Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.
Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвени преживявания.
Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семеството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г, когато Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до смъртта им.
Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише.
Кинг е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които са на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги. Повечето от книгите му са ситуирани в Мейн, освновно в градчето Касъл Рок.
Стилът му на писане на романи се сменя от минало в бъдеще, героите се развиват и разкриват, всяка глава се оформя пордобно сама за себе си, поддържайки напрежението до края. Това продължава, докато романът не е завършен. Кинг често използва автори като главни герои, например Пол Шелдън, който е главен герой в "Мизъри" и Джак Торънс в "Сияние".
В края на 70-те и началото на 80-те Кинг публикува няколко кратки романапод псевдонима Ричард Бакман. Целта му е да провери дали може да повтори успеха си и да успокои притесненията си, че популярността може да е само съдбовна случайност. Алтернативно обяснение (или допълващо) е, че псевдонимът е заради издателските стандарти, които позволявали по една книга на година.
Той и Табита Спрус се женят през януари, 1971. Срещнали се в библиотеката на Мейнския университет, където и двамата работели. Когато Стивън не можал да си намери място като учител, семейството му заживяло с приходите от работата му като общ работник в обществена пералня, от спестяванията на Табита и от нередовните печалби, плащани от списания (най-вече мъжки), публикуващи разкази на Стивън Кинг.
Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия.
Има издадени над 60 романа и сборника с разкази.

Екранизации:

• Кери (1976) /Carrie/
  Сейлъмс Лот (1979) /Salem's Lot/
  Сиянието (1980) /The Shining/
  Шоу на ужаса (1982) /Creepshow/
  Куджо (1983) /Cujo/
  Мъртвата зона (1983) /The Dead Zone/
  Кристин (1983) /Christine/
  Децата на царевицата (1984) /Children of the Corn/
  Подпалвачката (1984) /Firestarter/
  Окото на котката (1985) /Cat's Eye/
  Сребърен куршум (1985) /Silver Bullet/
  Камиони (1986) /Maximum Overdrive/
  Бъди до мен (1986) /Stand by Me/
  Шоу на ужаса 2 (1987) /Creepshow 2/
  Бягащият човек (1987) /The Running Man/
  Гробище за домашни любимци (1989) /Pet Sematary/
  Нощна смяна (1990) /Graveyard Shift/
  Мизъри (1990) /Misery/
  Понякога те се завръщат (1991) /Sometimes They Come Back /
  Сомнамбули (1992) /Sleepwalkers/
  Тъмната половина (1993) /The Dark Half/
  Неизживени спомени (1993) /Needful Things/
  Оцеляването (1994) /The Stand/
  Изкуплението Шоушенк (1994) /The Shawshank Redemption/
  Пресата (1995) /The Mangler /
  Долорес Клейборн (1995) /Dolores Claiborne/
  Ланголиерите (1995) /The Langoliers/
  Проклятието (1996) /Thinner/
  Нощният авиатор (1997) /The Night Flier /
  Прилежен ученик (1998) /Apt Pupil /
  Бурята на века (1999) /Storm of the Century/
  Зеления път (1999) /The Green Mile/
  Сърца в Атлантида (2001) /Hearts in Atlantis/
  Червената Роза (2002) /Rose Red/
  Капан за сънища (2003) /Dreamcatcher/
  Таен прозорец (2004) /Secret Window/
  Сейлъмс Лот (2004) /'Salem's Lot/
  Въртележка на смъртта (2004) /Riding the Bullet/
  Отчаяние (2006) /Desperation/
  1408 (2007)
  Мъглата (2007) /The Mist/
  

Библиография:
Сияние
Доктор Сън
Дългата разходка
Зеленият път
Годината на върколака/Цикълът на върколака
Сейлъмс Лот
Кери
Талисманът
За писането: мемоари на занаята
Черният дом
Зъл мрак, угаснали звезди
Сърца в Атлантида
Очите на дракона
Пътна мрежа
Живата факла/Подпалвачката
Тъмната половина
Гробище за домашни любимци
Проклятието
Мизъри
Безсъние
Томинокърс/Томичукалата
Торба с кости
Сблъсък
22 ноември 1963
Неизживени спомени
Кошмари и съновидения
Тъмната кула
Всичко е съдбовно. 14 мистерии
Куджо
Бурята на века
Роуз Мадър

О! Любим, страхотен, неописуем автор! От него съм взимала тропи, изрази, сравнения, конструкция, думи... Истински магьосник на словото! :rock:

Cool Cheryll написа:О! Любим, страхотен, неописуем автор! От него съм взимала тропи, изрази, сравнения, конструкция, думи... Истински магьосник на словото! :rock:

В такъв случай предполагам, че ще харесаш последната книга, която съм качила

Добър автор Черния дом беше доста добро продъление на Талисмана.

