First topic message reminder :

Какво ви хареса най - много от нея? Бихте ли я препоръчали?

Top Secret Twenty One (Stephanie Plum 21) - Janet Evanovich  

Приключих с "До краен предел" на Сандра Браун
Книгата е разкошна.Препоръчвам я горещо.  

Наскоро свърших Хари Потър и затворникът от Азкабан.

Преди време започнах поредицата Малъри, на Джоана Линдзи. В момента съм на десета и последна книга, а последната книга, която прочетох следователно е девета книга от тази поредица- "Прелъстяването"

Тъкмо прочетох "Роден в грях" от Кинли Макгрегър.

"Влюбен до безумие" на Рейчъл Гибсън - приятна, смешна на места и доста гореща книжка. Чете се много бързо!

Мег Кабът-"Пленница на смъртта" много ми хареса книгата леко се чете и е доста различна от това което излиза като тематика напоследък.Лошото е ,че е поредната поредица..това е кн 1 общо са три,и не се знае дали ще я издадат до края!Направих запитване до издателството и ми отговориха ,че до края на тази година няма да издават кн 2 .Ще стискам палци да имам късмета да си ги дочета книжките..дай- боже

Има лоши и добри писатели. Има и невероятни такива. За мен изглежда Джей Лин се нарежда сред последните.
Знаете как понякога даден автор започва своя поредица с ударно начало, с книга, която те побърква и как постепенно с всяка следваща книга от поредицата ударната вълна изчезва, няма я и лудостта, а разочарованието от героите и сюжета става все по-голямо и по-голямо.
Е, Джей Лин не е от тези автори. Силното удовлетворение, което изпитах след прочита на „Ще те чакам” още ме държи, та затова имах известни резерви по отношение на „Бъди с мен”, въпреки вълнението от предстоящата поява на книгата. Тези резерви се оказаха абсолютно безсмислени, така че... Ако си мислите, че Камерън Хамилтън е свръхмил, романтичен и секси с неговите курабийки, това е, защото още не сте се запознали с Джейс Уинстед и неговите къпкейкчета. Той има невероятни сиви очи, страхотно тяло... и тайна!
А Тереза Хамилтън... колкото и да не харесва определението „сладка”, тя е именно такава героиня – сладка, забавна, остроумна, закачлива, устата... Тя е тази, на която Джейс доверява своята тайна.
Двамата се оказват неочаквано добра комбинация, чиято история ти приковава вниманието мигновено, сграбчва те силно и те удря право в сърцето... от началото на книгата до самия финал... заради романтиката, влудяващите емоции, страстта, шегите... заради социалното послание дори.
Възхитена съм!
Ето и няколко от любимите ми цитати:
- „Гъсти черни мигли; прелестни очи със синкав оттенък. Когато видях тези очи за първи път, го бях попитала дали са истински. Тогава той се засмя и ми каза, че мога да бръкна в тях и да проверя сама.”
- „Сърцето ми буквално направи плие и след него още няколко... Плие ли казах? Не, объркала съм се. Сърцето ми беше вече като нинджа в акция.”
- Тес: „Кам ще предлага брак на Ейвъри!”, Джейс: „Тоя напълно си е изгубил ума.”
- Ейвъри: „Искам две неща... Да гледаш Микеланджело и Рафаел този уикенд.... и се страхувам, че може да се изпотрепят... О, и между другото мисля, че Микеланджело е момиченце, така че ще разчитам да ги разтърваваш и ако се опитат да правят и други неща, защото с Кам не сме готови да ставаме майка и татко на една дузина бебета костенурки.", Тес: „О, господи! – простенах и паднах на леглото.”

Братството на черния кинжал 11 ... чакам с нетърпение следващата

През уикенда прочетох "Роден в грях" на Кинли Макгрегър и "Да повярваш отново" на Лори Фостър.
Първата книга беше в типичния за историческите романи на Кинли стил, т.е. забавна, романтична, доста предвидима, с happy end. Чете се бързо.
Втората книга ме разочарова. Очаквах повече на база "Да поемеш риска", която ми хареса. През цялото време действието тук се развиваше доста мудно, образите на героите ми се сториха много повърхностно изградени, а някои от диалозите между тях бяха просто безумни. Губеше ми се основния замисъл като цяло. Освен това бях силно подразнена от изполваните в текста "мачта", "гащета", "задница" и т.н. думи и изрази.

