирайки се върху нищо друго, освен медицината, но ако не си намереше партньорка, след няколко месеца вниманието му щеше да се отклони и стесни, докато той не се превърне в побъркан звяр, който се ръководи само от инстинктите си.
Може би трябваше да позволи на Бъфи го убие сега и да се приключи с това.
Той погледна надолу към нея, в измамното й невинно лице, и се почуди колко лесно и неумолимо тя щеше да го убие.
Преди тя да го стори, обаче, той трябваше да я излекува.
- Пейдж, скалпел.
Съзнанието се върна бавно, в мъгла от черни петна, разкъсани от точки на светлина. Топла, разтеглива тъмнина издърпа Тайла, примамвайки я към дрямка, но болката я върна в съзнание. Всеки сантиметър от тялото й болеше и тя чувстваше главата си тежка, прекалено голяма, че да стои на врата й. Пъшкайки, тя отвори очите си.
Неясни, сенчести изображения се въртяха и вибрираха пред нея. Постепенно зрението й се фокусира, и уау. . . тя би трябвало да се намира в друго измерение, тъй като чернокосият мъж, който гледаше надолу към нея беше бог. Устните му, които бяха чувствено лъскави, като че ли току-що ги беше облизал се движеха, но шумът в ушите й заглуши думите му.
Тя сви очите и се концентрира върху устата му. Име. Той искаше нейното име. Тя трябваше да помисли за секунда преди да си спомни. Супер. Вероятно си е ударила главата си. Което, ох, обясняваше главоболието.
- Тайла - , каза тя с дрезгав глас и се почуди защо гърлото я боли толкова много. – Тайла Манкюсо. Така мисля. Звучи ли ви правилно?
Той се усмихна, и ако тя не умираше на медицинската маса щеше да оцени секси извивката на устата му и проблясъка на белите му зъби. Този човек трябваше да има чудесен зъболекар.
- Тайла? Чуваш ли ме?
Тя го чуваше, но все още имаше остатъчно бръмчене.
- А-ха.
- Чудесно, - той сложи ръка на челото й като й позволи да види ръката му, обгърната в мускули, украсена със сложни, усукани татуировки. - Ти си в болница. Има ли нещо, трябва да знам?Алергии? Медицинско състояние? Произход?
Тя премигна. Той произход ли каза? И можеха ли миглите да болят? Защото нейните я боляха.
- Това е загуба на време, - каза един нов глас на екзотично изглеждащ мъж, от Близкия изток, може би, който погледна надолу към нея.
- Иди да се разправяш със своите собствени пациенти, Юрий, - готиният лекар с цвят на еспресо в очите избута Юрий настрана. - Можеш ли да ми отговориш на въпроса, Тайла?
Точно така. Алергии, произход, медицинско състояние. - Ами, не. Нямам алергии. – Нямаше и родители. А медицинското й състояние не беше нещо, което можеше да сподели.
- Добре тогава. Ще ти дам нещо, което ще ти помогне да заспиш и ако не те убие, когато се събудиш ще се чувстваш по-добре.
По-добре би било добре. Защото ако се чувстваше така сякаш е прегазена от камион, можеше да скочи на готиния доктор.
Самият факт, че тя искаше да скочи на готиния доктор й показа повече за състоянието на травмата на главата й от всичко друго, но какво, по дяволите. Красивата медицинска сестра току-що я инжектира с нещо, което напълно я разтърси и ако тя искаше да мисли за това как чука един бронзов, татуиран, невероятно красив лекар, който бе толкова далеч от нея, че тя имаше нужда от телескоп, за да го види, тогава мамка му.
Чукай го. Отново и отново.
- Обзалагам се, че можеш да накараш една жена да изхвърли всичките си играчки, - на глас ли го беше изрекла? Самонадеяната усмивка на лицето му й потвърди, че да, тя беше дала глас на похотливите си мисли. – От лекарствата е. Не се вълнувай.
- Пейдж, вкарай още един милиграм, - каза той със своя богат, дълбок лекарски глас.
Топло, горещо парене се всмука по вените й от системата в ръката й. - Ммм, опитвате се да се отървете от мен, а?
- Това вече го обсъждахме.
По дяволите, този човек говореше някакви странни глупости. Не че това имаше значение. Очите й вече не бяха отворени и тялото й беше обездвижено. Само ушите й сякаш все още функционираха и докато бавно потъваше в съня си, чу едно последно нещо.
- Райт, предупредих те. Не можеш да я убиеш.
Ооо. Нейният сладък доктор я защитаваше. Тя щеше да се усмихне, ако лицето й не беше замразено. Но, очевидно слухът й също я изостави, защото мъжът не можеше да е добавил онова, което тя долови.
- Все още.

