На работа…с бебе

Много фирми в Западна Европа и САЩ са достигнали до извода, че е крайно време да се предприемат мерки, улесняващи майките, които искат да се върнат на работа по-бързо, като им се позволи да вземат и чедата си в офиса.Идеята звучи Бебе в офисашокиращо за много хора около мен, признавам че и аз самата изобщо не съм сигурна дали бих избрала такова решение. Но от как забременях и родих детето си се нагледах и наслушах на достатъчно клишета по въпроса за бебегледането. Някои от тях постепенно отпадат, други са по-устойчиви и може би тази идея ще е следващата, която ще разбуни форумите и ще промени с нещичко родния пейзаж.
Всъщност, практиката неслучайно се е зародила в страни като САЩ и Великобритания, където или няма платен отпуск по майчинство или отпуснатият от държавата срок е смехотворно малък. САЩ например, по данни на списание National Geographic от август 2007 г. се нарежда сред страните в света с най-кратък срок – едва 12 седмици, при това неплатени! В сравнение с тях, нашите 315 дни платено майчинство и още една година възможност за неплатено звучат направо невероятно.
В споменатите страни все повече фирми променят политиката си спрямо служителите, които са от ключово значение, като им осигуряват комфортна атмосфера, в която без проблеми да щъкат бебета. В САЩ над сто организации и фирми успешно прилагат метода „бебета на работа”. По данни на асоциацията „Babiesatwork” http://www.babiesatwork.org/ над 1300 мъници са пролазили в офисна обстановка. Както винаги що се отнася до бизнес, всичко е внимателно премерено и претеглено, а опитът на престрашилите се сочи, че ползите са доста.

За родителя:
- позволява по-бързо връщане на работа, ако тя е атрактивна, желана и важна за кариерата на майката или бащата или пък в крайна сметка е неизбежно от финансова гледна точка;
- действа успокояващо, сваля нивото на стреса и притесненията, защото отрочето е под ръка;
- увеличава шансовете за успешно кърмене, което е най-доброто за бебето ти, а и примера действа насърчаващо за другите жени.

За бебето:
- близо е до мама или татко, тоест то е щастливо, спокойно и усеща, че е обградено с така нужната му любов и топлина;
- свиква с нови хора, с различна обстановка, израства по-уверено и способно да комуникира с околния свят;
- не расте в стерилната среда на детската стая и кошчето, изгражда си адекватен имунитет и умения да комуникира.

За компанията и колегите:
- действа успокояващо и разведряващо, все пак е по-добре да слушаш гукащо бебче, вместо поредната нова диета на колежката;
- повишава духа на екипа и спестява пари за безсмислени тийм билдинги, на които всички скучаят, но присъстват по задължение;
- увеличава се лоялността и положителното отношение към фирмата, което пък повишава продуктивността;
- не на последно място – привличат се нови клиенти, слухът за бебета в офиса се разпространява бързо, всички искат да видят това чудо. Така името на фирмата започва да се шири по форуми и блогове, променя се имиджа й и доверието към нея расте;
- Действа като безплатна реклама сред жените клиенти, а покрай тях и сред мъжете. В САЩ и Европа такива фирми са постоянно присъствие в класациите за „Най-добро работно място”.
Ето и разказа на собственик на просперираща рекламна агенция в САЩ, затова как в компанията му са израснали 33 хлапета и… цяла дузина кучета.

Против:
Идеята се обсъжда и предъвква отдавна по чужди сайтовете, форуми и блогове. Повечето противници настръхват от идеята, защото:
- Родител с бебе на работа не е толкова ефективен, колкото колега без. Тоест някой ще получава заплащане за по-малко работа, само защото има деца;
- Бебетата, както знаем, са и шумни. Не всеки може да издържи на бебешки рев, а той може да бъде наистина пронизителен;
- Шумно или не, едно сладко бебе привлича неудържимо вниманието на околните и разсейва служителите;
- Офисната среда невинаги е безопасно място за мъниците (особено у нас, където масово се пуши на работа, въпреки забраните), а колегите носят всякакви зарази;
- Адвокатите на много фирми изтъкват опасение, че при евентуален инцидент е възможно родителят да съди фирмата;
Всъщност идеята детето да е в офиса се свежда до едно просто правило – бебето има жизнена нужда да е близо до мама.

