Snow White Sorrow
Книга първа
Книга първа
- Оценка в
:
Максималната оценка в GoodReads е 5. - Автор: Камерън Джейс
- Година: 2013
Ами ако всичко, което знаете за приказките, се окаже грешно?
16-годишният Локи Блекстар не е Чаровният принц. Майка му е призрак. Единственият му приятел е червен "Кадилак", който общува с него чрез радиото си. Прилича на ангел, но се държи като кретен. Нищо чудно, че е бил прокуден от Рая, което е най-малкият му проблем. Локи се нуждае от работа, за да си плаща образованието и да се издържа.
Все пак Локи има рядка дарба - той е ловец на сънища. Един от малкото по света, които могат да ловува и убиват безсмъртни демони в сънищата им, за да не се събудят отново.
Когато Локи е изпратен да убие 16-годишно момиче-вампир, което местните наричат Скърбящата Снежанка, той пристъпва в един вълшебен, но опасен свят. Местните вярват, че Снежанка е чудовище.
Истинската Снежанка живее сред развалините на древен замък в малко градче. Описана е като ужасно красива, плашещо чаровна и безбожно възхитителна.
Но това, което намира той, е красиво момиче, изпълнено с гняв и болка, което притежава една епична, неразказвана досега история за неща като: Защо братя Грим са променили приказката? Коя всъщност е била Злата кралица? Откъде се е появило Огледалцето и кой го притежава?
Снежанка е убила всеки, който се осмелил да се приближи до замъка, където тя някога е живяла заедно със злата кралица. Незнайно защо, тя не убива Локи, но му прошепва две думи. Две думи, които ще променят живота му завинаги.
Откъс от книгата:
Код:
Скъпи, Вилхелм Карл Грим,
Тя не е толкова лекомислена, наивна и безпомощна принцеса, на каквато се преструва. Моля те, не я оставяй да те заблуди с невинността си, ако я видиш да пее на птичките в гората. Устой на чувството да заплачеш от радост и се пази от фалшивата и красова, преди да те измами, и да искаш да я целунеш, за да я събудиш. Това ще е целувка на смъртта. Така заблуди Ловеца, Чаровния Принц, мен и родната си майка.
Все още си спомням оригиналния ръкопис на приказката, този, който ти написа през 1812 година. Твърдеше, че тя е моя дъщеря, от плът и кръв. Не знам защо го промени 50 години по-късно.
Защо ме превърна в зла, нарцистична и коравосърдечна мащеха, заслепена от ревност и завист към младата принцеса?
От години искам да ти кажа истината за нея, но не можах да се свържа с теб.
Радвам се, че открих брат ти, Якоб. Той ми сподели, че си искал да промениш историите, за да спят децата по-добре през нощта, вместо да сънуват кошмари за Злата кралица, която иска да изяде сърцето и черния дроб на дъщеря си.
Засрами се, Вилхелм.
Ти, повече от всички други автори, знаеше защо исках да я убия. Действията ми са оправдани. Опитвах се да спася кралството си от гнева й, преди всичко, което обичахме да бъде предопределено към своя край. По същия начин трябваше да пренапишеш истинските приказки, след като ни прокле.
Нощ след нощ, година след година, родителите разказват на децата си неверни приказки за лека нощ, докато лъжите ти не се превърнаха в неминуеми спомени. Твоите лъжи, Вилхелм, образуваха така наречения свят на приказките.
Чудех се защо не си изгорил оригиналните ръкописи, а вместо това си решил да ги пренапишеш. Сигурно си решил, че рано или късно някой ще открие истината и ще те разобличи. Да ги промениш, това бе по-умното решение. Остави децата да вярват, че ухапванията са възкресяващи целувки и стъклените ковчези за измъчване са направени за спящи красавици, които чакат някой принц да дойде и да ги пробуди с целувка.
Един мъдър човек някога е казал, че най-голямата измама на дявола е да убеди света, че е някой друг. Тя стори същото с нас, Вилхелм. Превърна ни в имитации на безсмъртните, каквито всъщност сме, и направи така, че да ни е по-трудно да убедим света в обратното.
Знам, че го направи, за да ни спасиш от нея. Оценявам как си скрил истинските ни имена, иначе щяхме да свършим като Румпелщилцхен, измъчан от тези, които знаеха истинското му име.
Но понякога се чудя защо никой не се запита защо ме наричат Злата кралица, и защо нямах истинско име в книгите.
Бях ли толкова празна за света, толкова стереотипна и обикновена? Защо се отнесоха с мен все едно съм чудовището на седмицата?
Знаеш ли какво си мисля? Светът нямаше време да ме намрази. Той просто ме мразеше, много преди да ме срещне.
Ако кажа на тези, които ме презират, за истинската същност на малката им принцеса, ще ги е грижа ли за мен поне наполовина, колкото ги бе грижа за нея?
Дълбоко в себе си знам, че те ме обожават. Харесва им начина, по който говоря, ходя и се облича. Дори и начинът, по който убивам.
Просто се страхуват да си признаят колкото много ме обичат. Аз съм кралицата от "Снежанка", достатъчно силна, за да нямам нужда от ничие съжаление или любов, защото съм обичана от най-великото и царствено сърце на света - моето.
Последната промяна е направена от Koen на Вто 19 Мар - 16:11; мнението е било променяно общо 1 път
______________________________
