Бях предупредена за Тристан Коул.
«Стой далеч от него», казваха ми хората.
«Той е жесток.»
«Студен.»
«Повреден.»
Беше толкова лесно да осъдиш един човек заради миналото му — да погледнеш към Тристан и да видиш чудовище, но аз не можех да го направя. Трябваше да приема останките, които продължаваха да живеят в него, защото и в мен самата имаше такива.
И двамата бяхме празни.
И двамата търсехме нещо друго. Нещо повече.
И двамата искахме да съберем разбитите парчета от вчерашните ни дни.
Тогава може би щяхме да си спомним как да дишаме отново.