Вчера си купих „В името на любовта“ на С. Филипс. На финала съм. Книгата е разкошна – интересна, забавно написана, увличаща те. Героите са... типичните сладки безумци на Филипс, които непрекъснато се дрънкат за нещо, но някак мило и даже чаровно изглежда това дрънкане напълно в духа на Сюзън. Диалозите между тях парализират от смях... карат те да чакаш всяка реплика със затаен дъх. Може да се каже, че създават такова хубаво настроение, каквото не съм получавала от известно време... май от „Чаровник...“-а насам.
Главната – Джорджи – е 31 годишна, разведена бивша актриса от популярен навремето ТВ-сериал. Още от малка тя страда от липсата на самочувствие относно външния си вид, самообвинява се за щяло и нещяло, стреми се да изпълнява заръките и желанията на баща си, за да я обича той... и през цялото време става все по-неудовлетворена и по-неудовлетворена от живота, който води. Разривът между нея и съпругът и – Ланс (съкратено от Ланселот
) я срива тотално. Тъй като и тя и бившият и са изключително известни, папараците започват да следят още по-настървено всяка нейна крачка и да се ровят в ежедневието и... затова, когато Джорджи се събужда гола в хотелска стая във Вегас, в едно легло с бившия си екранен пратньор – Брам – с халка на пръста, след една безпаметна пиянска нощ, точно за няколко минути новината за сватбата им се превръща в новина номер 1.
Брам е лошо момче... много лошо момче. Той е бившата и екранна половинка и първата и любов. Той е мъжът с порното, което срива кариери. Той е алкохолик, наркоман, и женкар... Тя го ненавижда! Сигурно се чудите в такъв случай как така се оказва гола и с халка в леглото с него?! Четете и ще разберете!
В началото лично на мен Брам ми се стори като мъжа-мечта, благодарение на невероятните описания на авторката, но впоследствие за кратко и аз направо го намразих пак заради тези описания, сега май отново го харесвам...
Както всички герои на С. Филипс и тези двамката търпят развитие... забавно е да се проследи пътя, който изминават заедно и поотделно, докато установят колко се обичат в действителност, защото сюжетът се развива много бързо, непрекъснато има неочаквани реакции, коментари и действия, за които допринася и отбор второстепенни герои, които са не по-малко интересни и забавни от главните.
От „Ибис“ са прави, че макар и като част от поредица, романът може да се чете самостоятелно... само че се появяват Ейприл и Джак, които са наши познати от „Чаровник по рождение“ и още една двойка, за която не сме чели, от романа „Бляскаво момиче“, който все още не е преведен... и ти се приисква незабавно да разбереш и с тях какво се е случило заради късчетата информация, които подхвърля авторката за живота им в момента... Нормално! Сюзън Филипс обсебва!
Аз съм отговорен само за това, което съм казал, а не за това, което си разбрал.:lmao:
