Историята на дядо Коледа

Историята на дядо Коледа



Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на St. Nicholas" , коледна приказка, подарък за неговите деца.

В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.

Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.

Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!

Дядо Коледа

Милиони деца и родители по света с нетърпение очакват мига, в който ще получат подаръци от Дядо Коледа. Любопитните малчугани често искат да знаят от къде идва белобрадият старец и как успява винаги да ги зарадва с желаните от тях дарове.
Кой всъщност е Дядо Коледа? Децата обикновено си го представят като човекът, който се появява и прави чудеса само на Рождество. Той може да донесе подаръци, независимо в коя точка на света се намира детето и въпреки желанието му. Добрият и щедър старец успява само за една нощ да зарадва с подаръци и изненади милионите палавнити по земното кълбо. Повечето деца не успяват да видят своя любимец, но той никога не забравя тези, които са били послушни през годината. Дядо Коледа винаги бърза, за да може да зарадва всички, които са му написали писмо.

Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.
По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.

Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата "Разказ за посещението на свети Николай". В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си. През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на "Нощта преди Коледа". Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа. В Холандия героят на Мур придобива известност като Sinter Klaas, откъдето идва и Санта Клаус, както наричат добрия старец в САЩ.
През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа. В празничното издание на "Харпърс Магазин" той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината.
Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят.

Децата окачват чорапи до камината
Дядо Коледа обикновено оставя подаръците под елхата. Във Великобритания обаче добрият старец пуска подаръците в чорапи, закачени до камината или над леглата на децата. Тази традиция датира от векове и до днес остава непроменена.
На Бъдни вечер малчуганите окачват специално направените чорапи за подаръци и си лягат да спят. Добрият старец ги навестява през нощта и напълва чорапчетата с лакомства, както и с поръчаните дарове. Някои деца дори оставят традиционния коледен пай, за да може Дядо Коледа да се почерпи.
Португалските малчугани пък обикновено намират изненадите си в обувки, наредени около запалената камина на Коледа.
В Холандия белобрадият старец пристига с голяма лодка, като всяка година сменя пристанището, на което акустира. Децата, които успеят да го видят, веднага получават подарък.

Притежава и шофьорска книжка
Освен с традиционната шейна, теглена от елени, Дядо Коледа се придвижва и с автомобил и дори с камион в някои държави. Добрият старец притежава и шофьорска книжка, която му дава възможност по-бързо да достига до милионите деца, които го чакат във всички точки по света. Проучване на американски тв канал показва, че Дядо Коледа има издадени шофьорски книжки в 29 щата - от Флорида до Аляска.
Автомобилът и шейната не са единствените превозни средства, които щедрият старец от Северния полюс може да управлява. Дядо Коледа също така може да управлява самолет, балон, и, разбира се, кораб. В държавите, където не вали или пък много рядко има сняг, той пристига по въздух или вода.

Тийнейджърите го искат по-модерен и без брада
Дядо Коледа трябва да бъде по-модерен, без брада и да съблече традиционния си червен костюм, смятат британските тийнейджъри, цитирани от в. "Таймс". Изданието се позовава на изследване, направено сред младежите над 16 години, за това как трябва да изглежда добрия старец, който раздава подаръци.
Голяма част от тийнейджърите, участвали в проучването, искат Дядо Коледа да има по-модерен външен вид. Според тях старецът трябва да захвърли червения си костюм и да започне да се облича в дрехи, изработени от известни модни дизайнери. Младежите намират голямата дълга брада за старомодна, а мобилният телефон - задължителен аксесоар, който Дядо Коледа трябва да притежава.

500 000 писма пристигат в пощенската му кутия
500 000 писма получава Дядо Коледа всяка година в пощенската си кутия. Пликовете започват да пристигат в пощенската станция в Лапландия, където добрият старец живее, още в началото на декември. В нелеката кореспонденция му помага Снежанка, която е една от най-верните му помощнички. Служителите, облечени като джуджета, отварят писмата, които пристигат от целия свят, и лично предават желанията на Дядо Коледа. Хиляди писма получаваме всеки ден от всички точки на земното кълбо, казва Хели Кайрансуо пред АФП, докато показва купчината писма, които стоят пред нея. Повече от 10 милиона желания са пристигнали в последните 20 години в пощата на Дядо Коледа, която се намира извън столицата на Лапландия Рованиеми. В предишни години сме получавали над 800 000 писма, но броят им намаля заради възможността децата да изпращат имейли до белобрадия старец, обяснява Кайрансуо. Миналата година около една пета от електронните писма били изпратени от Полша, 68 000 мейла пристигнали от малчугани от Италия, 34 000 - от Япония, а по 17 000 - от Финландия, Франция и Германия.
Писмата, които получаваме, обикновено представляват дълъг списък, в който са изброени желанията на малчуганите, или откъснатата страница от каталог за детски играчки, разказват служителите в пощата. Дядо Коледа обаче не обича да чете такива писма. Той иска в писмата подателите по няколко думи за самите себе си, за семействата, за хобитата, мечтите и надеждите си, обясняват помагачите на добрия старец. Ако все още не сте изпратили писмо до Дядо Коледа, адресът, на който можете да му пишете, е Santa Claus, 96930 Arctic Circle, Finland. Белобрадият старец вече е в крак с новите технологии и списва вестник в интернет, чийто адрес е www.northpoletimes.com. На сайта www.emailsanta.com също можете да пуснете посланието си.

Домът му в Лапландия е туристическа атракция
Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа.
Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".
В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Вярата в него ни прави по-добри


Вярата в Дядо Коледа ни прави по-добри, твърдят психолозите.
Вярата в Дядо Коледа помага на децата да бъдат по-добри, твърдят английски психиатри, цитирани от световните агенции. Възрастните, които насърчават малчуганите да очакват добрия старец, подпомагат моралното им развитие, смятат специалистите от болницата "Алдър Хей" в Ливърпул.
Вярата в Дядо Коледа, който наблюдава децата през цялата година, насърчава малчуганите да правят разлика между доброто и злото, обяснява авторката на проучването - детската психиатърка Линда Брийн. Тя решила да направи изследване върху социалните ползи от вярата в добрия старец, докато наблюдавала развитието на малките си племенници.
Белобрадият старец е символ на надежда и вярята в него учи децата да споделят семейните ценности и да бъдат добри, твърдят психолозите. Лицата на децата, които вярват в съществуването на добрия старец, се озаряват всеки път, когато се спомене името на Дядо Коледа. Надеждата, че могат да го срещнат на вратата в Святата нощ, ги стимулира да бъдат послушни и да се държат добре с хората, които ги заобикалят. Незабравими са миговете, когато те започнат да гледат с широко отворени очи някъде в пространството и казват: "Ще помоля Дядо Коледа за колело или кукла, или електронна игра." Тези хлапета искрено преживяват онези прекрасни трепетни минути, оставащи за цял живот, когато развързват панделката на коледния си подарък и отварят кутията.

Дядо Коледа, известен по света още като Санта Клаус Свети Николай, Крис Крингъл и дядо Мраз, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай.



Българската традиция
Според някои версии българското название „дядо Коледа“ произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец. В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари[1], споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци.

По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година. Той посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци.

Произход

Добрият старец на рисунка от 1875
Холандския Дядо Коледа (Sinterklaas) през 2007Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на Свети Никола, роден и живял около трети - четвърти век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад. Останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.

В Гърция не съществува традиционно вярване, че Свети Никола носи подаръци на децата.

Легенди, свързани с дядо Коледа
Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.