Невероятен автор! "Черният дом" още не ми е попаднал, но ще трябва да го проверя и него. Така и така съм решила да му изчета цялата библиография. Напредвам бавно, но и той е оставил доста произведения зад гърба си. Точно затова е и толкова велик! :love:

Току-що приключих с "Безсъние" и осъзнах нещо. Много често използва препратки към други свои произведения. Например в "Гробище за домашни любимци" се споменават "Куджо" и "Сейлъмс Лот". В "Безсъние" пък се споменават "Гробище за домашни любимци" и "Тъмната кула". Колко ли други не съм забелязала, не само в тези, но и в другите романи!? :hmm: :typ4o:

Стивън Кинг безспорно е най-добрия писател за мен, а най-великия му шедьовър е "То". Не знам дали въобще някога ще ми омръзне точно тази му невероятна,брилянтно написана история.
А тази книга "Черният дом", която казвате, че е продължение на "Талисманът" сам ли я е писал или отново съвместно с Питър Строб?

diii написа: Стивън Кинг безспорно е най-добрия писател за мен, а най-великия му шедьовър е "То". Не знам дали въобще някога ще ми омръзне точно тази му невероятна,брилянтно написана история.
А тази книга "Черният дом", която казвате, че е продължение на "Талисманът" сам ли я е писал или отново съвместно с Питър Строб?

С Питър Строб е. Пише го и на корицата.

Любимият ми писател. Тъмната Кула наистина е най - голeмият му шедьовър, а краят на поредицата е просто гениален. Наистина е неговият magnum opus

С ужасно щастие съм се прибирала по най-бързия възможен начин, когато в ръцете ми е попадала негова книга. Просто не мога и не мога да го чета в електронен формат. Всяка негова книга е от онези, които изискват да им се отдадеш изцяло, докато ги четеш и никога не е напразно. Неповторим и ненадминат!! :heart2:

Rodena написа:С ужасно щастие съм се прибирала по най-бързия възможен начин, когато в ръцете ми е попадала негова книга. Просто не мога и не мога да го чета в електронен формат. Всяка негова книга е от онези, които изискват да им се отдадеш изцяло, докато ги четеш и никога не е напразно. Неповторим и ненадминат!! :heart2:

Между другото и за. Обикновено не съм чак толкова капризна, но при него някакси не се получава да го четеш в електронен вариант. Съвсем друго впечанление и чувство оставя, когато разлистваш страниците. :yep:

Стивън Кинг Няма слаба книга. Чела съм всичко. По някого се чудя каква мисъл трябва да имаш за да напишеш такова невероятно творчество. Невероятен е.

Не само при Кинг...Със всички книги е така. На лаптопа имам над 900 заглавия много от които все още очакват звездния си миг ( това означава да ги прочета ) ама си е съвсем друго усещането на хартия.
Както и да е,обожавам да чета Стивън Кинг. Вчера нагънах "Децата на царевицата" и смятам да я чета бааавно. С това начало книгата ме грабна само след две страници. :bighug:

edit:тридесетина дни по-късно...
Oказа се,че "Децата на царевицата" е един не лош но мноооого къс разказ.Не ги обичам тези късички разказчета..тъкмо ти стане интересно и то вземе та свърши

Хвани ръката ми, дръж се здраво
ще преминем през страшни места.
Но мисля, че знам пътя,
само не пускай
и ако те целуна в мрака
не се притеснявай, защото ти си моята любов.

Като тинейджърка четях негови книги. Отдавна беше. Може би трябва да прочета нещо по-ново. Като цяло си падам по по друг тип литература, но Стивън Кинг си е Стивън Кинг

Първата негова книга, която прочетох бе "Гробище за домашни любимци". Първата книга е по-спокойна, но във втората всяка глава е брутална, а на места е гнусна. Но пък това си е стилът на автора. После прочетох "То", която според мен е най-хубава от всичките му книги.

И мен ми е един от любимците.Първата му книга,която прочетох май беше Гняв,но оттогава наистина ми е любимия автор.Назовава нещата с точните имена,без разни евфемизми и е ненадминат в описанията.Чела съм какви ли не книги,но единствено неговите ми въздействат по такъв начин.

До сега не съм чела негова книга , но в скоро време ще го направя и се надявам да ми хареса

Не съм запозната с творчеството му, но мисля да прочета някои от книгите му през лятото.

Велик автор.Каквото и да му прочета е просто без коментар.Дори книги като "Дума Ки" са ме карали да си мисля за тях по време на работа....малко са авторите на тази тематика които ме карат да броя минутите до края на работния ден,за да се отдам на творчеството им,но определно Стивън Кинг е един от тях.

Zaharka написа:Току-що приключих с "Безсъние" и осъзнах нещо. Много често използва препратки към други свои произведения. Например в "Гробище за домашни любимци" се споменават "Куджо" и "Сейлъмс Лот". В "Безсъние" пък се споменават "Гробище за домашни любимци" и "Тъмната кула". Колко ли други не съм забелязала, не само в тези, но и в другите романи!? :hmm: :typ4o:

Те книгите му са бъкани с такива препратки, което е нормално, все пак повечето от тях се  развиват в измислени от него градове и по този начин им подплатява историята, освен това е и един вид намигване към читателя (появата на Пениуайз в "Томичукалата", например). Сега ме мързи да търся, но има таблици с всичките му там връзки из нета, много са любопитни за разглеждане. ^^

А Кинг е голям и аз съм особено пристрастна към него и дори средняшките му работи са ми особено скъпи. (Е, има и някои слаби книги, но това си е в реда на нещата и веднага му ги прощавам.)