РЕЧНИК:

Еноксацин* - антибактериален медикамент срещу много грам- позитивни и грам- негативни бактерии, който се прилага орално при лечението на трипер и при пикочо пикови инфекции.
Инфадре** - Жена-демон независимо от кой вид, която е забременяла от демон във вид семинус.

Много съм глупава. Забравих да ви пусна пролога, който преведох още преди първа глава :pardon:

Ето го и него:

КОЛКО ДЕМОНА СИ ИЗБИЛА, ТАЙЛА?
Айдолън я гледаше, а очите му заблестяваха в злато. Дори докато я заплашваше, беше хипнотизиращ. Тайла отвръщаше на погледа му, бавно давайки си сметка за тялото му притиснато срещу нейното, едното му бедро между краката й. Мускулите на гръдния му кош се разбиха срещу гърдите й и върха на потничето й се вдигна толкова, че твърдия памучен плат на ризата му одраска кожата на стомаха й.
- Колко човешки същества си убил? – попита тя.
Едната му тъмна вежда се вдигна.
- Нито едно.
- Не ти вярвам.
- Това е защото съм демон. Би трябвало да убивам хората само за спорт.
Точно така.
- Игнорирането ти е отвратително.
- Всичко в теб е отвратително.
- Бих могъл да ти припомня.
- Недей.
Златото изчезна от очите на Айдолън и вместо него се появи мрачно желание, което засмука Тайла във въртоп, с който тя не можеше да се пребори.

