Боун Трашър, о даааа, от кога само го чакам
Боже това наистина си заслужаваше чакането. Беше прекрасна, страхотна и толкова наелектризираща. Кълна се на моменти буквално настръхвах докато четях, толкова добре бяха описани някои сцени.
Както всички, които са чели книгите за Лоуган и Бенър знаят, Боун имаше доста големи планове.
Spoiler :
Той искаше да предложи брак на своята приятелка друга кънтри звезда, но тя не се появява на концерта му, когато планира да й предложи.
Заради това Зейн Фриско, решава да изведе Боун малко да разпусне отвеждайки в бара Аквариума, доста умряло местенце, имайки предвид, че там освен сексапилната собственичка и барманка Рипли, има само няколко възрастни клиенти.
Spoiler :
В бара Боун научава, защо приятелката му не се е появила, грозната истината, омъжила се е същата вечер за някакъв милиардер във Вегас. Меко казано пресата налапва новината като топъл хляб. Гордостта на Боун е много накърнена, но той започва да осъзнава, че в действителност, е само това, накърнена гордост, а не разбито сърце. И започва да се увлича по сексапилната барманка.
Рипли е посветила целият си живот на бара. Единствен спомен от майка й, тя се бори да го задържи над водата, докато братовчедка й и баща й не хаят за нищо, и всичко което постоянно искат от нея са пари.
Spoiler :
Майката на Рипли е била любовница на известен кънтри певец и двамата са убити в бара, който е собственост на родителите й. Заради случилото се и въпреки, че майка й е мъртва
Рипли си създава желязно правило. Никога да не се забърква с известни мъже. Докато не среща Боун.
За нея той е олицетворение на всичко, което мрази в един мъж, докато малко по-малко не осъзнава, че той е всичко друго, но не и стереотипа за лошо момче, за какъвто го е мислила, и че дори, може би, той е точно това, което е желала през целият си живот.
Отново се потопихме в света на кънтри музиката. Видяхме как медиите изкривяват истината и как двама души, живеещи коренно различен живот малко по малко започват да се влюбват.
Боун беше страхотен герой, забавен, секси, истински и всяка сцена с него ме караше да го обичам все повече и повече. Видяхме колко е бил наивен във връзката си с Амбър, примирявайки се с много неща, в името на това, да има до себе си човек с който да създаде семейство, и колко неподходяща в действителност в била Амбър. Тук не видяхме много от нея, но се боя, че в следващата книга ще имаме това неудоволствие.
Рипли от друга страна, беше много силна, много интересна и много инатлива героиня. Винаги държеше на своето, дори когато грешеше адски много, но и тук беше парадокса, уж е силна и борбена, а се бе оставила на братовчедка й и баща й да я мачкат, буквално да я стъпкват, а тя толкова години не е предприела нищо. Не разбирам как силна героиня като нея може да го допусне, но поради тази причина, начина по който Боун се отнасяше с нея с такава грижа и доброта й правеше толкова голямо впечатление и й помогна да го приеме и да се сближи с него въпреки мнението, което има изградено за известните личности.
Малко съм разочарована, че не срещнахме Крей и Холи, тъй като знаейки колко близки бяха Холи и Боун, щеше да е логично тя да се появи, за да му удари едно рамо в трудните моменти, но има време. Имаме още една книга.
П.П. А докато четях книгата, непрестанно слушах тази песен: https://www.youtube.com/watch?v=ukick... Направо си представям, че така звучи гласа на Боун.
______________________________
Той ми каза: "Избирай, мен или книгите..."
Понякога си спомням за него, като си купувам нова книга!
"По дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни." - Саади