Култът към света Петка се е родил на Царевец. Днес на хълма няма спомен за това. След като българската столица пада под турско робство, мощите отиват във Видин. От там преминават в Белград. Днес те се намират в румънския град Яш, в катедралата „Св. Георги”.
Мощите на света Петка са били в ръцете на Иван Асен II, който ги донася в Търново през 1238 г. Пред тях е стоял Патриарх Евтимий, за тях е писал Григорий Цамблак.
ЦАРСКАТА ЦЪРКВА „СВ. ПЕТКА”
Царската църква на Царевец, която е приютявала мощите на светицата, е носила нейното име. За тази църква днес няма спомен на хълма. Според историците това може би е била дворцовата църква, построена за ежедневните нужди на царското семейство. Дълго време специалистите са смятали, че царската църква е била „Св. 40 мъченици” или една от църквите на Царевец. Но преди десетина години Климентина Иванова открила непознато до тогава житие на Света Петка, което насочило изследвачите именно към църквата в двореца.
На мястото на „Св. Петка” е имало по-ранна църква, която е била с друго име. Възможно е да е била прекръстена, когато мощите идват тук. Сигурно е обаче, че тя не е превърната в джамия, като много други по онова време.
ЛЕГЕНДАТА
В приказките, точно когато идва най-страшното изпитание, се появява любовната история. И двамата влюбени успяват да преминат през всички трудности, за да победи любовта им и поуката да бъде прослава на доброто. Така е и в легендата, която разказва за бялата невеста на Царевец.
Когато девойката решила да се влюби в момъка, не било време за сватби. Турците обсаждали Царевец вече три месеца. Смъртта дебнела от всички страни, но двамата толкова се обичали, че родителите им склонили да ги венчаят. В единия вариант на тази легенда, двамата си имат дори и имена – Борил и Десислава.
Сватбата им станала в църквата „Св. Петка” в първата неделя на юли. Но точно в мига, когато двамата разменяли пръстените си, турците грабели и палели царските дворци и приближавали църквата.
Суматохата разпръснала сватбарите. Жените и децата побягнали, а мъжете грабнали оръжията, за да защитават църквата. Битката обаче била неравна и след нея в църквата останали единствено окървавени тела. Само младоженката успяла да се с крие в олтара. Турците влезли в църквата, но златото замъглило очите им и те не видели момичето. Когато си тръгнали, а младоженката излязла от скривалището си, през прозореца на храма се виждали опожарените къщи и убитите воини. Сред тях бил и нейният любим. Девойката отказала да напусне олтара.
В друг вариант на тази невероятна история, разказвачите са пощадили и двамата младоженци. Те успели да се скрият от турците заедно със свещеника. Те се прегърнали здраво и това бил последният спомен за тях. Никой повече не ги видял.
По-нататък легендата разказва, че когато турците превърнали църквата в джамия, духът ѝ бродел наоколо. А точно на Великден, когато хората кажели „Христос возкресе”, от джамията се чувал нейният глас, който питал през сълзи: „Боже, милостиви! Години минават, времето тече, а часът кога е?. Мъжки глас отговарял: „Потрай, невесто! Времето наближава!”.
Турците също чували, че иде краят…
Легендата, която пази спомена и за двамата спасени младоженци, казва, че свещеникът излизал всеки петък от олтара, за да довърши сватбата. Щом на сутринта в джамията турците споменавали името на Аллаха, две бели сенки се появявали от двете страни на олтара. Те взимали образите на Борил и Десислава и гледали всички със страшни очи. За да умилостивят духовете мохамеданите им поднасяли по чифт жълти чехли. Влюбените изчезвали, но песента на свещеника, който довършва венчавката, се чувала и след тях.
Страшните видения смущавали турците и накрая те решили да съборят църквата. Вдигнали джамия на нейното място, но белите сенки излизали и там и така до 1877 г.
КУЛТЪТ КЪМ СВЕТА ПЕТКА
14 октомври е денят на света Петка и той се празнува в целия християнски свят. За мое и за наше голямо съжаление, тази светица, чийто култ се ражда в Търново, днес е особено почитана в Сърбия и Румъния. Мощите ѝ са били два века тук и два века там, но сърбите още поддържат и посещават храма на нейно име.
Култът към света Петка е търновски. Но е бил твърде минорен и не е имал православно звучене. Тази светица е била изключително почитана в Източна Тракия. Когато Иван Асен ІІ пренася тук мощите култът става общобългарски и общоправославен. Между другото той е много популярен в днешните Македония, Албания, Гърция, там където живеят български малцинства.
Култът се свързва с много стари представи от предхристиянски времена и с петъка като денят, който се е смятал за положителен. Вероятно това са езически представи, славянски, тракийски, а може би дори и прабългарски. Самата света Петка е последователка на света Мария Египетска, една от най-големите отшелници на ранното християнство. Била е лечителка, отдадена на бога и на хората, монахиня от богато семейство. Брат ѝ Методи също е светец на тогавашната византийска църква.
