Щом се заговори за най-бляскавите древни цивилизации, зародили се на американския континенет, за най-прочутите високи култури на олмеки, маи, сапотеки и аитеки, процъфтели там, в съзнанието изплува Мезоамерика. Тя обхваща териториите на съвременно Мексико, днешна Гватемала, Британски Хондурас, т. е. Белиз, Хондурас, Салвадор и Никарагуа (без източната част).
Ала Мезоамерика не е просто територия, а научен термин, създаден от американистите за да означи общността на етно-културните корени, родството в светоусещането и сходните културни традиции обединяващи народите, които са обитавали областта и са основавали могъщи империи.
Учените предпочитат да боравят с термина Мезоамерика и за да избегнат ограничението на традиционното географско разделение на континента на Северна, Централна и Южна Америка, защото Мексико се простира в Северна Америка, а Гватемала, Белиз, Хондурас и Салвадор, а и Никарагуа, лежат в Централната й част, но всички те принадлежат към една единна етнокултурна област с хилядолетна история - Мезоамерика.
Мезоамерика съсредоточава в себе си всичко най-ненно, стойностно и значимо, което континентът Америка е вложил като принос в световната културна съкровищница.
В продължение на повече от 3 500 години Мезоамерика била арена на преселение и стълкновения между млади народи и набиращи сили цивилизации, постепенно се превръщала в средище за материално стабилизиране и духовен възход, станала златната люлка за небивало художествено изящество, архитектурно великолепие и мисловен блясък.
И все пак, кой стои в основата на тази недостижима пирамида на човешката духовност? Коя е първата култура-майка дала импулс и начален тласък на толкова дълголетна и оригинална културна еволюция?
Сред научните среди господства убеждението, че първи абстрактно мислещи, на които хрумнала идеята да мерят времето, да следят звездите и да сътворят писменост били гениалните олмеки, но хода на вековете е сринал материалните следи от тяхното силно и най-ранно присъствие. Достойни претенденти за първенство по древност с пълна сила биха могли да бъдат и високоцивилизованите сапотеки. Единствено техните преливащи от злато и великолепие гробници историята пощадила недокоснати, а те са неопровержимо доказателство за достижения, сравними с гробницата на Тутанкамон и спечелили на някогашните сапотеки заслужено прозвище "египтяните на Америка".
С не по-малко претенции за първенство във времето и в гениалността на интелектуалните достижения били и древните маи. Ако не са изпреварили своите етнически братя олмеките по време, то със сигурност те са усъвършенствали и доразвили до невероятни висоти и писмените знаци и астрономическата наука и цифрите. По прецизност и точност на знанията и уменията те надминали всички свои предци и съвременници. Надминали ги главно по дълговечност. Тяхната висока култура надживяла времето и се задържала с трайни материални постижения в продължение на хилядолетия.
Науката се развивала и напредвала, археологическите разкопки и нови разкрития продължавали и в спора за първенство надделявали ту олмеките, ту маите. Ако се приеме за достоверна една от датировките на маите открита върху Стела 9 в град Ушактун, Гватемала, отбелязана е година 3113 пр. н.е., но датата е обявена за митическа, тоест неизвестна.
Безспорно, най-правдоподобно звучи хипотезата, че олмеките и маите са родствени народи и съвременници, че става дума за две сродни и равностойни високи цивилизации, които се развивали успоредно и самостоятелно, като са осъществили културен обмен и приемственост в езика и интелектуалните постижения, без да накърнят своята самобитност.