Ви хлопна вратата, а Асейл посегна към вътрешния си джоб... и мигом към главата му бяха насочени четири дула. Той замръзна на място, а погледът му се прехвърляше от пистолет на пистолет.
- Канех се да извадя пура.
- На твое място бих го сторил бавно - промърмори Рот. - Момчетата ми няма да възразят да те покосят на място.
- Добре, че не се намираме в дневната ми. Обожавам килима там. - Той хвърли поглед към Ви. - Сигурни ли сте, че искате да останем тук, в антрето?
- Да, загубеняко, сигурни сме - изсумтя Ви.
- Фобия от прозорци ли имате?
- Канеше се да запалиш пура - отбеляза Рот. - Или чакаш да ти поднесем огънче? Какво ще кажеш да приключим с това и после да обсъждаме къщата ти, която зее отвсякъде.
- Харесвам гледката.
- А какво ще кажеш за гледката как стоя на гроба ти - подметна Ви и кимна към ръката на мъжа, която все още беше под сакото му.

Виии<3<3<3<3<3
Преродена любов - Дж Р Уорд <3

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.

Колийн Маккълоу

"- Бунтовническо сборище – повтори Мириам. – Винаги ми е харесвало как звучи това словосъчетание, така приятно зловещо."
/"Аз, вещицата" – Дебора Харкнес/


"Изведнъж реши – и решението му се стори съвсем разумно предвид обстоятелствата, че ще изпрати и четиримата в болницата. Там нападателите му можеха да си обсъждат на воля принципите на нечестния бой, докато се подписваха на гипсовите си превръзки."
/"Под купола" – Стивън Кинг/


"Тъкмо бе махнал и последното стъкълце, когато Ръсти отвори вратата на стаята за прегледи и каза на Барби, че има нужда от помощта му. В едната си ръка държеше метална кутия от бонбони.
- За какво? – поинтересува се Барби.
- За един хемороид, който върви като човек – отвърна Ръсти. – Този анален цирей иска да си тръгне с плячката си от супермаркета. При нормални обстоятелства с радост бих го оставил да разкара задника си оттук, ала точно сега мисля да го използвам за нещо."
/"Под купола" – Стивън Кинг/


"Според учението на философа Ли Тин Уидъл хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор."
/"Интересни времена" – Тери Пратчет/


"- Да, бе! – усъмни се Калеб. – Ти кога си минавал през Ефеб?
- Веднъж се отбих там като ловец на глави.
- И кого диреше?
- Май теб.
- Ха! И намери ли ме?
- Ами не помня. Я разклати глава да видим ще падне ли!"
/"Интересни времена" – Тери Пратчет/


"Никой не изглежда добре в най-мрачния си миг. Но точно такива моменти ни правят това, което сме. Изправяме се по-силни или се свиваме. Излизаме победно, закалени от изпитанията, или пречупени от проклетата постоянна поредица от провали."
/"Faefever" – Карън Мари Монинг/


"- Я не ми се шматкайте като сополанковци около тенеке! Ритнитопка е това! Аз съм архиканцлер на този университет, слава на Йо, и ще отлъча или по друг начин низвергна всеки, който се скатава без извинителна бележка от майка си, ама ха!
Пльонг!
- Ще се строите в два отбора, ще си определите врати и ще играете до дупка! Никой няма да напуска терена, освен ако не бъде осакатен…"
/"Невиждани академици" – Тери Пратчет/


"- Да, ама ние в крайна сметка сме магьосници. А сега ще ме извините, но трябва да ида да посрещна проклетия тъй наречен архиканцлер на тъй наречения месингвратски колеж в подобаващия проклет дух на братско доброжелателство!
- Тъй наречено – промърмори Пондър недостатъчно дискретно.
…
- Аз ли? – ужаси се Пондър. – Аз съм претрупан с работа!
- Делегирай!
- Знаете, че хич не ме бива да делегирам, сър!
- Тогава делегирай делегирането на някого, когото го бива! А сега трябва да ида при проклетника, преди да е откраднал сребърната посуда!"
/"Невиждани академици" – Тери Пратчет/


“If the ghost exists,” Paxton said, turning her way, “she’s a mean old bat.” He shouted as if in
pain, lurched, and knocked her on the floor.
“Hey!” she snapped.
“Sorry.” Paxton bent to give her a hand up, but straightened with a shout, before he could.
“Did you throw your back out?” Harmony rose on her own, watching Paxton turn to look behind
him, and as he did, she saw the cause of his discomfort. A huge honking splinter, and not just
any splinter.
One life-sized toy soldier’s rifle was missing its bayonet.
“What is it?” Paxton asked, trying without success to see his own backside.
“I really hate to tell you this, but you’ve been shot in the ass by a wooden soldier.”
/"Sex and the Psychic Witch" – Annette Blair/