Току-що свърших "Мистър Кавендиш, предполагам" на Джулия Куин. Много лека и приятна книжка.

"Стъкларят от Мурано" на Марина Фиорато
Честно казано останах със смесени чувства. В книгата се разказват две паралелни истории - едната се развива в миналото, а втората в настоящето. Честно казано, дочетох книгата само заради тази част, която описва животът на стъкларя Корадино Манин (да си призная, толкова добре е предадена неговата история, че чак си направих труда да търся из нета дали наистина е съществувал такъв човек в миналото! :whistle: ) Разказът за далечната потомка на Корадино ми беше доста сладникав, банален и предвидим, и ако беше само за нея, със сигурност щях да я оставя още по средата.
Преводът не е лош, но определено има още какво да се желае. "Изцепките", които ме подразниха най-много (защото имаше и други, но не си направих труда да ги помня) бяха:
- една безръкавна тениска, което е безспорно буквален превод от английски (все пак прерових де що имах тълковен речник и подобна дума на български не открих)
- един гробищен квартал - доколкото съм запозната с българския ние казваме "гробищен парк" или "гробищен парцел"
и това, което според мен беше "върхът на сладоледа"
- всички италиански думи и изрази в книгата бяха изписани с италианско звучене, но...на КИРИЛИЦА!!! Е, разбира се имаше и обяснение под черта, където вече бяха написани на италиански и надлежно обяснени, но доколкото си спомням от часовете по "Теория на превода" в университета "те такова дживотно нема"! Когато трябва да се изпише дума/фраза от трети език, когато се превежда, както в случая от английски на български, то трябва да се изпише на оригиналния език (т.е. италиански) и под черта да се даде превод/пояснение. И, за да не съм голословна, ще ви дам няколко примера:
1. софиатуре ди ветро - надлежно написано под черта на италиански и преведено
2. Торе дел'оролоджо - написано на италиански и обяснено под черта
3. Молто дифичиле, веро? и т.н., и т.н.

Единствената - Кийра Кас
Страхотен завършек на тази прекрасна трилогия!

Снощи прочетох "Заплетени" на Ема Чейс. Доволна съм от книжката. Не мога да кажа, че откъм сюжет беше нещо кой знае колко впечатляващо, беше си малко предвидима даже, но пък добре написана, забавна и провокативна. Не съм сигурна доколко мъжете разсъждават по начина, по който го прави Дрю Еванс, но той поне успя да ме позабавлява с остроумията и сравненията си. Акцията, която организира накрая, за да спечели Кейт, беше наистина много романтична (музика, цветя, балони, "Дрю + Кейт = ЗАВИНАГИ", промяната в интериора на кабинета), но нямаше и как да е друга, тъй като авторката е жена все пак. Не знам как е в оригинал, но по превода съдя, че г-жа Гергана Дечева е имала възможност да се "развихри", включвайки в текста някои от любимите си думи и изрази като "ебаси", което спокойно май може да се замени с "мамка му" или "по дяволите", но какво ли разбирам аз?!
Книгата е добра. Препоръчвам я, ако имате нужда от няколко часа остроумия и забавление.

"Сънища за богове и чудовища" на Лейни Тейлър - в събота. НЕВЕРОЯТЕН ЗАВЪРШЕК НА ТРИЛОГИЯТА!!!
"Стефани Плъм или Г-ца 10 %" на Джанет Еванович - снощи. Страшно забавление падна.

Заплетени - Ема Чейс

сърце на вампир

"Адът на Гейбриъл" - Силвейн Рейнард

Страст - Никол Джордан

Преди няколко дни прочетох Даркнес на Лорън Донър и най-сетне ми остана малко време, за да споделя впечатленията си. Книгата е малко по-мрачна от другите от поредицата, с повече "крайпътни камъни" и "емоционални въртележки". Опрделено се отличва от останалите. Нямам търпение да и за книгата за Смайли да излиезе следващия месец