First topic message reminder :

Какво ви хареса най - много от нея? Бихте ли я препоръчали?

Шарада - Сандра Браун

Приключих с "Тайната" на Барбара Фрийти сега се лутам какво да захвана при толкова много книги ,които не съм прочела още.

Фор на Вероника Рот

"Винена афера" - Питър Мейл
Една приятна и лека за четене криминална история с привкус на хубаво вино, вкусна храна и френска галантност.

А, и явно нещо съм се затъжила за юношеските, пардон - тийнеджърските си /за да е по-разбираемо / години, защото за нула време изчетох първа и втора книга от "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър и в момента съм на трета. Не съм сто процента сигурна, че ще я прочета до край тази поредица, но до тук историята не е лоша, става за убиване на време.

О Като Оргазъм - Алис Клейтън
Страхотна е забавна чете се на един дъх!

На историческа вълна съм или по-точно на вълна Кет Мартин и поредицата и за сем. Гарик. На български отдавна съм чела две от книгите, които са преведени - "Сладко отмъщение" и "Откупът". И от двете останах предоволна, особено от първата. Много романтика, много страст, много гняв имаше между главните.. абе силни емоции, лека интрижка... Не знаех обаче, че има още една книга, даваща начало на трилогията (всъщност може и да не е трилогия). Снощи, ровейки се из един руски сайт (напоследък чета повече на руски, отколкото на български, изборът определено е по-голям), попаднах на първата книга - "Циганският барон". Прочетох я. Хареса ми. Не мога да кажа, че ще остави трайна следа в съзнанието ми, но откъм история си беше добра. Главният (Доминик) е син на английски аристократ и циганка. Той е един невероятен мъжки екземпляр, откъдето и да го погледне човек. Освен това е богат, та затова няма как да не е сред фаворитите на английските дебютантки всеки сезон, че и на техните майки и баби даже. Главната (Катрин) е дебютантка, разбира се, която след смъртта на родителите си наследява огромно богатство. Дебютът и в обществото предизвиква фурор, което е от полза за Катрин, тъй като основната и цел е да се омъжи, за да може спокойно и свободно да управлява имуществото си. Братовчед и обаче има други планове за нея... Катрин е отвлечена и продадена в един цигански табор, оттам попада в друг във Франция и накрая се озовава при Доминик (двамата не са представени един на друг по време на дебюта на Катрин), който разделя времето си между Лондон и местата, на които лагеруват неговите родственици от страна на майка му. Главните веднага са привлечени един от друг и между тях започва една игра на опознаване и съблазняване (според мен прекалено продължителна), разнообразена от опитите за бягство от страна на Катрин, въпреки чувствата, които двамата започват да изпитват един към друг... Последният опит за бягство се оказва успешен и Катрин се връща обратно в Англия, където роднините и бързат да я представят на завърналия се херцог Доминик Грейвънуолд... и о, изненада, насреща и е нейният Доминик. Следват поредица разправии и още толкова страстни моменти, които водят до нежелан и за двамата брак. Е, накрая бракът се оказва всъщност безумно желан, 'ма докат' стигнат до осъзнаването на това...
Та, хубава беше книжката. Нищо ново и изненадващо в жанра, но пък приятна. Определено обаче "Сладко отмъщение" е по-силната.

Последно прочетох "Тайнсвеният пазител" на Оливия Паркар.Сега с нетърпение очаквам новата книга на Сюзън Елизабет Филипс.

Да си кажа... нали бях насъбрала един куп нови книги... е, изненадващо засега съм прочела само една от тях (сигурно се разболявам или съм в книжна кома ) - "Лесна" на Тамара Уебър - в събота за около три часа и оттогава НИЩО. Книгата беше интересна, забавна и емоционална. Героите бяха много сладки, но някак си самата история не успя да ме грабне чак толкова много. Явно съм се пренаситила на сюжети, въртящи се около изнасилвания или опити за такива, с наплашени и депресирани главни героини и с уж типични лоши момчета за главни герои, които обаче се оказват на крачка от Съвършенството! Може би, ако не бях чела "Ще те чакам" или "Без Хоуп", то тогава "Лесна" щеше да ме развълнува много повече. Да, обаче аз съм ги чела, тъй че... Наистина има химия между героите, закачки, лека интрижка, налице е и социалното послание, но нещичко ми липсваше... И все пак съм в очакване на "Уязвим" - същата история от гледна точка на Лукас и Ландън. От издателство "Хермес" ми споделиха, че тя ще излезе в началото на 2015 г.
P.S. На библиотечния рафт все още тръпнат в очакване "Чаровник по рождение", "Единствената" и "О като оргазъм" заедно с още една-две други.

