Да се събудиш в 8 в неделя и да хапнеш топла, но експериментална закуска, изобщо не е зле, е, зависи от гледната точка... и от времето за отреагиране на Спешна помощ


Блести ми тука едно слънце в окото дори и през спуснатите щори и с физиономия на пират, си мисля аз, че днес май има някакъв шанс да е хубав и топъл като за ноември ден. Да, ама май не. Нещо се страхувам да си покажа главата през прозореца, за да проверя, ама ми се струва, че ще се престраша да пъхна едно пръстче в пролуката. Мне, добре. Оставам го на вас, а аз ще ви стопля с малко спомени от лятото:


Стоплихте ли се? Мен не стига, че ме стопли песента, ами ме и депресира. Липсва ми лятото. Не онази гадна топла, потна, задушна и тегава част от него, а дългите дни, приятните вечери, чистото небе, чувството, че имаш цялото време на света.... И после идва есента. Е, как да не се депресира човек?! А вие какво обичате в лятото - топлото, дългите дни, потната част :unsure: ?


Пожелавам ви хубав, усмихнат и слънчев неделен ден! :slynce:

Това, като гледам е идеална тема за мен! Аз често си се събуждам в неделя преди осем, ала това е само защото когато човек става всеки ден в шест за работа , да спиш до седем, си е напълно достатъчно за мен.
А колкото до лятото това , което най много ми липсва е топлината, особено в зимен ден като този

Да Ви кажа, никак не обичам да ставам рано в неделя, но за съжаление моето малко диване винаги става към 7 Иначе през седмицата не мога да го събудя за градина, но щом сме почивка е друга работа, хахаххахах

Гадно е да станеш в неделя в 7 ако си на работа както на мен често ми се случва за жалост. Но пак има и положителна страна когато другите работят аз почивам

Хубаво е лятото да се събудиш преди 8 сутринта, да си на бунгало на самия плаж на морето и да гледаш изгрева. Червеникаво-оранжевото слънце да се подава от източния морски хоризонт. И с изчезването на тези прекрасни червено-оранжеви слънчеви отблясъци да знаеш, че е започнал новия прекрасен летен морски ден.
Но днес е 21 октомври, морето остава мечта за догодина, и днес както всеки работен ден станах в 6ч и когато погледнах през прозореца в сутрешния мрак само грозни сиви сгради и булевард окъпан с бързащи автобуси, тролеи и коли. И хора имаше, и те крещяха кой по телефона, кой на някой в колите... Живот в голямото глобално село София... Направих си един горещ чай, и се запътих да се гмурна в океана от бързащи за работа хора и превозни средства!

Цяла седмица ставам в 5:50ч голямата ми дъщеря е ученичка, но е поспалива, докато изритам нея за училище става време да вдигам и подготвям малката за детска градина...
В събота е денят на баба и дядо, т.е. в 7ч трябва да стана отново да вдигам госпожиците и да пътуваме до родното ми място, за да им се порадват...
И идва заветната неделя ....
Време за сън, отмора и без рани ангажименти....
Но уви...
Поспаливите ми деца решават , че е време да си върнат на мама за "тормоза" цялата седмица..
И ето ги на линия в 7 без 10