Боляринът Трошан продължава да е собственик на парче земя до Дълга лъка. Той получил местността между селата Присово, Малък чифлик и шосето за Габрово лично от тогавашния български цар. „Докато България ражда такива синове като тебе, Трошане, ние няма да се посрамим на бойното поле. За благодарност ти давам местността южно от Търновград завинаги”, били думите на българския владетел.

На няколко пъти през миналия век управниците на Велико Търново тръгвали да строят квартал върху тази местност, но конкурсите винаги стигали до никъде. Може би защото всички проекти били повече грандомански отколкото реални.

Въпреки желанието градът да се разраства нататък и въпреки поредицата от конкурси, местността Трошана още е незастроена.

ЛЕГЕНДАТА

Трошан бил едър и снажен мъж, с мургаво лице. Вървял веднага след царя, когато войската се завръщала от победните си битки над гърците. Бил смел и предан и затова царят го направил началник на воините му.

Когато се възцарил мир в царството, Трошан получил като награда за вярната си служба местността, която отстояла южно от Търново. Имението било голямо, част от него била покрита с гори, където се криел дивечът, другата била прекрасен чернозем, който раждал в изобилие плодове и жито. В имението имало поточета, богати с риба. Трошан вдигнал къщи в имението си и заживял там спокоен и щастлив. Когато се наложело да защитава родината си, влизал в бой. Родът му се прославил.

Царят често ходел на лов в Трошановото имение. Боляринът го посрещал и изпращал с почести.

Но настанали тежки времена, когато турските орди нахлули в българските земи. Трошан излязъл срещу тях със синовете и зетьовете си, но всички загинали. Трошановият род изчезнал. Имението му се превърнало в пепелища, но името на Трошан останало да се помни. Единственото, което останало от неговото богатство, бил баир с камъни, който хората наричат местността на Трошана.

ДОКУМЕНТИТЕ

Името на Трошан се среща само на едно място в един исторически документ. В добавките на Бориловия синодик от XIII – XVI век боляринът е споменат с болярите, които се отличили в борбата срещу турците.

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КВАРТАЛ

Първият конкурс бил някъде през 1971-72 г. Тогава се родила идеята за оформянето на нов студентски град. Участвали колективи от България, тогавашните ГДР и СССР и от Чехия. Вероятно като при всяко подобно състезание е имало отличени проекти и наградени архитекти, но… квартал не построили.

След конкурса започнало проектирането в Проектантска организация. Не се стигнало до нищо конкретно. Само била отредена земята и включена в плана на града. Министерството на околната среда обаче имало някакъв закон, че ако земята не се използва по предназначение в продължение на 5-10 г., си я връща обратно. Така имението на болярина отново станало държавна собственост.

През 1976-77 г. бил обявен конкурс за жилищен комплекс „Момина крепост”.Той трябвало да се простира от двете страни на магистралата за Варна. В него участвали само българи, а победителят бил софиянец – Йордан Тънгъров. С това конкурсът приключил. Само изяснил възможностите на терена. Нямало практическо приложение, защото идеята била в квартала да живеят 25-30 000 души. Може би и заради това нищо не се получило. Иначе идеята за квартал „Момина крепост” съществувала още от времето на Стамболов.

В началото на 80-те въпросът за застрояване на местността на Трошан пак станал актуален. Тогава започнали да проектират квартала в КНИПИТУГА. Това невъобръзимо съкращение означава Комплексен научно-изследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура. Тази софийска организация направила проект за квартал, но от него вече нямало нужда.

Грандоманските идеи трябвало да станат по-реално. Архитектите говорели вече за квартал за около 10 000 души. Идеята била в квартала да влезе и част от студентския град. Проектът стигал чак до Малък чифлик, но селото запазвало самостоятелността си.

Според някои архитекти кварталът е бил възможен и така Велико Търново е щяло да се разрасне и на юг, а не както е сега само в западна посока. Други обаче сметнали, че това ще бъде просто още едно село. Трети изразили притеснения, че карстовите скали там не са подходящи за жилищно строителство. Именно в тези карстови скали Трошан трябва да е скрил богатството си. Те са пълни с дупки и кухини и са подходящи за скривалища. Били са близко до двореца, така че и царското семейство може да е затрупало там имането си. Но това все още е просто легендата.






Сашка Александрова
http://myvelikoturnovo.com/ot_grada/legends/