Глава 2

Превод и редакция - Renesita

Някой правеше секс наблизо. Айдолън можеше да го почувства. Да усети аромата му. Тази способност беше дар на вида му; всеки демон от вида семинус на разстояние до тридесет ярда можеше да усети същото. Докато вървеше, ароматът на възбуда ставаше все по-силен и караше тялото му да се стяга, а топките му да пулсират. Някой постоянно се чукаше в болницата, по-често Райт, но този път той надушваше само женската.
Обикновено такава възбуда бе като сигнален огън за всеки демон, но Айдолън винаги се е борил с желанието да намери възбудената женска и да се възползва от нейната похотливост. Поне беше устоявал на това допреди няколко месеца, докато не навлезе в стотната си година и Промяната не започна. Устояването се беше превърнало в много труден и болезнен процес. Точно както и пенисът му в момента.
По дяволите, дано Райт или Шейд открият женската и задоволят непорочния й глад, преди това да се превърне в огромно разсейване – или изкушение – за него.
Той се движеше бързо по тъмните коридори, кимайки за поздрав на членовете на персонала и когато наближи стаята на убийцата ароматът на възбуда стана почти непреодолим. Един тих, заглушен стон го накара да захапе своя собствен звук на необходимост.
Прошепвайки няколко мръсни думи, той отмина покрай две дяволчета, които бяха пред стаята й с достатъчно успокоителни, че да преспят гаргантюнски демон, и влезе.
Тайла лежеше на болничното легло със свити юмруци и гръден кош, който натежаваше с прекалено задъхващите й гърди. Неговото собствено дишане спря, когато тя извика и наклони бедрата си сякаш поемайки някакъв въображаем любовник вътре в тялото си.
Стоейки в началото на леглото, неговият брат се подсмихваше. Айдолън трябваше да се досети.
- Излез от главата й, Райт.
- Просто ревнуваш, защото не притежаваш тази способност.
Айдолън вдиша дълбоко и се помоли на боговете за търпение. Променливите настроения на Райт бяха причина за трудното справяне с характера му под всякакви обстоятелства, но да използва всичките си основни инстинкти – секс, насилие и жажда за кръв – в микса превръщаше Райт от труден в непоносим характер.
- Райт…
- Спокойно, първородни братко. Тя убива вида ни. Виждам и как се чувства относно мисълта да ни чука, - той хвърли един страничен поглед към нея. – Тоест, да те чука. Аз съм малко по-капризен относно партньорките си от теб, затова пълня мозъка й с твои изображения.
Айдолън почти се засмя. Двете думи „Райт” и „капризен” се зачеркваха една друга. Двамата Шейд и Айдолън предпочитаха секс партньори в човешки форми, въпреки че неговите предпочитания скоро щяха да се променят. Но като изключим хората и вампирите, Райт забождаше всичко, което диша. Макар че това също изглеждаше селективно.
Главата на Тайла се мяташе напред-назад и внезапно той я видя под себе си като правеше същото докато навлизаше в нея. Беше сплел шепи в огненоподобната й коса и я чука докато тя не свърши толкова неумолимо, че го беше помолила да спре, а после той я беше накарал да свърши отново само за да й покаже, че може да го направи. Пенисът му трепна и той стисна зъби, защото този ред на мисли водеше до Няма Начин По Дяволите.
- Престани, - изръмжа той като знаеше, че брат му ще усети аромата на възбудата му, ако това не престанеше. – Тя ще разтвори шевовете си.
Мотивът беше слаб; бяха изминали двадесет и четири часа, откакто Айдолън я беше зашил и в допълнение с неговата лечебна допир беше все едно тя бе изкъпана в регенеративната вода и бе получила рекуперативни отвари и магии от други специализирани служители. Тя щеше да е на крака, тичайки и убивайки демони веднага след като успокоителните загубят своето действие. Което му напомни, че трябва да я обковат веднага. Магията на Рая нямаше да й позволи да нарани никого, но все още можеше да потроши болницата.
- Знаеш ли, мислех, че с промяната ще се отпуснеш. Но става все по-зле. - Райт бутна Айдолън с лакът на път към вратата, а след това спря с многозначителна усмивка. - Или може би не. Айдолън, човече, миришеш на девствен мъж в публичен дом, който не може да реши коя курва да опъне. - Той направи гримаса - Пф. Пич, тя е Бъфи. Предпочитам да го вкарам на труп от един месец.
- Сигурно си го правил.
Райт изсумтя.
- Елиминира задължителното гушкане след това. - Той посегна към дръжката на вратата, но дръпна съвсем леко. - О, Джемела се обади. Иска да се свърже с теб. Ти си късметлийско копеле.
- Нещата не стоят по този начин.
