Към 1000 години в Чичен-Итца, по стълба с формата на спирала - "каракол", се достига до върха на колосална кула, помещение за астрономически наблюдения. Тази истинска обсерватория е снабдена със седем много тесни процепа, през които се извършват наблюдения, чрез набелязани ориентири. Наблюдават се положението на Луната при залеза й; посоката на залязване на Слънцето на 21 март и 21 септември по време на равноденствието (дните са рани на нощите); посока на залеза на Слънцето по време на лятното и зимното слънцестоене (дните са най-дълги и най-къси през годината).
В областта на познанието континентът не е изостанал в сравнение с Европа. Маите използват бройна система с основно число 20, построена само върху три графични знака, един от които е нула. (Нулата е въведена в Европа едва през VIII век, благодарение на арабите). Демонстрирайки истинска гениалност при боравене с цифрите, маите достигат много по-голяма прецизност от тази на европейския свят в астрономическите изчисления. Те използват цели числа, надхвърлящи милиард!
Светът на ацтеките познава диска, което се доказва от големия слънчев календар от Теночтитлан. Но те не познават практическото му приложение: използването на колелото. Любопитно е дори това, че по мексиканското плато се срещат крехки глинени колела, монтирани на играчки, наподобяващи умален модел на каручка. Ацтеките приемат религиозният календар на маите и разделят времето на цикли от 52 години - продължителността на века при ацтеките. Календарът на маите е по-точен от нашия. Той е съчетание от религиозен календар от 260 дни, разделени от 13 групи от по 20 дни и граждански календар от 365 дни, ориентиран по Слънцето. Последният съдържа 18 групи от по 20 дни или 360 дни и малка група от 5 дни.