City of Glass на Касандра Клеър - приятно фентъзи с интересна история и според мен би могла да бъде и един добър завършек на поредицата. Предполагам, че следващите три ще са повече като разтягане на локуми, но въпреки това ще се пробвам да ги дочета, стига разтягането да не ми дойде в повечко. За съжаление доста слаб превод на места, слава Богу, че ми се наложи да прочета само последните две-три глави на български, тъй като в момента нямах в себе си английския текст. Нещо не успях да разбера "разстроеност"-та на Валънтайн стомашна ли беше или душевна, "милинка"-та дали беше със сирене или без, как може да се "пребелее като платно", както и още доста подобни недомислици.

Преди да заспя на Стивън Уотсън - интересен трилър, базиран на проблемите, с които се сблъскват хората загубили паметта си. Въпреки че краят поне за мен беше предвидим, бих препоръчала книгата с две ръце, още повече, че преводът, който четох, беше доста добър.

Black Magic и Black Moon на J.D. Tyler. Изключително добри, мисля, че ще се харесат на феновете на този жанр.

Скандална тайна - Линда Хауърд

Дойде и реда. Малко по-рано днес прочетох "Единствената" на Кийра Кас (има-няма за около три часа)... не ме изненада с нищо откъм развитие на персонажите и историята, но пък е наисана напълно в духа на предишните две книги, така че нямаше как да не ми хареса. Вярно, че липсваха силни емоции и неочаквани обрати (тук визирам случващото се с главните и развръзката между Америка и кралското семейство, изключвам смъртта на бащата на Америка и факта, че той и още няколко души се оказват част от бунтовниците), но не мога да кажа, че книгата е скучна. Просто за мен голяма част от нещата в нея, бяха предвидми. Не ме докоснаха със сила, не плаках, макар че имаше моменти, които биха разплакали човек...
Хубавото е, че имаше и страшно много романтика... особено от страна на Максън. Не мога да не цитирам едно от обясненията му в любов: "... ти си слънчев лъч, процедил се през гъста гора. Ти си смях, надвил над тъгата. Ти си лек ветрец в зноен ден. Ти си прозрение насред мъгла от смут.
Ти не си целият ми свят, но си всичко, което го прави красив. Без теб животът ми би продължил, но само толкова.
Веднъж ми каза, че за да сме заедно, единият от нас ще трябва да прескочи бездната на недоверието. Сега стоя на ръба й и се надявам да ме чакаш от другата й страна." - КРАСОТА!!!
Всъщност красиво беше всяко едно от обясненията му в любов към Америка без значение от вида, в който и ги поднасяше... Разбира се, подразни ме както неговото, така и нейното вътрешно колебание: "Кой/ коя да избера?!", но то си беше в реда на нещата... протакането имам предвид.
Та, това е. Четете смело, защото финалът на трилогията е добър, макар и малко сбитичък.

В момента съм на "Сбъдната любов", но понеже трябва да кажа, коя книга последно прочетох това ще е "Списък с убийства" на Джули Гаруд. Реших да започна поредичката, но за разнообразие между книгите прочитам нещо от друга авторка. Бях ги започнала една след друга, но ми се видяха прекалено еднотипни и на четвъртата вече загубих интерес към поредицата. Не че вече не ми е интересна, просто не ги чета със същия ентусиазъм както в началото. Но мисля, че системката ми за разнообразяване ще ми върне кефа към поредичката.

Последната изцепка беше "Момиче влиза в бара".Даже не си спомням писателката,сори

