Смятам, че на всеки се е случвало да се почувства самотен, в един или друг момент. Самотата не е просто чувство, тя е състояние. Често съм заобиколена от хора, например в училище, но много от тях не ме разбират, за тях съм `странна`, не се вписвам в никоя от категориите им и не могат да ми лепнат етикет, нямам моя група, аз говоря и се държа добре с всички, това май ги затруднява.. За да не съм сама имам книгите, преди време те бяха като кислород за мен, помогнаха ми много, макар за мнозина да са просто вещ, украса, но какво по-хубаво от това да можеш да отидеш в друг, измислен, и често по-добър свят от реалния. Самотата често ме е плашила, докато другите се страхуват от тъмнината, паяци и какво ли още не, аз се боя от това да съм сама, неразбрана, неоценена, излишна.. Но има и друг вид самота - творческата, необходимостта да бъдеш единствено със себе си. Всяка монета има две страни...
______________________________
... Очите му все още бяха прекрасни, все още бяха човешки,
но в тях сега имаше знание, нарастваща тъмнина. Секс, поради
липса на по-точна дума, но този израз в мъжките очи е прекалено
първобитен, за да го има в речника... Това е тъмнината, която
всички ние пазим вътре в нас, надничаща навън. Тази част от нас,
която сме хванали в капана на своите сънища и отричаме на светло..
_______________