Катлийн Удиуиз (Kathleen E. Woodiwiss) е родена като Катлийн Ерин Хог в Александрия, щата Луизиана и е най-малкото от осемте деца на Шарл Уингроув Хог, ветеран-инвалид от Първата световна война. Още като дете тя с удоволствие създавала свои собствени истории.
Нейният дебютен роман "Пламъкът и цветето" 1972 г. бил отхвърлен от агенти и издатели, защото бил твърде голям - 600 страници. Вместо да последва съветите и да пренапише романа, Катлийн все пак успява да го публикува. Днес той се счита за първия любовен роман, основоположник на съвременния любовен роман като жанр.
Катлийн Удиуиз е автор на 12 от най-продаваните любовни романи с над 36 000 000 копия. Тя е известна с качеството на произведенията си, а не с количеството. Катлийн описва своите романи като "приказки". Всички произведения са исторически любовни романи, пресъздаващи различни исторически моменти.
Катлийн Удиуиз почива в болницата в Принстън, щата Минесота, на 68 години, от рак.
Нейната последна книга, "Everlasting" е публикувана на 30 октомври 2007г.


Библиография:
Вълкът и гълъбицата
Завинаги в твоята прегръдка
Като пепел във вихъра
Като цвят по течението
Любимият непознат
Трилогията "Бирмингам" ("Пламъкът и цветето", "Неуловимият пламък", "След целувката")
Роза през зимата
Сълзи от злато
Шана


Всички от гореизброените книги могат да бъдат намерени в http://chitanka.info/

Мале, не знаех, че е починала. Ето защо е хубаво да има такива теми. Знаеш ли, че от доста време се ослушвам за нова нейна книга, а то какво излезе. Жалко наистина, тя пише наистина прекрасно.

И аз не бях разбрала. Наистина е жалко. Оказва се обаче, че има две книги, които не са издадени на български. И за огромно съжаление надали ще бъдат издадени някога...

Не ви ли се струва сладникава?

svetlana_gadjeva написа:Не ви ли се струва сладникава?

Явно не. По мое мнение най-добрите любовни романи са написани от нея. Поне никоя друга авторка не е успяла да ме грабне така.

Сладникава? Не бих казала. При нея персонажите са винаги различни. Имам предви, че не описва винаги типичните мъжкари. Има автори, които се придържат само към един тип, т.е. във всичките им творби мъжете и жените си приличат, докато при нея не е така. Всеки има своя индивидуална черта на характера и определено това, че мъжете имат сърца не ги прави сладникави. Даже са си много мъжествени бих казала.
Това разбира се е мое мнение и не е длъжно да се съгласяваш с мен.

И аз мисля че не са сладникави.Всяка нейна книга ме грабва и когато приключа съжалявам.Чела съм всичките икниги които са издадени у нас и много съжалявам че вече няма да се наслаждаваме на нейни произведения.Затова пък тези които имам ще се препрочитат многократно

На фона на многото неща, които ме грабват, ще спомена това, което ме дразни -винаги има един женски персонаж, конкуренция на главната героиня. Итая конкурентка е винаги отрицателна. Злобна, завистлива, гадна. Къде е женската солидарност и женското другарство?

Всъщност в момента дори не се сещам за книга от романтичния жанр, в която да няма жена мръсница и мъж мръсник.

Барбара Делински - Баща пожелание
Дона Карлайл - В ролята на съпруг
Карън Хоукинс - To catch a highlander /давам оригиналното заглавие, че не се сещам сега как го превеждаха на БГ/

на първо четене за тези се сетих, но ако седна да си отворя библиотеката и се разгледам по книгите вероятно ще ви изнамеря още книги без кофти герои

на мен лично ми харесва как пише

Шана беше моя книжен кошмар.Няма такава скучна книга

Невероятна авторка просто харесвам всичките и книги издадени в България. Тя беше първия автор от който се влюбих в историческите любовни романи.Дори и сега когато ми се дочете нещо нейно препрочитам книгите и .

Шана беше моят първи любовен роман. И въпреки стотиците прочетени книги Катлийн Удиуиз си остава една от любимите ми автори.

Страхотна писателка в света на историческите любовни романи, винаги съм чела романите й с интерес.

За мен книгите на авторката са класика - писала е в зората на жанра и мисля, че се е справила страхотно. Малко са авторите, които могат да развиват историята на героите си в повече от една книга, без да прекаляват с едно или друго. Например в педесет нюанса, само и само да има повече написани книги направо бяха пресилили историята, на моменти чак ставаше тъпа. При Удиуиз няма и намек за такова усещане, може би защото не ги е писала с комерсиална цел.

Добре де (и не, не се заяждам!!!), ама моля ви се да ми се обясни като на прост човек как може да се сравнява творчеството на Удиуиз с онова недоразумение - нюансите (които си бяха тъпи през цялото време, а не само на моменти)!? По какви аджеба критерии става това сравнение!? Че те даже и като жанр не си съотвестват ама и на грам! По същата логика мога да кажа, че е страхотна в сравнение с всичката научна литература, която съм изчела...

Zaharka написа:Добре де (и не, не се заяждам!!!), ама моля ви се да ми се обясни като на прост човек как може да се сравнява творчеството на Удиуиз с онова недоразумение - нюансите (които си бяха тъпи през цялото време, а не само на моменти)!? По какви аджеба критерии става това сравнение!? Че те даже и като жанр не си съотвестват ама и на грам! По същата логика мога да кажа, че е страхотна в сравнение с всичката научна литература, която съм изчела...

По продажби обикновено се сравняват две книги, независимо от жанра и колкото и да не ми харесва "Педесет нюанса сиво" е с продажби надвишаващи Библията. Затова дадох пример как едни автори, които са великолепни, пишат увлекателно и развиват историята без да е натрапено в повече от една книга, са много по-малко продавани от други които имат милярдни тиражи, а не струват и наполвина толкова.

Аз пък незнайно защо реших, че би следвало да се сравняват по качество и стил...

Страхотен автор.