Джем, демон, с лъжлива външност на човек изпълняваше ролята на стажант в човешка болница като редовно работеше с Айдолън, главно за да споделя опит по отношение на видовете демонска активност, която се е проявила в нейната болница. Той се беше опитал да я наговори да работи за него, но тя се бе почувствала длъжна да следва стъпките на родителите си като използва уменията си да закриля потомството между човек и демон, което би създало въпроси, ако се открие от човешки лекари.
- Все едно. Постарай се. Тя е готина.
Райт бавно излезе от стаята и Айдолън се обърна към убиеца. Райт си беше тръгнал, но Тайла все още се гърчеше като червей. Чаршафът й бе паднал на пода и болническата рокля се бе вдигнала до кръста й, разкривайки копринено черни бикини. Той не трябваше да ги пипа, за да разбере, че са мокри. Нейният аромат, сексуалният й парфюм, се носеше толкова наситен и тежък във въздуха, че бе само въпрос на време да се напие от него.
- Проклет да си, Райт, - промърмори той и се премести от едната страна на Тайла.
Бъди безпристрастен. Дръж се професионално.
Да, защото ерекцията, която беше образувала палатка в панталона му беше истински професионална.
С желанието да забави пулса си, той повдигна болническата рокля и методично провери най-сериозните й наранявания, които изглеждаха добре, почти излекувани. Само една от раните бе изисквала шевове и нейните движения не бяха разтворили раната.
- Да, - прошепна тя и хвана ръката, която си почиваше на гръдния й кош. Необходимостта й се преля в него чрез няколко видения – слетени крайници и запотена кожа, и богове помогнете му, прилив на възбуда разтърси цялата му репродуктивната система.
Успокой се, Айдолън.
Той се опита да разхлаби хватката на пръстите й с другата си ръка, но нейния железен захват го изкачи нагоре до едната й гърда. Под дланта му плътта й беше стегната, гореща, пламнала по начин, който нито един термометър не би могъл да отчете. Ареолата й се набръчка под допира му и неговото собствено тяло се втвърди в отговор. Ако беше от камък нямаше да е по-твърд.
Айдолън си пое дълбоко дъх, овладявайки се. Той бе роден в Юридическия, демони известни със здрава, спокойна логика, нещо, което не го спохождаше просто така, но което беше усвоил перфектно през годините докато порастваше и по-късно, когато служеше както всички юридици правеха, като юридически съветник.
Но всичките тези години избледняха от съзнанието му, когато той погледна към Тайла. Дори полузаспала, тя бе съблазнителна, смъртоносна мощ течеше по вените й. Можеше да го поеме между бедрата си със сила и той щеше да й се моли да го направи така, че да боли. Идиот. Братята му може и да обичаха да се чифтосват с женски като нея, но вкусът на Айдолън за сексуалните му партньорки беше по-цивилизован.
- Тайла, - той се бореше със силата й и с желанието си, когато издърпа ръката си. Тя убиваше хората му. Беше касапин. – Убийце. Събуди се.
Тя поклати глава в отрицание и се протегна със затворени очи. Той улови лицето й между дланите си и го придържа спокойно. Използвайки палците си, той повдигна клепачите й. Зениците бяха равни и отзивчиви, когато той вдигна лицето й нагоре към светлината, въпреки че тя очевидно не го виждаше.
Мамка му, тя имаше прекрасни очи. Микс от зелено и златно и бяха толкова изразителни, че той се съмняваше, че тя можеше да скрие мислите си от който и да било. Бледи лунички блещукаха точно под повърхността на кремавата й кожа. Скулите й придаваха оформен вид на кръглото й лице, което беше помрачено от много малка отсянка на вече заздравяваща рана. Той позволи на погледа си да се свлече надолу до устата й, нейните начумерени устни, които бяха леко открехнати от звуците на палаво отчаяние.
Той искаше да поеме тази уста. Искаше да усети как тя го поема.
Човешката медицина изискваше етика. Тук, в Подземното Убежище, ако той, или който и да е лекар, чукаше всеки пациент, който прекрачеше прага, много малко хора щяха да се интересуват.
Айдолън беше един от малкото.
Моралните закони не го вълнуваха; докторите не чукаха пациентите в неговата болница не защото това „не беше редно”, а защото по този начин болницата залиташе в несигурна позиция. Демоните не бяха вид, който се доверяваше. Повечето бяха подозрителни, дори презрителни, за онези със сила. Докторите можеха да убият със скалпел. Ако се чуеше, че те изнасилват своите пациенти, дори по-малко демони щяха да имат доверие на персонала.
Затова повечето от тях се бяха съгласили да държат настрана своите лапи, нокти и зъби от пациентите. Разбира се, съществуваха и изключения, както и провинения.
По дяволите, той желаеше да направи изключение с правилната жена, но защитник-убиец не беше правилната жена, без значение колко много пулсиращия му пенис се противопоставяше на това.
