Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.

Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен.

- Любен Дилов-син

Автора

Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев е роден във Варна. Първите си критически текстове и разкази написва, докато учи българска филология в Шумен. Публикува в "Литературен вестник", "Литература, изкуство, култура", участва в национални студентски конкурси и печели първи награди.

През 1997 г. заминава за САЩ. Учи художествена фотография в университета в Охайо, работи с джаз музиканти, снима и продава.

Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино и театрални работилници. Пише драматургия на български и английски. Пиесите му ""Неделя вечер" е играна в Лос Анджелис - предстои й поставяне в България.

Ако някой го интересува, тая книга била печелила наградата на Хеликон. Голямо хвалене, голямо чудо. Не съм я чела и за сега не ми е в близките планове, но майка ми я захвана и май така и не я довърши.

Абе знам ли, ама какво е това заглавие? Напомня на 50 нюанса сиво някак си... Надявам се да не е някаква тъпа маркетингова стратегия. Пък и знам ли, може и да си е от мен това нещо и на други да не им е направило впечатление.

Ами в интерес на истината разбирам защото книгата не е грабнала майката на Zaharka. В началото ми беше много странна и я прочетох само от инат, а към края много и се накефих

А що се отнася до заглавието - странно е, да, но в последствие книгата ни разкрива на 18 % от черното ли ... охх, идеята е, че при правенето на черно бели снимки 18-те % са от някаква важност за пречупването на светлината. В интерес на истината не го разбрах добре, ама как да е. Главният герой, Зак, пътува от Лос Анджелис до Ню Йорк и когато тръгва си купува един стар, черно -бял фотоапарат и през цялото време той прави снимки с него и от там идва идеята за пречупената светлина и прочие

Аха, е, изясни ми се сега поне заглавието. Ами бих обърнала внимание на книгата, понеже ми звучи като нещо различно, но поне на този етап не бих дала пари да си я закупя, признавам...

Книгата е добра, но на моменти героят се губи и не е много достоверен като типаж.