Човекът не се е появил в Америка. Преди около 30 000 години този необятен континент е бил ненаселен! От Азия са дошли преселници и постепенно са населили американската "пустош"! Тези преселения са започнали преди 30 000 години и са продължили близо 20 000 години.
През последният ледников период двата континента са били свързани помежду си с провлак, широк повече от 1000 километра. През тази епоха ледниците на полюсите и тези в планините увеличават нивото на океана с 85 метра. Нови земи изплуват на повърхността и сегашният Берингов проток се превръща в широк ръкав земя. Хората и животните можели да поемат по този истински земен мост, без да си дават сметка за това.
Така първите американци са били ловци, въоръжени с копия и пръти, с върхове от силекс или обсидиан, преследващи толкова необходимия за тяхното съществуване дивеч. Те прекосявали на изток обширните сибирски райони и достигали до американския континент.
Животните попаднали тук преди тях, са изчезнали. Сибирските мамути показали пътя за Америка. В лагуните на езерото Текското (близо до днешно Мексико), над което се извисява Попокатепетл, те затъват в блатата. Въоръжени с обсидианови копия, ловците ги преследват там. Те се настаняват в малки станове. Бизоните пък се размножавали до 19-ти век в цяла Северна Америка. Едва на карабината се дължи масовото им унищожаване.
Ловът е първият вид икономика на жителите на Америка през цели 10 хилядолетия, предшестващи нашата ера. Техническите похвати и умения се запазват като тези в Азия. Променя се единствено преследваният дивеч. По високите плата на Патагония ловци с лъкове и копия с обсидианов връх преследват диво гуанако. По крайбрежието на залива Вера Круз по на юг господстват тропическите гори, трудно проходими от преплетените лиани. Там ловците се сблъскват с ягуара. След древният бог на Огъня, роден от вулканите, ягуарът е провъзгласен за бог на бъдещите олмеки от залива.
За да проникнат във вътрешността на новия континент, ловците дълго време се съобразяват и следват особеностите на релефа. Те се движат по морското крайбрежие, често негостоприемно, и най-вече по високите плата от север на юг. Като следват веригата на каменистите планини, те преминават през високите земи на Мексико, после и през Андите, да да достигнат до нос Хорн.
Колективният живот на предколумбовите хора се е основавъл на събирането на растения и на лова: както всичко примитивни общества и това изцяло се приспособява към природата и изобщо не я променя. Производителите на храна (предимно селяните, които не познават животновъдството на американският континент) трябва да "произвеждат от самата земя!"
Но земята трябва да бъде облагородена, за да произвежда фасул, кратуни, церавица или сладки картофи. С помощта на огъня, брадвата и мотиката се изсичат поляни в гъстите гори. По стръмните склонове на Андите наклоните са притъпяват, като се създават площаки с посеви. Облагородяването на земята е много различно според климата, защото релефа на Амелика е безкрайно разнообразен.
Срещу Хуаиена Пикчу, на повече от 2300 м надморска височина, селяните инки облагодаряват сръмните склонове на Мачу Пикчу. Те издълбават тесни площатки "тераси", пренасят и струват камъни, за да изградят подпорни стени. Така биват изградени тези "андени". Първите ацтеки, към ХIV век, облагородяват бреговете на Текскоко. Те издълбават ровове, издигат земята, издигат прегради от снопи пръчки и клони, поставят началото на дигите. Тук задължително трябва да се пресуши почвата, за да се отнеме излишната вода. Така ще бъдат изкопани канали в лагуните на езерото Текскоко, разположено в сърцето на високите мексикански мексикански плата плата, чийто брегове са гъсто населени от две хилядолетия насам. Канали ще бъдат прокопани и в горите на Петен, в страната на маите. Вследствие на проливните и постоянни дъждове, те често се превръщат в обширни блата. Каналите изискват постоянна поддръжка. Тяхното изоставяне ще е една от причините за рухването на цивилизацията на маите.
Другаде пък, напротив, трябва да се довежда вода, която обикновено липсва на културите. Напоителните канали на Техуакан благоприятстват развитието и разпространението на царевицата. В Андите, около Куско и Писак, в множество местности, населявани от инките, системата от канали преодолява урви или минава по тунели под планините, като довежда благотворната и необходима вода.
Първият бог, призован от селяните е Тлалок, богът на дъждовете. В Колумбийските Анди, в страната на "Трите Реки", над Свети Августин, в коритото на един поток е изсечена и скулптурирана скала с площ повече от 50 кв. м. Цялата област се е отдала на култа на модите, спускащи се към Тихия или Атлантическия океан.
