Hitskin.com
Легендата за бялата сянка, която се появявала срещу 22 март в църквата „Св. 40 мъченици”, е най-красивата приказка за Търново. Обича тази хубавица с бели одежди и разпилени коси, която идвала да отмъщава. Казвал ми го е покойният вече арх. Теофил Теофилов, човекът, най-дълго и най-тясно свързан с този храм. От него знам и самата
ЛЕГЕНДА ЗА ДЕВОЙКАТА
В деня на светите 40 мъченици от олтара на църквата излизала девойка, облечена в бяло. Стояла пред него със свити за молитва ръце, после запалвала един златен свещник и с него обхождала джамията. На трите места, където били погребани трима български владетели, момичето спирало и дълго се молело, след това тръгвала към стария, зазидан от турците изход. Вратата се отваряла сама, надгробните плочи се размествали и тракали глухо. Янтра се удряла в бреговете, но щом сянката пристъпела, настъпвала гробна тишина. Пред всеки забравен и потънал в бурени гроб, тя запалвала кандило, и когато накрая тръгвала към реката, за да се окъпе, на брега блещукали пламъчето. По първи петли литвала като ангел към олтара и се стопявала в него.
Всеки път, щом турчин или българин родоотстъпник видел светлината или бялата сянка на девойката, незабавно бивал поразен от недъг.
ГНЕВЪТ НА ЦАРЕТЕ
Когато църквата била превърната в джамия и вместо свещеник, в нея служел мюзеин, българските царе се разгневили. Раздвижила се земята, сякаш те поискали да излязат от гробовете си. Минарето се разклатило и в една тъмна нощ паднало. Шейхът се смутил, но извикал майстори да вдигнат минарето. Когато то било готово и в джамията зазвучал гласа на мюзеина, българските царе пак се разгневили и за втори път го съборили. От тогава всеки път, когато есента позлатявала листата на дърветата, нощем излизали царските сенки. Обикаляли църквата, а над Янтра се чували тържествени химни. После шествието влизало през зазиданата от турците врата. Турците се криели, изплашени от звъна на копитата и оръжията. А минарето отново падало.
Шейхът на джамията се разгневил и заповядал да разкопаят гробовете. Изхвърлил всички кости и вдигнал наново минарето точно над гроба на Иван Асен II. През нощта обаче се явил войник, замахнал с меча си и изчезнал. На сутринта турците намерили минарето съборено и разпиляно на части. Българите предавали от уста на уста, че сам Иван Асен II е съборил минарето.
Шейхът се уплашил, но започнал пак да мисли как да съгради разрушеното. Една нощ до него застанал воинът и го пронизал. Така джамията останала без минаре. И всеки път щом извиела буря, се чувал глас, който обещавал, че всеки, който дръзне да издигне минаре над българската слава, ще си отива промушен от неговия меч.
КОГАТО ЦЪРКВАТА СТАНАЛА ДЖАМИЯ
Времето, за което разказва легендата, Царевец бил в турския квартал. Турците гледали нощните бдения, литийните шествия и слушали гласа на камбаната. Това ги ядосало и пашата наредил раята да бъде прогонена, а храмът превърнат в джамия. Това е някъде средата на XVI век. Д-р Васил Берон разказва в своите „Археологически и исторически изследвания”, че като влизал в църквата, ходжата му разправял за бялата сянка и му показвал едни гроб, който и турците тачели като своя. „Но май този гроб е на ваш светец”, казвал още ходжата.
Не е ясно на кого е гробът. При разкопките той се оказа почти празен. Но е възможно да става дума за гроба на св. Сава, който ходил да проси свобода за сръбската църква и бил натоварен с тази задача и за нашата църква. На връщане се отбил в Търново, но се разболял. Умира тук и Иван Асен го погребва в църквата, защото е бил царски роднина – братовчед на краля на Сърбия Стефан, който пък бил женен за племенница на Иван Асен II.
ТРИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТИ САВА
Една легенда разказва, че приживе св. Сава е направил водосвет в една търновска църква. Името й обаче не се знае. Той направил кръст и струята вода започнала да тече в четири посоки. Това го има дори като житийна сцена в Хилендарския манастир.
Когато светецът умира, се случва второто чудо – хром монах се грижел да гаси кандилата и свещите. Но обичал да си пийва. Веднъж се спънал и паднал върху саркофага и заспал. На заранта се изправил и тръгнал все едно никога не е бил куц. Това също го има нарисувано и описано в Житието на св. Сава, написано от Доментиан.
Чудо номер 3 се случило, когато Стефан поискал мощите на светеца. Сърбинът решил да ги прибере, защото свети Сава бил първият сръбски архиепископ. Година и половина Асен не ги давал. Но една нощ му се присънил самият светец. Той го помолил да го пусне да си иде у дома и българският цар склонил. Това чудо също го има в стенопис.
През възраждането българите поискали да съберат героичното си минало и естествено решили да започнат от „Теке джамиси” („Св. 40 мъченици”). Но се страхували, защото рискували да бъдат пребити с камъни. Събарянето на минарето през 4-5 г., и то без видима причина, раждало фантастични истории, които поддържали вярата на българите, че иде падането на турската власт. Турците правили пореден опит да вдигнат минарето и повикали от Истанбул майстори. Докато работели, разкопали богат гроб. Поискали да скрият от българите откритието, но мълвата бързо обиколила града. Според някои турците са отворили гроба на Иван Асен II, според други – това е гробът на свети Иларион Мъгленски.
Сашка Александрова
http://myvelikoturnovo.com/ot_grada/legends/
