Прочетох мненията на всички и мисля, че всеки е прав, било то до някъде или изцяло. Аз обаче имам една болка много отскоро и това е перфектното място да я споделя. Вярвам, че всеки е зачекнал важни теми, но това мое откритие буквално ме потресе до мозъка на костите ми!
Преди месец някъде, мой приятел ми съобщава случайно по време на разговор за брат му /който е да кажем 5/6 клас? не съм сигурна, но по мои преценки е някъде там, може и да бъркам/ и как е с училището. Държа да отбележа, че никога не съм била добра по история. Просто чист мързел да си чета уроците. Българската история обаче винаги ме е изпълвала с едно страхопочитание. Не мога да се определя като някакъв патриот или показен националист, но историята ни винаги е успявала да ме ... надъха? Не знам, може би просто ме е карала да се чувствам горда от къде идвам, че съм произлязла от силни хора и мога да вярвам, че аз също съм такава.
Та да се върнем на темата, говорим си с момчето и той ми изтърсва, че в учебника на брат му, НИКЪДЕ!!! не пише "Турско робство"! То, представяте ли си, било "Турско присъствие" ...
Не знам как да опиша как се почувствах в този момент. Никога не съм мислила, че може нещо в учебник да ме възмути по такъв невъобразим начин и до ден днешен не мога да го превъзмогна, защото буквално го приемам като лична обида и мисля, че би обидило всеки българин. Да, ама не!
Преди 2/3 дена попадам на снимка във ФБ. Една от многото и най-вероятно щях да я пропусна, ако не бях забелязала безбройните гневни коментари. Та се загледах и какво да видя ... В учебник отново, пак не запомних за кой клас, но изглеждаше като за по-малки деца. Там, написано очевидно от експерти и одобрено от българската образователна система, се говореше за въпросното "Турско присъствие". Не си спомням дали го бяха написали така или с някой още по-ласкав изказ за любимите ни поробители ... Информацията под заглавието се състоеше в това, че българите живеели по малки селца, а в по-големите живеели заедно с турците, с които много добре се разбирали, пеели песни, събирали се да празнуват празници и тн.
Не знам какво повече да кажа. Понякога толкова се възмущавам от хората, че имам чувството, че съм се родила, за да водя протести
За пръв път обаче се чувствам толкова потресена, че буквално не спирам да мисля за това и наистина ми се иска да направя нещо. Мисля, че от всичките ни проблеми в образованието, това е най-големия в момента. Болно ми е! Яд ме е, че "великите" умове на тази държава, които трябва да ни научат на нещо, всъщност правят това ... Както няколко хора се изразиха под въпросната снимка, още няколко поколения и ще убедят децата ни, че са турчета ...