- Докторе.
Тайла се вглеждаше в него, в очите й комбинация от решителност и копнеж, който бе толкова силен, че той си пое сепваща глътка въздух. Ръката й се вдигна, заграби шепа от косата му близо до тила и придърпа главата му надолу с такава сила, че той едва намери време да постави ръцете си от двете страни на главата й преди устните му да се прилепят силно към нейните.
Езикът й мина покрай устните му, за да се свърже с неговия и от гърлото му се откъсна звук при вкуса й. Той беше самоуверен и порочен като аромата на копнежа й, но дълбоко зад него се криеше сладост, макар че невинността беше погребана.
Погребана под трупа на брат му, който можеше да е убила.
Леден порив обля гърдите му и той се отдръпна назад, контролът му балансиращ на върха на острието. Това беше най-големия му страх – загубата на възможността на устои, когато Промяната го завладее, генезисът трябваше да е причината за това той да е на предела да целуне врагът като разгонен звяр.
Но когато ръката й погали члена му, на звярът внезапно не му пукаше коя беше тя и какво е направила. Все пак, той беше семинус, потомък на инкуби, който живееше за секса, вълнуваше се от това да мами и да причинява нещастие по интимен начин веднъж след като генезисът беше завършил. Вероятно сега не беше времето да се бори с природата си. Вероятно природата му беше оръжието му срещу врага.
Пръстите й се затвориха около пениса му през панталоните, и мамка му, той се умори от това да анализира тялото, емоциите и инстинктите си. Беше време просто да чувства.
Той разтърси бедрата си под допира й докато желанието разтърси останалата част от тялото му.
- Моля те, - умоляваше го тя срещу неговите устни. – Моля те. Докосни ме.
Като изстена, той спусна ръката си на едното й бедро и я вдигна, така че ерекцията му да докосне другото й бедро.
Толкова за това да се държи професионално.
Тайла никога не е сънувала подобно нещо. Това трябваше да е сън, защото тя никога не е била толкова възбудена в реалния живот. И определено не се е надявала да го направи с доктор. Особено не и с доктор толкова готин като този, който я целуваше безразсъдно и милваше бедрото й толкова изкусно, че някои жени досега щяха да свършат дузина пъти само от това.
Тя повдигна коленете си и обгърна таза му с единия си крак. Това движение развали баланса му и той изсумтя, когато се подпря на леглото с крак, за да не падне.
- Мамка му, - Д-р Готин отлепи устните си от нейните. – Тайла, будна ли си?
- Млъкни и ме остави да се насладя на това, - измърмори тя й разкопча колана на панталоните му.
Той изсумтя, когато тя обхвана с ръце ерекцията му. О, Боже. Тя прокара пръсти по дължината и широчината му и за момент се почуди дали ще изпита болка, когато той влезе в нея, но след това си спомни, че това беше сън и че нищо не болеше в един сън.
- Тайла, - прошепна той срещу врата й. – Ти си ранена. Трябва да бъдем внимат…
Тя упражни натиск върху пениса му и думите му се прекъснаха от сподавена въздишка. Тя го милваше бавно и втриваше повърхността на дланта си срещу меката му като кадифе глава и след това отново го поемаше в свитите си пръсти. Неговите неравни, остри глътки въздух се докосваха до кожата й докато тя го обгръщаше, а когато прокара пръст върху капчицата влага, която бликна от върха на пениса му, нещо сякаш се счупи в него. Стената, която го въздържаше се срути и внезапно ръцете му бяха навсякъде, устата му поглъщаше ключицата й, челюстта й, гърлото й.
Внезапна жажда, въпреки че бе прекарала години в ограничения, кипна в кръвта й при начина, по който той милваше плътта й. Ръцете му галеха места, за които тя смяташе че са болезнени, но спомените едва значеха нещо за нея и бързо се изпариха напълно, когато докторът направи с език влажен кръг на врата й.
Декадентското му докосване се снижаваше надолу – върху бедрата и между тях, където мудно, побъркващо галеше гънката на крака и най-деликатната част от тялото й. Тя се изви като арка срещу докосването му, нуждаейки се от допира му на правилното място, но той не отстъпи като бе премислил мъчението си. Непряко. Възхитително.
Тя искаше да види очите му, но той бе заровил лице в гърлото й като галеше с лице кожата й, целуваше ниско ключицата й и съвсем леко докосваше едното й зърно. Прокарвайки пръсти по тъмната му коса, тя го придържаше срещу себе си, наслаждавайки се на допира му, чувствайки че един мъж обожава плътта й, дори и насън.
Тук, в един свят от фантазия, може би тя щеше да открие удоволствието, което винаги й убягваше в истинския сексуален живот. Тук, миналото й нямаше значение. Страховете й също.
