Статиите започнаха да заливат интернет пространството, което е добре!
„Академия за вампири” тръгва към големия екран
Вторник, 29 Юни 2010 20:51 Стоян Стоянов (filmche.net)
Засичал съм в класациите за най-продавани книги у нас томове от поредицата „Академия за вампири” (да не се бърка с „Училище за вампири”). До момента в САЩ са излезли от печат пет романа, а три от тях имат превод на български език. Днес стана ясно, че манията покрай поредните романтични кръвопийци ще се засили, защото от някакво си студио, наречено Preger Entertainment, са купили правата за филмирането на текстовете от Ришел Мийд.
В първата седмица след появата си по магазините последната част “Vampire Academy: Spirit Bound” бе обявена за бестселър в класацията на New York Times и USA Today. Романът е пожънал и голям интернационален успех, достигайки челните места по продажби в Австралия и Нова Зеландия. Поредицата „Академия за вампири” е успяла да изчерпи в САЩ тираж от 3.5 млн. бройки, а по света е реализирала допълнителен един милион. Публикувана е в 34 държави. Последната шеста книга трябва да се появи в книжарниците през декември 2010 г. Заради финансовите успехи на многотомника издателите от Penguin/Razorbill са поръчали продължение, което ще дебютира през 2011 г.
Американски пай за вампири
Posted by Lucy Setian (http://lucysetian.eu/?p=893)
„Американски пай за вампири”, фентъзи сапунка от висшия пилотаж, симпатична кримка със свръхестествени пристрастявания, политически коректна драма, именно за това става дума.
Отворила врати през 2007 г., с три написани продължения и две предстоящи да излязат през 2010 г., поредицата „Академия за вампири” от Ришел Мийд е истинско бижу не само за тийнейджърите, както повечето я определят, но и за всички възрастни вамп-любители.
Българското издание, дело на ИК „Ибис”, красноречиво напомня по своя дизайн на другата кървава поредица на издателството – „Дневниците на вампира”. Донякъде приличаща обаче на невинна и нежно подканваща детска книга по своята корица, то нейното съдържание крие приятни изненади за фентъзи феновете.
33-годишната писателка е едно от новаторските лица на жанра в Америка. Може би именно заради мистиката, която витае около зодията й скорпион, тя е успяла да се превърне в един от най-продаваните млади автори с цели три поредици – „Джорджина Кинкейд”, „Мрачният лебед” и „Академия за вампири”. И трите са създадени в диапазона от 2007 г. досега, като броят на заглавията, които включват, постоянно се увеличава.
1.5 милиона издания на „Академия за вампири” се продават от Северна Америка чак до Австралия. Тази година тя се появи най-сетне и в България.
Определението за тийн-поредица далеч не е точно, но донякъде е обосновано от образованието, оформило микса от знания на авторката. Американката е бакалавър по история на изкуствата в университета в Мичиган, има докторат по сравнителна религия от Западния мичигански университет и научна степен като преподавател по английски от университета във Вашингтон. Накрая става писателка.
Именно стилът обаче, в който са предадени мислите и чувствата на едната главна героиня, полу-човекът и полу-вампир Роза Хатауей, са това, което Мийд счита, че е подходящо като начин на изразяване на 17-годишна. Но греши. Жаргонът звучи на моменти толкова нелеп, че чак на човек му става смешно и изглежда не на място като се има предвид ролята на героинята в социалната структура на вампирските среди. Огромна грешка е да се пише в стил, който подценява начина на мислене на млад човек, едновременно с това представен като бързо съзряващ в един отговорен и обосновано респектиращ образ. Затова и доста от читателите възприемат поредицата като по-скоро подходяща за младежката аудитория. Дотук може би истинските негативи към романа се изчерпват.
В същината си „Академия за вампири” е версията на вампирския „Хари Потър”, в която героите са свръхестествени или получовешки най-вече същества, които водят „обикновен” в техните представи живот и се обучават в специален вамп-колеж. Естествено, готиката и GSM-ите тук не се разминават, а вървят ръка за ръка в стила на прехода към модерния вампирски живот.
От друга страна разказът постепенно преминава в смесица от история тип „Ласи” и детективска загадка с донякъде предполагаем край. В началото не може да се предполага, че може да има и нова семейна драма, както и планове да се завладее света, но не бива да се тревожим. И това ще дойде.
Звучи обещаващо, нали?
Книгата изключително напомня на филма „Блейд”, което донякъде ни връща и към поредицата на Л. Дж. Смит. От едната страна имаме добрите вампири, от другата лошите, тук-там се среща по някое друго фантастично същество, а да не забравяме и простосмъртните хорица в ролята на храна. Извинявам се, тук са хранители или може би по-подходящо хранилки-наркомани, които се възбуждат и са зависими от слюнката на оригиналните и традиционни в нашите представи кръвопийци, т.нар раса на мороите.
