Мафията на майките

Очаквайте на 10.12.2013 г.
"Кръстницата" от Керстин Гир
(продължението на "Мафията на майките")

– Толкова съм развълнувана – каза Парис. – И ти ли беше така, когато си била бременна с Нели?
Да, бях. Точно толкова развълнувана и бременна, точно от същия мъж. Светът беше като едно село.
Ненадейно, докато си слагаше ръкавиците, лекарят започна да разказва виц:
– Една жена се качва с детето си в трамвая. Ватманът казва: „Ама че грозно дете имате“. Жената е възмутена, минава назад и излива сърцето си пред друг пътник: „Току-що ватманът се отнесе толкова грубо с мен, изобщо не можете да си представите“. Пътникът ѝ отвръща: „Не бива да оставяте тази работа така. Отидете при него и му кажете да ви се извини, защото иначе ще се оплачете на началника му. А през това време аз ще подържа маймуната ви“. – Лекарят избухна в бурен смях. – Нали е много добър?
Кимнах учтиво. Не бях схванала къде да се засмея.
Парис каза:
– Това е най-отвратителният виц, който някога съм чувала.
– Но да се надяваме, че това няма да е причина да си смените гинеколога – отвърна лекарят и отново се разсмя. – Освен ако се роди маймунче! Ха-ха-ха!
Хуморът му беше малко странен.
Парис едва не строши ръката ми, докато се взираше в монитора на ултразвука. На него се виждаше обичайната загадъчна вихрушка от снежинки. Тази тъмна, зак­ръглена заешка хралупа, това беше матката, поне така ни обясни лекарят. После замълча.
– Бременна съм, нали? – попита го Парис.
– Хм, да – отвърна той. – Виждате ли това?
– Всъщност не – рекох.
Парис спокойно можеше да поизчака малко с първия ултразвук. Поне докато зайчето станеше по-голямо от главичка на топлийка.
– Здраво ли е? – попита боязливо манекенката.
– Или е маймунка? – попитах аз.
– Хм – измърмори лекарят. – Пета седмица, бих казал. И са две.
– Две какво? – извика Парис и седна. – Две сърца? Това може ли да се оперира? О, боже мой, бедното ми бебе!
Присвих очи. Действително: много ясно се различаваха две главички на топлийки.
– Близнаци – обяви лекарят. – Най-сърдечни поздравления. – Бъдещата майка се отпусна обратно на кушетката. – Имате ли близнаци в семейството? Най-често се появяват през поколение.
Тя не отговори. Бе затворила очи. Не я беше уплашило толкова това, че бебето ѝ има две сърца, колкото фактът, че са две бебета с по едно сърце.
– Парис? Парис???
– Или може би в семейството на мъжа ви?
– Не мисля – отговорих вместо нея.
– Нищо не бива да казваме на Лоренц – прошепна тя. – Обещай ми, че няма да му кажеш!
– И без това ще го забележи – отвърнах. – Дори и да са еднояйчни, и да се редуват да реват и да спят, все някога ще забележи, че са две. Най-малкото заради огромните количества памперси, които ще се налага да купувате.
Лекарят отново избухна в смях. Определено беше с ведър нрав.