Сръчното докосване на мъжа върху нея беше целият й свят в съня и когато пръстите му се преместиха върху хълмчетата и долините срещу бикините й, тя посрещна горещото вълнение, което премина през нея.
- Да, о, да.
Тя отметна глава назад и разтвори краката си по-широко. Пръстите му си пробиваха път под памучния плат на бикините й и тя трепна, когато той заобиколи входа на влагалището й един път, два пъти и нейните хлъзгави сокове окуражиха еротичния масаж. Беше страхотно, толкова страхотно, че тя едва не падна от леглото, когато той плъзна един пръст вътре в нея. Той го вкара дълбоко и бавно го извади, а след това отново я изпълни, задоволявайки я с един пръст така както нито един мъж не е могъл дори с пениса си.
- Толкова си влажна, - дрезгавият му глас мина през нея като електрическо течение. – Ухаеш така сякаш си готова.
О, Боже, тя беше готова.
- Сега, - тя подаде бедрата си, безсрамно приканвайки го. – Моля те.
Звукът от скъсана материя накара сърцето й да изтръпне в очакване. Той се намести върху нея, насочвайки ерекцията си между краката й. Леглото позагуби баланса си и сетивата и направиха същото, когато той се залюля срещу нея, плъзгайки пениса си между гънката й. При всяко вкарване, той се втриваше в болезнената й матка с безупречното количество удоволствие и отлично, влажно триене.
Тя изскимтя, но той заглуши звука с устните си и нахлу в нея. Пламенните й стени обгръщаха пениса му, докато той я изпълваше до такава степен, че тя си помисли, че ще се превърне в трептяща топка с желание. Нищо никога не я е карало да се чувства толкова прекрасно.
Отчаяна да стигне до върха, тя уви краката си плътно около таза му и впи петите си в задната част на бедрата му. Той изръмжа в отговор, подпря лакти от двете страни на главата й и започна да се движи по-бързо срещу нея.
Плъзгайки ръце под потника му, тя погали твърдите ивици на гръбначния му стълб, мускулите по гърба му, стегнатия му задник, който се втвърди дори повече под пръстите й.
- По-силно. Още.
Той прекъсна целувката им.
- Още? – с едно мощно, доминантно движение леглото побягна напред. - Кажи ми точно колко повече.
Да каже нещо изглеждаше невъзможно, когато той вдигна бедрата й срещу себе си и навлезе в нея по-силно и по-дълбоко, подклаждайки огънят в кръвта й.
- Точно така, - каза тя като се задъхваше. – Точно така.
Той вдигна главата си и въпреки че очите му бяха затворени, бе оголил зъбите си, лицето му дивашки израз от екстаз. Толкова погълната от красотата на удоволствието си, тя едва забеляза, когато нещо подскочи срещу гърлото й.
Висулка. Една огърлица бе паднала от деколтето на ризата му и сребърният кинжал заобиколен от змии докосна кожата й – студена, остра милувка.
Тогава внезапно, той беше на крака, все още вътре в нея, и тя бе обвита около него докато той я разнасяше из стаята. Гърбът й се опря в стена. Медикаменталната екипировка изтропа със силата на неговия ентусиазъм.
Докторът беше дяволски добър в креватните упражнения.
Той се докосваше до нея, понякога напълно отдръпвайки се преди да я изпълни отново, понякога навлизайки дълбоко и не чак толкова със силни движения по целия път до матката й. Удоволствието препускаше през тялото й, почти шокирайки я с настойчивостта си. Пръстите му се забиха в задните й части, където здраво я придържаха към него и зъбите му потънаха в рамото й, държейки горната част от тялото й неподвижна.
Това бе най-еротичното нещо, което тя някога бе преживявала.
Горещина се разпръсна в долната част на коремчето й, докато той навлизаше и се втриваше в нея и ако това не беше сън, тя нямаше да може да повярва на това как пенисът му пулсираше вътре в тялото й.
Удоволствието й нарасна, упражни натиск върху органите й и съкрати мускулите й. Никой не можеше да се чувства толкова добре.
Тя сграбчи косата му и придърпа главата му нагоре, накара го да се вгледа в нея. Дъхът й спря. В очите му имаше страст, еротичен глад и нещо дори по-тъмно, но онова, което извади въздуха от дробовете й беше цветът им. Преди бяха кафяви, с богат цвят на кафе.
Сега, те бяха златни. Хипнотични, декадентски. Излъчваха двадесет и четири каратов секс.
О, тя обичаше този сън. Този сън, в който любовникът й беше машина за секс от магическия си пенис и хипнотизиращи очи до обучените му устни, пръсти и дори ароматът му, който приличаше на черен шоколад сякаш бе създаден, за да привлича жени.
- Хайде, убийцо, - изръмжа той. – Яхни ме. Засити ме.
Той открехна устни, влезе в нея дълбоко и тя изсумтя, толкова близо до върха, че цялото й тяло е разтрепери. Ето, ето… да! О, да, още малко.