Сашка Александрова
http://myvelikoturnovo.com/ot_grada/legends/
______________________________
Мощите на света Петка са били в ръцете на Иван Асен II, който ги донася в Търново през 1238 г. Пред тях е стоял Патриарх Евтимий, за тях е писал Григорий Цамблак.
ЦАРСКАТА ЦЪРКВА „СВ. ПЕТКА”
Царската църква на Царевец, която е приютявала мощите на светицата, е носила нейното име. За тази църква днес няма спомен на хълма. Според историците това може би е била дворцовата църква, построена за ежедневните нужди на царското семейство. Дълго време специалистите са смятали, че царската църква е била „Св. 40 мъченици” или една от църквите на Царевец. Но преди десетина години Климентина Иванова открила непознато до тогава житие на Света Петка, което насочило изследвачите именно към църквата в двореца.
На мястото на „Св. Петка” е имало по-ранна църква, която е била с друго име. Възможно е да е била прекръстена, когато мощите идват тук. Сигурно е обаче, че тя не е превърната в джамия, като много други по онова време.
ЛЕГЕНДАТА
В приказките, точно когато идва най-страшното изпитание, се появява любовната история. И двамата влюбени успяват да преминат през всички трудности, за да победи любовта им и поуката да бъде прослава на доброто. Така е и в легендата, която разказва за бялата невеста на Царевец.
Когато девойката решила да се влюби в момъка, не било време за сватби. Турците обсаждали Царевец вече три месеца. Смъртта дебнела от всички страни, но двамата толкова се обичали, че родителите им склонили да ги венчаят. В единия вариант на тази легенда, двамата си имат дори и имена – Борил и Десислава.
Сватбата им станала в църквата „Св. Петка” в първата неделя на юли. Но точно в мига, когато двамата разменяли пръстените си, турците грабели и палели царските дворци и приближавали църквата.
Суматохата разпръснала сватбарите. Жените и децата побягнали, а мъжете грабнали оръжията, за да защитават църквата. Битката обаче била неравна и след нея в църквата останали единствено окървавени тела. Само младоженката успяла да се с крие в олтара. Турците влезли в църквата, но златото замъглило очите им и те не видели момичето. Когато си тръгнали, а младоженката излязла от скривалището си, през прозореца на храма се виждали опожарените къщи и убитите воини. Сред тях бил и нейният любим. Девойката отказала да напусне олтара.
В друг вариант на тази невероятна история, разказвачите са пощадили и двамата младоженци. Те успели да се скрият от турците заедно със свещеника. Те се прегърнали здраво и това бил последният спомен за тях. Никой повече не ги видял.
По-нататък легендата разказва, че когато турците превърнали църквата в джамия, духът ѝ бродел наоколо. А точно на Великден, когато хората кажели „Христос возкресе”, от джамията се чувал нейният глас, който питал през сълзи: „Боже, милостиви! Години минават, времето тече, а часът кога е?. Мъжки глас отговарял: „Потрай, невесто! Времето наближава!”.
Турците също чували, че иде краят…
Легендата, която пази спомена и за двамата спасени младоженци, казва, че свещеникът излизал всеки петък от олтара, за да довърши сватбата. Щом на сутринта в джамията турците споменавали името на Аллаха, две бели сенки се появявали от двете страни на олтара. Те взимали образите на Борил и Десислава и гледали всички със страшни очи. За да умилостивят духовете мохамеданите им поднасяли по чифт жълти чехли. Влюбените изчезвали, но песента на свещеника, който довършва венчавката, се чувала и след тях.
Страшните видения смущавали турците и накрая те решили да съборят църквата. Вдигнали джамия на нейното място, но белите сенки излизали и там и така до 1877 г.
КУЛТЪТ КЪМ СВЕТА ПЕТКА
14 октомври е денят на света Петка и той се празнува в целия християнски свят. За мое и за наше голямо съжаление, тази светица, чийто култ се ражда в Търново, днес е особено почитана в Сърбия и Румъния. Мощите ѝ са били два века тук и два века там, но сърбите още поддържат и посещават храма на нейно име.
Култът към света Петка е търновски. Но е бил твърде минорен и не е имал православно звучене. Тази светица е била изключително почитана в Източна Тракия. Когато Иван Асен ІІ пренася тук мощите култът става общобългарски и общоправославен. Между другото той е много популярен в днешните Македония, Албания, Гърция, там където живеят български малцинства.
Култът се свързва с много стари представи от предхристиянски времена и с петъка като денят, който се е смятал за положителен. Вероятно това са езически представи, славянски, тракийски, а може би дори и прабългарски. Самата света Петка е последователка на света Мария Египетска, една от най-големите отшелници на ранното християнство. Била е лечителка, отдадена на бога и на хората, монахиня от богато семейство. Брат ѝ Методи също е светец на тогавашната византийска църква.
Сашка Александрова
http://myvelikoturnovo.com/ot_grada/legends/
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●