Ще се опитам накратко да споделя впечатленията си относно сборника „Две луни”, като коментирам разказите направили ми впечатление. Имаше силни и слаби разкази. Забелязах, че началото и края на разказите й са еднакви в рамка. Хареса ми. Прочетох я преди две седмици, но докато се наканя да се отчета...
1. Елфическа песен - вманиачени по Рол Плей тийнейджъри, които издават книга. Точно тази част с написването й събуди в мен муза за една от историите ми. Осъзнаването, че елфа е влюбен, чак когато разбира че момичето има рак ме отдръпна. Както и всичките глупости елфите да са с елфи, а не хора.
2. Ода за тройка мечове 2: „пеперуди на любовта” Имаше екшън, обрати, но пък развръзката накрая много бързо ми се случи, претупано, не разбрах как стигнаха до изводите за разкриването на случая.
3. Нощен клуб - как можеше да измисли такъв гнусен край. Получаваш писмо за най-страхотната нощ с вампир, представяш си Едуард от Здрач, а те затисва някакъв дебелак и те изнасилва. Като заклет почитател на вампири, тази гавра трудно я преглътнах.
4. Те се спускат нощем от хълмовете - ето това е хорър! Да осъзнаеш, че амулетите не бачкат в най - напрегнатия момент и да знаеш единствен, че самовилите идват и нищо не може да те спаси, можеш само да крещиш.
5. Динозавър за Коледа - абсолютно в стила на Анита Блейк със съживителска магия и фирма за съживители. Анита ми харесва една идея повече.
6. Вкусно до последната чаша - как може да наградят толкова скучен разказ. Изреждат ти хиляда рецепти за кафе, което си е юочти целия разказ, и накрая разбираш, че този който ги прави е робот и няма на кого да ги прави.
7. Зимно преброяване на вампирите - имаше екшън и обрати. Как само шефът е лъгал за заразяването на вампирите, да следи телефона и тн. Кк от добрите стана лош. Диди ми е любимка и хубаво, че оцеля. Статистиката за вампирите правеше разказа по-достоверен.