{gallery}vampireacademy:{/gallery}
Въпреки това, измеренията на вампирите тук са нови – някои са мъртви, други са живи. Редом до това е и добре познатата йерархия, която отвежда до свързването на вампира като същество от благородническа митологична каста, която се ръководи от правила и дълговековни традиции. Все така повечето бледокожи не си падат по слънчева светлина, обичат да пият кръв, най-вече захапвайки нечий врат, някои умеят да правят магии или имат други свръхкачества. Техните полусъбратия, наречени дампири, са в ролята на пазители и най-добри приятели според цялостната идея на сюжет на поредицата. Тук се появява и руската принцеса Василиса Драгомир, за приятелите само Лиса, централен субект в историята. Все пак разказът не тече през нейната уста, а през тази на вечната й пазителка и най-добра приятелка Роза (руският вариант на Роуз), която обаче е в центъра на прожекторите в сумрачните училищни коридори.
Двете са коренни противоположности, но дългите години на познанство, една катастрофа и работата ги свързва в приятелство, което и най-ожесточения скандал не може да разруши. Странно как, но сякаш поредицата се основава на бизнес-договор между получовеци и вампири, в който явно, че единствените, които могат въобще да спечелят нещо, са лошите.
Темата за отношенията и животът на младежите в последните им години на съзряване е сякаш основополагащ фон на фабулата. Интриги, руски псувни, любовни триъгълници, убийства, бледи лица и огнени кълба се преплитат в една логична, естествена и напълно реалистична вампирска история. И макар дебеличка, книгата се чете за максимум 2-3 нощи, така че ако си отделите една до 04:30 сутринта, няма да съжалите за избора си.
Ако и моите обяснения не са ви били достатъчни, то можете да прочетете повече в официалния сайт на авторката, да надникнете в блога й или да направите своя вариант за корица (като истински фен и критик аз се престраших) на „Академия за вампири” в официалния сайт на книгата. Ако това не ви е достатъчно, чуйте каква е историята на тези изтънчени и опасни фантастични същества от самата Ришел Мийд или прочетете откъса, който ви предлагаме.
Наслаждавайте се до последната капка!
„Академия за вампири” тръгва към големия екран
Вторник, 29 Юни 2010 20:51 Стоян Стоянов (filmche.net)
Засичал съм в класациите за най-продавани книги у нас томове от поредицата „Академия за вампири” (да не се бърка с „Училище за вампири”). До момента в САЩ са излезли от печат пет романа, а три от тях имат превод на български език. Днес стана ясно, че манията покрай поредните романтични кръвопийци ще се засили, защото от някакво си студио, наречено Preger Entertainment, са купили правата за филмирането на текстовете от Ришел Мийд.
В първата седмица след появата си по магазините последната част “Vampire Academy: Spirit Bound” бе обявена за бестселър в класацията на New York Times и USA Today. Романът е пожънал и голям интернационален успех, достигайки челните места по продажби в Австралия и Нова Зеландия. Поредицата „Академия за вампири” е успяла да изчерпи в САЩ тираж от 3.5 млн. бройки, а по света е реализирала допълнителен един милион. Публикувана е в 34 държави. Последната шеста книга трябва да се появи в книжарниците през декември 2010 г. Заради финансовите успехи на многотомника издателите от Penguin/Razorbill са поръчали продължение, което ще дебютира през 2011 г.
Американски пай за вампири
Posted by Lucy Setian (http://lucysetian.eu/?p=893)
„Американски пай за вампири”, фентъзи сапунка от висшия пилотаж, симпатична кримка със свръхестествени пристрастявания, политически коректна драма, именно за това става дума.
Отворила врати през 2007 г., с три написани продължения и две предстоящи да излязат през 2010 г., поредицата „Академия за вампири” от Ришел Мийд е истинско бижу не само за тийнейджърите, както повечето я определят, но и за всички възрастни вамп-любители.
Българското издание, дело на ИК „Ибис”, красноречиво напомня по своя дизайн на другата кървава поредица на издателството – „Дневниците на вампира”. Донякъде приличаща обаче на невинна и нежно подканваща детска книга по своята корица, то нейното съдържание крие приятни изненади за фентъзи феновете.
33-годишната писателка е едно от новаторските лица на жанра в Америка. Може би именно заради мистиката, която витае около зодията й скорпион, тя е успяла да се превърне в един от най-продаваните млади автори с цели три поредици – „Джорджина Кинкейд”, „Мрачният лебед” и „Академия за вампири”. И трите са създадени в диапазона от 2007 г. досега, като броят на заглавията, които включват, постоянно се увеличава.
