Ако подходим към поделяне на континента Америка заедно с населението, което й принадлежи, като следваме не Географския (Северна, Средна и Южна), а Етнокултурния критерий бихме се оказали изправени пред любопитна класификация на цели ПЕТ ОСНОВНИ ЕТНОКУЛТУРНИ ОБЛАСТИ, всички те твърде различни по бит, поминък и степен на културно развитие както следва от север на юг.
1. СЕВЕРНА АМЕРИКА - обхваща днешна Канада и Съединените Щати. Родина на примитивни племена на ловци и събирачи на плодове. Не представлява интерес за науката, изследваща високите цивилизации на континента.
2. МЕЗОАМЕРИКА - Люлка на две от общо трите най-значими за световната история високи култури. Подразделя се на две културни подрегиона:
а) Днешно Мексико ( без най-северните и най-южните му краища и без полуостров Юкатан), територията на днешна Гватемала (без областта Петен), Британски Хондурас (т. е. Белисе), Салвадор, Хондурас и Никарагуа (без източната и част).
б) Полуостров Юкатан, тропическата област Петен в Гватемала, известна като Земята на народа на маите.
3. ЮЖНА АМЕРИКА - за американистиката тя не свършва с Панамския Канал, а се простира върху част от територията на Средна Америка: цялата Панама, Коста Рика и Източното крайбрежие на Никарагуа. Обхваща също източната и южната част на Южна Америка, по-конкретно областта Патагония, споделена между Чили и Аржентина, Пампата на Аржентина, част от тропическите области по поречието на Амазонка и Ориноко, далечната и слабо населена Огнена Земя край Южния полюс. Малобройните индиански племена се препитават от лов, риболов (племената в Бразилия, Парагвай и Огнена Земя) скоковъдство (гаучосите в аржентинската Пампа)
4. ОБЛАСТТА НА АНДИТЕ (Андинската област) простира се на териториите на съвременно Перу, Колумбия, Боливия, Еквадор, Чили и северозападната част на Аржентина
5. СРЕДНИТЕ АНДИ обхващат централната част на Андинската област.
Това е третата важна етнокултурна област, превърнала се в люлка на третата висока култура на древна Америка: Културата на Инките. Земята на инките в Средните Анди и Земята на Маите и на Ацтеките в Мезоамерика са Високи култури на американския континент, представляващи значими постижения и стойности в художествено, научно, интелектуално и материално отношение. Нито един от тези три етнокултурни региона не се намира дори близо до онова, което днес възприемаме като Америка т. е. Съединените Щати.
Абсурдно е, но именно онези алчни пришълци, които са сторили всичко за да разграбят и смажат населението и останките от древното величие на континента, днес Светът превратно назовава "американци".
Та думата ни не е за фалшивата, нито за изкуствено присвоената, а за самобитната, коренната и автентична култура на древните американски народи. А тя се породила и достигнала невиждан разцвет във вече споменатите три културни региона, чиито художествено-архитектурни, математически, научни и философски обобщения и достижения си остават ненадминати в историята на човешката цивилизация и бележат пътя на еволюцията на световния интелект.
Мезоамерика е културен регион, който не съвпада изцяло нито със съвременно Мексико, нито с Централна Америка.
На неговата територия процъфтяват две от трите високи култури, тази чиито връх бележи империята на Ацтеките и тази, чиито основи и апогей постига геният на Маите. И така територията на Мексико без Юкатан, без най-северните и най-южните му части заедно с днешна Гватемала, без тропическата област Петен, Британски Хондурас, Салвадор, Хондурас и част от Никарагуа станала люлка на предколумбовите култури, а другата люлка на високо развитата цивилизация на маите в Мезоамерика станал полуостров Юкатан и областта Петен в Гватемала. На тази земя живели и творили Маите поне през един от периодите на разцвет и апогей на тяхната висока цивилизация.
Тези два културни региона на територията на Мезоамерика ще бъдат благодатния терен за развитие на науките математика, астрономия, философия и астрология, която е обект на нашия основен интерес, докато третият културен регион е Земята на инките в Средните Анди.
В онези далечни времена някогашното Мексико се разпростирало между Мексиканския Залив и Тихоокеанското крайбрежие.То обхващало във вътрешността си високопланински масиви, прорязани от дълбоки плодородни долини с топъл тропически климат, изобилна влага, щедро слънце и благодатни почви. Именно тази била прочутата Езерна област, славеща се с древната си красота. Там се ширело голямото солено езеро Текското, свързано на Север с още две по-малки, а на юг със сладководните лагуни Чалко и Шочимилко. Живописната Езерна област се извисявала на 2000 м надморска височина и нейното високопланинско разположение смекчавало жаркия тропически пек. С идването си тук ацтеките назовали долината "Анауак", което на техния праезик означавало "на ръба на водата". Ацтеките се добрали до езерните брегове след дълги и мъчителни странствания, след многогодишни усилия на преселение.