Бебетата имат постоянна нужда от майчината си топлина, от бащината също, изобщо от човешко присъствие, а не от безмълвната компания на плюшени или пластмасови изделия. Така е не само според моята емоционална интуитивна преценка, но и според много изследвания и изводи, направени въз основа на човешкото психическо развитие, както и въз основа на анализ на практиките съществуващи в много племена и култури. Малките там не се оставят и затварят в специални кошарки, в стерилни детски стаи или в ясли, а са плътно до родителите си, участват един вид в социалния живот и израстват по-самоуверени, психически стабилни и пълноценни личности, които умеят да общуват без притеснения и помагат на близките си в работата, която са наблюдавали от малки. До този извод е стигнала и Джийн Лайдлоф извод, която прекарва години сред индианското племе във Венесуела. Един от любопитните й изводи е, че децата които са привързани към родителите си, не плачат толкова, колкото сме свикнали от едно бебе, нямат колики и реагират много по-спокойно при контакт с чужди хора.
Идеята ми звучи сякаш е продукт на отчаянието от едно дълго отдалечаване между родители и деца, на едно продължително пътуване на обществото срещу естествения ход на нещата, срещу нуждите на нашите бебета, срещу вродената ни интуиция. У нас този път минава по различен маршрут, но посоката е същата, въпреки че вече някои правят обратен завой.
Все още битува идеята, че малките човечета трябва да се възпитават дистанционно, да бъдат привиквани към самостоятелност едва ли не от първия ден след раждането. За бебето е отредена специален дезинфекциран периметър, за да не пречи, да не притеснява околните или пък да не би да се разглези или да пипне някой опасен вирус или коварно дебнеща бактерия. Всичко трябва да е по график – кърмене, спане, контакт с мама и тати, точно определени места, ограничаващи се до детската стая и кабинетът на педиатъра. Разделението започва още от родилното, където в повечето случаи бебетата са отделени по недоказани и неясни причини от майките.
Родителството е най-естественото нещо и следователно то не се нуждае от кански мъки, за да се получи добре. Нужно е само да се вслушаш в гласа на бебето и постепенно ще усетиш, че говорите на един език. То има нужда от топлината ти не само в определени часове и трябва да похапва често, не по твоя, а по неговия си „график”.
Чака ни още път назад, след като все още у нас се срещат теми като „А вие целувате ли децата си?”. Тази нагласа е стара, ноundefined затова пък доста вкоренена в съзнанието на много поколения.
Д-р Божкова, която е с опит като участъков лекар и педиатър в Дулово в края на 60-те години на XX в. разказва, че когато е обикаляла в района се е нагледала на слабички, неразвити бебета, които са повивани здраво и са оставяни в дървени коритца (бешици по народному), които служат и за люлка. Обикаляла е селата и въпреки омразата на хората, тя и колегите й са горяли тези корита на мегдана. Все пак нещата по нашите земи не винаги са били такива, иначе Майстора едва ли щеше да намери модел, за да нарисува своята майка и дете, поставено на гърба й в цедилка, сред слънчогледово поле.
Осъзнавам и че съм от щастливките, които работят във фирма, която спазва законите в страната и аз мога спокойно да се порадвам на време с детето, да получавам майчински според реалната ми заплата и да не се главоблъскам по въпроса дали мястото ми в офиса изстива. Но е нужна повече толерантност към бебетата на обществени места, по строги закони, които да предоставят истински зони за непушачи по заведенията и по-гъвкава политика на работодателите спрямо служители с бебета. В крайна сметка много работа може да се върши дистанционно, което освен всичко спестява и средства на собствениците на фирми. Другият основен момент е излизане от сивата икономика, в която хиляди майки получават мизерни майчински, защото не се осигуряват на реалната сума. Така те са принудени да намерят начин и да се върнат на работа, където едва ли ще ги поканят заедно с бебетата.
Това са елементарни неща, за детски градини или стаи за бебета и деца към фирмите все още не смея и да си мечтая, но е факт, че вече и в България има фирми, които предоставят тези възможности и рано или късно ще намерим верния път, а до тогава – приятно гушкане!