1.5 милиона издания на „Академия за вампири” се продават от Северна Америка чак до Австралия. Тази година тя се появи най-сетне и в България.
Определението за тийн-поредица далеч не е точно, но донякъде е обосновано от образованието, оформило микса от знания на авторката. Американката е бакалавър по история на изкуствата в университета в Мичиган, има докторат по сравнителна религия от Западния мичигански университет и научна степен като преподавател по английски от университета във Вашингтон. Накрая става писателка.
Именно стилът обаче, в който са предадени мислите и чувствата на едната главна героиня, полу-човекът и полу-вампир Роза Хатауей, са това, което Мийд счита, че е подходящо като начин на изразяване на 17-годишна. Но греши. Жаргонът звучи на моменти толкова нелеп, че чак на човек му става смешно и изглежда не на място като се има предвид ролята на героинята в социалната структура на вампирските среди. Огромна грешка е да се пише в стил, който подценява начина на мислене на млад човек, едновременно с това представен като бързо съзряващ в един отговорен и обосновано респектиращ образ. Затова и доста от читателите възприемат поредицата като по-скоро подходяща за младежката аудитория. Дотук може би истинските негативи към романа се изчерпват.
В същината си „Академия за вампири” е версията на вампирския „Хари Потър”, в която героите са свръхестествени или получовешки най-вече същества, които водят „обикновен” в техните представи живот и се обучават в специален вамп-колеж. Естествено, готиката и GSM-ите тук не се разминават, а вървят ръка за ръка в стила на прехода към модерния вампирски живот.
От друга страна разказът постепенно преминава в смесица от история тип „Ласи” и детективска загадка с донякъде предполагаем край. В началото не може да се предполага, че може да има и нова семейна драма, както и планове да се завладее света, но не бива да се тревожим. И това ще дойде.
Звучи обещаващо, нали?
Книгата изключително напомня на филма „Блейд”, което донякъде ни връща и към поредицата на Л. Дж. Смит. От едната страна имаме добрите вампири, от другата лошите, тук-там се среща по някое друго фантастично същество, а да не забравяме и простосмъртните хорица в ролята на храна. Извинявам се, тук са хранители или може би по-подходящо хранилки-наркомани, които се възбуждат и са зависими от слюнката на оригиналните и традиционни в нашите представи кръвопийци, т.нар раса на мороите.
{gallery}vampireacademy:{/gallery}
Въпреки това, измеренията на вампирите тук са нови – някои са мъртви, други са живи. Редом до това е и добре познатата йерархия, която отвежда до свързването на вампира като същество от благородническа митологична каста, която се ръководи от правила и дълговековни традиции. Все така повечето бледокожи не си падат по слънчева светлина, обичат да пият кръв, най-вече захапвайки нечий врат, някои умеят да правят магии или имат други свръхкачества. Техните полусъбратия, наречени дампири, са в ролята на пазители и най-добри приятели според цялостната идея на сюжет на поредицата. Тук се появява и руската принцеса Василиса Драгомир, за приятелите само Лиса, централен субект в историята. Все пак разказът не тече през нейната уста, а през тази на вечната й пазителка и най-добра приятелка Роза (руският вариант на Роуз), която обаче е в центъра на прожекторите в сумрачните училищни коридори.
Двете са коренни противоположности, но дългите години на познанство, една катастрофа и работата ги свързва в приятелство, което и най-ожесточения скандал не може да разруши. Странно как, но сякаш поредицата се основава на бизнес-договор между получовеци и вампири, в който явно, че единствените, които могат въобще да спечелят нещо, са лошите.
Темата за отношенията и животът на младежите в последните им години на съзряване е сякаш основополагащ фон на фабулата. Интриги, руски псувни, любовни триъгълници, убийства, бледи лица и огнени кълба се преплитат в една логична, естествена и напълно реалистична вампирска история. И макар дебеличка, книгата се чете за максимум 2-3 нощи, така че ако си отделите една до 04:30 сутринта, няма да съжалите за избора си.
Ако и моите обяснения не са ви били достатъчни, то можете да прочетете повече в официалния сайт на авторката, да надникнете в блога й или да направите своя вариант за корица (като истински фен и критик аз се престраших) на „Академия за вампири” в официалния сайт на книгата. Ако това не ви е достатъчно, чуйте каква е историята на тези изтънчени и опасни фантастични същества от самата Ришел Мийд или прочетете откъса, който ви предлагаме.
Наслаждавайте се до последната капка!