Хм, доста интересни неща прочетох.
Време е и аз да разкажа нещо лудо. То ще си е сигурно цял роман ама айде.
-------------------------------------
Аз съм момиче от град Плевен и съм на 17 (след месец правя 18). Случи се преди 4 години.
Имах си малка и скромна групичка приятели (които вече не са ми такива).Тогава ние бяхме в един клас - 3 момичета и 3 момчета. Имаше период, в които ние бягахме от у-ще и ходехме да се разхождаме или да пием в нашият парк "Кайлъка".
В този парк, или по точно в края на този парк има скали, ама наистина страхотни скали (мога да ви пратя и снимки да видите за каква красота става въпрос). Там има една пещера. Преди много години, още когато са се водели воини, вътре в самата пещера са се криели войници... ляля
С времето тази пещера са я изоставили. Носи найменованието "Момината". Точно в момента не мога много подробно да си спомня защо носеше това име, но си спомням чувствата си... бях ужасена...
Както и да е, един ден, аз и моята група приятели бяхме решили да лазим в тази дупка (щом се влезе вътре е широко, но после се започва едно лазене по корем и става все по тясно и по-тясно.). Естествено, ние се бяхме приготвили. Бяхме избягали от училище, бяхме с раници, в които имаше - свещи за да осветяват самата пещера, запалки, всеки човек имаше по 2-3 фенера, малко снаксове и вода (също пиехме и алкохол в тази пещера... ама това е друга тема.).
Влязохме вътре и включихме фенерите. Бавно започнахме да памил свещите и да ги закрепяме по стените. Имаше толкова много надписи, по стените и тавана. Толкова много хора бяха ходили там и бяха оставяли инициалите си... невероятна гледка.
Един по един започнахме да навлизаме все по-навътре в пещерата. Лазехме по корем. За да тръгнеш в обратна посока, не можеш, а трябва да лазиш с краката напред като се има предвит, че ние момичетата сме със сутиени, смятайте че белият ми сутиен беше кален...
Изминахме сигурно около километър лазейки по корем. Докато не се случи нещо... Нещо, което не вярвах, че някога ще видя с очите си.
Бяхме един зад друг.
Аз бях втора, а пред мен имаше едно момче. Зад мен бяха останалите.
Тогава този пред мен рече: Дес, кажи ми, че не е това, което си мисля...
Когато насочих фенера си към мястото, което моят приятел ми беше посочил, останах без думи. Духът ми секна сякаш някой ме задушаваше, а може би беше заради теснотията, не знам.
Пред очите ми имаше, една изгоряла факла и доста голямо количество кости.
Всички зад нас викаха - какво става и какво ли още не, но аз и моят приятел се спогледахме и решихме да не ги плашим. За това им казахме, че мястото е твърде тясно и не може да се мине. Просто ни беше страх.
Наистина страх.
След години, естествено, им казахме, но те не ни повярваха и искаха да отидем отново там, но когато направя едва няколко крачки навътре в пещерата се сещам за костите лежащи върху калната земя.
Те влязоха, но така и не стигнаха мястото, където бяха костита, защото думите на мен и моят приятел се бяха загнездили в умовете им.