Той изтръпна, неговият звук на изпразване прозвуча в ушите й и разтърси нуждата й дори по-силно. Горещи, трептящи струи от смерма разтърсиха чувствителните й вътрешни тъкани докато изглеждаше така, сякаш милиони малки пръстчета я милваха с толкова много удоволствие, че тя можеше единственото да трепери и въздиша.
И все пак, тя не свърши.
А трябваше. Независимо дали това беше сън, или не, този мъж беше направил нещо с нея, на което нито една жена не би могла да устои.
Той продължи да се движи в нея, въпреки че мускулите му трептяха и бронзовата му кожа блестеше от пот. Татуировката, която покриваше лявата му ръка по целия път до гърлото му, подскачаше като жива, ядосана, че не получава онова, което иска.
- Вече можеш да спреш, - тя искаше да изкрещи от раздразнение. Трябваше да го предвиди, а сега тялото й беше като насинено, чуждо и толкова плътно увито около него, че тя трябваше да се протегне към нещо, за да се освободи.
- Ти не свърши, - каза той и отново навлезе в нея. Безмилостно.
- Аз никога не свършвам.
- Невъзможно е да не изпиташ оргазъм с мен, - той удвои усилията си. – Може да е заради нараняванията ти…
- Е, не изпитах. Прибери егото си обратно в панталоните и се примири.
Мамка му. Дори и в сънищата мъжете се превръщаха в ревльовци , когато ставаше въпрос за сексуалните им възможности. В сънищата… мисълта й се изпари, когато съзнанието й най-накрая регистрира онова, което той беше казал.
Наранявания? Тя се протегна помежду им и трепна, когато докосна една чувствителна точка върху ребрата си. Какво се е случило?
- Докторе? – той не отговори, беше прекалено дълбоко в нея, влизаше и излизаше от тялото й, заплашвайки да я върне на мястото, което преминаваше тънката линия между оргазъм и раздразнение. – Спрете. Моля ви. Какво ми се е случило?
Той погледна надолу към нея с тъмни очи. Какво се случи със златото? Къде изчезна сънят й?
- Демон круентис.
Отговорът му я върна обратно в реалността и този път, когато дъхът излезе от дробовете й, дяволски болеше. Образи започнаха да минават през съзнанието й. Шивачът. Кръв. Болка. Джанет.
Не. О, не. Това беше истина.
Сърцето й заблъска срещу наранените й ребра, когато тя огледа тъмната стая и медицинското оборудване. Странните изображения по стените. Не, не бяха изображения. Букви. Не беше език, който тя разпозна. Странни, извънземно изглеждащи предмети, украсени шкафове в заключени остъклени кутии. Това нещо закачено на стената не беше ли… череп?
Къде се намираше тя?
Тялото й се стегна около все още изпълнения с кръв пенис вътре в нея. И кой беше този мъж, който я беше чукал тъй старателно?
Тънки ивици въздух изсушиха гърлото й, когато тя се опита да поеме достатъчно кислород, че съзнанието й да остане ясно. Той със сигурност осъзнаваше колко близо беше тя до истеричен пристъп, защото се отдръпна и я нежно я пусна. Голите й стъпала докоснаха студения каменен под – що болница можеше да има каменни подове? – и болничната й рокля се спусна да я покрие.
- Къде съм? – изграчи тя.
- В болница, - докторът, който я беше инжектирал с най-приятната инжекция в живота й я поведе към леглото с безпристрастно докосване по лакътя. Докато ходеше, неоспоримото доказателство за осъществения им съюз се стече надолу по бедрата й и защо трептеше, въздействайки на кожата й така че да иска да втрие течността върху себе си? – Беше ранена в битка срещу демон круентис.
Тя се отдръпна от захвата му.
– Откъде знаеш за демоните? Каква е тази болница? Кой си ти?
- Седни. Ще ти обясня всичко.
- О, не. Не ми излизай с този успокояващ, глупав тон, - тя се отдръпна, когато той пристъпи към нея, опитвайки се да я държи до леглото. Той се извиси над нея, закривайки пурпурната светлина над главите им. – Стой далеч от мен.
- Тайла, трябва да ме изслушаш, - гласът му се снижи в нещо дълбоко и злокобно, разтърсвайки онова, което бе останало от нервите й.
Вратата се отвори и някой, не, нещо, облечено в болнична униформа пристъпи вътре.
- Докторе, - каза той с уста пълна с бивни зъби. – Нужен сте в спешното отделение.
Демон. Студена пот изби върху кожата й.
- Какво, за Бога, е името на това място?
Тя се обърна към Айдолън и видя очите му така, както бяха в съня й. Само дето не беше сън. Стаята се завъртя, когато реалността я зашлеви в лицето.
- Ти, - изтъкна тя. – Ти също си демон.
Той се придвижи в световъртеж от неясни движения и върха на иглата прободе кожата й. Внезапно тя не можеше да се движи, не можа да изкрещи, когато чудовищата я заобиколиха и я завързаха за леглото й.
В главата й, обаче, виковете не спираха.