"- Това е най-шантавото нещо, в което съм участвал – каза той. – Когато свърши, ще създам сдружение с идеална цел. Ще го нарека "Рицарите на смахнатата маса", а целта му ще бъде да организира един път в годината вечеря, на която да говорим само глупости за Лисбет Саландер. Всички сте членове."
/"Взривената въздушна кула" (Милениум #3) – Стиг Ларшон/

"Моля ви , вярвайте ми. Аз наистина мога да бъда жизнерадостна. Мога да бъда добра. Дружелюбна. Добросърдечна. Между другото и трите думи започват с "Д". Но не искайте от мен да бъда милостива. Милостта няма нищо общо с мен."

Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

“- Големият изравнител – прошепна Кучето.
В последно време го избиваше на размисли. Така я наричаха планинците. Смъртта. Заличава всички различия. Именит воин или просто боец, от Севера или от Юга. Няма значение, накрая тя те застига и пред нея всички са равни.”
/”Преди да увиснат на въжето” (Първият закон #2) – Джо Абъркромби/


“Assume nothing. Even if you think you know everything. Even if you're sure that you're right. Get confirmation. That whole “ass” cliché about assuming? It's right on the money. And if you're not careful, it could end up costing you the best thing that's ever going to happen to you.
And another thing — don't get too comfortable. Take chances. Don't be afraid to lay it on the line. Even if you're happy. Even if you think life is freaking perfect.
Because I had a life once. A life I loved. It was consistent. Fun.
It was reliable. Safe.
And then one night, a beautiful dark-haired girl came along and blew it all to kingdom come. Now my life is a mess. In a good way. A giant unpredictable web of screw-ups and make-ups. Frustration and tenderness. Annoyance and affection. Lust and love.
But that's okay. Because as long as Kate Brooks is tangled up in that web with me?
Well, I can't imagine anything fucking better than that.”
/Tangled - (Tangled #1) – Emma Chase/


“But... what I’m trying to tell you is... the heart heals. And life goes on... and brings you with it... even if you don’t want to go.”
/Twisted – (Tangled #2) – Emma Chase/


“After that, all of Kate's pissed-off radiance turns back to the flight attendant. Her voice is low and deadly serious. “I put up with your shit on the plane because I didn't want to spend the first hours of my vacation in the custody of federal air marshals. But we're not on the plane now.” Kate holds up her left hand. “See this ring? It means I belong to him. And the tattoo of my name on his arm means he belongs to me. All of him. His dick is a compass, and I'm due north — it only points to me.”
...
“The way my hormones are raging, I would like nothing more than to rip out those cheap extensions on your head and nail them to my wall like a hunting trophy.”
/Tied – (Tangled #4) – Emma Chase/


“Аз също го усещах – страха заради нещастията, на които бяхме станали свидетели и които се разиграваха отново и отново в съзнанието ми като в някаква пощуряла времева примка. Но човек не може да се чувства зле непрестанно, исках да й кажа аз. Смехът не прави лошите неща още по-лоши, също както и плачът не ги подобрява. Това не означава, че не те е грижа или че си забравил. Значи само, че си човек.”
/”Градът на гладните” – (Мис Перигрин #2) – Рансъм Ригс/


“И двете бяха коравосърдечни и себични, което не можеше да не предизвика взаимно привличане – симпатиите им една към друга се изразяваха най-вече в блудкавата благопристойност на държанието им и пълната липса на умствени способности.”
/”Разум и чувства” – Джейн Остин/

"Колкото повече, толкова повече!" Мечо Пух

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

"Пред компютъра, нашето тяло сякаш е запратено надалеч, изгубва мястото си (...), компютърът може да ни предостави достъп до виртуални светове, докато тялото ни остава като заспало пред компютъра."