Неделята беше страхотна... дължа го на „Чаровник по рождение” на Сюзън Филипс. Купих си книгата три дни след като излезе на българския книжен пазар, т.е. някъде преди около месец. Не знам защо толкова отлагах прочита и, но е факт, че нямах желание да я започна веднага. Може би се дължи на това, че въпреки хубавите емоции от „Идеалната половинка” (които обаче не бяха на 100% удовлетворяващи), разочарованието от „Капризите на сърцето” (книга, за която мислех, че ще бъде като ударна вълна откъм усещания) още ме държи. Та, затова май едва днес се заех с „Чаровник...”-а, но пък си заслужаваше.
Книгата е много хубава. Мисля, че дава достоен завършек на една иначе много силна и красива поредица любовни романи. Написана е напълно в духа на С. Ф. Изпъстрена е с безумни диалози, представляващи предимно закачливи и забавни словесни престрелки, които на места те карат да зяпнеш и да се чудиш как са напаснати така добре?! Образите в „Чаровник...”-а са не по-малко шантави (да, това е много подходящо определение!) и колоритни, отколкото в други книги на авторката. Те успяват да те грабнат без проблем... и тук не става дума само за образите на главните герои (Дийн и Блу), а за тези на всички участници в историята – майсторски изградени са. Всъщност, за пореден път се убеждавам, че само няколко изречения са напълно достатъчни, за да изградиш един персонаж, да предадеш на читателя неговите чувства и емоции от случващото се с него, особено ако това е дело на С. Ф., но нека не се отклонявам...
Дийн Робилард получава контузия в рамото по време на един от последните си мачове и докато се справя с последиците от нея, трябва да преосмисли живота и бъдещето си. Дотук нищо ново. Пътувайки по безлюдната междуградска магистрала в един горещ летен ден, в опит да намери уединение, той установява, че малко компания няма да му е излишна точно в този момент... и изведнъж по повеля на Съдбата насреща му се задава един бобър... или по-точно изоставената от годеника си (Монти Загубеняка – името му само по себе си говори за него) и разорена Блу Бейли, облечена в костюм на бобър и опитваща се да изкара малко пари. Това е възможно най-невъобразимото и шантаво запознанство, на което съм ставала „свидетел”. Не мога да отрека, че се смях с глас на безумните реплики, които започнаха да си разменят двамата още от пръв поглед. Разбира се, веднага се усетиха и искрите между тях.
Та, решавайки да помогне на Блу, след като научава какво я е сполетяло, за да се намира облечена на пътя по този начин, Дийн я взема на стоп и двамата потеглят към близкото градче... Така започва тяхното приключение. След малка разправия между Блу и бившия и, която завършва с побой на главната над него, Дийн склонява да я вземе със себе си, тъй като тя няма къде да нощува, очаквайки тя да му се отплати сексуално. Плановете му се променят, когато двамата пристигат във фермата, която наскоро си е купил именно заради нуждата от уединение, където заварват майка му – небеизвестната бивша алкохоличка и наркоманка Ейприл Робилард, представяща се за негова икономка. Излишно е да казвам, че Дийн не може да понася майка си, заради която е прекарал едно изключително трудно и самотно детство и побеснява, когато я вижда. Положението се влошава още повече с появата на природената му сестра Райли (едно симпатично, но много наранено 11-годишно момиченце), която очаква да се сближи с него след смъртта на своята майка, на баща му – рок-иконата Джак Пейтриът, който все не успява да се научи как да бъде баща, макар и вече 54-годишен и на властелинката на градчето Гарисън – Нита Гарисън – една злобна, вечномърмореща, стара вещица. Неочаквано Блу се оказва не само в ролята на сексуален обект за Дийн, но и в ролята на буфера/ спойката между всички тях, а ремонта на фермата им предоставя необходимото извинение да преоткрият себе си и другите, да оправят отношенията помежду си и да заживеят щастливо накрая. Разбира се, целият този процес е съпроводен от поредица от разправии, комични ситуации, пиперливи коментари, страст, романтика и спомени.
Имаше няколко сцени, които ми се сториха като накъсани, някак твърде сбити... Като цяло обаче, четейки, много се забавлявах с всички герои и това, което им се случва. Хареса ми, че въпреки видимите различия между поредното „лошо” златно момче на „Чикаго старс” и невероятно ексцентричната дъщеря на активистка за мир – Блу, двамата се оказаха така близки по съдба и с толкова общи преживелици зад гърба си. Успяха да ме докоснат по техен си начин. Сюзън Филипс успя... за пореден път!
P.S. Финалните им обяснения в любов и предложението за брак бяха черешката на ексцентричността на главните!

Издадените в България 3 книги от Братството на меча на Кинли Макгрегър.Много ми харесаха.Не бих отказала да ги продължа и на английски.....стига да си ги намеря ;)

Правосъдие - Карън Робърдс

Тайната на скритата истина от Карън Мари Монинг.Страхотна книга с нетърпение очаквам следващата книга.

Последната книга, което прочетох беше "Отдай ми любов" на Джоана Линдзи. Много лека и приятна книжка, която прочетох за два дни. Като цяло книгите на Джоана са все такива, доста ми харесват- увлекателни са, има от всичко, което харесвам в някоя книга и винаги ги чета за доста кратко време. Надявам се, скоро да започна нещо друго от нея.

Основа кн.4 от поредица Лукс- Дженифър Л.Арментраут
Страхотна поредица влюбена съм в нея!