И тази поредица исках да прочета

супер започна. ще ми е интересно да видя какво става впоследствие ))

Миленака да пусне спойлерче тук :pardon: че и аз съм любопитна.....

Това изглежда страшно интересно. :love:

Edit: Отначало, добре де, цялата първа глава ми бе доста странно защо все за Айдолън се разправя а не за главната или главния. И чак към края на главата чатнах, че Ейдълън( както е името в резюмето) и Айдолън са един и същ човек. :lmao:

Благодарности за втората глава Без малко да я пропусна, ама вече ще имам едно наум и ще чета коментарите
Книгата ми изглежда многообещаваща и е жалко, че няма да бъде преведена:(

Страхотна!!! Ако се превежда ще е страхотно!! :love:

Тази Тайла сънуваше ли или не?

Уауу,в началото ми беше малко объркано,защото толкова много наименования на същества.. сложно,ама после ми стана по-ясно,, завладяващо.Доста... аа не,мразя така,да почна да чета нещо,и да ми стане хипер интересно,и кфо... НЕ Е ПРЕВЕДЕНАААА ..

наистина е интересна книгата...

Ще се превежда ли?

За сега не. Но мисля, че има фен-превод вече в интернет.

Съжалявам, не мога да го открия. Ще помогнете ли?

Vania написа:

За сега не. Но мисля, че има фен-превод вече в интернет.

Къде по - точно, ако може да споделиш , ще съм ти много благодарна!

Проти правилата е да се дават линкове към други сайтове. :pardon:

Жалко, че няма да се превежда. Събуди ми се любопитството с това инфо и двете глави. Все пак, благодаря и за тях!

може ли някой да пише на ЛС ако знае къде се превежда тази поредица .. моля!!