"Да се ориентираме във виртуалното" - Марчело Витали Розати

Когато ме погледна за първи път,
забравих дъх да си поема.
Мигът е запечатан в сърцето ми сурово, в таен кът.
Заклех се никога да не те забравя.
Допирът на кожата ти мека
погали и целуна дълбоката ми рана.
И исках повече и повече от теб да вземам и да притежавам.
А колкото по-малко получавах,
по-силен и уверен ставах.
Дори да исках, не можех да се спра
и падах, падах, падах силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни.
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Докато дишам,ще гледам във очите ти,
ще те притискам силно до гърдите си,
ще се кълна и ще повтарям:
Не можех да спра, дори да исках.
И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Когато те открих, и себе си намерих.
И този ден не ще забравя никога.
Ще ти дам днес своето име
и всичко ще е ново и различно, идва друго време.Историята свършва, приказката продължава.
Защото имаме живота си, надявам се,
защото имаме и себе си, и любовта си.
Не можех да спра, дори да исках.
И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни.
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Докато дишам, ще гледам във очите ти,
ще те притискам силно до гърдите си,
ще се кълна и ще повтарям:
Не можех да спра, дори да исках.И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Сърцето ми препуска, умолява те,
обещавам ти,
че тази нощ мечтите ще се сбъднат, вярвай ми.
Пусни се и падай, падай, падай във ръцете ми.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни,
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Кълна се:
Падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта си към теб…

Твърде далеч Завинаги - Аби Глейнс

“My skill, if I have one, isn’t dancing. It’s my ability to believe that tomorrow can be a better day.”
― Erin Watt, Paper Princess

“Reed Royal has broken me. I’ve fallen from the sky and I’m not sure I can get up. Not this time.”
― Erin Watt, Paper Princess

"Жената си мисли, че да я харесват значи непременно да я обичат."
-Джейн Остин

"Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо."
-Лев Толстой "Анна Каренина"

"Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното."
-Джон Грийн "Вината в нашите звезди"

[/color]Това, че един път си страдал и са те наранили не означава, че винаги ще е така. Просто запомни, че има моменти в които ще плачеш, но и моменти в които ще се смееш!”

"Питаш ме в какво вярвам. Вярвам в съдбата, но също така вярвам и в свободната воля. С други думи, всички ние имаме предначертан път, но сме свободни да се отклоним от него. Проблемът е в това, че не знаем кой път следваме в даден момент. Нашия или този на съдбата. Останалите хора също имат свой път. Какво става, когато нашият се пресече с техния? Какво става, ако някой заличи пътеката пред нас и вече няма какво да следваме? Това съдба ли е? Или е моментът, в който идва ред на свободната воля? А може би пътят все още го има, но е невидим?"

"Хората не променят същността си. Само начините, по които я използват."
/"Завинаги" - Маги Стийвотър/

Ей Кларк прошепна той.Кажи ми нещо хубаво.Загледах се през прозореца към светлосиньото швейцарско небе и му разказах историята на двама души.

"Не се сещам за нищо по-самотно от това да прекарам остатъка от живота си с човек,с когото не мога да разговарям,или - още по-лошо - не мога да мълча."

"Ето затова обичам да чета:някоя дреболия те заинтригува и това те отвежда до нова книга,където те грабва нeщо друго,стигаш до трета и така нататък.Това е една геометрична прогресия,която няма край и служи единствено на удоволствието."

И двата цитатата са от "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" от Ани Бароуз и Мери Ан Шафър.

"Ледени цветя, така наричаха понякога снежинките. Хвана една в ръката си и се загледа в нея, докато тя се разтапяше и се превръщаше в капка вода. Дали хубавите неща са по-красиви, защото не можеш да ги задържиш?"

БЕАТРИС КОЛИН - ЦВЕТЯ ОТ ЛЕД И ПЕПЕЛ

"Страхът не спира смъртта.Спира живота."

"Не се фокусирай върху това,което може да бъде.Фокусирай се върху това,което е."
/"Шефът"- Ви Кийланд/

"Вярвам в хора с душа. Такива, които са себе си. Такива, които правят грешки до безобразие. Такива, които са безстрашни. Такива, които са били смачкани, но никога прекалено дълго. Винаги достатъчно.
Вярвам в хора с гордост. Хора, които единственото нещо, което може да ги мотивира или повали  е собствената им оценка за себе си.
Вярвам в хора-смисъл. В хора с минало. В хора с история. В хора с цели.
Вярвам, че след всяка една такава среща усещам това, което усеща какавидата преди да се превърне в пеперуда."

Silvia Àmica- Чуй ме



"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

Блага Димитрова - Пътуване към себе си

„Предпочитам да умра като Елена, отколкото да живея като сянка.“

Налини Синг - „Ангелска кръв“

"Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някого, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова, научи ме на търпение …"
Антоан дьо Сент-Екзюпери