Като цивилизация непознаваща метала, предколумбовите общества остават на равнището на на техниката от европейския неолит. Каменоделците остават единствените големи съдетели. Ако бронзът се появява в Европа към 2000 г. пр. Хр., а желязото около 1000 г. пр. н. е., то Христофор Колумб го пренася в Америка едва през 1492 г., две хилядолетия и половина по-късно.
Това изостанаве от развитието на техниката за обработка на метал не е пречка за създаването на шедьоври в строителството. Всеки камък се обработва без метал, с примитивни средства за издялване при условие, че не се пести време. Нефритът, изключително твърд минерал, високо ценен от сръчните олмеки, се нарязва с конец, използван като трион в съчетание с мокър пясък. При инките огромни блокове се нарязват, като се издълбават жлебове, в които се поставят клинове от намокрено дърво, разцепващи скалата.
Строителите толтеки от Тула използват клинове и гнезда за сглобяване, също както и строителите на големите мегалити от Стоунхендж, близо до Солзбъри (Англия). Камъни, дори и от по няколко тона, прилепват отлично, при условие, че повърхностите, които ще се съединят бъдат изгладени със зърнест камък. И най-твърдият базалт и дори планинският кристал се обработват с набиване на колчета с помощта на длето от от кварц и дървен чук. Последното полиране осигурява отлично качество. Един от шедьоврите на ацтекското изкуство не е ли ужасяващият череп, прекрасно изваян и полиран от къс планински кристал.
За обработката на по-обикновените и естествени материали - като дървото и костта - се използват по-често срещани материали, като кремъка в Европа и обсидиана в Америка, извличани от изкопи или от открити кариери, превърнали се в истинско колективно дело. Обседианът поставя началото на последователни размени, първо под формата на замяна, превърнала се в последствие на истинска търговия. Той ще се превърне в трайния символ на каменоделството в Америка.

По време на пред земеделския период от своето развитие. първите обитатели на днешно Мексико отговарят на предизвикателството, което представляват за тях промените в климата. В резултат на настъпилото относително засушаване и изчезването на едрия дивеч те усвояват нови методи за снабдяване с хранителни продукти. Без съмнение най-важната крачка в тази посока, предприета през разглеждания период, е култивирането на растения, годни за храна. Около 7000 г, пр.Хр. започват най-напред да отглеждат царевица и понеже тя на практика расте почти навсякъде, не след дълго се превръща в основна храна за мексиканските предшественици и в най-важна растителна култура. Скоро следват и други, подложени на култивиране, растения - различните видове тикви, боб, люти чушки и множество кореноплодни растителни видове.
През следващите 5000 години, по време на архаичната епоха, земеделието се развива дотолкова, че храните, добивани по този способ, позволяват на хората да преминат от полуномадски към напълно уседнал начин на живот. В Централно Мексико, в днешния северен щат Пуебла, са открити земеделски селища, датиращи отпреди близо 4 хиляди години. Значението на посочената промяна в начина на живот обаче не трябва да бъде преувеличавано. По онова време хората, вече свободни от постоянната грижа за набавяне на храна, обръщат поглед към друг вид дейност - в това число и към производството на различни тъкани, керамични съдове, както и на сечива от камък или метал.
ПРЕДКЛАСИЧЕСКА ЕПОХА
Към 1500 г. пр. Хр., с изработването на земеделски сечива от дърво, камък, животински кости и рогове, които улесняват култивирането на различни растения за храна, на територията на днешно Мексико се появяват първите общности, които се препитават предимно със земеделие. Техниките, водещи до увеличаване на реколтата, включват терасирането на земята по склоновете на хълмистите райони и създаването на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наречени чинампас. Те представляват площадки от пръст, издигнати в езерата или блатистите райони. Стъпили здраво на дъното на езерата или блатата посредством набити колове, покрити с плодородна почва, изгребана оттам, те дават богата земеделска реколта. Терасирането на хълмовете и изграждането на чинампас говорят за на едно добре уредено и организирано общество, способно да осъществява и надзирава подобни начинания, които са далеч по-сложни от изработваното на нови видове земеделски сечива.
С течение на времето тези, които познават методите за изграждане на землени тераси и на чинампас, и особено тези, които показват на селяните как да умилостивяват различните божества, свързани с враждебните сили на природата, стават водачи. Жреческото съсловие в частност придобива важна и същевременно мистична роля в живота на общността. Скоро те призовават за издигането на специални сгради, в които се поднасят дарове на божествата. С нарастване на тяхната роля жреците започват да изискват от населението да плаща данък за религиозното и икономическото облагодетелстване на общността. За тази цел царете започват да събират под формата на данък различни продукти и храни, които растат или се произвеждат от населението на територията под тяхна власт, което по-късно става обичайна практика.