Мистериозната пещера на червенокосите гиганти в Невада

Много индиански племена от американския североизток и югозапад и до днес разказват легенди за червенокосите гиганти и как техните предци са водили ужасни и продължителни войни срещу тях, когато за пръв път ги срещнали преди почти 15 000 години в Северна Америка.

Други, като ацтеките и маите са отбелязали техните срещи с раса от гиганти живеещи на север по време на техните изследователски експедиции.

Кои са били тези червенокоси гиганти, които историческите книги игнорират? Техни погребални места и останки са били откривани на почти всеки континент. В САЩ те са били изкопани в щатите Вирджиния Ню Йорк, Мичиган Илинойс, Тенеси, Аризона и Невада.
Испанска среща – около 1768 г.

Невада е щатът, в който историята за войните на местното племе пают срещу червенокосите гиганти се трансформира от местен мит до научна реалност при разкопките на пещерите Лъвлок през 1924 г.
По едно време пещерата Лъвлок била позната като конска подкова заради вътрешността й с форма на буквата U. Пещерата се намира на около 32 км. южно от днешния град Лъвлок – Невада и е около около 12 метра дълбока и приблизително 18 метра широка.
Това е много стара пещера и в праисторически времена е лежала под огромно вътрешно езеро с име Лахонтан, което покривало голяма част от западна Невада. Геолозите са определили че пещерата се е формирала от теченията на езерото.

Легендата

Северноамериканското племе пают което е автохтонно за части от Невада, Юта и Аризона разказало на ранните бели заселници за битките на техните предци със свирепа раса от бели червенокоси гиганти. Според племето гигантите живеели там преди тях.
Паютите наименували гигантите „Si-Te-Cah”, което буквално означава „ядящите папур”. Папура е водно растение, което гигантите използвали при направата на салове, за да избягат от продължителните атаки на племето пают.
Според паютите червенокосите гиганти достигали до 3,6 метра и били злобни и студени хора, които убивали и изяждали заловените членове на племето им. Те казали на ранните заселници, че след много години на войни с тях всички племена в околността накрая се обединили за да се избавят от гигантите.
Един ден, докато индианците преследвали вече малкото останали от червенокосия враг, отстъпващите гиганти намерили убежище в пещера. Племенните бойци настоявали врага да излезе и да се бие, но гигантите упорито отказвали да напуснат своето убежище.
Ядосани от това, че не могат да победят своя враг с чест, племенните вождове и бойци напълнили входа към пещерата с клони и храсталаци и ги запалили за да принудят гигантите да излязат от пещерата.
Тези, които излезли моментално били убити от стрелите на индианците. Гигантите, които останали в пещерата се задушили.
По-късно едно земетресение, което разтърсило региона причинило срутването на входа към пещерата оставяйки само малко място през което да могат да влизат прилепи и да я направят свой дом.

Разкопките

Хиляди години по-късно пещерата била „преоткрита” и пълна с гуано (екскременти и останки) от прилепи. Разлагащото се гуано се превръща в селитра – основна съставка на барутната смес и била много ценна.
Така през 1911 г. била създадена компания, която да добива гуано. Така били и открити скелети и фосили.
Гуаното било добивано почти 13 години преди археолозите да бъдат уведомени за откритията. За нещастие много от артефактите били случайно унищожени или просто изхвърлени.
Въпреки всичко, това което научните изследователи успели да извлекат било смайващо – над 10 000 артефакта били изкопани, включително мумифицирани останки на два червенокоси гиганта – единият женски – висок 2 метра, а другият мъжки – над 2,5 метра висок. Много от артефактите (но не и гигантите) могат да се видят в малкия исторически музей в Уинемука, Невада.

Потвърждение на мита

С прогреса на разкопките археолозите достигнали до неминуемото заключение, че мита на племето пают не е мит, а истина.
Онова, което ги довело до това заключение било откритието на много счупени стрели, които били изстреляни в пещерата, както и тъмен слой от изгорен материал, който се намирал под гуаното.
Сред хилядите артефакти открити на това място е и това, което някои учени са убедени, че е календар: камък във форма на поничка с точно 365 зъба издълбани покрай външния му край и 52 съответстващи зъба от вътрешната страна.
Но това не е всичко относно червенокосите гиганти от Невада.
През февруари и юни 1931 г. два много големи скелета били открити в леглото на сухото езеро Хъмболд, близо до Лъвлок, Невада.
Единият от скелетите бил 2,6 метра висок и бил обвит в материал подобен на гума, както при египетските мумии. Другият бил почти 3 метра.




http://www.izvanzemni.com / http://www.parallelreality-bg.com