"Моето щастие беше плахо, вечно бягащо същество. Не знаех много за него. Знаех само, че е необходимо време, за да ми се явява понякога. Моето щастие не живееше в офис сгради, метровлакове и търговски центрове. То подаваше глава изпод прикритието си, само когато достатъчно дълго оставах тиха и спокойна. То идваше, независимо от желанието на околните да съм такава или онакава, да се съобразявам с обществото и с работодателите си. Да, аз настина вярвах, че щастието е въпрос на решение.“
"Щастието е любимият ми цвят" от Кристина Кунаг

Били Пилигрим, взе че се откачи от времето

Бях мъртъв ,докато ти не ме откри,макар че дишах.Бях сляп,макар че виждах.А после дойде ти .... И аз се пробудих

Пробудена любов Дж.Р Уорд (Братството на Черния кинжал)

Бракът ни не беше съвършен. Никой брак не е съвършен. Имаше моменти, в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти, в които аз се отказах от нас. Тайната на дълголетния ни брак е, че никога не се отказахме в един и същи момент“

Колийн Хувър - Най-доброто в теб

“Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.”
― Цвета Стоева, Мъже

“Защото моментите, в които не си се възползвал от нечия слабост, са моментите, в които си показал сила.”
― Симеон Колев, Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа

“[...] надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда сама от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

"Омразата е... Твърде е леснa. Любовта. Любовта изисква смелост."
-  Hannah Harrington, Speechless

– Стигнеш ли до кръстопът, сине – каза Демир на Богомил веднъж, – забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам. Като табела без посока я остави да стърчи, като незавършен кръст върху пресен гроб. Като гръмоотвод. Приседни, но не за да помислиш. Щом вече си на кръстопътя, значи сам си го извикал и знаеш накъде да поемеш още преди да си пристигнал. Приседни, помълчи, за да благодариш. И после тръгвай. Без да се подпираш. Ако пак стигнеш до същия кръстопът и си видиш забитата тояга, не се обвинявай. Не посоката е била грешна, а ти си имал нужда да се повъртиш в кръг. Човек винаги стига до един и същ кръстопът различен.
– А ако има и други забити тояги?
– Ти гледай своята. За себе си си я оставил ти там. Пътищата и кръстопътищата са едни и същи за всички, синко, ние минаваме различни по тях.
"Живот в скалите" Мария Лалева

Това, смятам, се дължи на обстоятелството, че ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами.

“Портетът на Дориан Грей” Оскар Уайлд

Моят баща веднъж ми каза, че любовта е като водата. Тя може да бъде спокойна. Бушуваща. Заплашителна. Утешителна. Водата може да бъде много неща, но въпреки многобройните си форми тя винаги остава вода.
Ти си моята вода.
Мисля, че боже би аз съм твоята.
Ако четеш тези редове, това означава, че съм се изпарил. Но не означава, че и ти също трябва да се изпариш.
Залей като потоп целия проклет свят, Бея.

“Разбити сърца” Колийн Хувър

Често ми е правело впечетление колко малко се интересуват младите дами от сериозни книги, които са написани за тяхно добро. Това, признавам си, ме удивява, защото със сигурност за тях няма нищо по-полезно от добрите съвети.

“Гордост и предразсъдъци” Джейн Остин

Никога няма да можеш да откриеш себе си, ако си изгубена в някой друг

“Девети ноември” Колийн Хувър